Решение по дело №3065/2023 на Административен съд - Пловдив

Касационно производство по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във връзка чл.63в ЗАНН.

УелнесМи 2019 ЕООД, гр.Пловдив, представлявано от управителя М.П. обжалва Решение № 1657 от 04.10.2023г., постановено по АНД № 4779/2023г. на РС – Пловдив, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 705622-F694148/06.06.2023г. на Директор на дирекция Обслужване при ТД на НАП - Пловдив, за наложена имуществена санкция на УелнесМи 2019 ЕООД, ЕИК ********* – в размер на 500лв. за нарушение на чл.92 ал.3 вр. с ал.2 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/, на основание чл.276 пр.1-во ЗКПО.

Касаторът счита решението за незаконосъобразно с искане за отмяната му и отмяна на НП или връщане на делото за разглеждане от друг състав. Заявено е, че в жалбата до ПРС са оспорени констатациите на наказващият орган за извършено нарушение на чл.125 ал.5 вр. с ал.1 ЗДДС /каквото нарушение не е предмет на НП/, но РС – Пловдив приел, че фактическата обстановка е пълно и всестранно изяснена, вкл. че нарушението е доказано. Твърди се, че в НП нарушението не е описано точно, което води до неопределеност и би застрашило правото на защита на привлеченото към отговорност лице. Счита се за нарушено изискването на чл.57 ал.1 т.8 ЗАНН и се поддържа, че ПРС не е отчел отсъствието на съобразяване от наказващия орган с обстоятелствата по чл.27 ал.2 ЗАНН при определяне размера на административното наказание. Твърди се още, че между АУАН и НП липсва пълна идентичност, каквото е изискването на закона, но съдът не го е отчел. Считат се за нарушени изискванията на чл.57 ал.1 т.5 и т.6 ЗАНН. Поддържа се съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се във възприемане на показанията на актосъставителя, с които се допълва и изменя обективираната в НП фактическа обстановка. Твърди се, че съдът не е посочил ясно въз основа на какви доказателства приема, че е извършено нарушението от касационния жалбоподател. Заявено е, че са налице предпоставки за квалифициране на случая като маловажен по см. на чл.28 ЗАНН и административнонаказващият орган не е осъществил преценка за маловажност съгласно ТР № 182007г. на ВКС.

Ответникът Директор на дирекция Обслужване при ТД на НАП – Пловдив оспорва касационната жалба в писмен отговор на юрисконсулт В.Р.. Поддържа се установеност и доказаност на административното нарушение, което се потвърждава от събраните по делото писмени доказателства. Отричат се допуснати нарушения в хода на административнонаказателното производство и се твърди, че установената фактическа обстановка в АУАН е намерила израз в НП. Посочени са изчерпателно обстоятелствата, отнасящи се до съставомерните елементи на нарушението и същото е индивидуализирано в степен, позволяваща на нарушителя да разбере в какво се изразява и срещу какво се защитава. Изтъкнато е, че в касационната жалба е отразено, че нарушението е по чл.125 ЗДДС, но нарушението в случая е по чл.92 ал.3 вр. ал.2 ЗКПО и закъснението на дружеството е три месеца, което е значителен период от време. Деянието не представлява маловажен случай, тъй като не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид. Наложената имуществена санкция е индивидуализирана в размер на минимума. Поискано е решението на ПРС да бъде оставено в сила с присъждане на юрисконсултско възнаграждение съгласно представен списък на разноските.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив счита жалбата за неоснователна.

Касационната жалба е допустима - подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от страна с право и интерес от оспорване. По същество е неоснователна.

1. НП е издадено от надлежно упълномощено длъжностно лице /Заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020г. – 1, т.1.3, б.“б“ е приложена в адм.нак.преписка и цитирана в НП/, а АУАН № F694148/30.01.2023г. е съставен от инспектор по приходите в НАП. Според обстоятелствената част на НП, идентично описваща фактическата установеност с АУАН : При служебна проверка в ТД на НАП – Пловдив на 01.11.2022г. се установило, че УелнесМи 2019 ЕООД, като данъчно задължено лице по см. на чл.2 ал.1 ЗКПО /местно ЮЛ/, не е подало в ТД на НАП Пловдив – годишен отчет за дейността в законоустановения срок до 30.06.2022г. включително. В НП е вписано, че по декларирани данни от ГДД по чл.92 ЗКПО, дружеството е извършвало дейност през 2021г., отчело е приходи и разходи и не попада в условията на чл.92 ал.4 ЗКПО. В ГДД по чл.92 ЗКПО за финансова 2021г. е посочено, че годишния отчет за дейността е подаден в НСИ по електронен път с вх.номер от 30.09.2022г. Декларацията е подадена в ТД на НАП Пловдив по електронен път на 30.09.2022г. Нарушението е извършено на 01.07.2022г. Нарушението е извършено за първи път. Против АУАН не е направено възражение. Административнонаказващият орган е приел, че не са налице предпоставки за прилагане на чл.28 ЗАНН. За отегчаващо обстоятелство, взето предвид при определяне вида и размера на наказанието, е съобразено, че закъснението е значително. Посочено е, че няма смекчаващи обстоятелства.

Установеният факт е квалифициран от правна страна за административно нарушение на чл.92 ал.3 вр. с ал.2 ЗКПО : „С годишната данъчна декларация се подава и годишният отчет за дейността. ; Годишната данъчна декларация се подава в срок от 1 март до 30 юни на следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице..”. Наложена е санкция в размер на 500лв. на основание чл.276 ЗКПО : „Данъчно задължено лице, което не изпълни задълженията си по чл. 92, ал. 3, чл. 219, ал. 5, чл. 252, ал. 2 или чл. 259, ал. 3, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв., а при повторно нарушение – в размер от 1500 до 5000 лв.”.

2. Съображенията на ПРС за осъществено административно нарушение са законосъобразни, вкл. изводите за отсъствие на процесуални нарушения при издаване на НП вр. с изискванията на ЗАНН.

Заявените в касационната жалба възражения са неоснователни. Оспорването на фактическите констатации не означава неизяснена фактическа обстановка, тъй като в случая не са представени доказателства, опровергаващи установения факт – неподаден годишен отчет за дейността в законоустановения срок до 30.06.2022г. включително. В АУАН и НП ясно са посочени обстоятелствата, при които е извършено нарушението, като в случая изпълнителното деяние се изразява в бездействие и нарушението е формално по характер. Обстоятелствената част на НП е идентична с фактическата установеност в АУАН. Вписана е констатацията относно извършвана от дружеството дейност през 2021г., което отрича възможност за прилагане на чл.92 ал.4 ЗКПО : „Годишна данъчна декларация и годишен отчет за дейността не подават данъчно задължените лица, които през данъчния период не са осъществявали дейност по смисъла на Закона за счетоводството...“. Против тази констатация не са представени доказателства. Вписано е, че в ГДД по чл.92 ЗКПО за 2021г. е посочено, че годишен отчет за дейността е подаден в НСИ по електронен път на 30.09.2022г., а декларацията е подадена в ТД на НАП Пловдив по електронен път също на 30.09.2022г. Предвид срока в ЗКПО, правилно е посочено, че нарушението е извършено на 01.07.2022г. НП съдържа реквизитите от обхвата на чл.57 ал.1 ЗАНН. С основание е посочено, че закъснението за изпълнение на конкретното задължение е значително, тъй като е три месеца. Наложената имуществена санкция е в размер на минимума и размерът е индивидуализиран в закона. В несъответствие с данните по делото се твърди, че ПРС е зачел показанията на актосъставителя, които допълват и изменят фактическата установеност в НП – ПРС е провел едно съдебно заседание, в което е приел, че разпитът на актосъставителя не е определящ за решаване на делото по същество и е заличил от списъка на лицата за призоваване актосъставителя.

РС - Пловдив е мотивирал отсъствие на предпоставки за прилагане нормата на чл.28 ЗАНН, които съответстват на констатациите в конкретния случай и се възприемат изцяло. Правилно е посочено, че не се твърдят и не се доказват каквито и да е особени обстоятелства, довели до забавяне изпълнението на законовото задължение. В допълнение се отбелязва, че извършване на административно нарушение за първи път само по себе си не е основание за квалифицирането му като маловажен случай. В случая отсъстват заявени и доказани твърдения за обективни препятстващи пречки за изпълнение на задължението в срок и няма доказателства за изпълнението му с незначително закъснение, за да може да бъде възприета маловажност на случая по см. на чл.28 ЗАНН вр. с §1 т.4 ДР ЗАНН / Маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.”/.

Мотивиран с изложеното и на основание чл.221 ал.2 АПК, Административен съд-Пловдив, XXIV състав,

Р Е Ш И:

Оставя в сила Решение № 1657 от 04.10.2023г., постановено по АНД № 4779/2023г. на РС – Пловдив.

Осъжда УелнесМи 2019 ЕООД, гр.Пловдив, ЕИК ********* да заплати на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. – чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: