Р     Е     Ш   Е    Н     И     Е

 

                                     град София, 03.07.2019 година

 

      В    И  М  Е  Т  О    Н А     Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на трети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:                                 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

                                                                         мл.с.: БИЛЯНА КОЕВА

 

при секретаря ЮЛИЯ АСЕНОВА и с участието на прокурор …………… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело №9042 по описа за 2018 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК и чл.248, ал.3 от ГПК.

          С решение №312091 от 12.01.2018г., постановено по гр.дело №10373/2017г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 155-ти състав, е отхвърлен предявеният от Е.М.В. срещу „ЧЕЗ Е.Б.” АД иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата от 1988.66 лв., за която е съставена фактура №**********/14.02.2017г.. С решението е осъдена Е.М.В. да заплати на „ЧЕЗ Е.Б.” АД сумата от 400.00 лв., представляваща направени от ответника разноски по делото.

         С определение №384766 от 13.04.2018г., постановено по гр.дело №10373/2017г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 155-ти състав, по реда на чл.248 от ГПК е оставена без уважение молба на Е.М.В. за изменение на постановеното по делото решение №312091 от 12.01.2018г. в частта относно присъдени в полза на ответника - „ЧЕЗ Е.Б.” АД разноски.

         Постъпила е въззивна жалба от ищцата - Е.М.В., чрез адв.Р.А., с която се обжалва изцяло решение №312091 от 12.01.2018г., постановено по гр.дело №10373/2017г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 155-ти състав. Инвокирани  са оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт като постановен в нарушения на материалния закон. Навежда се оплакване, че изложените в исковата молба доводи и възражения не са обсъдени от първоинстанционния съд, което води до необоснованост на постановеното решение. Поддържа се, че в случая първоинстанционният съд неправилно приема, че „ЧЕЗ Е.Б.” АД има законово основание да извърши едностранна корекция на сметката на ищцата за потребена ел.енергия за минал период от време - 25.03.2016г. - 22.06.2016г.. Твърди се, че ответникът няма право да извършва корекции на сметки за електрическа енергия, тъй като такова право не е предвидено в чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ и в чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ и законодателят не е делегирал на КЕВР правомощия да приема правила, по които да бъдат корегирани сметките на потребителите. Поддържа се още, че нормата на чл.48 от приложимите ПИКЕЕ е нищожна като приета при липса на законова делегация. Счита се, че неправилно съдът е приел, че е налице фактическият състав за ангажиране на отговорността на потребителя, тъй като по делото не е установен периодът на неточното измерване.  Излага се още, че ответникът не е доказал, че в действащите Общи условия е предвидено право на едностранна корекция, както и че в чл.17, ал.2 от тях се съдържа ред за уведомяване на клиента. Твърди се още, че съставеният констативен протокол не е подписан от органите на полицията, предвид на което е нарушена предвидената в чл.48, ал.2 от ПИКЕЕ процедура, поради което удостоверените в него обстоятелства не могат да се кредитират от съда. По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно и постанови друго решение, с което да уважи предявения иск като основателен и доказан. Претендира присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции. Представя списък по чл.80 от ГПК.

Въззиваемата страна - „ЧЕЗ Е.Б.” АД, чрез юрисконсулт М.Д., депозира писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Поддържа се, че правилно първоинстанционният съд е приел, че ответникът е доказал, че в действащите Общи условия е предвидено право на едностранна корекция, както и че процедурата по ПИКЕЕ е надлежно проведена, предвид на което са налице основанията в закона за ангажиране на отговорността на потребителя на ел.енергия. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 100 лв.. Представя списък по чл.80 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от ищцата - Е.М.В., чрез адв.Р.А., срещу определение №384766 от 13.04.2018г., постановено по гр.дело №10373/2017г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 155-ти състав, с което по реда на чл.248 от ГПК е оставена без уважение молба за изменение на решение №312091 от 12.01.2018г. в частта относно присъдени в полза на ответника - „ЧЕЗ Е.Б.” АД разноски за юрисконсултско възнаграждение. Изложени са доводи, че присъденият в полза на ответника размер на юрисконсултското възнаграждение от 150 лв. не съответства на правната сложност на спора и не е съобразен с вида и количеството на извършената дейност от страна на юрисконсулта. Твърди се, че по конкретното дело защитата на ответното дружество е осъществявана от юрисконсулт, който е извършил минимално необходими действия с оглед процесуалното представителство на „ЧЕЗ Е.Б.” АД, поради което следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лв.. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното определение като намали размера на присъденото в полза на ответното дружество юрисконсултско възнаграждение от 150 лв. на 100 лв..

