РЕШЕНИЕ
№ 460
гр. Бургас, 20.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20232100501132 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл.от Гражданския процесуален кодекс.
С решение № 781/07.04.2023г. по гр.д.№ 6668/2021 год. по описа на
Бургаския районен съд:
-е отхвърлен иска на Д. Г. Г. с ЕГН **********, адрес: гр. Б., ул. „С.“
№ *, вх. *, ет. *, срещу М. Г. Г. с ЕГН **********, също с адрес: гр. Б., ул.
„С.“ № *, вх. *, ет. *, за обявяване на недостойнството й да наследи майка си
С. /С./ Т. Г., б.ж. на гр. Бургас, починала на 12.05.2003 г., поради скриване
на саморъчното й завещание от 21.01.2003 год., обявено с протокол за
обявяване на саморъчно завещание, оставено за съхранение в дома от
23.02.2021 г. на нотариус Станка Димова, с рег. номер 250 в регистъра на
Нотариалната камара, вписано в Службата по вписванията на 26.02.2021 г.,
том *, № 162, с вх. рег. номер 2324.
-е отхвърлен иска на М. Г. Г. с ЕГН **********, адрес: гр. Б., ул. „С.“
1
№ *, вх. *, ет. *, срещу Д. Г. Г. с ЕГН **********, адрес: гр. Б., ул. „С.“ № *,
вх. *, ет. *, за обявяване на недостойнството й да наследи майка си С. /С./ Т.
Г., б.ж. на гр. Бургас, починала на 12.05.2003 г., поради съзнателното й
послужване с неистинско завещание, а именно със саморъчното завещание
на С. Т. Г. от 21.01.2003 г., обявено с протокол за обявяване на саморъчно
завещание, оставено за съхранение в дома, от 23.02.2021 г. на нотариус
Станка Димова, с рег. номер 250 в регистъра на Нотариалната камара,
вписано в Службата по вписванията на 26.02.2021 г., том *, № 162, с вх. рег.
номер 2324.
Подадена е въззивна жалба от Д. Г. Г., ЕГН **********, срещу
решението в частта, с която е отхвърлен предявения от нея иск за
обявяване на недостойнството на ответницата да наследи майка си С. /С./
Т. Г., б.ж. на гр. Бургас, починала на 12.05.2003 г., поради скриване на
саморъчното й завещание от 21.01.2003 год., обявено с протокол за
обявяване на саморъчно завещание, оставено за съхранение в дома, от
23.02.2021 г. на нотариус Станка Димова, с рег. номер 250 в регистъра на
Нотариалната камара, вписано в Службата по вписванията на 26.02.2021 г.,
том *, № 162, с вх. рег. номер 2324.
Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно
като незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Твърди се, че е било нарушено правото на
защита на ищцовата страна, тъй като съдът е елиминирал и не е допуснал
въпросите на ищцовата страна към вещо лице Медарев. Твърди се, че
районният съд неоснователно е отхвърлил искането на ищцата за
допускане на нова СГЕ, поради което е направено искане такава
експертиза да бъде допусната от въззивния съд. Направено е искане за
отмяна на решението в обжалваната част и за уважаване на предявения иск, с
присъждане на съдебно-деловодните разноски за двете съдебни инстанции.
В дадения срок е постъпил отговор от насрещната страна М. Г. Г., чрез
процесуалния й представител адв. Бойко Темелков-БАК, в който са изложени
подробни съображения за нейната неоснователност. Оспорени са сочените
във въззивната жалба процесуални нарушения, с твърдение, че въпросите
които не са били допуснати при разпита на вещото лице в съдебно заседание
от районния съд са неотносими към спора, а отказът на районния съд за
2
допускане на тройна експертиза е мотивиран при положение, че в искането на
ищцата не е било посочено в какво се изразява непълнотата, неяснотата или
необосноваността на представеното заключение. Изложени са съображения
за правилност и обоснованост на решението. Направено е искане за
отхвърляне на въззивната жалба и за потвърждаване на обжалваното решение
с присъждане на съдебно-деловодните разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е ДОПУСТИМА.
С решението в обжалваната част Бургаският районен съд се е
произнесъл по иск с правно основание чл. чл. 3, б. в“ предл. 2-ро, хипотеза 2
от Закона за наследството /ЗН/.
Решението на районния съд по делото не е обжалвано и е влязло в
сила в частта, с която е отхвърлен насрещния иск предявен от М. Г. Г.
срещу Д. Г. Г..
С определението си № 2996/28.11.2023 год. по чл.267 от ГПК /по
мотиви изложени в определението/ и на осн. чл.266, ал.3 от ГПК въззивният
съд е допуснал извършване на тройна съдебно-графологична експертиза,
която да отговори на въпросите поставени на вещите лица определени от
първоинстанционния съд по делото - Ризов и Медарев, при използване на
сравнителния материал ползван от тези вещи лица, като в последното
проведено по делото открито съдебно заседание е приел заключението на
тройната експертиза.
В проведеното открито съдебно заседание на въззивния съд страните
поддържат изразените становища и исканията за присъждане на съдебни
разноски.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид постъпилата въззивна
жалба, отговорът по нея и събраните по делото доказателства, намира
следното от фактическа и правна страна :
Въззивният съд е сезиран да се произнесе по предявения пред Бургаския
районен съд иск от Д. Г. Г. с ЕГН **********, адрес: гр. Б., ул. „С.“ № *, вх.
*, ет. *, срещу М. Г. Г. с ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. „С.“ № *, вх. *,
ет. *, за обявяване на недостойнството на ответницата да наследи майката на
страните С. /С./ Т. Г., б.ж. на гр. Бургас, починала на 12.05.2003 год., поради
3
скриване от ответницата на саморъчно завещание оставено от
наследодателката им. Ищцата сочи, че с ответницата са сестри и единствени
наследници на тяхната майка С. /С./ Т. Г., б.ж. на гр. Бургас, починала на
12.05.2003 год., като твърди, че ответницата умишлено е скрила саморъчно
завещание на тяхната майка от 21.01.2003 год., съгласно което квотата й в
съсобствения с ответницата, придобит по наследство от майката апартамент в
гр.Бургас, се увеличава на 2/3 ид.ч. Твърди, че е намерила завещанието на
20.02.2021 г. в гардероба между други документи на ответницата в
наследствения апартамент, като веднага предприела мерки за обявяване на
завещанието и предявила настоящия иск. Ищцата поддържа предявения иск и
искането за присъждане на съдебните разноски, сочи доказателства.
С отговора си ответницата оспорва иска като неоснователен. Твърди, че
до представянето на завещанието от ищцата по дело висящо между страните
за делба на наследствения имот, не е знаела или предполагала за
съществуването му, като оспорва да го е виждала, прибирала или крила.
Твърди, че завещанието е съставено за целите на висящото между страните
делбеното производство, оспорва завещанието като неавтентично и невярно, с
твърдение, че не е написано и подписано от общата наследодателка. Прави
искане за отхвърляне на иска и присъждане на съдебните разноски.
Видно от представените удостоверения за наследници, страните по
делото са единствени наследници по закон на баща си Г. С. Г. – поч. на
05.11.1990 год. и С. /С./ Т. Г. /С. Т. Д./ поч. на 12.05.2003 год., които приживе
са придобили собствеността върху недвижим имот представляващ
апартамент в гр.Бургас, ул.“С.“ №6, вх.Г, ет.1, отразен като ПИИ
07079.613.330.1.26, ведно със съответните идеални части от общите части
на сградата и 22,58/1309 кв.м. ид.ч. от поземления имот върху който е
изградена сградата.
По делото е представено саморъчно завещание на което е отразено, че
е написано и подписано от наследодателката на страните С. Т. Г., с дата
21.01.2003 год., съгласно което С. Т. Г. е завещала 1/2 от нейния дял от 4/6
идеални части от апартамента на ул.“С.“ № *, вх.Г ет.1 на своята дъщеря Д. Г.
Г. -ищцата по делото, а другата 1/2 от нейния дял от 4/6 от апартамента е
завещала поравно на двете си дъщери.
Видно от представения протокол, на 23.02.2021 год. нотаруис Станка
4
Димова е обявила представено й от Д. Г. Г. саморъчното завещание на С. /С./
Т. Г., за което е отразено, че е било оставено за съхранение „в дома“.
С оглед предявения иск и оспорването на автентичността и
действителността на завещанието от ответницата, съгласно правилата за
разпределение на доказателствената тежест, на ищцата е било указано от
районния съд, че следва да установи при условията на пълно и главно
доказване, твърдението си, че завещанието е написано и подписано от
наследодателката на страните, за което е указана нуждата от специални
знания, както и, че трябва да докаже, че ответницата е знаела за
завещанието и съзнателно го е скрила.
По искане на ищцата районния съд е допуснал извършването на
съдебно-графологична експертиза за отговор на въпроса дали представеното
по делото саморъчно завещание /оригиналът от което се намира при нотариус
Станка Димова/ е написано и подписано от наследодателката на страните С. /
С. Т. Г.. Съдът е разпоредил за изготвяне на заключението вещото лице да
извърши справки за наличие на сравнителен материал в Държавен
архив предвид съществувалото между С. Т. Г. и „Български пощи“
трудово правоотношение продължило 40 години, в Областна управа-
Бургас и архивите на МВР. По повод на искането на ищцовата страна
заключението да се извърши и въз основа и на представен от ищцата
сравнителен материал, районният съд е дал едноседмичен срок за
представянето му, като е посочил, че ще определи вещо лице след
представяне по делото на сравнителния материал находящ се при ищцата и
запознаването на насрещната страна с него. В дадения едноседмичен срок
ищцата не е представила по делото находящ се при нея сравнителен материал,
като е представила единствено доказателства за внесен депозит за извършване
на експертизата. След внасяне на депозита, районният съд с определение от
07.11.2022 год. е определил за вещо лице по експертизата Николай Ризов.
Вещо лице Николай Ризов е представило заключението си по делото на
04.01.2023 год. От съдържанието на заключението става ясно, че освен
сравнителния материал открит от него при източниците посочени в
определението на съда за допускане на експертизата - разплащателни
ведомости на заплати подписани от общата наследодателка предоставени от
„Български пощи“-Бургас и предоставени от Областна управа-Бургас
документи - молби, договор, вносни бележки, декларации, вещо лице Ризов е
5
използвал и непредставен до момента по делото сравнителен материал
предоставен му от ищцата, с който насрещната страна не е била
запозната и не е имала възможност да оспори, и който не е бил възложен
от съда за работа на вещото лице, а именно : външна страна на корица от
тетрадка голям формат с червен цвят / сн.35-38/, част от тетрадка голям
формат с карирани листи-2 бр. /сн.39-40/, подпис върху договор от 19.03.199
год. /сн.41/.
Заключението на вещото лице Николай Ризов, съгласно което
представеното завещание е написано и подписано от общата наследодателка
на страните С. Т. Г. е било своевременно оспорено от ответната страна, с
аргумент, че същото е изготвено на базата и на сравнителен материал,
който не е представен по надлежния ред и е необосновано.
С оглед направеното възражение за непредставяне по делото на
сравнителния материал предоставен на вещото лице от ищцата,
впоследствие, на ответната страна чрез съда е бил връчен препис от
сравнителен материал представен от ищцата, приложен в копие на л.158,
159 и 160 от делото, след което е заявено своевременно му оспорване от
ответната страна, поради неяснота относно това кой е автор на текстовете и
липсата на безсъмнено установяване, че текстовата част е изписана от общата
наследодателка.
При повторната експертиза допусната от районния съд и
извършена от вещо лице Иван Мердарев, също е използван сравнителния
материал при източниците посочени от съда, както и този представен от
ищцовата страна. Вещото лице Иван Медарев е депозирало заключение, че
представеното по делото завещание не е написано и подписано от
наследодателката на страните С. /С. Т. Г.. По повод на сравнителния
материал представен от ищцата, вещото лице обяснило при разпита в открито
съдебно заседание, че сравнителният материал представляващ листи от
тетрадка, е изготвен от едно и също лице, което не е идентифицирано от
вещото лице. Посочил е също, че подписът на отделен лист /л.159/ не е
изпълнен от това лице, като този подпис не е на наследодателката С. Г..
Предвид оспорването на заключението на вещото лице Медаров от
ищцовата страна, и противоречивите крайни заключения на двете вещи лица
по единичните експертизи, на базата на искането във въззивната жалба,
6
въззивният съд е допуснал извършване на тройна съдебно-графологична
експертиза, която е дала отговор на въпросите поставени на единичните
експертизи, при използване на същия сравнителен материал.
Депозираното заключение от вещите лица Ангелова, Апостолова и
Атанасов е компетенто и обосновано, изводите на вещите лица са логични и
последодателни, поради което съдът няма основание да не даде вяра на
специалните знания на вещите лица, които единодушно го поддържат при
разпита в открито съдебно заседание. Ето защо въззивният съд не зачита
формалното оспорване на заключението на тройната експретиза от въззивната
страна, като изцяло кредитира заключението и извода на вещите лица, че
саморъчното завещание представено по делото не е написано и
подписано от общата наследодателка С. Т. Г.. Заключението се основава на
данните от съвпадащия относно авторството на общата наследодателка
сравнителен материал предоставен на вещите лица по определението на съда
от „Български пощи“ и Областна управа-Бургас, в които се съхраняват
разплащателни ведомости носещи подписа на наслодедателката и документи
налични в Областна управа-Бургас попълнени, изготвени и подписани от
наследодателката на страните във връзка със закупуване на идеални части от
терена, върху който е построена сградата, в която се намира наследственото
жилище. По отношение на сравнителния материал представен от ищцата и
оспорен от насрещната страна /л.158,159 и 160/ вещите лица са отразили, че
са изключили надписите „имоти“ и „документи“ от документа от л.168, тъй
като са констатирали, че те са изпълнени чрез многократни повторения и
удебелявания и не могат да послужат за отражение на нечий писмено-
двигателен навик. Изключен е и подписът на л.159, тъй като той се различава
по общи и частни признаци от подписите на оС.лия сварнителен материал,
също-различава се и от подписа на завещател, изпълнен е с признаци на
забавеност на движенията с постоянен и силен натиск и нарушена
координация на движенията, което са признаци проявяващи се при имитация.
Предвид горното съдът цени като достоверни доказателства по делото
заключението на тройната СГЕ и съвпадащата с това заключение единична
експертиза депозирана от вещо лице Медаров. Поради противоречието на
заключението по експертизата депозирана от вещо лице Ризов с останалите
експертизи, съдът не му дава вяра.
7
Една от хипотезите на чл.3 б.“в“, от Закона за наследството, сочи, че не
може да наследява като недостоен този, който е скрил завещание на
наследодателя.
Документите, чиято автентичност е оспорена и оборена, на базата на
заключението на тройната експертиза и тази деподирана пред районния съд
от вещо лице Медаров, следва да бъдат изключени от доказателствата по
делото. Предвид тези заключения съдът намира за успешно проведено
оспорването от ответната страна, както на автентичността на
горепосочения сравнителен материал предоставен от ищцата, така и на
автентичността на представеното по делото завещание. Ето защо съдът
приема, че представено от ищцата по делото завещание не е написано и
подписано от общата наследодателка С./ С. Т. Г., поради което ищцата не
е установила една от кумулативно изискуемите предпоставки за
уважаване на иска – а именно наличието на валидно завещателно
разпореждане извършено приживе от общата наследодателка.
Важно е да се посочи, че автентичността на използвания от вещо лице
Ризов сравнителен материал открит от него при източниците посочени от
съда - в ТД “Български пощи“- Бургас и в Обласна управа-Бургас, не е бил
оспорен от ищцата, нито към момента на приемане на заключението
изготвено от това вещо лице, нито при приемане на заключението по
повторната единична експертиза изготвено от вещо лице Медаров, който е
използвал същия сравнителен материал от източниците посочени от съда. В
подадената от ищцата въззивна жалба, с която е направено искане за
допускане на нова експертиза, също не се съдържат изявления и оспорване на
сравнителния материал находящ се в Областна управа- Бургас. Такова
оспорване не е заявено и след допускане на тройната експертиза от въззивния
съд, на която съдът е възложил работа по същия сравнителен материал
използван от единичните експертизи. Оспорване в този смисъл не е заявено и
при приемане на заключението на тройната експериза от въззивния съд. Ето
защо съдът намира, че оспорването от страна на въззивницата на
автентичността на сравнителния материал използан от вещите лица по
делото, който е бил съхраняван в Обласна управа-Бургас, извършено
едва след приключване на събиране на доказателствата, след
пледоариите на процесуалните представители на страните по делото, при
8
личното изслушване на въззивницата от съда, е абсолютно
несвоевременно и преклудирано, поради което по това оспорване съдът
не дължи извършване на процесуални действия и произнасяне. С оглед
соченото от въззивницата, че съдът „и дължи обяснение“ защо не е спазил
собственото си определение за допускане на тройната ескспертиза като е
определил едно от вещите лица от района на Бургаския окръжен съд, а не на
Софийския градски съд, следва да се разясни от страната по делото, че съдът
при разглеждане на делата излага мотиви по актовете си, а не дължи и не дава
„обяснения“. Определянето на вещите лица, което е правомощие на съда, би
могло да има отражение при преценката на доказателствената стойност на
заключението само при доказано проявена от тяхна страна необективност,
заинтересованост и некомпетентност при изготвянето му, но не и когато
липсват такива обстоятелства, какъвто е настоящия случай, поради което
принадлежността на вещите лица от тройната експертиза по делото към
списъците на съдилища от различни съдебни райони, по никакъв начин не се
отразява на валидността на заключението и на крайния изход от делото.
Независимо от обстоятелството, че липсата на автентично завещание е
достатъчно за отхвърляне на исковата претенция, следва да се посочи, че по
делото от ищцовата страна не е проведено надлежно доказване и на
твърденията относно останалите кумулативно предвидени предпоставки
за уважаване на иска, а именно - че завещанието е било известно на
ответницата и е скрито от нея. Ищцата не е доказала, че ответницата е
извършила съзнателни, волеви действия за скриване на т.н. завещание
представено по делото. Свидетелите доведени за разпит от ищцовата страна -
И. И.- с. на ищцата и Г. Н. -з. на ищцата /с. на съпруга й/, чиито показания
съдът кредитира при отчитане на евентуалната им заинтересованост от изхода
на делото в полза на ищцата, по никакъв начин не установяват , че
ответницата е знаела за т.н. „завещание“ и съзнателно го е скрила.
Свидетелите не сочат да са възприели поведение на ответницата от което да
се направи извод, че тя е знаела за т.н.“завещание“, като не се сочат и
въприети от тях конкретни нейни действия по неговото укриване. Анализът
на косвените обстоятелства сочени от свидетелите налага противоположния
извод, а именно, че преди представянето на завещанието по висящото между
страните делбено дело, ответницата не е знаела за него, респ. - не го е укрила.
От показанията на свидетеля И. става ясно, че ищцата Д. и той са живели в
9
наследственото жилище, в което се твърди, че са открили завещанието на
20.02.2021 год., дълги години преди баба С. да почине /поч. 2003 год./ заедно
с нея. Следователно към момента в който се твърди, че е било изготвено
завещанието, не ответницата, а ищцата и нейния съпуг са имали постоянен
контакт с общата наследодателка и при съставяне на завещание от майката на
страните в полза на ищцата, много по-вероятно е ищцата да е знаела за него, а
не ответницата. При тези обстоятелства липсва логично обяснение, защо още
след съставяне на завещанието общата наследодателка не го е поверила за
пазене на ищцата, при положение, че то облагодетелства нея. М. -
ответницата по делото, дошла да живее в наследственото жилище много след
смъртта на майка си /2003 год./, след развода си през 2011 год., като по време
на престоя си в него обитавала една стая, която никога не е била заключвана.
Другата част от жилището се обитавала от ищцата и нейния съпруг.
Свидетелят И. сочи, че ответницата М. се изнесла от стаята в наследствения
имот, месеци преди той и ищцата да открият завещанието, което по техни
твърдения е открито на 20.02.2021 год. От свидетелските показания на
свидетелката Н. се установява, че през есента на 2019 год. ищцата заминала за
САЩ и се върнала в България през м.05.2020 год. - по време на взетите мерки
срещу Ковид 19, като трябвало да бъде под карантина. Тогава ответницата М.
се изнесла от апартамента, а в него останали да живеят ищцата Д. и съпругът
й. Свидетелят И. сочи, че когато ответницата се изнесла от жилището, тя
взела целия си багаж и повече не се върнала. Обстоятелствата, че ответницата
девет месеца преди твърдяното откриване на завещанието е напуснала
мястото, на което се твърди, че е било открито, като е прибрала всичките си
вещи и не е посещавала след това наследственото жилище, а в него, както
преди напускането на ответницата, така и след това са продължили да живеят
ищцата и съпруга й, съдът преценява като такива опровергаващи
твърдението, че ответницата е имала умисъл да скрие т.н. “завещание“.
Ако ответницата е знаела за т.н. „завещание“ и е целяла твърдяното
увреждане на интересите на ищцата, към момента на изнасянето си от
апартамента през м.05.2019 год., в който са останали да живеят ищцата и
съпруга си, ответницата най-малко е щяла да вземе т.н.“завещание“ със себе
си, ако не и да го унищожи. Липсва житейска и правна логика при действия за
укриване на документ поради нежелание неговото съдържание да стане
достояние на заинтересованите лица, същият да бъде оставен в дома на тези
10
лица и единствено на тяхно разположение.
Предвид всичко изложено по-горе предявеният иск като недоказан и
неоснователен следва да бъде отхвърлен, а като е стигнал до аналогични
правни изводи, Бургаският районен съд е постановил правилно решение в
обжалваната част, което следва да бъде потвърдено от настоящия съд в
тази част.
С оглед изхода от делото в полза на въззиваемата следва да се присъдят
направените пред въззивния съд разноски в размер на 600 лв. – за заплатено
адвокатско възнаграждение, които следва да се възложат в тежест на
въззивницата.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 781/07.04.2023г. по гр.д.№ 6668/2021
год. по описа на Бургаския районен съд В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ.
ОСЪЖДА Д. Г. Г. с ЕГН **********, адрес: гр. Б., ул. „С.“ № *, вх. *,
ет. * да заплати на М. Г. Г. с ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. „С.“ № *,
вх. *, ет. *, направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за
защита пред въззивния съд в размер на 600 лв. /шестстотин лева/.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд, с
касационна жалба, в едномесечен срок от връчване на препис от него на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11