О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София, 03.04.2018г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І
г.о., 5 състав, в закрито заседание през 2018г.в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
при секретаря .………,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 15662 по описа за 2017 год.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ.
В ИМ се
твърди, че застрахователното събитие е настъпило на 15.06.2017г. по вина на С.Д.С.–
водач на л.а” Пежо 308” с рег.№ *******, чиято отговорност е застрахована по
договор за застраховка ”Гражданска отговорност” от ответника.
Новият
Кодекс за застраховане е в сила от 01.01.2016г. Договорът за застраховка
„Гражданска отговорност” за увреждащото МПС, посочено в ИМ, е сключен след влизане в сила на новия Кодекс за
застраховане – на 22.12.2016г., което се установява от приложена към ИМ справка
от Гаранционен фонд, поради което съдът квалифицира исковете по чл.432, ал.1 от КЗ и спрямо тях е приложим чл. 498 от КЗ.
Съгласно
чл.498, ал.3 от действащия Кодекс за застраховане, увреденото лице може да
предяви претенцията си за плащане пред съда, само
ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или
изплатеното обезщетение.
Чл.
498, ал.3 от КЗ урежда абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иск
по чл. 432, ал.1 от КЗ, за която съдът следи служебно.
В уточняваща молба от
07.03.2018г. ищците твърдят, че са предявили претенция пред застрахователя на
30.11.2017г., а ИМ е подадена на 01.12.2017г., преди да е изтекъл срокът за
произнасяне от застрахователя по чл.496 от КЗ. Към уточняващата молба от
07.03.2018г. е приложено писмо от застрахователя от 09.01.2018г., от което е
видно, че застрахователната щета при него е образувана на 04.12.2017г. С писмо
от 28.02.2018г. застрахователят е отказал да уважи застрахователната претенция
на ищците.
Така
представените от ищците доказателства установяват, че настоящата ИМ от
01.12.2017г. е подадена преди да са изтекли сроковете по чл.498, ал.3 от КЗ,
вр. чл. 496 от КЗ. Застрахователната претенция е предявена пред застрахователя
на 04.12.2017г., поради което срокът за отговор на застрахователя по чл.498,
ал.3 от КЗ, вр чл.496, ал.1 от КЗ, изтича на 04.03.2018г., а ИМ е подадена на
01.12.2017г. В срока за произнасяне, с писмо от 28.02.2018г., застрахователят е отказал да изплати застрахователно
обезщетение.
Поради
неспазване на процедурата по чл.498, ал.3 от КЗ, предявеният иск се явява
преждевременно предявен, поради което е недопустим. В тази насока е и
практиката на ВКС/ определение № 165/24.03.2017г. по чтд № 306/2017г. на ВКС,
ІІ т.о/.
С
процесуалното си поведение ищците се опитват да заобиколят процедурата, уредена
в чл.498, ал.3 от КЗ, което поведение не следва да бъде толерирано.
Предявяването на
застрахователната претенция и изтичането на сроковете по чл. 498, ал.3 от КЗ,
вр чл. 496 от КЗ, преди да бъде предявен иск пред съда са задължение за
пострадалите, а не възможност. Уредената в чл.498 от КЗ процедура е обвързана с
редица други текстове от КЗ, които изискват датата на подаване на
застрахователната претенция да предхожда ИМ и да е отнапред известна на
страните по делото, а не да следва датата на подаване на ИМ и да настъпи в хода
на делото. Датата на подаване на
застрахователната претенция пред застрахователя е от значение за определяне
датата, от която се дължи законна лихва от застрахователя и поставя началото на
срока, през който спира да тече давността по вземането на увреденото
лице/чл.378, ал.9 от КЗ и чл.497 от КЗ, чл.429, ал.2, т.2 от КЗ/. Датата на
подаване на застрахователната претенция е от значеие и при преценка дали
увреденото лице има право да претендира обезщетение при наличие на повече от
едно увредени лица, чрез плащанията на които е изчерпана застрахователната сума
/чл.436, ал.2 от КЗ/.
В конкретния случай датата, от
която ищецът има право да претендира законна лихва е настъпила след датата на
подаване на ИМ, а не преди нея. Представената от ищеца разписка за пратка от
30.11.2017г. не установява каква точно пратка е била изпратена. Застрахователят
е уведомен за претенцията на 04.12.2017г., на която дата е образувана
застрахователната щета.
Дори и да не се възприемат
доводите на настоящия състав и да се приеме, че застрахователната претенция е
предявена на 30.11.2017г., а не на 04.12.2017г., искът отново е преждевременно
предявен, преди да е приключила процедурата по чл.498 от КЗ, вр. чл.380 от КЗ, за
спазването на която съдът следи служебно. Дори и предпоставките за предявяване
на иск по чл.432, ал.1 от КЗ да настъпят в хода на делото, след подаване на
исковата молба, както е в настоящия случай, това не прави първоначално
предявения иск допустим. Обратното тълкуване би предоставило възможност на
ищците да заобикалят процедурата по чл.498 от КЗ, да предявяват искове преди
застрахователят да се е произнесъл и в крайна сметка да обезсмислят
съществуването на уредената в чл.498 от КЗ, вр чл.380 от КЗ процедура, а в
редица случаи би ги лишило и от права, които иначе биха могли да упражнят –
напр. по чл.436, ал.2 от Кодекса за застраховане.
Поради изложените съображения,
тъй като ИМ е преждевременно подадена – на 01.12.2017г., преди да е приключила
процедурата по чл. 498, вр чл.380 от КЗ, исковете следва да бъдат върнати, като
недопустими.
Мотивиран
така, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА, на основание чл.130 от ГПК, предявените от В.Н.К. и В.Х.К. против „Д.з.“АД искове с правно основание чл.
432, ал.1 от КЗ и прекратява производството по делото.
Разпореждането подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд с частна жалба в едноседмичен срок от
връчването.
СЪДИЯ: