Решение по дело №634/2018 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 23
Дата: 18 януари 2019 г. (в сила от 6 април 2020 г.)
Съдия: Мария Иванова Христова
Дело: 20183001000634
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 8 ноември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

23

гр. Варна, 18.01.2019г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на осемнадесети декември, през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : РАДОСЛАВ СЛАВОВ

    ЧЛЕНОВЕ : ДАРИНА МАРКОВА

МАРИЯ ХРИСТОВА

при секретаря ДЕСИСЛАВА ЧИПЕВА,

като разгледа докладваното от съдия М.Христова

в.т.д.№634 по описа за 2018г. на ВнАС,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.267 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от ФОНД „НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ“, гр.София, представлявано от управителя Веселин Брезин, срещу постановеното решение №637/10.08.2018г. по т.д.№1629/2017г. на ВОС.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства.

Твърди се, че между страните по делото не е налице спор по фактите, които са надлежно установени от съда при разглеждане на делото. Спорът е за последиците от отмяната на класирането на научноизследователския проект,   наличието на валиден договор и основание за задържане на заплатените по същия суми.

От доказателствата се установява, че класирането на проекта е било отменено от Министъра на образованието, младежта и науката, по реда на чл.99, т.1 от АПК. Ответниците са адресати на този акт, а не трети спрямо него лица, поради което придобитите от тях права отпадат с обратна сила. Като такива те не могат да се разглеждат и като добросъвестни лица, доколкото в рамките на конкурса е следвало да се уведомяват съгласно предвидените в него правила, а не да очакват да бъдат уведомени.

Договорът с ответниците е бил сключен въз основа на извършено класиране от органа по чл.29, ал.3 от ЗННИ, след конкурс, в който е бил представен научноизследователски проект. Същевременно за ищеца – възложител, като страна по договора, е възникнала последваща обективна невъзможност /обусловена от властнически акт/ за изпълнение. С влизане в сила на решението за отмяна на класирането от по-висшестоящ административен орган, тази невъзможност е била трайна и е довела до разваляне на договора между страните по право /чл.89, ал.1 от ЗЗД/. Посочената разпоредба е приложима съответно на уговореното в чл.29 от договора, както е приложима и разпоредбата на чл.20а, ал.2 от ЗЗД – че договорите могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени по взаимно съгласие на страните или на основанията предвидени в закона.

В този смисъл, не е било необходимо едностранно изявление на ищеца – длъжник за прекратяването, а съдът е следвало да приеме, че договорът между страните е преустановил действието си преди предявяването на исковете, като вследствие на развалянето му по право, с обратна сила, ответниците дължат връщане на авансово получените суми.

Неправилни са и изводите на съда по отношение на акцесорните искове за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва. Конститутивното действие на решението настъпва с обратна сила; действа от момента на издаването на административния акт; с обратна сила отпада основанието за дължимост на паричната престация, което обосновава основателността на иска с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД. При разваляне на договор с обратно действие, не е необходима покана от страна на кредитора за връщане на заплатеното по него, тъй като в закона е предвидено, че по разваления договор всяка страна дължи да върне това, което е получила по него.

По същество моли съда да отмени решението и вместо него постанови друго, с което да уважи предявените искове. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание и с писмено становище въззивникът, чрез адв.М, поддържа жалбата. По същество моли същата да бъде уважена, по изложените в нея съображения, както и да й бъдат присъдени направените по делото разноски, за които представя списък по чл.80 от ГПК.

Въззиваемата страна УМБАЛ „СВЕТА МАРИНА“ ЕАД, гр.Варна, представлявана, с писмен отговор и в съдебно заседание, чрез ю.к.В. и ю.к.Р, оспорва жалбата като неоснователна. Излага, че решението е правилно, законосъобразно и постановено въз основа на събраните по делото доказателства.

Твърди, че отмяната на утвърденото класиране на проектни предложения за финансиране от ФНИ не води до отмяна на основанието за плащане на сумата от 112 042лв. по сключения между страните договор като авансово плащане за изпълнение на първия етап по чл.3, ал.2 от него. Изхождайки от смесения фактически състав на договарянето и изпълнението на научното финансиране, с окончателното приключване на процедурата и обективиране на класирането на участниците в нея, административната част на процедурата е придобила окончателен характер и е породила действието си като предпоставка за гражданско-правния елемент – сключването на договора.

За да се приеме, че правата на  УМБАЛ „СВЕТА МАРИНА“ ЕАД по договора ще бъдат засегнати от последващата отмяна на класирането, е необходимо да бъде опровергана презумпцията за добросъвестност, което не е сторено в хода на производството. Напротив, установява се своевременно и точно изпълнение на поетите с договора задължения. Липсва уведомяване до добросъвестната страна за настъпилите непредвидени обстоятелства и факти, които са от съществено значение за договора, поради което същият не може да се счита развален.

До уведомяване на насрещните страни по договора за отпадане на административния акт, същите не могат да се считат недобросъвестни, поради което и не дължат връщане на получените по договора суми.

Неоснователността на главния иск води до неоснователност на иска за забавено плащане.

По същество моли съда да отхвърли жалбата, потвърди решението на ВОС и му присъди направените поделото разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от въззивника адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна ФОНДАЦИЯ „ПОЗНАНИЕ ЗА МОРЕТО“, с писмен отговор, чрез адв.К., оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че решението е постановено въз основа на пълен анализ на събраните по делото доказателства, подробно обсъждане на наведените от страните твърдения и правилното им съотнасяне към съответните правни норми. Твърденията за процесуални нарушения са неоснователни.

Излага, че въведеният с жалбата довод за разваляне на сключения между страните договор по право не следва да бъде разглеждан, тъй като не е релевиран в съответните процесуални срокове. Твърденията за разваляне на договора на посоченото основание се въвеждат за първи път с въззивната жалба и в нея не са заявени релевантни към това твърдение обстоятелства, които да обосновават развалянето на договора по право. Основанието на претенцията е изрично уточнено в о.с.з. на 12.07.2018г. и същото не включва разваляне на договора по право.

Отпадането на административноправния елемент от фактическия състав по сключване на договора не е с обратно действие и не заличава възникналите до отмяната му правни последици. В случая процесния индивидуален административен акт е отменен по извънредния способ по чл.99 от АПК и тази отмяна има действие занапред. От влизане в сила на заповедта на Министъра на образованието, младежта и науката възниква основание за Фонда да развали договора, поради обективна невъзможност да изпълни по смисъла на чл.24, ал.1 от договора. По делото не са представени доказателства за отправено такова изявление. Напротив, с приложеното писмо от 22.08.2017г. е отправено предложение за прекратяване на договора по взаимно съгласие, което означава, че самия ищец е приемал договора за действащ, а не развален по право.

Независимо от горното, дори да се приеме, че сключения между страните договор е прекратен по право, то това прекратяване има действие занапред и не влияе на отношенията породени до този момент. Следва да се отчете, че ответникът е изпълнил задълженията си по договора по отношение на първия етап от действието му до момента на прекратяването му, поради което същите не могат да бъдат отменени.

За първи път с въззивната жалба се въвеждат и твърденията за недобросъвестност на ответника. В отговора на исковата молба изрично е направено изявление, че ответникът е изправна страна по договора, което обстоятелство не е било опровергано в хода на производството. Ново възражение в този смисъл не следва да бъде разглеждано. Още повече, че от събраните по делото доказателства се установява, че такова поведение не е налице. Заповедта на министъра е индивидуален административен акт и като такъв същият следва да бъде съобщен на заинтересованите страни. Моментът на уведомяване за постановяването на този акт, обуславя и началото на правните последици, които същият поражда.

По същество моли съда да отхвърли жалбата, потвърди решението на ВОС и му присъди направените по делото разноски.

Съдът намира производството за редовно и допустимо – подадената ВЖ е депозирана от надлежна страна, в срока за обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за редовност.

Съдът не констатира процесуални пропуски от страна на първоинстанционния съд.

Производството пред ВОС е образувано по предявени искове от  ФОНД „НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ“, гр. София, срещу МБАЛ „СВ. МАРИНА“ ЕАД, гр. Варна, и ФОНДАЦИЯ “ПОЗНАНИЕ ЗА МОРЕТО“, гр. Варна, за връщане на средствата за първи етап от финансиране, получени на отпаднало основание след отмяна на административен акт за одобряване на финансиране на проект за научни изследвания в национален конкурс за 2012 г., както следва: от МБАЛ „СВ. МАРИНА“ ЕАД, гр. Варна сумата от 112 042 лв., представляваща получени средства за първия етап от финансирането по договор № ДФНИ-М01/0014 от 26.11.2012 г., на отпаднало основание след отмяна на класиране на участници в конкурс на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, както и за сумата 56 996,02 лв., претендирана като обезщетение за забава, считано от нареждането на тази сума на 27.11.2012 г. до предявяване на иска, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД,  от  ФОНДАЦИЯ “ПОЗНАНИЕ ЗА МОРЕТО“, гр. Варна сумата 27 958 лв., представляваща получени средства за първия етап от финансирането по договор № ДФНИ-М01/0014 от 26.11.2012 г., на отпаднало основание след отмяна на класиране на участници в конкурс на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, както и за сумата 14 222,29 лв., претендирана като обезщетение за забава, считано от нареждането на тази сума на 27.11.2012 г. до предявяване на иска, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че в изпълнение на административна процедура по класиране на предложения на кандидати за публично финансиране срещу задължение за изпълнение на научен проект, пред Фонд „Научни изследвания“, между страните по делото е сключен договор №ДФНИ-М01/0014 от 26.11.2012г. за финансиране на научноизследователски проект №FFNNIPO_12_01078 за срок от 24 месеца и представяне на средства в размер на 200 000лв.

В изпълнение на договора, на 27.11.2012г. ФНИ е превел на ответниците авансово суми в размери, както следва: от 112 042лв. по сметка на МБАЛ „СВ. МАРИНА“ ЕАД, гр. Варна и от 27 958лв. по сметка на ФОНДАЦИЯ “ПОЗНАНИЕ ЗА МОРЕТО“, гр. Варна.

Излага се още, че въз основа на постъпили сигнали за нарушения при провеждане на конкурса е проведена проверка, която е констатирала нарушения на конкурсната процедура. Въз основа на изготвения от проверката доклад и на основание чл.99, ал.1 от АПК, на 11.02.2013г. Министърът на образованието, младежта и науката издава Заповед № РД 09 - 122/11.02.2013 год., с която отменя утвърденото класиране по проектните предложения за финансиране от ФНИ, предложени от ВНЕК по „Педагогика“ и „Мултидисциплинарни изследвания с приложение на повече от едно приоритетно направление“.

Твърди, че с отмяната на индивидуалния административен акт, по силата, на който е сключен процесния договор, породените от него последици отпадат с обратно действие, поради което извършените от ФНИ плащания на 27.11.2012г. в общ размер на 140 000лв. се явяват извършени на отпаднало основание и следва да бъдат върнати от ответниците.

Липсата на връщане на заплатените суми, обосновава интереса от предявените искове, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на главниците. Претендира се и заплащане на обезщетение за забавено пращане в размер на законната лихва, за процесния период на забава за всеки един от ответниците.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа предявените искове. Не оспорва факта, че ответникът УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД е изготвил отчет и същият е депозиран с вх.№100/13.12.2013г. във ФНИ, но не са налице конклудентни действия на ищеца, с което изпълнението на договора е прието. ФНИ не е взел решение за довършване на финансирането на проекта, което е видно от представените по делото писма. Твърди, че всички обстоятелства по изпълнение на проекта и направените разходи са ирелевантни, тъй като действието на договора е отпаднало с обратна сила. Сочи още, че решението на Изпълнителния съвет по чл.29, ал.3 от ЗННИ, с което съветът определя кои от класираните проекти ще бъдат финансирани, е правопораждащия факт за сключване на договора и въз основа на него да се получи финансирането на същия.

По същество моли същите да бъдат уважени, както се твърди и приложение на разпоредбата на чл.89, ал.1 от ЗЗД, която изключва необходимостта от едностранно обявяване от страна на ФНИ за прекратяването. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът МБАЛ „СВЕТА МАРИНА“ ЕАД, с писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва предявените искове. Не оспорва факта, че е кандидатствал  с проект пред ФНИ, че проектът е бил допуснат до участие и класиран за финансиране, което е било одобрено и по сметка на дружеството е преведена процесната сума. Оспорва твърденията, че с отмяната на индивидуалния административен акт, въз основа на който е сключен договора, породените от него последици отпадат с обратна сила, поради което дължи връщане на полученото финансиране. Оспорва и претенцията за заплащане на обезщетение за забава.

Твърди, че основанието за плащане на сумата е сключения между страните договор, като отмяната на класирането не води до прекратяване на договорната обвързаност и няма правопрекратителен ефект между страните. Твърди, че като изпълнител е извършил всички уговорени дейности, като е закупил необходимата за проекта апаратура ехограф на стойност 112 994лв., съставил е необходимите отчети за усвоените средства по първия етап и ги е представил за одобрение на ФНИ. С писмо изх.№26/10 от 6.04.2013г. ръководителят на проекта бил уведомен, че поискано от него дофинансиране на първи етап не може да бъда осигурено,  а с писмо изх.№26/35 от 22.08.2017г. от управителя на Фонд „Научни изследвания" е отправено и предложение за прекратяване на договора по взаимно съгласие поради издадената заповед за отмяна на класирането и искане за възстановяване на получените средства по договора, което не е било прието. Твърди, че не носи отговорност за допуснати нередности в работата на самата комисия, а изправността му като изпълнител по вече сключения договор изключва правото на възложителя да развали този договор. Прави възражение задържане на получената сума, като компенсация за всички направени разходи по изпълнение на научния проект при прекратяване, настъпило не по негова вина (чл. 24 ал. 1 и чл. 25 ал.2 от договора).

По същество моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Ответникът ФОНДАЦИЯ “ПОЗНАНИЕ ЗА МОРЕТО“, гр. Варна, с писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва предявените искове. Не оспорва факта, че, заедно с първия ответник, е кандидатствал  с проект пред ФНИ, че проектът е бил допуснат до участие и класиран за финансиране, което е било одобрено и по сметка на дружеството е преведена процесната сума. Оспорва твърденията, че с отмяната на индивидуалния административен акт, въз основа на който е сключен договора, породените от него последици отпадат с обратна сила, поради което дължи връщане на полученото финансиране. Оспорва и претенцията за заплащане на обезщетение за забава.

Твърди, че е получил сумата на валидно правно основание, както и че е изпълнил поетите в проекта, договора и споразумението от 10.07.2012г. задължения. Именно договорът е този, който поражда правата и задълженията за страните по него, респ. е основание за извършване на плащане и разходване на средствата от страна на изпълнителите за осъществяване дейностите по работната програма. Същият не е развален с отмяна на издадената заповед за класиране. Договорът не може да бъде развален и с оглед изправността му като изпълнител, тъй като е извършил всички възложени му действия, като е извършил разходи до края на месец март 201Зг. в общ размер на 33550.62 лв., съставил е необходимите отчети за усвоените средства по първия етап и ги е представил за одобрение на ФНИ. С писмо изх.№26/10 от 6.04.2013г. ръководителят на проекта бил уведомен, че поискано от него дофинансиране на първи етап не може да бъда осигурено,  а с писмо изх.№26/35 от 22.08.2017г. от управителя на Фонд „Научни изследвания" е отправено и предложение за прекратяване на договора по взаимно съгласие поради издадената заповед за отмяна на класирането и искане за възстановяване на получените средства по договора, което не е било прието.

Допълнително излага, че дори изявлението в писмото да се приеме за едностранно уведомление за прекратяване на договора, то същото е осъществено не по вина на изпълнителя, поради което  и на основание чл.24 от договора ФНИ следва да заплати направените по проекта разходи.

По същество моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

В настоящия случай съдът намира, че постановеното от ВОС решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

Между страните по делото не е налице спор относно фактите по делото, установени надлежно при разглеждане на производството пред ВОС, както следва:

Ответниците по делото са участвали в конкурс за финансиране от Фонд „Научни изследвания“ на фундаментални научни изследвания за 2012г. с проектно предложение в направление медицина на приоритетната област „здраве и качество на живота“. Предложението им, регистрирано с вx. №FFNNlPO_12_01078 е класирано като одобрен проект в област „Мултидисциплинарни изследвания с приложения в повече от едно приоритетно направление“ с решение по т. 1 от протокол № 11 на заседание на Изпълнителния съвет на Фонд „Научни изследвания“, проведено на 9.11.2012 г., което било утвърдено от председателя на ИС на ФНИ с бюджет по проекта, намален до 200 000 лв., от които за първия етап авансово плащане в размер на 140 000 лв. Въз основа на потвърждение от ръководителя на проекта на тези параметри на финансирането, на 26.11.2012 г. между фонда и обединените изпълнители е сключен договор № ДФНИ-М01/0014 от 26.11.2012 г. за финансиране на научноизследователски проект с тема „Превенция на неоплазмите на дебело черво чрез ранна диагностика на преканцерозните лезии и карциномите в стадий на интраепителна неоплазия”.

В съответствие с договореното разпределение на дейностите и финансираните разходи /чл.4 от договора/, на 27.11.2012 г. на ответниците са били преведени суми от първия етап на финансирането, както следва: в размер на 112 042 лв. за МБАЛ „Св. Марина“ ЕАД за избор, закупуване, монтаж и въвеждане в експлоатация на оборудване, апаратура, консумативи, възнагражденията за анализа на наличните проучвания и началото на събирането на данни и в размер на 27 958 лв. за Фондация „Познание за морето“, натоварена да организира обработването на данните от изследванията.

След плащанията, класирането на проектите било отменено със Заповед № РД 09-122/11.02.2013 г. на Министъра на образованието, младежта и науката /л.41/ с мотиви за допуснати нарушения при провеждане на конкурсната процедура в работата на конкурсната комисия.

В рамките на договорения 12-месечен срок за изпълнение на първи етап от проекта изпълнителите са извършили всички уговорени дейности, като МБАЛ „Св. Марина“ ЕАД закупила необходимата за проекта апаратура – ехограф на стойност 112 994 лв., получен с приемо-предавателен протокол №**********/14.05.2013 г. към фактура № **********/14.05.2013 г. и заплатен на продавача с преводно нареждане от 07.06.2013г. Вторият ответник извършил разходи до края на месец март 201З г. в общ размер на 33 550.62 лв. по следните групи: материали, химикали и консумативи – 419З.57 лв., информационни продукти – 8 854.27 лв., командировки – 1511.51 лв., заплащане на външни организации – 10 567.0З лв., други разходи – 8 424.25 лв.

Двамата изпълнители съставили необходимите отчети за разходваните общо средства по първия етап, които са били изпратени до ФНИ. Не е направено оспорване, че ответниците са разходвали предоставените им средства в изпълнение на целите на договора.

 С писмо изх. № 26/10 от 6.04.2013 г. /л.192 и л.235/ ръководителят на проекта бил уведомен, че поисканото от него дофинансиране на първи етап не може да бъда осигурено без да е указана отмяната на конкурсната процедура.

С писмо изх. № 26/35 от 22.08.2017 г. /л.193-194/ от управителя на Фонд „Научни изследвания” е отправено предложение за прекратяване на договора по взаимно съгласие поради издадената заповед за отмяна на класирането и искане за възстановяване на получените средства по договора.

Няма данни така направеното предложение да е достигнало до водещата научна организация, нито да е приемано от който и да е от изпълнителите. По делото е представено писмо от фондацията, получила известието, в което е направен отказ за приемане на предложението за уреждане на отношенията между страните.

По така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявените искове са с правно основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

За да бъдат уважени същите, на основание чл.146 от ГПК, ищецът следва да докаже твърдените от него факти, а именно: факта на имуществено разместване между него и ответниците, наличие на сключен договор, както и отпадане на основанието за заплащане на сумите по  него с обратна сила.

В тежест на ответниците е да установят, че престациите са получени на годно основание, респ. основанието за задържането им.  

От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин факта на наличие на договорни отношения между страните, заплащане на договорените суми за първия етап на финансиране, изпълнение на поетите с договора задължения от изпълнителите и депозиране на отчетите за изпълненото.

Спорът между страните се концентрира върху последиците от издадената Заповед №РД09-122/11.02.2013г. на Министъра образованието, младежта и науката, с която е отменено на класирането на проектите, издадена по реда на чл.99, т.1 от АПК.

            В настоящия случай процесният договор за финансиране е сключен по реда на чл.29, ал.4 от ЗННИ /в редакцията му към ДВ, бр. 83 от 2010 г., приложима към процесните отношения/, въз основа на решението на Изпълнителния съвет, което, след класиране на проектите по реда на чл.28, определя подлежащите на финансиране проекти и размера на средствата, които им се предоставят, в рамките на общия размер на определените за конкурса финансови средства.

            Решението на изпълнителният съвет на Фонд "Научни изследвания" по чл.29, ал.3 от ЗННИ по естеството си е индивидуален административен акт- волеизявление на административен орган насочен към създаване на права и задължение в полза на определено лице, който е абсолютна предпоставка за сключване на договора по чл.29, ал.4 от ЗННИ, като определя неговите условия и лицата одобрени за финансиране.

            С оглед така очертаната правна рамка, сключването на процесния договор е резултат от осъществяване на смесен фактически състав, като последиците на същия настъпват при наличие на всички негови елементи.

            От друга страна, трайно установената съдебна практика приема, че влязлото в сила решение/определение, с което е отменен общ или индивидуален административен акт има обратно действие /решение по г.д.№1745/2016г. на ВКС, ІV г.о./. Изключение от това правило е предвидено единствено за подзаконовите нормативни актове /чл.195 от АПК/.

Съдът намира, че така даденото разрешение е относимо и към реда за отмяна на индивидуалните административни актове по т.нар. „извънреден способ“ – чл.99 от АПК, тъй като целта на предвидената процедура е да се допусне възобновяване на производството и да се отмени влязъл в сила административен акт, когато се установи, че съществено е нарушено някое от изискванията за неговата законосъобразност. Аналогично е и разрешението на въпроса за действието на отмяната на административните актове дадено в теорията, където се приема, че  действие за напред има само отмяната на законосъобразните, редовни актове на администрацията. Когато се отменя незаконосъобразен административен акт, прекратяването на правните последици от същия се извършва с обратна сила, за минало време.

В настоящия случай причината за отмяна на решението на изпълнителния съвет, послужило като основание за сключване на процесния договор, извършено със заповед № РД-09-122 от 11.02.2013 г. на Министъра на образованието и науката, потвърдена с решение по адм.д №3281/13 г. на ВАС, е допуснатото нарушение от ФНИ при определяне направленията за финансиране - мултидисциплинарното и в педагогическата сфера, при което се  е стигнало до  незаконосъобразно разширяване предмета на конкурса и с това е опорочена цялата процедура досежно двете допълнително определени приоритетни направления.

С отпадане правните последици на решението на Изпълнителния съвет на ФНИ за определяне на подлежащите на финансиране проекти, както и условията за финансирането им, фактическия състав по сключване на процесния договор остава незавършен и като такъв не може да породи целените правни последици. Отпаднало е основанието за сключване на договора за финансиране, както и определените с акта съществени елементи на същия /размер на финансирането, цели, лице, с което да се сключи договора/, поради което няма основание за получаване на изплатените по него суми, респ. не може да се обоснове извод за наличие на основание за задържането им.

Фактическият състав на чл.55, ал.1, предл.3 е приложим и когато с обратна сила отпада някой от съществените елементи на договорното правоотношение, както и при извършено изпълнение въз основа на влязло в сила решение, което впоследствие е отменено по реда на предвидените извънредни способи за отмяна /ППВС 1/79г/. Още повече, че в процесния случай е налице невъзможност за завършване на фактическия състав по сключване на договора с издаване на последващо решение за класиране на проектни предложения за финансиране от Фонд "Научни изследвания" по направления "Педагогика" и "Мултидисциплинарни изследвания с приложение в повече от едно приоритетно направление", предвид констатираните нарушения и недопустимост на финансирането в посочените области, поради което и сделката за процесния проект няма да може да породи правните си последици.

Предвид изложеното съдът счита, че с отмяната на решението на Изпълнителния съвет на ФНИ за класиране на подлежащите на финансиране проекти не са налице основания за запазване на последиците от извършените по договора плащания.  

Не са налице основания за задържане на получените суми и на основание чл.105 от АПК и добросъвестното изпълнение на задълженията по договора, тъй като посочената разпоредба е относима към правата на „третите добросъвестни лица“, а ответниците по делото имат качеството на страни по договора. От друга страна, добросъвестното изпълнение на поетите задължения е относимо единствено към прекратяване на правоотношението между страните за напред. 

С оглед на горното съдът намира, че когато отмяната на акта има ретроактивно действие, то заплатеното подлежи на връщане, поради което предявените искове за главниците са основателни и следва да бъдат уважени.

Предвид основателността на главните искове, основателни са и претенциите за заплащане на законната лихва върху главниците, считано от подаване на исковата молба – 29.11.2017г. до окончателното им изплащане.

По делото не се твърди и не са представени доказателства за отправена до ответниците покана за заплащане на процесните суми, поради което съдът счита, че същите са изпаднали в забава от датата на подаване на исковата молба. 

С оглед на изложеното съдът намира, че  исковете за заплащане на обезщетение за забавено плащане върху главниците за периода от датата на превеждането им – 27.11.2012г. до датата на подаване на исковата молба – 27.11.2017г. в размери от 56 996,02лв. по отношение на МБАЛ „Света Марина“ ЕАД и в размер на 14 222,29лв. по отношение на Фондация „Познание на морето“ следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

            Предвид частичното не съвпадане изводите на двете инстанции, решението на ВОС следва да бъде отменено в частта, с която са отхвърлени предявените искове от ФНИ, както следва: срещу МБАЛ „СВ. МАРИНА“ ЕАД, за присъждане на сумата 112 042 лв., претендирана като получени средства за първия етап от финансирането по договор № ДФНИ-М01/0014 от 26.11.2012 г., на отпаднало основание след отмяна на класиране на участници в конкурс на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, и срещу ФОНДАЦИЯ “ПОЗНАНИЕ ЗА МОРЕТО“, за присъждане на сумата 27 958 лв., претендирана като получени средства за първия етап от финансирането по договор № ДФНИ-М01/0014 от 26.11.2012 г., на отпаднало основание след отмяна на класиране на участници в конкурс на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, и вместо него постановено друго, с което исковете да бъдат уважени в посочените размери. 

Решението следва да бъде отменено в частта, с която ФНИ е осъден да заплати на всеки един от ответниците направените по делото разноски за разликата, както следва: над 151,73лв. до присъдените 450лв. в полза на МБАЛ „СВ. МАРИНА“ ЕАД и над 605,24лв. до присъдените 1795лв. в полза на ФОНДАЦИЯ “ПОЗНАНИЕ ЗА МОРЕТО“, съразмерно отхвърлената част от исковете, на основание чл.78 от ГПК.

На основание чл.78 от ГПК и направеното искане въззиваемата страна МБАЛ „СВ. МАРИНА“ ЕАД следва да бъде осъдена да заплати на ФНИ сумата от 9164,36лв., представляваща направените по делото разноски /от които 6379,18лв. за разглеждането му пред ВОС и 2785,18лв. за разглеждането му пред настоящата инстанция/, съразмерно уважената част от исковете.

Съдът намира, че направеното възражение за прекомерност на заплатеното от въззивника адвокатско възнаграждение       /в общ размер от 1642,48лв./ е неоснователно, предвид минималния размер на същото, определен в чл.7, ал.2, т.5 Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

На основание чл.78 от ГПК и направеното искане въззиваемата страна ФОНДАЦИЯ “ПОЗНАНИЕ ЗА МОРЕТО“ следва да бъде осъдена да заплати на ФНИ сумата от 4119,32лв., представляваща направените по делото разноски /от които 3015,82лв. за разглеждането му пред ВОС и 1103,50лв. за разглеждането му пред настоящата инстанция/, съразмерно уважената част от исковете.

В полза на въззиваемата страна МБАЛ „СВ. МАРИНА“ ЕАД, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за разглеждане на делото пред настоящата инстанция в размер от 450 лв., на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 2 вр ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ. На основание чл.78 от ГПК и направеното искане ФОНД „НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ“, следва да бъде осъден да заплати на  МБАЛ „СВ. МАРИНА“ ЕАД, сумата от 151,73лв., представляваща направените пред настоящата инстанция разноски за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно отхвърлената част от исковете.

На основание чл.78 от ГПК и направеното искане ФОНД „НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ“, следва да бъде осъден да заплати на ФОНДАЦИЯ “ПОЗНАНИЕ ЗА МОРЕТО“, сумата от 605,24лв., представляваща направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно отхвърлената част от исковете.

Водим от горното, съдът                                      

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                   

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ решение №637/10.08.2018г. по т.д.№1629/2017г. по описа на Окръжен съд – Варна, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените искове от ФОНД „НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ“, БУЛСТАТ *********, гр. София, бул. Дондуков 2А, представляван от В С Б, както следва: срещу МБАЛ „СВ. МАРИНА“ ЕАД, ЕИК *********, гр. Варна, бул. Христо Смирненски № 1, представляван от изп. директор проф. д-р В Л И, за присъждане на сумата 112 042 лв., претендирана като получени средства за първия етап от финансирането по договор № ДФНИ-М01/0014 от 26.11.2012 г., на отпаднало основание след отмяна на класиране на участници в конкурс на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба – 29.11.2017г. до окончателното и изплащане, и срещу ФОНДАЦИЯ “ПОЗНАНИЕ ЗА МОРЕТО“, БУЛСТАТ *********, гр. Варна, ул. "Сава Доброплодни" № 6, вх.Б, ет. 4, ап. 10, представлявана от председателя Г К П, за присъждане на сумата 27 958 лв., претендирана като получени средства за първия етап от финансирането по договор № ДФНИ-М01/0014 от 26.11.2012 г., на отпаднало основание след отмяна на класиране на участници в конкурс на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба – 29.11.2017г. до окончателното и изплащане както и в частта, с която ФОНД „НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ“, БУЛСТАТ *********, гр. София, бул. Дондуков 2А, представляван от В С Б, е осъден да заплати на МБАЛ „СВ. МАРИНА“ ЕАД, ЕИК *********, гр. Варна, бул. Христо Смирненски № 1, представляван от изп. директор проф. д-р В Л И, направените по делото разноски за разликата над 151,73лв. до присъдените 450лв. и в частта, с която ФОНД „НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ“, БУЛСТАТ *********, гр. София, бул. Дондуков 2А, представляван от В С Б, е осъден да заплати на ФОНДАЦИЯ “ПОЗНАНИЕ ЗА МОРЕТО“, БУЛСТАТ *********, гр. Варна, ул. "Сава Доброплодни" № 6, вх.Б, ет. 4, ап. 10, представлявана от председателя Г К П, направените по делото разноски за разликата над 605,24лв. до присъдените 1795лв., съразмерно отхвърлената част от исковете, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:  

ОСЪЖДА МБАЛ „СВ. МАРИНА“ ЕАД, ЕИК *********, гр. Варна, бул. Христо Смирненски № 1, представляван от изп. директор проф. д-р В Л И, ДА ЗАПЛАТИ на ФОНД „НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ“, БУЛСТАТ *********, гр. София, бул. Дондуков 2А, представляван от В С Б, сумата 112 042 лв., претендирана като получени средства за първия етап от финансирането по договор № ДФНИ-М01/0014 от 26.11.2012 г., на отпаднало основание след отмяна на класиране на участници в конкурс на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на исковата молба – 29.11.2017г. до окончателното и изплащане, на основание чл.86 от ЗЗД.

ОСЪЖДА ФОНДАЦИЯ “ПОЗНАНИЕ ЗА МОРЕТО“, БУЛСТАТ *********, гр. Варна, ул. "Сава Доброплодни" № 6, вх.Б, ет. 4, ап. 10, представлявана от председателя Г К П ДА ЗАПЛАТИ на ФОНД „НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ“, БУЛСТАТ *********, гр. София, бул. Дондуков 2А, представляван от В С Б, сумата 27 958 лв., претендирана като получени средства за първия етап от финансирането по договор № ДФНИ-М01/0014 от 26.11.2012 г., на отпаднало основание след отмяна на класиране на участници в конкурс на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на исковата молба – 29.11.2017г. до окончателното и изплащане, на основание чл.86 от ЗЗД.

ПОТВЪРЖДАВА решение 637/10.08.2018г. по т.д.№1629/2017г. по описа на Окръжен съд – Варна в останалата му част.

ОСЪЖДА МБАЛ „СВ. МАРИНА“ ЕАД, ЕИК *********, гр. Варна, бул. Христо Смирненски № 1, представляван от изп. директор проф. д-р В Л И, да заплати на ФОНД „НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ“, БУЛСТАТ *********, гр. София, бул. Дондуков 2А, представляван от В С Б, сумата 9164,36лв., представляваща направените по делото разноски, съразмерно уважената част от исковете.

ОСЪЖДА ФОНДАЦИЯ “ПОЗНАНИЕ ЗА МОРЕТО“, БУЛСТАТ *********, гр. Варна, ул. "Сава Доброплодни" № 6, вх.Б, ет. 4, ап. 10, представлявана от председателя Г К П да заплати на ФОНД „НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ“, БУЛСТАТ *********, гр. София, бул. Дондуков 2А, представляван от В С Б, сумата 4119,32лв., представляваща направените по делото разноски, съразмерно уважената част от исковете.

ОСЪЖДА ФОНД „НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ“, БУЛСТАТ *********, гр. София, бул. Дондуков 2А, представляван от В С Б, ДА ЗАПЛАТИ НА МБАЛ „СВ. МАРИНА“ ЕАД, ЕИК *********, гр. Варна, бул. Христо Смирненски № 1, представляван от изп. директор проф. д-р В Л И, сумата от 151,73лв., представляваща направените пред настоящата инстанция разноски за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно отхвърлената част от исковете.

ОСЪЖДА ФОНД „НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ“, БУЛСТАТ *********, гр. София, бул. Дондуков 2А, представляван от В С Б, ДА ЗАПЛАТИ НА ФОНДАЦИЯ “ПОЗНАНИЕ ЗА МОРЕТО“, БУЛСТАТ *********, гр. Варна, ул. "Сава Доброплодни" № 6, вх.Б, ет. 4, ап. 10, представлявана от председателя Г К П сумата от 605,24лв., представляваща направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно отхвърлената част от исковете.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 1-месечен срок от връчването на страните пред ВКС на РБългария при условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: