Решение по дело №513/2019 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 397
Дата: 20 юни 2019 г. (в сила от 20 юни 2019 г.)
Съдия: Валя Младенова
Дело: 20191630100513
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 февруари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

№ 397 / 20.6.2019 г.

Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О   Р Е Ш Е Н И Е

20.06.2019 година

град Монтана

 

                              В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, втори граждански състав в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ МЛАДЕНОВА

 

при секретаря Радка Михайлова и в присъствието на прокурора….……, като разгледа докладваното от съдията  МЛАДЕНОВА  гр.д. № 513 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявените искове са установителни и са с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл 9 и чл.11, т.7 и т.11 от ЗПК във връзка с чл.240 от ЗЗД; чл. 33 от ЗПК, във вр. чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

Ищецът БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,Париж рег.№ *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК: *********, вписан в Търговския регистър при Агенцията по вписванията, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1766, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, представлявано от Димитър Димитров - Заместник управител твърди, че с Договор за потребителски заем с номер СRЕХ-14849473 от 17.05.2017 година е отпуснал паричен кредит в размер на 1 159,00 лева. Поддържа, че усвояването на посочената сума А.А.П. е удостоверила с полагането на подписа си в поле "Удостоверение на изпълнението". Въз основа на чл.1 от същия, за ответника възниква задължението да погаси заема на 12 месечни вноски- всяка по 112.81 лв.,  които вноски съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването и, съгласно годишния процент на разходите 36.82 % и годишния лихвен процент 31.76 % , посочени в параметрите по договора. Твърди също така, че ответницата А.А.П. е преустановила плащането на вноските по кредит на 05.12.2017 година, като към тази дата са погасени 6 месечни вноски. На основание чл.3 от договора вземането на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж рег.№ *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България става изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна вноска. Твърди, че по този начин ответницата следвало да изплати остатъка по заема в размер на 676,86 лв., представляващ оставащите 6 броя погасителни вноски към 05.01.2018г., към която дата е станал изискуем в целия му размер. Въпреки настьпилия падеж на втората непогасена вноска, кредитополучателят не е изпълнил задължението си. Алтернативно счита всички претенции за дължими, на основание изтичането и падежирането на последната погасителна вноска по съставения между страните погасителен план, която е била на 05.05.2018 г., тоест към датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК, по кредита е изтекла и последната падежна дата, въз основа на което счита вземането за изискуемо на посоченото основание. Поддържа, че ответницата А.А.П. дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 53,46 лв. за периода от настъпване на изискуемостта на кредита - 05.01 .2018г. до 11.11.2018г.. Ищецът твърди, че към настоящия момент ответникът дължи следните суми: 1.главница – 618,34 лева; 2.възнаградителна лихва – 58,52 лева и 3.законна лихва за забава – 53,46 лева, или общо сумата от  730,32 лева. Поддържа, че поради неплащане от страна на ответника е подало Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК към Районен съд - гр.Монтана. По гражданско дело № 2988/2018 година е издадена Заповед за изпълнение и тъй като тя е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК са последвали указания заявителя да предяви иск относно вземането си. На основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж рег.№ *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България предявява настоящия иск за установяване на вземането си в едномесечен срок. Моли, в случай че е налице хипотезата на чл.238 от ГПК да постанови неприсъствено решение срещу ответника. Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение, с което да установи, че е налице вземане от страна на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж рег.№ *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България към А.А.П. в размер на 618,34 лева, представляваща главница; 58,52 лева - възнаградителна лихва по договора и 53,46 лева, редставляваща законна лихва за забава за периода от 05.01.2018 година до 11.11.2018 година, ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми. Моли да  му бъдат присъдени съдебните разноски по заповедното производство в размер на 25,00 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лв., както и разноските в настоящото производство - държавната такса в размер на 125.00 лева, както и минимално юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00  лева и депозит за вещо лице в размер на 150,00 лева.

В срока по чл.131 от ГПК ответницата А.А.П., ЕГН **********, с адрес: *** не е представила писмен отговор на исковата молба и не изразява становище по иска.

         Доказателствата по делото са писмени. Прието е и заключение на вещо лице.

Съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение – чл.239 ал.2 ГПК, поради което следва да бъде постановено такова, като съображенията за това са следните:

Съгласно чл.238 ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. В случая са налице посочените по-горе предпоставки. За да се постанови неприсъствено решение в съответствие със заявения петитум, формалните предпоставки по чл.238 ал.1 ГПК не са достатъчни. Освен тях чл.239 ал.1 т.2 ГПК поставя и изискване по същество, а именно: искът да е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства.

В случая съвкупността от фактите, наведени в исковата молба и събраните по делото доказателства, в частност писмени такива, както и заключението на вещото лице В.П.Т., са достатъчни да обосноват основателността на заявените искови претенции – 618,34 лева - представляваща главница; 58,52 лева - възнаградителна лихва по договора и 53,46 лева - представляваща законна лихва за забава за периода от 05.01.2018 година до 11.11.2018 година, ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми. Тъй като истинността на приложените към исковата молба писмени доказателства не е оспорена, то съдът ги преценява само от тяхната външна страна. Приетите по делото писмени доказателства не будят съмнение за формална нередовност. От същите, както и от заключението на вещото лице Т., неоспорено от страните, се установява по един безспорен и категоричен начин, че ответницата продължава да дължи сумите в размер на 618,34 лева - представляваща главница; 58,52 лева - възнаградителна лихва по договора и 53,46 лева - представляваща законна лихва за забава за периода от 05.01.2018 година до 11.11.2018 година.

Ето защо исковите претенции като основателни следва да бъдат уважени в посочените по – горе размер, като се признае за установено, че ответницата дължи претендираните парични суми.

Съобразно този изход на делото ответницата следва да заплати на ищеца, направените в заповедното производство разноски в размер на 75,00 лева. Ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищеца по делото и сумата от 375,00 лева - реализирани в настоящото производство разноски.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                   

По горните съображения съдът 

 

                  Р    Е    Ш    И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,Париж рег.№ *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК: *********, вписан в Търговския регистър при Агенцията по вписванията, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1766, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, представлявано от Димитър Димитров - Заместник управител към А.А.П., ЕГН **********, с адрес: ***, възлизащо на сумата от 618,34 лева - представляваща главница; 58,52 лева - възнаградителна лихва по договора и 53,46 лева - представляваща законна лихва за забава за периода от 05.01.2018 година до 11.11.2018 година, ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението – 29.11.2018 година до окончателното изплащане на дължимите суми, дължими по Договор за потребителски заем с номер СRЕХ-14849473 от 17.05.2017 година, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 2988/2018 година по описа на Районен съд - Монтана.

ОСЪЖДА А.А.П., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,Париж рег.№ *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК: *********, вписан в Търговския регистър при Агенцията по вписванията, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1766, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, представлявано от Димитър Димитров - Заместник управител сумата от 75,00 лева – разноски в заповедното производство и сумата от 375,00 лева – реализирани в настоящото производство разноски.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.                                                                                                                                    

                                    

                           РАЙОНЕН СЪДИЯ :