№ 11826
гр. София, 11.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20211110140121 по описа за 2021 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Съдът, след като констатира, че исковата молба е редовна, на основание чл. 146, ал. 1
вр. чл. 140 ГПК, намира, че следва да изготви проект за доклад на делото и да се произнесе
по доказателствените искания на страните. Направените от ответната страна възражения за
недопустимост на исковата молба съдът намира за неоснователни. С оглед изложените
фактически твърдения в исковата молба ищецът има правен интерес и активна процесуална
легитимация да води настоящото дело. Исковете на потребители, какъвто е настоящият
ищец, се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя,
който съвпада с този на СРС.
Направено е искане от ответника настоящото дело да бъде съединено с гр. д.
№37600/2021 г. по описа на СРС, 159 състав, което има за предмет установяване
дължимостта на непогасени вноски по договор за кредит „Екстра“ №82416/11.12.2018 г. ,
което следва да се остави без уважение, тъй като предмет на настоящото производство са
вземания, за които се твърди да са заплатени преди депозиране на исковата молба в съда,
независимо че са по същия договор за кредит.
Страните са представили писмени доказателства, които са допустими, относими и
необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което
следва да бъдат приети като доказателства по делото.
Следва да се приложи към настоящото дело ч.гр.д. № 3533/2021 г. по описа на СРС,
168 състав.
Следва да се уважи искането на ответника за допускане изслушването на съдебно –
счетоводна експертиза, която да отговори на поставените в отговора на исковата молба
въпроси под №4 и №5, тъй като останалите поставени задачи касаят обстоятелства, които не
са спорни между страните.
Страните следва да се поканят към постигане на спогодба за доброволно уреждане на
спора между тях.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му в открито
съдебно заседание.
По тези съображения и на основание 146 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направения от ответника отвод за недопустимост на
1
производството.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по чл. 213 ГПК за съединяване на
настоящото дело с гр. д. №37600/2021 г. по описа на СРС 159 състав.
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора писмени доказателства.
ДОПУСКА изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза за отговор на следните
въпроси:
1. Отразени ли са в счетоводството на „..“ АД извършени плащания по договор за
кредит „Екстра“ №82416/11.12.2018 г., на коя дата и в какъв размер, както и за кое
перо на дълга се отнасят?
2. Какъв е общият размер на задължението на ищеца към „..“ АД по договор за
кредит „Екстра“ №82416/11.12.2018 г. общо и по отделни пера – главница, договорна
лихва, законна лихва, такси и разноски?
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на ССчЕ в размер на 200.00 лева, платими от
ответника в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице .., София, ул. „Княз Борис I“ №.. 718 776 като й УКАЗВА,
че следва да изготви заключението след проверка в счетоводството на ответника.
ПРИЛАГА за послужване към настоящото дело ч.гр.д. №3533/2021 г. по описа на
СРС, 168 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на страните.
НАПЪТВА страните към спогодба, като им УКАЗВА, че доброволното
(извънсъдебно) уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване
на спора.
НАСРОЧВА разглеждането на делото в открито съдебно заседание на 17.06.2022 г. от
11.00 часа, за когато да се призоват страните и вещото лице.
Вещото лице да се призове и му се укаже да работи след представяне на доказателства
за внесен депозит.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД както следва:
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК вр. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че
ответникът „..“ АД дължи на ищеца Н. К. ЯНК. сумата от 798,30 лева, представляваща
платена без основание сума по сключен между страните договор за потребителски кредит №
82416 от 11.12.2018 г. в полза на ответника, с която последният се е обогатил, за която сума
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 25.01.2021 г. по ч.гр.д.№ 3533/2021 г.
на СРС, 168 състав.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че на 11.12.2018 г. е сключил с
ответника Договор за потребителски кредит № 82416, по силата на който му е отпуснат
кредит в размер на 1100.00 лева срещу задължението да го върне в 12-месечен срок при ГПР
от 49,70 % и годишен лихвен процент – 36%. Договорено е и че към месечната погасителна
вноска, включваща главница и лихва е следвало да заплаща и такса гарант в размер на 67,93
лева месечно. Поддържа, че размерът на общата сума, която е върнал, е в размер на 1898,30
лева. Посочва, че в процесния договор била включена клауза, съгласно която ищецът, като
кредитополучател, се задължава да плаща „такса гарант“, която, сама по себе си,
представлявала обезщетение за неизпълнение на едно акцесорно задължение - недадено
обезпечение, от което пряко не произтекли вреди. Твърди, че посочената клауза е
недействителна поради противоречие със ЗПК и е в противоречие с чл. 8, пар. 1 от
Директива 2008/48. Поддържа, че неизпълнението на задължението на ответното дружество
да извърши предварителна оценка на риска за платежоспособността на кредитополучателя
не е основание да черпи изгодни последици за себе си, като да претендира процесната такса.
Твърди, че клаузата за предоставяне на поръчител е нищожна и поради това, че не била
2
уговорена индивидуално. Посочва, че срещу заплащане на предвидената такса не се
предлагало реалното ползване на дадена услуга, а евентуалното, което противоречало на
принципите за добросъвестност и справедливост. В условията на евентуалност оспорва
начисления лихвен процент, тъй като бил завишен и в противоречие с добрите нрави.
Претендира нищожност на процесния договор поради противоречие със законоустановените
императивни правила, поради неспазване на предвидената в закона форма, както и поради
липса на съществен елемент от съдържанието му- погасителен план. Твърди, че
референтният лихвен процент само е посочен без да е разписана методиката на формирането
му, което, от своя страна, представлявало противоречие с императивна правна норма по чл.
11, ал. 1, т. 11 от ЗПК. Поддържа, че в процесния договор за кредит нямало разписана клауза
за срока на договора и че последният е недействителен поради липсата на погасителен план.
Навежда твърдения, че процесният договор не уреждал правото на отказ на потребителя от
договора, респективно не бил съдържал срока, в който това може да се стори. Оспорва
задълженията за лихви поради недействителност на целия договор. Поддържа, че
ответникът, като кредитодател, имал право само на чистата стойност на заема- в размер на
1100 лева, поради което претендира възстановяване на разликата между чистата стойност на
кредита и реално заплатената сума по него, а именно сумата от 798,39 лева, като платена
при начална липса на основание. Претендира присъждане на разноските по делото.
В депозирания в срока за това отговор на исковата молба ответникът оспорва
предявените искове като неоснователни и недоказани. Не оспорва, че между страните е
слючен договор за потребителски кредит „Екстра“ № 82416/11.12.2018 г., като ищецът бил
усвоил сумата от 1100 лева, преведени и получени по каса на „Изипей“ АД. Възразява
срещу твърденията на ищеца клаузата „такса гарант“ да е нищожна. Поддържа, че при
подаване на заявка за кандидатстване за кредит ищецът е имал възможност да избере между
две опции- осигурен от ответника гарант или да предостави банкова гаранция. Заявява, че
ищецът, като кредитополучател, избрала първата опция, с оглед което ответникът поддържа,
че клаузата била индивидуално уговорена. Посочва, че се е задължил да заплаща
възнаграждението за предоставеното от дружеството-гарант обезпечение, тъй като между
двете дружества имало сключен договор за предоставяне на гаранция по потребителски
кредити от 25.10.2014 г., по силата на който ответникът следвало да събира таксата гарант
от името и за сметка на дружеството гарант. С оглед изложеното твърди, че
възнаграждението за услуга /предоставяне на обезпечение/, дължимо от кредитополучателя,
не следвало да се включва към разходите по потребителския кредит. Поддържа, че ищцата е
била информирана за наличието на такава такса, за нейния размер и срок на плащане,
включително че била включена в месечните погасителни вноски. Възразява срещу
твърденията на ищеца за незаконосъобразност на договорната лихва по спорния договор за
кредит. Поддържа, че същата е съобразена с изискванията в ЗПК относно годишния процент
на разходите и била в съответствие с насрещната престация на кредитодателя. Твърди, че е
спазил изискванията на чл. 11 от ЗПК, като е посочил размерът на ГПР и годишният лихвен
процент на кредита, както и е приложил погасителен план с посочени общ размер на
кредита и отделните месечни вноски. Моли за отхвърляне на исковете. Възразява срещу
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, респективно релевира възражение за
прекомерност на претендираните разноски.
В тежест на ищеца е да докаже сключването на договор за кредит между страните, в
изпълнение на който ищецът е престирал парична сума, поне в претендирания по делото
размер.
В тежест на ответника е докаже, че получената разлика над чистата стойност на
кредита (1100 лева) до пълния размер на погасения кредит (798,30 лева) е получена въз
основа на валидни и равноправни клаузи от договора.
ОТДЕЛЯ като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че между страните е сключен договор за потребителски кредит „Екстра“ №
82416/11.12.2018 г., по който ищецът е усвоил сумата от 1100 лева.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
3
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в
половин размер. КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която
предлага безплатно провеждане на медиация.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени, съгласно чл.
41, ал. 2 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, в което е обективиран
докладът по делото, а на ищеца и копие от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4