Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 12/10.02.2020г.
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
апелативен съд - гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и втори
януари, двехиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА
ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
при участието на секретаря Ю.К.,
като разгледа докладваното от съдията Д.
Джамбазова в.гр.дело № 524/19 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба,
подадена от Р.Я.П.,*** против решение № 147/24.07.2019 г. по гр.д.№ 104/2019 г.
на Окръжен съд – Разград, с което е отхвърлен иска му по чл.2, ал.1,т.1 от ЗОДОВ, предявен срещу Прокуратурата на РБ за сумата от 5000000 лева –
неимуществени вреди, резултат от незаконно лишаване от свобода за период от
седем години, считано от 1.06.2012 година, ведно със законната лихва. Оплакванията са за неправилност
поради нарушение на закона, с молба за отмяна и за постановяване на ново
решение по съществото на спора, с което предявеният иск бъде уважен изцяло.
Прокуратурата на РБ изразява становище
за правилност на решението.
Въззивната жалба е подадена в срок и от
надлежна страна и е процесуално допустима. След като прецени доказателствата по делото – поотделно
и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена
следната фактическа обстановка:
Предявен е иск от Р.Я.П. срещу Прокуратурата
на РБ с правно основание чл.2 ал.1 т.1 ЗОДОВ, вр. с чл.5 §1 ЕКЗПЧОС и чл.86 ЗЗД
за сумата от 5000000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
вследствие на незаконно лишаване от свобода за период от седем години, считано
от 1.06.2012 г. Твърденията са, че в периода от 1.06.2006 г. до 1.06.2012 г. е
изтърпял наказание „лишаване от свобода“ по присъда, постановена по НОХД №
203/2002г. на РС Разград; с присъда по НОХД № 439/2006г. на ОС Разград, влязла
в сила на 14.01.2008 г. е бил осъден на наказание „доживотен затвор“. Тъй като
по подадена от него жалба присъдата е била отменена, счита, че след изтърпяване
на наказанието лишаване от свобода по първата присъда и след отмяната на
наказанието доживотен затвор по НОХД № 439/2006г. на ОС Разград, липсва
основание за задържането му в период от седем години, считано от 1.06.2012 г.,
за понесените от което неимуществени вреди следва да бъде обезщетен.
Оспорвайки иска, Прокуратурата на РБ твърди,
че от 1.06.2012 г. Р.П. търпи наказание „доживотен затвор“, наложено му с
присъда по НОХД № 439/2006 г. на ОС Разград, което е основание за пребиваването
му в мястото за лишаване от свобода и моли за отхвърляне на исковата претенция.
Не се спори между страните, установява се
от доказателствата по делото, че с присъда № 5/22.02.2007 г. по НОХД № 439/2006
г. на Окръжен съд - Разград, ищецът е признат за виновен в това, че на
31.05.2006 г. е извършил престъпления по чл.116 ал.2 пр.7 в.в. с ал.1 т.5, 6,
7, 9 и 12 в.в. с чл.115 НК; по чл.142 ал.4 пр.2 в.в. с ал.2 т.1 ,2 и 7 в.в. с
ал.1; по чл.330 ал.3 пр.1 НК и по чл.339 ал.1 НК, за които на основание чл.23 НК е определено общо наказание „доживотен затвор“ при първоначален специален
режим.
С решение № 828/14.01.2008г. по н.д.№
597/2007г. на ВКС, наказанието на Р.П., определено по ВНОХД № 167/2007г. на
Апелативен съд Варна е намалено от „доживотен затвор без замяна“, на „доживотен
затвор“.
Приложеното от ищеца удостоверение рег. №
ЗД 552/06г. от началника на затвора установява, че в
периода от 1.06.2006 г., до 1.06.2012 г. той е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест
години по предходна присъда - НОХД № 203/2002 г. на РС
– Разград; наказанието „доживотен затвор“ по втората присъда е изтърпявано при
условията на специален режим от 18.01.2008 г., заменен със строг режим -
протокол № 5/6.08.2015 г., а със заповед № 810/12.08.2016 г., ищецът е
преместен от зона за повишена сигурност в ІV група.
Ищецът Р.П. е сезирал Главния прокурор с молба
вх. № 43725/21.10.2010 г. за възобновяване на наказателното производство.
Преписката е изпратена на ОП- Разград с мнение, че делото не подлежи на
възобновяване по т.5 на чл.422 ал.1 НПК, тъй като е проверено по касационен път
– решение №828/14.01.2008г. на ВКС.
По образуванатата преписка № 879/2010 г., на 20.12.2010 г. е издадено постановление Окръжният
прокурор на ОП - Разград, съдържащо отказ за предложение до
ВКС за възобновяване на НОХД № 439/2006г. на РОС, потвърдено с постановление от
7.02.2012 г. на прокурор в АП Варна и с постановление от 21.03.2012 г. на
прокурор във ВКП. Молителят е уведомен за отказа с писмо
от 3.01.2013 г.
Ищецът е сезирал Окръжният прокурор на ОП
Разград с последователни заявления с аналогични искания: от 3.07.2013 г., от
9.09.2013 г. и др.- за извършването на ново разследване по НОХД № 439/2006 г.
на РОС, с постановени откази за възобновяване на делото, потвърдени по реда на
инстанционния контрол.
По повод подаден от Р.П. сигнал до
Инспектората към ВСС за бездействие от ОП Разград във връзка с подадените от
него молби с искане за възобновяване на НОХД № 439/2006г. на ОС Разград и
извършена проверка от инспектор към ИВСС е изготвено писмено становище изх. №
Ж-01-1153/11.03.2016 г. с извод, че прокуратурата се е произнесла по молбите на
ищеца, че е извършен инстанционен контрол на прокурорските актове и не се налага
проверка по реда на чл.56,57 и 58 ЗСВ.
Преписка № 879/2010 г. на ОП Разград е
приложена по настоящото дело - прономерована, прошнурована и подпечатана с
печата на ОП Разград, съдържаща 222 листа.
В кориците на НОХД № 439/2006 г. не се
съдържа производство на ВКС за възобновяване на наказателното дело.
Потвърждение за липсата на съдебен акт за възобновяване на приключилото
наказателно производство се съдържа и в изпратената от ВКС справка с вх. №
2433/11.06.2019 г., към която са приложени отговор на зам.-председател на ВКС
до Р.П. и последното решение № 828/14.01.2018 г. по н.д. № 597/2007 г. на ВКС,
постановено по реда на редовния инстанционен контрол.
Въз основа на представените
писмени доказателства, правилно съдът е приел за недоказана исковата претенция.
Не са доказани твърденията на ищеца, че новообразуваното на 3.11.2010 г.
производство по преписка № 879/2010 г. на РОП е резултат от възобновяването на
делото по молба на ищеца, след отмяна на присъдата. По всички молби на Р.П. за
възобновяване на наказателното производство са постановявани откази, потвърдени
по реда на инстанционния контрол, а на ищеца са изпращани уведомления за всеки
от тях. Не е установено и твърдението, че преписката не е предоставена в цялост
и че липсват отделни материали в нея, доколкото същата съдържа в
последователност всичките 222 листа и поставен печат при изпращането й на ОС
Разград.
С оглед правилно установената
фактическа обстановка, правлино съдът е приел, че предявеният иск е
неоснователен. Съгласно чл.2 ал.1 т.1 ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от прокуратурата,
във всички случаи на лишаване от свобода в нарушение на чл.5 §1 от Европейската
конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. Чл.4 ЗОДОВ предвижда
отговорност на държавата за всички неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени
виновно от длъжностно лице.
Предвид липсата на доказателства
относно твърдението, че ищецът е незаконно задържан и изтърпява наказание
„лишаване от свобода“ по отменена присъда, предявеният иск е неоснователен. По
делото е установено, че от 1.06.2012 г. по отношение на Р.П. е приведено в
изпълнение наказание по присъда № 5/22.02.2007 г. по НОХД № 439/2006 г. на ОС
Разград и потвърдена с решение по н.д. № 597/2007 г. на ВКС. Следователно, не е
налице предпоставката на чл.2 ал.1 т.1 ЗОДОВ, тъй като липсва нарушение на чл.5
§1 б.“а“ ЕКЗПЧОС при лишаването от свобода на ищеца. Твърдението му за постановено
решение на ВКС, с което присъдата е отменена и наказателното производство е
възобновено, е недоказано.
Обжалваното решение, с което
искът е отхвърлен е законосъобразно и следва да бъде потвърдено, поради което
Варненският апелативен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 147/24.07.2019 г. по гр.д.№
104/2019 г. на Окръжен съд – Разград.
Решението може да бъде обжалвано
пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.