ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№2067
гр.
Пловдив, 09 декември, 2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
ІІ отделение, ХVI
състав, в закрито заседание на девети декември, през две
хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева,
като
разгледа докладваното от Председателя административно дело № 78 по описа за 2020
год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по реда на чл.175 от АПК,
както и по чл.248, ал.3, ГПК, във вр. с чл.144 от АПК.
Образувано е по молба от адв. М., в
качеството му на пълномощник на жалбоподателя Н.Д.И. с формулирани в нея две
искания - за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото
решение № 1655 от 28.09.2020 г. в частта му относно дадената правна
квалификация на съдебния спор, а именно производството да е във връзка с
чл.112, ал.1, т.4 от Закона за здравето, което искане е основано на чл.247,
ал.1 от ГПК, както и за изменение на постановеното съдебно решение в частта му
относно разноските с приложение на чл.8, ал.3 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и осъждане на НЕЛК да заплати на адв.М. сумата
от 500 лева за осъщественото процесуално представителство по делото, което
второ искане е основано на чл.248, ал.1 от ГПК.
Съдът е разпоредил съобщаване на насрещната
страна за исканата поправка и изменение на решението в частта му за разноските,
като в предоставения срок по делото е постъпил отговор от НЕЛК, в който се сочи
неоснователност на молбата и в двете ѝ части. Твърди се, че правната квалификация
на спора е във връзка с чл.112, ал.1, т.4 от ЗЗ, независимо от сочените от
жалбоподателя пороци на оспореното пред Административен съд Пловдив решение на
НЕЛК, тъй като както унищожаемостта, така и нищожността на административен акт
са пороци, които следва да се заявят пред съда в рамките на оспорване на акта
по съдебен ред и по които съдът има компетентност да се произнесе. Сочи се, че
предвид наличие на проведено производство по реда на Закона за здравето,
правилно съдът в решението си е определил възнаграждение за адвокат по реда на
чл.19 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На
първо място, по отношение на
направеното искане по чл.247, ал.1 от ГПК за поправка на явна фактическа
грешка, следва да се има предвид, че в АПК е предвидена изрична възможност за
поправка на очевидна фактическа грешка, каквато, съобразно с нормата на чл.175,
ал.1 от АПК, съставлява допусната в решението писмена грешка, грешка в
пресмятането или друга подобна очевидна неточност. Поради това и искането
следва да се квалифицира като такова по чл.175, ал.1 от АПК. В случая се
твърди, че съдът погрешно е дал в решението си по адм. дело № 78/2020 г.
правната квалификация на развилото се пред него производство, образувано по жалбата
на Н.И. против Експертно решение на НЕЛК – София, тъй като в жалбата се
съдържало единствено искане за обявяване нищожност на оспорения административен
акт и то по реда на чл.177, ал.2 от АПК. Следва да се има предвид, че изрично в
чл.112, ал.1, т.4 от ЗЗ е предвидена процедура по съдебно обжалване на
експертните решения на НЕЛК. В тази насока и като се има предвид, че
законодателят не е разграничил основанията за нищожност от тези за унищожаемост на административния акт, а ги е посочил общо и
е предоставил на съда преценката за вида на последицата от установения порок на
акта, то независимо от факта, че съдът в определени случаи би могъл да е
ограничен единствено с проверката за нищожност /т.е. да е ограничен в рамките
на направеното искане от жалбоподателя/, това не променя факта, че се касае до
производство по оспорване на административен акт пред съда, което може да се
заяви на различни основания. В тази връзка и в разпоредбата на чл.177, ал.2 от АПК е предвидено основание за обявяване на нищожност при наличието на
предвидените там предпоставки, на което може да се позове жалбоподателят в
процедурата по оспорване на административен акт, а не някакво отделно
производство. Поради това и производството по делото, като се има предвид
предмета на съдебното оспорване, е квалифицирано по реда на глава Х от АПК и
във връзка с чл.112, ал.1, т.4 от ЗЗ, която последна разпоредба е и правното
основание за обжалване на конкретния административен акт.
Съдът с оглед на изложеното и по-горе намира,
че така формулираното искане по чл.175, ал.1 от АПК не може да бъде уважено,
предвид факта и че по смисъла на посочената разпоредба очевидна фактическа
грешка ще бъде налице, когато има установено несъответствие между формираната
воля на съда и нейното външно изразяване в текста на съдебното решение, а в
случая това не е така. Съдът е посочил в решението си разпоредбите на
приложимата глава Х от АПК, озаглавена “Оспорване на административни актове
пред първата инстанция“, към който именно процесуален ред, както се посочи препраща изрично разпоредбата на
чл.112, ал.1, т.4 от Закона за здравето, уреждаща пряко съдебно обжалване на
решения на НЕЛК и е провел производството по този процесуален ред. Освен това,
не съставлява очевидна фактическа грешка и не е допустимо поправяне на
съдебното решение по реда на чл.175, ал.1 от АПК тогава, когато съдът е
допуснал грешка при самото формиране на волята си, тъй като по този начин под
формата на поправка на очевидна фактическа грешка би се заместила
действителната волята на съда /в този см. е Определение № 12199/2014 г. по адм.
дело № 16647/2013 г. на ВАС/. Сиреч, в конкретния случай, ако молителят в
качеството му на процесуален представител на жалбоподателя по делото смята, че
съдът е дал погрешна правна квалификация на повдигнатия от него спор, която пък
е определяща за реда, по който се развива производството, то това оплакване ще
съставлява по своята същност такова относно допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила при произнасянето на съда и ще е основание за касационно
обжалване на решението му, а не за извършване поправка на решението. Поради
това и така направеното искане по чл.247 от ГПК, съответно прието по чл.175,
ал.1 от АПК ще следва да се остави без уважение.
Що се касае за исканото произнасяне по реда
на чл.248 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК, то съдът, на първо място, намира,
че искането за изменение на решението в частта му относно присъдените на адв. М.
разноски в хипотезата на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата е депозирано от
надлежна страна и в рамките на срока по чл.248, ал.1 от ГПК, поради което и е процесуално допустимо. Разгледана по същество,
молбата в тази ѝ част се явява неоснователна. При определянето на размера
на адвокатското възнаграждение съдът е взел предвид, че се касае до проведено
производство по оспорване на административен акт, уредено в нормата на чл.112
от Закона за здравето, поради което и е счел, че разпоредбата на чл.19 от
Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която
определя минимално възнаграждение за производства по Закона за здравето, се явява специална по отношение на общата
норма на чл.8, ал.3 от Наредбата, определяща размера на възнаграждението за
адвокат по административни дела без определен материален интерес. Относно
приложимостта на посочената специална норма на чл.19 от Наредбата по отношение
на процесуално представителство от адвокат в такива именно производства, като
проведеното по делото, е налице и произнасяне на ВАС, обективирано
напр. в Определение № 4218/2015 г. по адм. дело № 3175/2015 г., Решение №
3516/2015 г. по адм. дело № 14197/2014 г. и др. Ето защо и съдът не намира
основание за постановяване изменение на решението в частта му относно
присъдените разноски, поради което и на основание чл.248, ал.3, вр. с ал.1 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК ще следва да
остави без уважение така направеното искане.
По изложените мотиви и Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. Ч.Н.М., като пълномощник на Н.Д.И.
за поправка на очевидна фактическа
грешка по чл.175, ал.1 от АПК в Решение № 1655/28.09.2020 г. по адм. дело №
78/2020 г. на Административен съд Пловдив.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. Ч.Н.М. за
изменение на Решение № 1655/28.09.2020 г. по адм. дело № 78/2020 г. на
Административен съд Пловдив в частта му
относно разноските.
Определението подлежи на обжалване по реда на
обжалване на решението пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението му до страните.
На основание чл.138 от АПК
определението да се съобщи на страните чрез изпращане на препис от
определението.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:/п/