Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………………………
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ТО, VІ-22 състав, в съдебно заседание при закрити
врата, проведено на двадесет и девети ноември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа докладваното от съдията т.
дело N 1679 по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 625 и сл. от ТЗ.
Производството е образувано по молба на „Е.П.Е.Т.” ЕООД
по чл. 625 от ТЗ. Молителят твърди, че от началото на 2018 г. не извършва
активна търговска дейност и има значителни финансови затруднения. Липсата на
клиенти за осъществяваната от дружеството основна търговска дейност по
извършване на спедиторски услуги на територията на страната и услуги по
премествана с автомобилен транспорт водят до невъзможност от реализиране на
приходи, с които да се удовлетворят текущите задължения на дружеството. Липсата
на дълготрайни материални и нематериални активи, краткотрайни активи, стокови
запаси и парични средства правят невъзможно изпълнението на задълженията на
дружеството към търговските му партньори и погасяване на публичните задължения
към НАП за данъци и осигуровки. Поради липса на извършвана търговска дейност
няма и очаквани приходи, с които тези задължения да се погасят. Последните
направени към кредиторите плащания са от 2018 г. Ето защо моли Съда да обяви
неплатежоспособността му, алтернативно свръхзадължеността му и открие производство по несъстоятелността му
с решение по реда на чл. 632, ал. 1 от ТЗ.
Съдът, след като взе предвид доводите на молителя и
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Дружеството
„Е.П.Е.Т.” ЕООД е регистрирано в Търговския регистър на 24.01.2013 г.,
като му е предоставен ЕИК********.
Пследният обявен ГФО на дружеството в Търговския регистър е за 2017 г.
От
полученото писмо от Служба по вписванията при Агенция по вписванията се установява,
че за периода от 01.01.1998 г. до 21.11.2019
г. няма вписвания, отбелязвания и заличавания по отношение на длъжника.
От писмото на МВР, СДВР, отдел „Пътна полиция” се
установява, че в централна база на АИС-КАТ към 05.11.2019 г. няма данни за
регистрирани ППС на името на длъжника-
негова собственост. В регистрите на КАТ има отбелязани като бивша собственост
на дружеството 4 броя МПС, като първите две са били собствени на дружеството до
края на 2016 г., а останалите две дружеството е ползвало от 24.10.2016 г. до,
съответно 03.06.2019 г. и 12.04.2019 г.
От
Националната агенция по приходите е постъпило писмо, към което са приложени заверени преписи от годишните данъчни
декларации по чл. 92 от ЗКПО, подадени от молителя запериода от 2915 г. до 2018 г. вкл. В информационната система на ТД на НАП има данни за възложено ревизионно
рлоизводство, което не е приключено с издаването на ревизионен доклад и
ревизионен акт. Към датата на проверката дружеството има непогасени и изискуеми
задължения, като има данни за започнато
принудително изпълнение срещу длъжника през 2017 г. за задължения в общ размер
от 53851.27 лева. Има наложени обезпечителни мерки с постановление от
01.03.2018 г., изразяващи се в налагане на запор върху банкови сметки на
длъжника изапор върху два броя МПС.
Представените от длъжника към молбата по чл. 625 от ТЗ и
изпратените от НАП документи са използвани от вещото лице по приетата
съдебно-икономическа експертиза В.П., чието заключение, като неоспорено от
молителя, съдът намира за компетентно и безпристрастно дадено. От
заключението на вещото лице П. се установява следното:
При
извършването на анализите за изследвания период
2015
–23.08.2019 г., вещото лице посочва, че за този период преобладаващ дял в структурата на активите имат текущите
/краткотрайни/ активи, които се състоят основно от вземания, както и материални запаси и малка
част парични средства в началто на периода. За 2018 г. и към 23.08.2019 г.
активите на длъжника се състоят единствено от краткотрайни активи. . Дружеството има отчетени разходи за
бъдещи периоди за периода от 2016 г. до 23.08.2019 г. Задърженията на длъжника за анализирания
период се състоят преимуществено от задължения към доставчици, които са със
срок на изискуемост до 1 година и над 1 година. Съотношението на задълженията
към доставчиците спрямо общия размер на пасивите е, съответно 75.23%; 59.54%;
56.52%; 96.60% и 89.95%. Вещото лице изчислява коефициентите за
ликвидност на дружеството за изследвания период. Към 31.12.2015
г. коефициентът на обща ликвидност на дружеството е 1; към 31.12.2016 г. е 0.9120; към 31.12.2017 г. е 0.8069; към 31.12.2018
г. е 08542 и към 23.08.2019 г. е 0.8319. Вещото лице проследява движението и на
останалите коефициенти на ликвидност за този период /бърза, незабавна и абсолютна/. От
изчислените коефициенти на ликвидност вещото лице прави извод, че от 2016 г. дружеството не е
било в състояние да посрещне текущите си
задължения с наличните краткотрайни активи. За периода 2015г. – 23.08.2019 г. съществуващите задължения на ответника не са обезпечени с достатъчно имущество и от 31.12.2018 г. това имущество не е било достатъчно,
за да покрие изискуемите му задължения. За последните три
периода предприятието е с отрицателни стойности на коефициента на финансова
автономност и в пълна зависимост от кредиторите си, което го поставя в
състояние на дългосрочна неплатежоспособност.
Този факт се дължи на прекомерно нарастналите задължения, кумулативно с
генерираните загуби през последните две и половина финансови години. Към края
на анализираните периоди молителят има изискуеми задължения към кредитори,
както следва: към доставчици: към 2015
г. – 161 хил. лв.; към 2016 г. – 206 хил. лв.; към 2017 г. – 195 хил. лв.; към
2018 г. - 199 хил. лв и към 23.08.2019 г. – 179 хил. лв. и данъчни
/публичноправни/ задължения: към 2015 г. – 11 хил. лв.; към 2016 г. – 10 хил.
лв.; към 2017 г. – 46 хил. лв.; към 2018 г. - 41 хил. лв и към 23.08.2019 г. – 59
хил. лв. 2018 г. Към 20.11.2019 г. изискуемите му данъчни задължения възлизат
на 53951.95 лева, които са формирани предимно от незаплатен в срок ДДС, както и
в по-малък размер незаплатен корпоративен данък, незаплатен данък върху
доходите на физическите лица и незаплатени осигурителни задължения. Към същата
дата задълженията към доставчици са в размер на 178772.48 лева. Последното
извършено плащане към кредитор е от 26.02.2018 г. в размер на 65.78 лева.
При
така установената фактическа обстановка, Съдът достигна до следните правни
изводи:
Неплатежоспособността е правна категория, като легално
определение за нея дадено в чл. 608, ал.
1 от ТЗ. Съгласно тази разпоредба,
неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни определен вид
задължения, а именно: изискуеми парични задължения по търговска сделка,
публични задължения /към държавата или общината/, свързани с търговската
дейност, а от 13.05.06 г.- и частни държавни вземания. Презумпцията на чл. 608,
ал. 3 от ТЗ служи за разпределение на
доказателствената тежест при доказване на състоянието на неплатежоспособност на
търговеца, поради което под "спиране на плащанията" по смисъла на чл.
608, ал. 3 от ТЗ на база на легалното определение на понятието
неплатежоспособност, следва да се разбира не спиране на плащанията на
задълженията на длъжника изобщо, а единствено на задълженията, които са от
изчерпателно изброените в ал. 1 на чл. 608 от ТЗ. Спиране на плащанията на друг
вид вземания е ирелевантно за състоянието на неплатежоспособност, защото
съгласно ал. 1 на чл. 608 от ТЗ, състоянието на длъжника да ги изпълни е без
значение за правно дефинираното състояние на неплатежоспособност. В настоящия
случай, молителят е спрял плащанията на изискуеми парични вземания по чл. 608,
ал. 1, т. 1 и т. 2 от ТЗ, поради което на основание чл. 608, ал. 3 от ТЗ, съдът
приема, че е налице състояние на неплатежоспособност по отношение на длъжника.
В тежест на длъжника е да обори презумпцията на чл. 608, ал. 3 от ТЗ, като това може да стане на базата на анализ на имуществено - финансовото
състояние на предприятието на длъжника, от който да се изведе способността му
да погасява задълженията си. С оглед заключението на
Съдебно-икономическата експертиза, Съдът приема, че презумпцията не е оборена и
е налице установено състояние на неплатежоспособност. При анализа на
финансовото и икономическото състояние на молителя се използват различни
икономически и финансови показатели. Краткотрайните активи на предприятието, за
разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече от един отчетен
период /1 г./, участват еднократно в производствения процес и променят
натурално - веществената си форма, при което за длъжника са налице текущи
постъпления, които именно са източника за погасяване /плащане/ на
краткосрочните, съответно текущите задължения на едно нормално развиващо се
предприятие. Следователно, водещи показатели при преценка състоянието на
неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността на длъжника да поеме
плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като отношение
между краткосрочните активи /всички или определена част от тях/ към
краткосрочните или текущи задължения на предприятието. На следващо място,
помощните коефициенти на ликвидност /на бърза, незабавна и абсолютна/ зависят в
голяма степен от вътрешната структура на краткотрайните активи, т.е. от това
колко са материалните запаси, краткосрочните вземания, краткосрочните финансови
активи и паричните средства като процент от общия размер на краткотрайните
активи, което от своя страна зависи от конкретната основна дейност, която
осъществява предприятието. Съдът приема, че по принцип водещ показател за
установяване на състоянието на неплатежоспособност на длъжника е коефициентът
на обща ликвидност /КОЛ/, отразяващ съотношението на всички краткотрайните
активи към краткосрочните задължения. Именно този коефициент дава възможност да
се оцени способността на дружеството да погасява задълженията си с всички КА.
За норматив при коефициента за обща ликвидност се приема коефициент 1
/единица/, тъй като при него предприятието има толкова краткотрайни активи,
колкото са неговите краткосрочни задължения, поради което то е в състояние да
плаща задълженията си. Съгласно изготвеното от вещото лице заключение, коефициентът на обща ликвидност спада под
референтната стойност от 31.12.2016 г., като Съдът счита, че с оглед останалите
показатели на имущественото състояние на длъжника, от 31.12.2017 г. може да се
приеме, че влошаването на коефициентите на ликвидност и финансова автономност е
трайно и необратимо състояние. Направените от длъжника частични плащания и
погасяване на задължения към кредитори, направени след 31.12.2017 г. не оборват
наличието на презумцията, установена в чл. 608, ал. 3, изр. 1 от ТЗ – арг. от
чл. 608, ал. 3, изр. 2 от ТЗ.
Предвид събраните по делото доказателства, съдът намира,
че длъжникът не разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията
му, без опасност за интересите на кредиторите.
Предвид гореизложеното молбата по чл. 625 от ТЗ за
откриване на производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност
следва да бъде уважена.
По отношение на началната дата на неплатежоспособността
съдът не е обвързан от посочената такава от длъжника, а следва да прецени
същата съобразно данните по делото. Практиката на ВКС е константна, че
неплатежоспособността на търговец по смисъла на чл. 608 от ТЗ е обективно
финансово състояние на длъжника и възможността му да изпълни паричните си
задължения, което трябва да се прецени с оглед цялостното му финансово
състояние към момента на постановяване на съдебното решение /така решение №
64/09.02.2005 г. на ВКС, по д. № 466/2004 г.; решение № 549/27.10.2008 г. на
ВКС, по т.д. № 239/2008 г./. Съгласно постановеното по реда на чл. 290 от ГПК
решение № 115/25.06.2010 г. на ВКС, по т.д. № 169/2010 г., за да е налице
състояние на неплатежоспособност, не е достатъчно длъжникът да не плаща свое
изискуемо парично задължение, а да не е в състояние да го изпълни. Началната
дата на неплатежоспособността е именно изпадането в такова състояние, а не
падежът на конкретното неизпълнено задължение. В случая обективно финансовите
показатели на длъжника са влошени трайно към 31.12.2017 г., като към тази дата длъжникът
е имал изискуеми парични задължения по чл. 608, ал. 1, т. 1 и т. 2
от ТЗ. Ето защо съдът приема, че за начална дата на неплатежоспособността на длъжника следва да се приеме
датата 31.12.2017 г.
Предвид извода, че е налице състояние на
неплатежоспособност, обосноваващо откриване на производството по
несъстоятелност, Съдът не дължи произнасяне по заявеното при условията на
алтернативност от длъжника искане за откриване на производство по
несъстоятелност поради свръхзадълженост.
Не се установява да е налице реално налично имущество
на длъжника, като кредиторите не са привнесли началните разноски за развитие на
производството по несъстоятелност в дадения от съда срок, поради което по
отношение на молителя следва да бъде постановено решение по чл. 632, ал. 1 от ТЗ със законоустановеното му съдържание.
Мотивиран от горното и на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ, Съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Е.П.Е.Т.”
ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:*** и
ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността – 31.12.2017 г.
ОТКРИВА
ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на длъжника „Е.П.Е.Т.”
ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***.
НАЛАГА общ запор и възбрана върху имуществото на „Е.П.Е.Т.”
ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***.
ОБЯВЯВА „Е.П.Е.Т.” ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***,
в несъстоятелност.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на „Е.П.Е.Т.”
ЕООД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***.
СПИРА производството по несъстоятелност по т.д. № 1679/2019
г. по описа на СГС, ТО, 22 състав.
УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че спряното
производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година
от вписването на решението, по молба на длъжника или на кредитор, ако те
удостоверят, че е налице достатъчно имущество или се предплатят началните
разноски.
УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че ако в срока по
чл. 632, ал. 2 от ТЗ не бъде поискано възобновяване на производството, съдът ще
прекрати производството по несъстоятелност и ще постанови заличаване на
длъжника от търговския регистър.
Препис от решението да се изпрати на Агенция по
вписванията за вписване в Търговския регистър, на основание чл. 622 от ТЗ.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски
апелативен съд, в седмодневен срок от вписването му в Търговския регистър.
Съдия: