Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Пазарджик, 07.10.2020г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично
заседание на десети септември, две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков
При секретаря Десислава
Буюклиева и в присъствието на прокурора ………….., като разгледа докладваното от
съдия Чардаков гр.д. №536/2020г. по описа на съда и за да се произнесе, взе
предвид следното:
По реда на чл.422 ГПК са
предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.9 ЗПК
вр. чл.240, ал.1, ал.2 ЗЗД, чл.92 и чл.86, ал.1 ЗЗД за установяване на
вземането по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
в общ размер на 1069,75лв., от които 550,00лв. главница; 74,64лв. договорна
лихва за периода 30.11.2018г. – 28.06.2019г.; 361,28лв. компенсаторна
неустойка; 45лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочено
задължение и 38,83лв. обезщетение за забава за периода 01.12.2018г. -
10.12.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по
чл.410 ГПК в съда - 10.12.2019г., до плащането.
Ищецът „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.София, бул.
„Д-р Петър Дертлиев“ №25, ет.2, офис 4 твърди, че по силата на рамков договор
за продажба на вземания от 16.11.2010г. и приложение №1 към него от
01.04.2018г. е придобил от цедента „Изи Асет Мениджмънт“ АД вземане към
ответника Л.Т.Н. с ЕГН ********** ***, ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, произтичащо от договор за паричен заем №3360785 от
31.10.2018г., като длъжникът е уведомен
за цесията с писмено уведомление по чл.99, ал.3 ГПК, получено на 09.05.2019г.
Твърди, че в изпълнение на договора за заем цедентът „Изи Асет Мениджмънт“ АД е
предоставил на ответника паричен заем в размер на 550лв. при фиксирана годишна
лихва от 35 %, възлизаща на 74,64лв. (ГПР 41,9%), с краен срок на връщане на
заема и плащане на лихвата (общо 624,64лв.) 28.06.2019г., което задължение било
разсрочен на 8 месечни погасителни вноски по 78,08лв. с последователни падежи в
периода 30.11.2018г. – 28.06.20419г.
Освен това, със същия договор
ответникът поел задължение в 3-дневен срок от неговото сключване да представи
на заемодателя обезпечение под формата на поръчителство от две физически лица,
а при неизпълнение на това задължение – да заплати компенсаторна неустойка по чл.4, ал.2 от
договора в размер на 361,28лв., която се изплаща разсрочено на 8 равни части по
45,16лв., включени към месечните погасителни вноски по заема.
Със същия договор ответникът се
задължил при забава на плащанията от негова страна да възстанови на заемодателя
направените разходите за извънсъдебно събиране на просрочените задължения, като
размерът на разходите е определен предварително на 9 лв. за всеки 30 дни
просрочие, но не повече от 45лв.
Ищецът твърди, че ответникът не е
изпълнил задължението да представи обезпечение на заемодателя, поради което
дължи неустойката по чл.4, ал.2 от договора в пълен размер. Освен това не
изпълнил задължението да върне заема и да плати уговорената възнаградителна
лихва. Поради допуснатата забава за него възникнало и задължението да заплати
мораторно обезщетение в размер на 38,83лв., представляващо законната лихва
върху просрочената главница за периода от 01.12.2018г. до датата на подаване в
съда на заявлението по чл.410 ГПК – 10.12.2019г. Понеже забавата продължила над
150 дни, за него възникнало и задължение да заплати такса разходи за
извънсъдебно събиране на вземането в размер на 45лв.
Ищецът твърди, че след
придобиване на вземането се е снабдил със заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, издадена от Районен съд - Пазарджик по ч.гр.д.
№4924/2019г., срещу която длъжникът е подал възражение по чл.414 ГПК. Иска от
съда да установи съществуването на вземанията в размера по заповедта за
изпълнение. Претендира присъждането на разноски в исковото и в заповедното
производство.
Ответникът оспорва всички
правопораждащи факти на спорното материално право, в. т.ч. сключването на
договора за заем и получаването на заемната сума.
При условията на евентуалност
твърди нищожност на договора поради противоречие със закона – чл.10, ал.1 ЗПК
/липса на форма поради нарушаване на изискването за размер на шрифта/; чл.11,
ал.1, т.1 ЗПК /липса на дата и място на сключване на договора/; чл.11, ал.1,
т.7-11 ЗПК /неяснота относно общия размер на кредита и условията за усвояването
му, относно прилагането на лихвения процент и неговата промяна и относно размера на годишния процент на разходите по
кредита и общата дължима сума, непосочване на условията за издължаване на
кредита, включително погасителен план, както и липса на информация за правото
на ответника да поиска нов погасителен план при частично предсрочно погасяване
на заема/; чл.11, ал.1, т.20 ЗПК / липсата на информация за правото на отказ на
потребителя от договора и за размера на санкционната лихва при просрочие/.
На следващо място твърди
нищожност на отделни клаузи от договора за заем, както следва:
-
чл.2, т.6 и т.8, относно задължението да заплати възнаградителна
лихва, което накърнява добрите нрави
поради големия размер на лихвата;
- чл.4, ал.2, относно
задължението да заплати компенсаторна неустойка при непредставяне на
обезпечение, което накърнява добрите нрави поради прекомерност на неустойката;
- разпоредбата, относно
задължението на ответника да заплати разходи за извънсъдебно събиране на
просрочени задължения.
Твърди, че клаузите по чл.2, т.6
и т.8 от договора са нищожни поради техния неравноправен характер.
Моли за отхвърляне на исковете и
присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази събраните
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Активно легитимиран да предяви процесните искове
по реда на чл.422 от ГПК е кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение, срещу която е постъпило възражение от
длъжника или същата е била връчена на последния при условията на чл.47, ал.5 ГПК. В случая тези положителни процесуални предпоставки са налице, а искът е
предявен в законоустановения срок, поради което е допустим.
По основателността на исковете по чл.9 ЗПК вр.
чл.240, ал.1, ал.2 ЗЗД.
За основателността на иска за връщането на заема и
иска за заплащането на възнаградителна лихва ищецът следва да установи, че
цедентът е предоставил на ответника заем в размер най-малко на претендираната
главница, лихвоносния характер на заема, размера на лихвата, изискуемостта на
вземането, както неговото придобиване чрез цесия, за която ответникът е
уведомен от предишния кредитор.
За основателността на иска по чл.92 ЗЗД ищецът
следва да установи, че в тежест на ответника е възникнало задължение, за чието
неизпълнение страните са уговорили неустойка, както и размера на неустойката.
При доказване на горното ответникът носи тежестта
да установи положителния факт на изпълнението.
По делото е представен в копие договор за паричен заем № 3360789 от 31.10.2018г.
между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и ответника Л.Т.Н., по който дружеството се е
задължило да предостави на ответника паричен заем от 550 лв. при фиксирана
годишна лихва в размер на 35% и годишен процент на разходите в размер на 41,90%.
Посочена е общата дължима сума по главница и лихва, която възлиза на 624,64лв. Ответникът
е поел задължение да върне заема разсрочено на 8 равни месечни погасителни
вноски по 78,08лв. всяка, с краен срок 28.06.2019г. Уговорени са падежните дати
на отделните вноски.
Изпълнението на задължението на заемодателя да предостави заема е удостоверено
в самия договор за кредит, тъй като съгласно чл.3 от него той има качеството на
разписка за получаването на заемната сума. Договорът е подписан от
заемополучателя и обективира неговото изявление, че заемът е даден.
С оглед на това, за ответника е възникнало задължение да върне заемната
сума на заемодателя. Задължението възниква още с предаването на сумата, тъй
като договорът за заем е реален и се счита сключен от този момент – чл.240,
ал.1 ЗЗД. Писмена форма се изисква само по отношение на задължението за
заплащане на лихва, когато такава е уговорена – чл.240, ал.2 ЗЗД. Когато се
касае до потребителски заем, тази писмена форма е утежнена с изискванията по
чл.10, ал.1 и чл.11 ЗПК. Предвидените в тези разпоредби изисквания за форма и
съдържание на договора са от значение за произтичащите от заема допълнителни
задължения на потребителя - за заплащането на договорни лихви, такси, комисионни,
неустойки и др. Съгласно чл.22 ЗПК, ако изискването на чл.10, ал.1 и чл.11,
ал.1, т.7-12 и 20 ЗПК не е спазено, договорът за кредит е недействителен.
Следователно специалната писмена формата по чл.10, ал.1 ЗПК е за
действителност, а не за доказване на договора. Неспазването й обаче не засяга
задължението на потребителя да върне получената заемна сума – чл.23 ЗПК.
С доклада по чл.146 ГПК, обявен и допълнен в първото съдебно заседание
на 06.08.2020г., съдът е указал на ищеца, че след като претендира да се ползва
от клаузите на оспорения от ответника договор за потребителски кредит, касаещи
задълженията за заплащане на договорна лихва, компенсаторна неустойка и
такса-разходи за извънсъдебно събиране, носи тежестта да докаже, че договорът е
сключен в предвидената в чл.10, ал.1 ЗПК специална писмена форма, изискваща
определен формат и размер на шрифта. Освен това, на основание чл.146, ал.2 ГПК
съдът е указал на ищеца, че не е
представил и не е посочил доказателства за това обстоятелство.
В дадения срок ищецът не е установил по делото, че формата на договора е
спазена. Вместо това е развил съображения, че разпоредбата на чл.22 вр. чл.10,
ал.1 ЗПК не следва да се прилага, тъй като подобно изискване за форма не
съществува в правото на Европейския съюз.
Съдът не споделя това разбиране на ищеца, тъй като не следва да се
прилагат единствено разпоредбите от националното законодателство, които
противоречат на общностното право, но не и такива, които въвеждат допълнителни
гаранции за защита на потребителите, каквито правото на ЕС не изисква.
С оглед изводите на съда, че ищецът не е доказал, че процесния договор
за потребителски кредит е сключен в предвидената от закона форма за
действителност, то ответникът следва да върне само чистата стойност на кредита,
но не дължи лихва или други разходи по кредита – чл.23 ЗПК.
Чистата стойност на процесния кредит възлиза на 550лв. и тъй като от
приетата СИЕ не се установява ответникът да е правил плащания, същият дължи
връщане на главницата в пълен размер.
Акцесорните искове за заплащане на договорна лихва, компенсаторна
неустойка и такса-разходи за извънсъдебно събиране следва да се отхвърлят на
основание чл.23 ЗПК.
Представен е договор за цесия и приложение към него, от които е видно,
че заемодателят „Изи Асет Мениджмънт“ АД е прехвърлил на ищеца „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД вземането по процесния договор за заем. Действителността на
договора за цесията не се оспорва от особения представител на ответника. Към
исковата молба е приложено уведомление до длъжника за извършеното прехвърляне,
което е изготвено от цесионера по изрично упълномощаване от цедента да направи
уведомяването. Видно от представеното пощенско известие, уведомлението е
получено от ответника на 09.05.2019г., т.е. преди подаване в съда на
заявлението по чл.410 ГПК. Освен това, препис от уведомлението е връчено на
ответника ведно с исковата молба.
При това положение цесията е противопоставима на ответника и ищецът е
материално легитимиран да получи дължимата главница по заема. Затова
установителния иск чл.9 ЗПК вр. чл.240, ал.1 ЗЗД е основателен и следва да се
уважи в предявения размер от 550лв.
Тъй като се установи наличието на главен паричен дълг, който не е платен
на падежа, ответникът дължи заплащането на обезщетение за забава по чл.86 ЗЗД,
което според приетото заключение на СИЕ възлиза на 38,83лв. Падежът следва да
се определи съобразно уговореното в погасителния план към договора за кредит,
тъй като недействителността на договора за потребителски кредит поради липса на
форма не може да лиши потребителя от преимуществото на уговорения в негова
полза начин за разсрочено връщане на главницата по кредита.
При този изход на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК и предвид направеното от ищеца искане за присъждане на разноски, ответникът
следва да бъде осъден да му заплати сторените пред настоящата инстанция
разноски съразмерно с уважената част от иска. В случая страната е била
представлявана от юрисконсулт, комуто на основание чл.78, ал.8 ГПК с оглед
сложността на делото следва да се определи възнаграждение в минималния размер
от 100 лв., съгласно чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Ищецът
е внесъл 25лв. държавна такса за производството и 160лв. депозит за вещо лице. Общият
размер на направените от ищеца действителни разноски възлиза на 285лв. От тях
съответна на уважената част от иска е 156,87лв.
Съразмерно на уважената част от исковете ще следва
да се разпределят и разноските в заповедното производство. Там разноските на
ищеца са в размер на 75лв., от които следва да се присъдят 41,28лв.
Ответникът също има право на разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска – чл.78, ал.3 ГПК. Същият е направил разноски в
размер на 500лв. – заплатено възнаграждение за един адвокат. От тях по
съразмерност следва да се присъдят 224,78лв.
В заповедното производство ответникът е направил
съдебни разноски в размер на 320лв. - заплатено възнаграждение за един адвокат.
От тях по съразмерност следва да се присъдят 143,86лв.
По изложените съображения съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че
ответникът Л.Т.Н. с ЕГН ********** *** дължи на ищеца „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.София, бул.
„Д-р Петър Дертлиев“ №25, ет.2, офис 4, сумата от 550лв. – главница по Договор
за паричен заем №3360785 от 31.10.2018г., сключен между ответника и заемодателя
„Изи Асет Мениджмънт“ АД, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК в съда - 10.12.2019г. до плащането, както и сумата от
83,38 лв. – обезщетение за забава за периода 01.12.2018г. - 10.12.2019г., за
което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №2763/13.12.2019г.
по ч.гр.д. №4924/2019г., по описа на РС-Пазарджик, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.422 ГПК за съществуване на вземането за възнаградителна лихва в размер на 74,68лв.,
неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 361,28лв. и разходи
и такси за извънсъдебно събиране на просрочено задължение в размер на 45лв.
ОСЪЖДА ответника Л.Т.Н. да заплати на ищеца „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД съдебни разноски
в исковото производство в размер на 156,87лв. и съдебни разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. №4924/2019г. на РС – Пазарджик в размер на
41,28лв.
ОСЪЖДА ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
да заплати на ответника Л.Т.Н. съдебни разноски
в исковото производство в размер на 224,78лв. и съдебни разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. №4924/2019г. на РС – Пазарджик в размер на 143,86лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен
съд в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: