№ 6229
гр. София, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично
заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова
Евгени Ст. Станоев
при участието на секретаря Анелия Й. Груева
като разгледа докладваното от Евгени Ст. Станоев Въззивно гражданско дело
№ 20231100514323 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20102225/05.09.2023 г., постановено по гр.д. №
53431/2018 г. по описа на СРС, 143 състав, е уважен положителен
установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК с правно
основание чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът И. М. Д., ЕГН **********, дължи на ищеца
„МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК *********, сумата от
789,33 лв., представляваща неплатена главница по Договор за малък паричен
заем CASH-10157300/30.04.2013 г., за която сума е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 11.08.2017 г. по ч.гр.д. № 54042/2017 г. по описа
на СРС, 143 състав.
С решението са отхвърлени положителни установителни искове по реда
на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК с правно основание чл. 430, ал. 2 ТЗ вр. чл.
99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът И. М.
Д., ЕГН **********, дължи на ищеца „МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ“
АД, ЕИК *********, сумата от 960,67 лв., представляваща договорна лихва
върху горната главница за периода от 14.06.2013 г. до 03.08.2017 г., и сумата от
1
331,65 лв., представляваща неустойка за забава върху горната главница за
периода от 14.06.2013 г. до 03.08.2017 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 11.08.2017 г. по ч.гр.д. № 54042/2017 г. по описа
на СРС, 143 състав. С решението са отхвърлени и предявени в условията на
евентуалност осъдителни искове за същите суми.
С решението е разпределена и отговорността за разноски, като
ответникът е осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на ищеца
сумата от 521,66 лв.
Срещу така постановеното решение в уважителната част е депозирана
въззивна жалба от особения представител на ответника И. М. Д. – адв. В.
Т..
Във въззивната жалба са изложени подробни съображения за
недължимост на присъдената с първоинстанционното решение главница по
договора за кредит. Въззивникът моли съда да отмени решението в
обжалваната част и да отхвърли иска.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е подала отговор на
въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Счита решението на
районния съд за правилно в обжалваната част и моли същото да бъде
потвърдено. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите на страните и представените по делото
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от
легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което
същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
въпросите относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата,
като следи служебно за правилното приложение на императивна правна
норма, както и за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на
ненавършилите пълнолетие деца /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г.,
на ВКС, ОСГТК/.
Предмет на въззивна проверка е решението на районния съд в
2
уважителната част.
В случая постановеното от районния съд решение е валидно и
допустимо.
В Определение № 3337 от 25.06.2025 г. по ч. гр. д. № 2091 / 2025 г. на
Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение върховните съдии са приели, че
„Условието да бъде внесена предварително сума, която да послужи за
заплащане на адвокатско възнаграждение на особения представител по чл.
47, ал. 6 от ГПК, е сред абсолютните процесуални предпоставки за
надлежно упражняване на правото на иск, поради което трябва да е налице,
и съдът следи за това служебно, като дава изрични указания на ищеца да
внесе определената сума с предупреждение, че ако не го стори,
производството ще бъде прекратено, респ. жалбата му ще бъде върната,
или евентуално постановеното невлязло в сила решение на долната
инстанция – обезсилено. В тези случаи е приложима разпоредбата на чл.
129, ал. 2 от ГПК, защото невнасянето на сумата (депозита) за
възнаграждението препятства движението на делото (участието на
особен представител в производството е задължително и до назначаването
му е налице процесуална пречка за извършване на съдопроизводствени
действия, включително за администриране на жалбата). Поради това
невнасянето в срок на определения от съда депозит за възнаграждение на
особения представител на ответника за съответната инстанция е
основание за приложение и на чл. 129, ал. 3 от ГПК във всяка съдебна
инстанция“.
В настоящия случай с Разпореждане № 4591/22.02.2024 г. по делото са
дадени изрични указания на въззиваемия ищец, че следва да внесе депозит за
възнаграждение за особен представител на въззивника в размер на 400 лв.
Даден е двуседмичен срок от съобщението за изпълнение на указанията, като
разпореждането е връчено на въззиваемия на 11.03.2024 г. В разпореждането
са посочени неблагоприятните последици от неизпълнение на указанията на
съда в срок – производството по делото ще бъде частично прекратено, а
първоинстанционното решение ще бъде частично обезсилено. Както в
двуседмичния срок, така и до момента на откритото съдебно заседание –
09.10.2025 г., а и към момента на постановяване на настоящото решение
указанията на съда не са изпълнени.
3
Водим от горното, както и от цитираната практика на ВКС, която
въззивният съд споделя, съдът счита, че следва да обезсили частично
първоинстанционното решение, да върне частично исковата молба, да
обезсили частично заповедта за изпълнение и да прекрати въззивното
производство.
С оглед цената на предявените искове и на основание чл. 280, ал. 3 ГПК
настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 20102225/05.09.2023 г., постановено по гр.д. №
53431/2018 г. по описа на СРС, 143 състав, в ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с
която е уважен положителен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 вр.
чл. 415 ГПК с правно основание чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99
ЗЗД за признаване за установено, че ответникът И. М. Д., ЕГН **********,
дължи на ищеца „МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК *********,
сумата от 789,33 лв., представляваща неплатена главница по Договор за малък
паричен заем CASH-10157300/30.04.2013 г., за която сума е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК от 11.08.2017 г. по ч.гр.д. № 54042/2017 г. по
описа на СРС, 143 състав, както и В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, с която И.
М. Д., ЕГН **********, е осъдена на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати
на „МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК *********, сумата от
521,66 лв.
ВРЪЩА на основание чл. 129, ал. 3 ГПК искова молба с вх. №
2022759/10.08.2018 г., подадена от „МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ“
АД, ЕИК *********, В ЧАСТТА, с която е предявен иск по реда на чл. 422,
ал. 1 вр. чл. 415 ГПК с правно основание чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК вр.
чл. 99 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът И. М. Д., ЕГН
**********, дължи на ищеца „МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ“ АД,
ЕИК *********, сумата от 789,33 лв., представляваща неплатена главница по
Договор за малък паричен заем CASH-10157300/30.04.2013 г., за която сума е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 11.08.2017 г. по ч.гр.д. №
54042/2017 г. по описа на СРС, 143 състав, и ПРЕКРАТЯВА в тази част
4
производството по гр.д. № 53431/2018 г. по описа на СРС, 143 състав.
ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 11.08.2017 г. по
ч.гр.д. № 54042/2017 г. по описа на СРС, 143 състав, В ЧАСТТА, с която е
разпоредено длъжникът И. М. Д., ЕГН **********, да заплати на заявителя
„МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК *********, сумата от
789,33 лв., представляваща неплатена главница по Договор за малък паричен
заем CASH-10157300/30.04.2013 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 14323/2023 г. по описа на
СГС, III-В въззивен състав.
В останалата част решението на районния съд е влязло в сила като
необжалвано.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5