Р Е Ш Е Н И Е
гр.Бургас,
№ 2041 / 30.12.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на втори
декември, през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: Д. ГАНЕВА
ГАЛЯ РУСЕВА
при
секретар С. Х., изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 2592/2021г.
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с
чл.208 и сл. от АПК.
Касаторът ОД на МВР - Бургас, чрез главен инспектор К.К.–
началник РУ Несебър, е оспорил решение № 145/23.09.2021г. по АНД № 445/2021г.
по описа на Районен съд Несебър, с което е отменен електронен фиш (ЕФ), серия
Г, № 0030250 на ОД на МВР - Бургас. С електронния фиш за нарушение на чл.483,
ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането (КЗ), на основание чл.638, ал.1, т.1 във
вр. с чл.461, т.1 от КЗ на Д.К. е наложена глоба в размер на 250 лв.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно. Иска да
бъде отменено, а по съществото на спора - да бъде потвърден електронния фиш.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща
представител.
Ответникът по касация Д.К., оспорва касационната жалба и иска
решението на Районен съд Несебър да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура Бургас счита, че
касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение предлага да бъде оставено
в сила.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите
и възраженията на страните намира следното:
Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано
лице, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна.
Д.К. е наказана за това, че на 06.01.2021г. в 16:29 часа в община
Несебър, главен път І-9 207 км, като собственик на лек автомобил марка „Опел“,
модел „Антара“ с рег. № КН 91 47 ВТ, регистрирано е в Р.България и не е спряно
от движение, не е сключила задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
Нарушението е установено при управление на автомобила. Заснето е с
автоматизирано техническо средство/система АТС САИРН m*Spee Det 2D № SD2D0032. Административнонаказващият орган е
приел, че е нарушена нормата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.
Съгласно чл.483, ал.1, т.1 от КЗ договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице,
което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията
на Република България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и
всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да
сключи застрахователния договор.
Съгласно чл.638, ал.1, т.1 от КЗ на лице по чл. 483, ал. 1, т.
1, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се налага глоба от 250 лв. – за
физическо лице.
Съгласно чл.461, т.1 от КЗ задължителни застраховки са: 1.
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите по т. 10.1, раздел II, буква „А“ от
приложение № 1, наричана по-нататък „задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите“.
Районният съд, след като обсъдил всички доказателства, е
приел, че лицето не може да бъде наказано два пъти за едно и също
нещо предвид забраната на чл.17 от ЗАНН
и е отменил електронния фиш.
Обжалваното
решение е валидно, допустимо и правилно.
По
делото пред районния съд са събрани доказателства (Електронен фиш Серия Г, №
0025566; Електронен фиш, Серия Г № 0025166 и Електронен фиш Серия Г № 0026795),
от които се установява, че в рамките на по-малко от два месеца, но в един и същ
период що се касае до задължението за сключване на договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на Д.К. са съставени няколко електронни фиша за едно и
също нарушение, което се изразява в това, че К. като собственик на моторно
превозно средство „Опел Антара“ с рег. №
КН 91 47 ВТ не е сключила задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, въпреки че собственото й МПС е регистрирано на територията на
Република България и не е спряно от движение.
За
първи път нарушението е констатирано в 14.12 часа на 31.12.2020г. След това
отново е констатирано на същия ден – 31.12.2020г. в 14.29 часа. За трети път е
установено същото нарушение на 06.01.2021г. в 16.29 часа (процесния електронен
фиш) и за четвърти път нарушението е санкционирано с електронен фиш като
извършено на 02.02.2021г. от 15.33 часа.
По
делото няма данни на К. да е наложена принудителна административна мярка на
основание чл. 171, т. 2, б. „в“ от ЗДвП, след като нарушението е било
констатирано на 31.12.2020г. в 14.12 часа. Въпреки, че налагането на ПАМ в този
случай е задължително с оглед спазването на повелителната норма на ЗДвП. Освен
това принудителната мярка би преградила възможността на лицето да продължи да
управлява собственото си МПС без да е сключило задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ за периода 31.12.2020г. до 30.12.2021г.
По
делото няма данни да е била наложена ПАМ и по отношение на нарушенията,
констатирани със следващите цитирани по-горе електронни фишове.
В
процесният случай, след като не е била наложена принудителна административна
мярка, по-късно през същия ден и няколко дни по-късно К. още няколко пъти била
установена да управлява своето МПС, за което продължавала да няма сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. В процесния случай водачът
се явява и собственик на моторното превозно средство, което управлява и за
това, че не е сключи застраховка „Гражданска отговорност“ той е извършил
нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ. Посочената разпоредба задължава
собствениците на МПС, което е регистрирано на територията на Република България
и не е спряно от движение, да сключат договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилите. Тоест, законодателят в този случай не
се интересува дали собственикът на автомобила е установен да го управлява или в
момента не го ползва и автомобилът е в покой. И в двете хипотези собственикът
носи отговорност по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ. Затова и в тези случаи ПАМ, който
следва да бъде съставен веднага след установяване на нарушението е с правно
основание чл.171, т.2, буква „в“ от ЗДвП и се изразява във временно спиране от
движение на въпросното МПС до сключването на такава застраховка.
В
конкретния случай, след като не е била издадена задължителната ПАМ на
посоченото по-горе основание за нарушението, констатирано на 31.12.2020г. в
14.12 часа, лицето е продължило да управлява собственото си МПС без да има
сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Деянието
обаче, което е осъществила К., като е нарушила чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, е
продължено административно нарушение.То се осъществява само с едно деяние
(несключване за периода 31.12.2020г. до 30.12.2021г. на договор за ЗЗ
„Гражданска отговорност“). Изразява се в бездействие, като субектът на
нарушението осъществява непрекъснато състава на това нарушение през определен
период от време и създава по този начин едно трайно състояние на
административно нарушение, което продължава до неговото прекратяване.
Продълженото административно нарушение се осъществява само с едно деяние, както
е в процесния случай, основано е на едно решение (да не сключи ЗЗ„Гражданска
отговорност“) и е насочено към постигане на една цел (да управлява собственото
си МПС без да прави разходи за ЗЗ „Гражданска отговорност“). Характерно за това
деяние е, че субектът на нарушението осъществява непрекъснато състава му през
определен период от време, който период започва с възникване на задължението за
дееца да извърши определено действие (да сключи договор за ЗЗ „Гражданска
отговорност“) и продължава докато не бъде изпълнено това задължение или когато
трайното състояние на административно нарушение не се прекрати поради
независещи от дееца обстоятелства. След като се касае за продължено
административно нарушение, в рамките на периода, за който е следвало да сключи
ЗЗ „Гражданска отговорност“, субектът на нарушението може да бъде санкциониран
само веднъж. Именно по тази причина законодателят е регламентирал в чл.171 от ЗДвП две възможности за налагане на ПАМ (според това дали субектът е собственик
на автомобила или само го управлява - чл.171, т.2, буква „в“ от ЗДвП и чл.171,
т.1, буква „е“ ЗДвП), които категорично препятстват възможността на този субект
да продължи да управлява моторното превозно средство без да има за него
сключена ЗЗ „Гражданска отговорност“. По този начин и процесният орган е
следвало да разреши установеното трайно (продължено) административно нарушение,
като след издаване на първия електронен фиш, с който за първи път е налажил
санкция за това нарушение, в същия момент да издаде и заповед за налагане на
ПАМ. В рамките на целия период, за който лицето е длъжно да сключи ЗЗ
„Гражданска отговорност“ административнонаказващият орган не може да налага
наказание втори път поради забраната на чл.17 от ЗАНН, тъй като то се явява
наказание за същото нарушение.
По тези съображения правилно районният съд е
отменил процесния електронен фиш.
Неоснователни са възраженията, изложени в
касационната жалба.
Обстоятелството, че един от електронните
фишове не е връчен и не е влязъл в сила, е ирелевантно, тъй като в случая се
касае за продължено нарушение. Продълженото нарушение е едно нарушение и след
като веднъж се санкционира, след това, докато не изтече съответният период, не
може да бъде налагана нова санкция, защото би бил нарушен принципът non bis in
idem.
Неоснователно е и другото изложено
възражение, според което са извършени множество нарушения, които трябва
поотделно да бъдат санкционирани, като е направено сравнение с нарушението на
ЗДвП, при което се управлява МПС с превишена скорост. Това възражение показва
неразбиране на наказващия орган за това що е продължено административно
нарушение.
Несключването на договор за гражданска
отговорност е едно деяние и обхваща целия период, през който е следвало да бъде
сключен такъв договор. Законодателят е регламентирал механизъм, който ако се
спазва, не би позволил на дееца да продължи да управлява собственото си МПС,
без да сключи такъв договор, след като контролният орган за първи път е
установил нарушение. Този механизъм се нарича принудителна административна мярка,
регламентира в чл. 171, т. 2, б. „в“ от ЗДвП, която органът при условията на
обвързана компетентност е длъжен да наложи. Тази мярка отпада същия ден и час,
в който собственикът сключи договор за гражданска отговорност. След като не е
наложена такава мярка в нарушение на ЗДвП, това обстоятелство не може да бъде
санирано, като за едно нарушение се налагат множество наказания, което е
незаконосъобразно.
Това нарушение на Кодекса за застраховане
въобще не е аналогично на нарушението на чл. 21 от ЗДвП, изразяващо се в
управление на МПС с превишена скорост, тъй като второто нарушение не е
продължено. Затова и сравненията между тях са недопустими.
На
основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 145/23.09.2021г. по АНД № 445/2021г. по описа на
Районен съд Несебър.
Решението не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: