№ 1577
гр. Варна, 25.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно гражданско дело
№ 20213100501694 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ЗАД „АРМЕЕЦ” АД с ЕИК ********* седалище
и адрес на управление гр. София, ул. ”Стефан Караджа” № 2, чрез пълномощник
юрисконсулт М.Р., срещу Решение № 261653/18.05.2021г., постановено по гр.д.№
7255/2020г. по описа на ВРС, В ЧАСТТА, в която ЗАД „АРМЕЕЦ” АД с ЕИК ********* е
осъдено да заплати на „Кълектор“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. „Георги Живков“ № 22, партер – вътрешен двор, законната
лихва върху сумата от 2 143.81 лева, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда – 30.06.2020 г., до окончателното изплащане на задължението по главницата от 2143.81
лева.
В жалбата се излага, че решението в тази част е неправилно и постановено при
нарушение на материални закон. Счита се, че съдът се е произнесъл по непредявен
акцесорен иск, доколкото ищецът чрез процесуалния си представител е заявил изменение на
иска само относно главницата, без да е формулирал искане за изменение относно
1
акцесорната претенция. Моли за обезсилване на решението в обжалваната част, ведно със
законните последици, касаещи присъждането на разноски.
В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна „Кълектор“ ЕООД ЕИК *********, чрез
пълномощник депозира писмен отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна. Сочи
се, че заявеното изменение на иска чрез увеличаване на размера му до пълния размер на
претенцията от 2 500 лева включва и заявеното присъждане на законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда. Ответното дружество не е възразило по
допуснатото от съда изменение. Настоява се за потвърждаване на постановения от
първоинстанционния съд съдебен акт, с присъждане на сторените разноски. Въведено е
възражение за прекомерност на адвокатското/юрисконсултското възнаграждение на
процесуалния представител на въззиваемата страна.
Страните не са направили искания по доказателствата.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД като взе предвид направените оплаквания с
жалбата, изложените доводи и съображения на страните, както и събраните по делото
доказателства намира за установено следното:
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от
надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са : да се
произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост
първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в
жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на
предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно.
Производството по гр.д. № 7255/2020г. по описа на Районен съд град Варна е
образувано по предявен от „Кълектор“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „Георги Живков“ № 22, партер – вътрешен двор, срещу ЗАД
„Армеец“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Стефан
Караджа“ № 2, осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ във вр. чл. 99 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1000 лв., представляваща частичен
иск от общо 2 500 лева, представляваща застрахователно обезщетение по договор за
застраховка „Каско на МПС”, сключен между ЗАД „Армеец“ АД и А.В.А. – Т.а и
обективиран в застрахователна полица № 0306Х0289638, за нанесени щети на застрахования
лек автомобил „БМВ Х5М“ с рег. № *******, изразяващи се в счупен десен фар комплект на
превозното средство, в резултат от реализирано на 31.01.2018 г. застрахователно събитие, за
което е образувана щета под № 13018030100710, което вземане е прехвърлено от А.В.А. –
2
Т.а в полза на ищеца „Кълектор“ ЕООД с договор за цесия от 13.04.2018 г.
С определение № 263531 от 19.11.2020г. производството по делото е насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание за 01.02.2021г., като в проекта за доклад по делото
съдът е приел, че предмет на разглеждане е предявен от „Кълектор“ ЕООД ЕИК *********
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Георги Живков“ № 22, партер –
вътрешен двор, срещу ЗАД „Армеец“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2, осъдителен иск с правно основание чл.
405, ал. 1 КЗ във вр. чл. 99 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
1000 лв., представляваща частичен иск от общо 2 500 лева, представляваща застрахователно
обезщетение по договор за застраховка „Каско на МПС”, сключен между ЗАД „Армеец“ АД
и А.В.А. – Т.а и обективиран в застрахователна полица № 0306Х0289638, за нанесени щети
на застрахования лек автомобил „БМВ Х5М“ с рег. № *******, изразяващи се в счупен
десен фар комплект на превозното средство, в резултат от реализирано на 31.01.2018 г.
застрахователно събитие, за което е образувана щета под № 13018030100710, което вземане
е прехвърлено от А.В.А. – Т.а в полза на ищеца „Кълектор“ ЕООД с договор за цесия от
13.04.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата от 2 143.81 лева, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 30.06.2020 г., до окончателното
изплащане на задължението.
В съдебно заседание на 01.02.2021г., след като страните не са заявили възражения по
устния доклад на делото, съдът е постановил определение, с което е обявил за окончателен
обективирания в определение № 263531/19.11.2020г. проект за доклад.
В хода на проведеното съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител,
заявява изменение на иска по отношение на размера, като увеличава същия до пълния
предявен размер от 2 500 лева. Представени са доказателства за довнесена държавна такса.
Изменението на иска следва да се счита извършено с протоколно определение от
проведено открито съдебно заседание на 01.02.2021 година, постановено по гр.д. № 4542 от
2020г. по описа на ВРС, с което съдът е допуснал изменение на предявения от „Кълектор“
ЕООД осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ във вр. чл. 99 ЗЗД чрез
увеличаване на неговия размер като същият от частичен иск за сумата от 1000 лева от сума в
общ размер от 2500 лева да се счита за окончателно предявен за сумата от 2500 лева,
представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско на МПС”,
сключен между ЗАД „Армеец“ АД и А.В.А. – Т.а и обективиран в застрахователна полица
№ 0306Х0289638, за нанесени щети на застрахования лек автомобил „БМВ Х5М“ с рег. №
*******, изразяващи се в счупен десен фар комплект на превозното средство, в резултат от
реализирано на 31.01.2018 г. застрахователно събитие, за което е образувана щета под №
13018030100710, което вземане е прехвърлено от А.В.А. – Т.а в полза на ищеца „Кълектор“
ЕООД с договор за цесия от 13.04.2018г.
В протоколното определение, произнесено по реда на чл.214, ал.1 от ГПК, отново е
3
отразено присъждане и на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда – 30.06.2020 г., до окончателното изплащане на задължението да
окончателното изплащане на задължението.
Повторното аналогично произнасяне по чл.214, ал.1 от ГПК с протоколно
определение от 19.04.2021г. е без процесуално значение.
Не се спори, че насрещната страна не е изразила становище по изменението размера
на исковата претенция, вкл. и към датата на провеждане на последващото открито съдебно
заседание.
При така установената фактология се установява, че ищецът е заявил за разглеждане
с исковата молба осъдителен иск за сума от 1000 лева - частичен размер от общо 2 500 лева,
който впоследствие е бил увеличен към пълния размер на иска. Искане за присъждане на
законна лихва върху главницата не е заявено както с исковата молба, така и в последствие,
вкл. и в пледоарията на процесуалния представител на ищеца в хода по същество на спора.
Разпоредбата на чл.2 от ГПК задължава съда да се произнесе по всяка подадена до
него молба за защита и съдействие на лични и имуществени права. Ищецът определя
съдържанието и пределите на търсената в исковия процес защита чрез основанието и
петитума на иска, чрез индивидуализиране на спорното материално право. Тогава, когато се
претендира парично вземане, дължимо за определен период от време, вземането се
индивидуализира чрез период от време, които съставляват границите на дължимата съдебна
защита. Последващата промяна е допустима единствено при спазване на императивно
установените в чл.214 от ГПК правила за изменение на иска, сред които е забраната за
едновременна промяна на основанието и петитума на сезиращата искова молба.
Доколкото става дума за искане за лихви, начиная от датата на исковата молба, то не
се счита, че е налице увеличение на същия. Дори и в исковата молба да няма искане за
законната лихва, начиная от датата на исковата молба, няма процесуална пречка то да бъде
направено в хода на съдебното производство до приключване на устните състезания, вкл. и
пред въззивния съд.
Законната лихва е право на кредитора, което той може да упражни по своя преценка.
Не съществува задължение на съда да се произнесе по законната лихва служебно, а само при
наличие на надлежно въведено искане, което е било сторено при съобразяване на
процесуалноправния режим по ГПК.
Съдебната практика приема, че за да се направи валидно искане за присъждане на
законната лихва върху главницата не е необходимо да се спазват изискванията на чл.127,
ал.1 и ал.2 от ГПК, и дори, че е достатъчно устно изявление за присъждане на законна лихва.
Законът не създава ограничения относно крайния момент на предявяване на това искане или
то може да се заяви при всяко положение на делото, вкл. и пред въззивния съд, разглеждащ
4
спора по същество (в тази насока Решение № 36 от 12.05.2014г. по т.д. № 1065 по описа за
2013г. на ВКС, Т.К. първо отд.).
По аргумент от чл. 214, ал. 2 от ГПК прибавянето на лихвите след завеждане на
исковата молба не е предявяване на отделен иск, поради което не е необходимо да се
уточнява размерът на изтеклите лихви, а е достатъчно съдът да ги присъди от определена
дата, посочена от ищеца, след завеждане на исковата молба.
Претенцията за законна лихва от подаване на исковата молба макар и да няма
характер на самостоятелен иск (по арг. от чл. 214, ал. 2 ГПК), има самостоятелно
материалноправно съществуване и представлява различно от главницата вземане. Това
вземане без съмнение се включва в предмета на делото по чл. 6, ал. 2 ГПК, само ако бъде
предявено от ищеца, тъй като в противен случай, съдът не може да я разгледа. Ищецът
следва да е заявил претенцията най-късно до приключване на устните състезания във
второинстанционното производство и първоинстанционното решение да не се обжалва
единствено от ответника (арг. от забраната за влошаване на неговото положение). Ако
ищецът е направил искането за пръв път в етапа на устни състезания пред инстанция по
същество (първата или втората), решението не е недопустимо, но съдът е длъжен да отмени
определението за даване на ход на устните състезания, за да предостави на ответника
възможност да се защити по претендираната материално-правна последица от предявения
иск (в тази насока Решение №265/08.01.2020г. по дело № 760/2019г. на ВКС, ГК, трето г.о.).
В настоящия случай ищецът не е заявил искане за присъждане на законна лихва
върху главницата както в исковата молба, така и до приключване на производството пред
първоинстанционния съд. В отговора на въззивната жалба ищецът не е заявил претенция за
присъждане на законна лихва от датата на подаване на исковата молба, а дори и това да е
било сторено, значение за присъждането й би имало единствено при хипотезата на
обжалване решението и от страна на ищеца.
Доколкото първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявено искане,
решение в съответната обжалвана част следва да бъде обезсилено като недопустимо, на
осн.чл.270, ал.3 от ГПК.
С оглед резултата по спора в полза на въззивника следва да се присъдят сторените
разноски в настоящото производство за държавна такса в размер на 50 лева и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Воден от гореизложеното, ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 261653/18.05.2021г., постановено по гр.д.№ 7255/2020г.
по описа на ВРС, В ЧАСТТА, в която ЗАД „АРМЕЕЦ” АД с ЕИК ********* е осъдено да
5
заплати на „Кълектор“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Варна, ул. „Георги Живков“ № 22, партер – вътрешен двор, законната лихва върху сумата
от 2 143.81 лева, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 30.06.2020 г., до
окончателното изплащане на задължението по главницата от 2143.81 лева.
В останалата част като необжалвано решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА „Кълектор“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Варна, ул. „Георги Живков“ № 22, партер – вътрешен двор, да заплати на ЗАД „АРМЕЕЦ”
АД с ЕИК ********* сторените разноски във въззивното производство за държавна такса в
размер на 50 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, на осн.чл.280, ал.3, т.1 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6