Ответникът по частната жалба - „ЧЕЗ Е.Б.” АД, чрез юрисконсулт М.Д., депозира писмен отговор, в който взема становище относно неоснователността на подадената частна жалба. Твърди се, че присъденият в полза на ответното дружество размер на юрисконсултско възнаграждение от 150 лв. е съобразен с фактическата и правна сложност на спора, така и с извършените процесуални действия от процесуалния представител на ответника и същият не е завишен. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното определение като правилно и законосъобразно.

         Предявен е от Е.М.В. срещу „ЧЕЗ Е.Б.” АД отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата от 1988.66 лв., съставляваща начислена служебно по констативен протокол стойност за електроенергия за периода 25.03.2016г. - 22.06.2016г. по фактура №**********/14.02.2017г..

Софийският градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от които се установяват релевантните за спора факти и обстоятелства.

      Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

         Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за неоснователност на предявения от Е.М.В. срещу „ЧЕЗ Е.Б.” АД отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата от 1988.66 лв., съставляваща начислена служебно по констативен протокол стойност за електроенергия за периода 25.03.2016г. - 22.06.2016г. по фактура №********** от 14.02.2017г.. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателката във връзка с неговата правилност. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за неоснователност на предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, като на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

В случая не се спори между страните и видно от доказателствата по делото оспорената от ищцата сума от 1988.66 лв. е в резултат на едностранно извършена служебна корекция на сметката на ищцата от страна на ответника за консумирана електрическа енергия за минал период от 25.03.2016г. - 22.06.2016г., въз основа на съставен констативен протокол №1014656/22.06.2016г., подписан от двама свидетели, които не са служители на оператора на съответната мрежа. Въззивният съд приема, че дължимата от ищцата сумата от 1988.66 лв., е начислена от ответника като корекция въз основа на констативен протокол /КП/ №1014656/22.06.2016г., съставен след извършена проверка, при която са установени нарушения, изразяващи се в осъществен достъп до вътрешността на електромера - констатирано е, че от задната страна на електронната платка между изводите на вторичните страни на трите токови преобразуватели допълнително са били присъединени електронни компотенти /резистори/, което е довело до изменение на електрическата схема и до изменение на метрологичните характеристики на елекромера, като в резултат на това въздействие върху СТИ преминаващата през него електрическа енергия се измерва с отклонение. С оглед констатациите, установени при проверката и обективирани в КП №1014656/22.06.2016г., установяващи неправомерно въздействие до защитената вътрешност на електромера, същият е изпратен за метрологична експертиза като е бил съставен констативен протокол №78/23.01.2017г. от Български институт по метрология /БИМ/, представляващ официален документ по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК, ползващ се с материална доказателствена сила и от който се установява по категоричен и несъмнен начин извършването на манипулация върху СТИ и факта, че същият не е отчитал изцяло потребената ел.енергия. При това положение и с оглед факта, че констатираното нарушение не установява промяна в схемата на свързване на СТИ, а се касае за неправомерно въздействие до защитената вътрешност на електромера, в която хипотеза не се изисква да бъдат уведомявани органите на полицията, въззивният съд счита, че всички наведени от въззивника-ищца доводи, че е опорочена процедурата при съставяне на  КП №1014656 от 22.06.2016г. се явява неоснователни. В конкретния случай и с оглед характера на установеното нарушение въззивният съд счита, че е била спазена процедурата, предвидена в чл.48, ал.1 от ПИКЕЕ. Същевременно от приетото по делото експертно заключение по назначената от първоинстанционния съд СТЕ, което съдът кредитира по реда на чл.202 ГПК като пълно, ясно и компетентно изготвено, се установява, че сумата, начислена с процесната фактура, е определена правилно по реда на чл.48, ал.1, т.2, б.„а“ от ПИКЕЕ, въз основа на посоченото в КП №78/23.01.2017г. от БИМ, като изчисленията са математически верни и съответстват на одобрените цени на електрическа енергия за процесния период от ДКЕВР. Ето защо законосъобразно корекцията е извършена на база КП №78/23.01.2017г. от БИМ, съгласно предвидената методика в чл.48, ал.1 от ПИКЕЕ. С оглед правомерно извършената корекционна процедура, съдът приема, че ищцата дължи на ответника начислената стойност за електроенергия за периода 25.03.2016г. - 22.06.2016г. и възраженията за липса на правно основание на извършената корекция на сметките се явяват неоснователни. 

На следващо място от представените по делото предложение за корекция на сметка и известие за доставяне на препоръчано писмо се установява, че предложението за корекция е било изпратено на адреса на въззивницата, но същото не е било потърсено от нея, предвид на което съдът намира, че наведените във въззивната жалба възражения относно неспазване на реда за извършване на корекции по ПИКЕЕ са неоснователни.

На последно място, настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на ищцата за противоречие на нормите на ПИКЕЕ на тези от по-високия по степен нормативен акт - ЗЕ. В рамките на проверката по чл.15, ал.3 от ЗНА, настоящият съдебен състав приема, че ПИКЕЕ са приети в изпълнение и в рамките на законовата делегация по чл.83, ал.1, т.6  от ЗЕ от компетентния държавен орган по чл.83, ал.2 от ЗЕ. Подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение (чл.195, ал.1 АПК ). Ефектът на решението на административния съд е преустановяване занапред действието на съответните правни норми поради отричане на юридическата им сила. В случая към периода, когато е бил съставен констативен протокол КП №78/23.01.2017г. от БИМ, на основание на който ответника е извършил процесната корекция в сметката на ищцата, не е било постановено съдебно решение №1500/06.02.2017г. по адм.дело №2385/2016г. на 5-чл. състав на ВАС, с което се отменят ПИКЕЕ, приети по т.3 от протоколно решение №147/14.10.2013г. на ДКЕВР /обн.ДВ, бр.98/12.11.2013г./ с изключение на чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 от същия акт, които именно разпоредби регламентират реда за корекция на сметки, предвид на което така постановеното решение не би рефлектирало върху приложимите правни норми за конкретния казус. Настоящият състав счита, че уредбата, приложима в конкретния случай и в частност разпоредбата на чл.48 ПИКЕЕ не е постановена при липса на законова делегация. Законът за енергетиката урежда, че ДКЕВР има правото с подзаконов нормативен акт да определи начините за установяване на неправилно измерена енергия. Установяването на неправилно измерената енергия няма друга правна цел освен създаването на задължение или доказването на възникнало задължение, по същия начин, както установителният иск е немислим без правен интерес - никое електроснабдително дружество не се нуждае от специална законова норма, за да подмени средствата си за отчитане при установени грешки. Доколкото от всички предпоставки на фактическия състав, от който възниква вземането на дружеството /наличие на договорно правоотношение, реално потребление на ел.енергия и количество на доставена ел.енергия/, единствената, която няма как да се "установи" за минал период от време е количеството потребена енергия, то следва да се приеме, че именно това законодателят цели да "установи" чрез една уредена в подзаконов акт процедура. Отделно от това формулировката на нормата на чл.48 ПИКЕЕ показва, че установяването на неотчетената електроенергия се извършва чрез използване на наличните данни, които се коригират с установената грешка на измервателното средство, т.е. посочената формула цели наистина да се установи максимално близък до действителността начин потреблението, което няма как да бъде отчетено реално и напълно. Така тя създава баланс между интереса на електроснабдителното предприятие - за пълно заплащане на потребената енергия и потребителя - за възможно най-точно доказване на потреблението му. Този баланс, базиран на принципа за отчитане на обективно наличните факти, ограничаване на възможностите за корекция във времето без цялостното им премахване, и процедурните гаранции означава, че посочената уредба може да се приеме за справедлива и съответстваща на забраната за неоснователно обогатяване и на принципа за установяване на истината по делата.

Въз основа на горното, съдът намира, че правилно в обжалваното решение е прието, че за ответника е възникнало правото по чл.48, ал.1 от ПИКЕЕ да извърши едностранна корекция на сметката на абоната. Първостепенният съд като е достигнал до същия правен извод, на основание на който е приел, че предявеният иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК е неоснователен и недоказан, е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден на основание чл.271, ал.1 от ГПК.

С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция право на разноски има ответника – въззиваем в настоящото производство. На основание чл.78, ал.3, вр. с ал.8 ГПК (изм. и доп.,бр.8 от 24.01.2017г.) въззивният съд определя юрисконсултско възнаграждение за ответника – въззиваем в размер на 100 лв., съгласно чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ, чийто размер се определя с оглед фактическата и правна сложност на спора и при съобразяване с извършените от процесуалния представител правни действия. Въззивникът - Е.М.В. следва да бъде осъдена да плати на „ЧЕЗ Е.Б.“ АД разноски във въззивното производство за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв..

По подадената частна жалба съдът приема следното:

Обжалваното определение №384766 от 13.04.2018г., постановено по гр.дело №10373/2017г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 155-ти състав, с което по реда на чл.248 от ГПК е оставена без уважение молба на Е.М.В. за изменение на решение №312091 от 12.01.2018г. в частта относно присъдени в полза на ответника - „ЧЕЗ Е.Б.” АД разноски за юрисконсултско възнаграждение, е правилно и законосъобразно. Изложените от първоинстанционния съд мотиви при определяне на размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение за ответника напълно се споделят от настоящия състав, който препраща към тях, без да излага собствени такива. Във всеки конкретен случай размерът на юрисконсултското възнаграждение се преценява с оглед фактическата и правна сложност на спора, така и предвид извършените процесуални действия от пълномощника. В случая правилно СРС е приел, че присъденият размер на юрисконсултското възнаграждение от 150 лв. съответства на материалния интерес по делото, на фактическата и правна сложност и спора, както и е съобразен с извършените процесуални действия от процесуалния представител на ответника. Подадената частна жалба се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав

                                        

                                          Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №312091 от 12.01.2018г., постановено по гр.дело №10373/2017г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 155-ти състав.

 ОСЪЖДА Е.М.В., с ЕГН **********, с адрес: ***; да заплати на „ЧЕЗ Е.Б.” АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, БенчМарк Бизнес Център; на правно основание чл.78, ал.3, вр. с ал.8 от ГПК сумата от 100.00 лв. /сто лева/, юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, подадена от ищцата Е.М.В. срещу определение №384766 от 13.04.2018г., постановено по гр.дело №10373/2017г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 155-ти състав, с което по реда на чл.248 от ГПК е оставена без уважение молба за изменение на решение №312091 от 12.01.2018г. в частта относно присъдени в полза на ответника - „ЧЕЗ Е.Б.” АД разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.

              

         

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ :           

 

 

                                      ЧЛЕНОВЕ : 1./            

 

 

                                                          2./

 

 

                             

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на мл. съдия Биляна Коева към решение по в.гр.дело № 9042/2018 г. по описа на СГС, ГО, ІІI-В с-в.

Не съм съгласна със становището на мнозинството от членовете на съдебния състав, че следва да бъде потвърдено Решение от 12.01.2018 г., постановено по гр. дело № 10373/2017 г. по описа на СРС, 155 състав.

За ответника "Чез Е.Б." АД по принцип не е възникнало потестативното право за едностранно извършване на корекция в сметките за потребена електрическа енергия от ищеца, поради следните съображения:

С изменението на ЗЕ с ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., в сила от 17.07.2012 г., е създадена нова т. 6 на ал. 2 на чл. 98а ЗЕ, според която общите условия на крайния снабдител с електрическа енергия следва да съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. В тази норма е предвидено създаването на правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. С изменението на закона се въвежда нова уредба на обществените отношения, като законодателно е предвидено правото на крайния снабдител на електрическа енергия да извършва корекция на сметките на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, но предвид въведеното задължение по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, корекцията следва да се извърши само при предвиден в общите условия на договорите ред за уведомяване на клиента за извършената корекция и при налични правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електрическа енергия – в този смисъл Решение № 111 от 17.07.2015 г. на ВКС по т. дело № 1650/2014 г., I т. о., ТК, Решение № 173 от 16.12.2015 г. на ВКС по т.дело № 3262/2014 г., ІІ т. о., ТК, Решение № 203 от 15.01.2016 г. на ВКС по т.дело № 2605/2014 г., І т. о., ТК.

Следователно считам, че правото за извършване на корекция на сметка възниква за доставчика на електрическа енергия при кумулативното наличие на горепосочените две предпоставки.

В изпълнение на новата разпоредба на чл. 83, ал. 1, т. 6 вр. с ал. 2, изр. 2 ЗЕ, ДКЕВР е приела Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г., в раздел ІХ /чл. 47 – 51/ от които са регламентирани случаите и начините за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи, т.е. регламентирани са т. нар. "корекции на сметки на потребителите" в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Тези правила влизат в сила на 16.11.2013 г., т.е. били са действащи към момента на извършване на проверката на процесното средство за търговско измерване и извършването на корекцията на сметка на ищеца.

В § 199, ал. 2 от ПЗР на ЗИД ЗЕ е предвидено, че до приемането на подзаконовите нормативни актове и общите административни актове по приложението на новата уредба или до привеждането им в съответствие с нея се прилагат действащите подзаконови нормативни актове, съответно общи административни актове, доколкото не противоречат на закона. Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на "Ч.Е.Б." АД не са нито подзаконов нормативен акт, нито общ административен акт, а по своето правно естество представляват договор. Както вече бе посочено те трябва задължително да съдържат реда за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ /чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ/, каквото изискване не е било установено в предходните редакции на закона и в заварените от новата уредба общи условия на ответното дружество /които са приети като доказателство по делото – одобрени от ДКЕВР с Решение №ОУ-059 от 07.11.2007 г. и изменени и допълнени с Решение №ОУ-03 от 26.04.2010 г. на ДКЕВР и за които не се спори по делото, че са били публикувани, т.е. влезли са в сила/.

В чл. 17, ал. 2 и 18 от тези общи условия обаче е установено само задължение на продавача за уведомяване на потребителя за корекцията на сметки при неизмерване или при неправилно/неточно измерване на електрическа енергия, респ. при грешки при отчитане, но не е регламентиран редът за това. Нито са релевирани твърдения, нито са ангажирани данни за изменението на действащите общи условия или за влизането в сила на нови общи условия, които да предвиждат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки /като в тази връзка следва да бъдат съобразени и мерките за защита на потребителите, предвидени в Директива 2009/72/ЕС относно общите правила за вътрешния пазар на електрическа енергия, изцяло транспонирана със ЗЕ/, поради което и при приложение на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест считам, че ответникът не е изпълнил законоустановеното си задължение по чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, респективно, че не е осъществен фактическия състав, пораждащ правото му да коригира сметката на клиент при неточно отчитане на потребената електрическа енергия и само на това основание релевираната отрицателна установителна претенция по чл. 124, ал. 1 ГПК се явява основателна. Ето защо обжалваното решение на СРС следваше да бъде отменено, а предявеният установителен иск – уважен.

 

МЛ. СЪДИЯ: