Р Е Ш Е Н И Е
№260041 10.03.2022 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
на десети февруари през две хиляди двадесет и втора година
в публично заседание в състав:
Председател: Магдалена Маринова
При секретаря: Анелия Такова,
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 2 918 по описа на Бургаски районен съд за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод искова молба от С.Ц.В. ЕГН **********, с адрес: ***, с адрес за кореспонденция: адвокат И.И. З. – Ш., срещу А.В.Ч. ЕГН **********, с адрес: ***, за прогласяване нищожността на договор за замяна, сключен с Нотариален акт за замяна № 194, т. IV, рег. № 7188, дело № 630 от 01.11.2017 година на нотариус К.К., рег. № 248 на НК, вписан в Служба по вписванията като Акт № 17, том 42, вх. рег. № 14 981 от 01.11.2017 година, дело № 7792, в частта, в която „Дагкол“ ЕООД – в ликвидация, прехвърля на А.В.Ч. всички права за обект с административен адрес: град С., , представляващ: паркомясто № 2, находящо се в югоизточната част на двора, с площ 10,50 кв.м., при граници: североизток – подход към сградата, северозапад – сграда, югоизток – улица и югозапад - паркомясто № 1, което е 10,50 кв.м. идеални части от дворното място, в което се намира обектът, представляващо УПИ ХV от кв.53 по плана на град С., с площ от 205 кв.м., при съседи: улица, УПИ ХII, общ. УПИ I и УПИ ХVI, който УПИ представлява поземлен имот с идентификатор 67800.502.392 по Кадастралната карта и кадастралните регистри на град С., одобрени със Заповед № РД – 18 – 60/04.10.2007 година на изпълнителния директор на АГКК, находящи се на посочения по – горе административен адрес, с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване до 10 метра, при съседи на имота: имоти с идентификатори: 67800.502.393, 67800.502.416, 67800.502.384 и 67800.502.529. Предявен е и иск от ищцата срещу посочения ответник за осъждането му да преустанови неоснователните си действия по паркиране на автомобили, включително от трети лица с негово позволение в посочения недвижим имот, в частта относно паркомясто № 2. В исковата молба е отправено искане и за присъждане на разноските, направени по водене на делото.
Исковата
молба е основана на следните фактически твърдения:
Ищцата излага, че е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 67800.502.392.1.1, находящ се в град С., община С., по ККР, одобрени със Заповед РД – 18 -60/04.10.2007 година на изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: град С., .. като самостоятелния обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 67800.502.392, предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, подробно описан в исковата молба, избено помещение № 7 на втори, полуподземен етаж с площ 4, 52 кв.м., ведно с 16, 053 % идеални части от правото на строеж върху терена, ведно с 95/205 кв.м. идеални части от терена, в който е построена сградата и представляващ поземлен имот с идентификатор 67800.502.392. За установяване на правото на собственост към исковата молба е приложено Постановление за възлагане на недвижим имот на частен съдебен изпълнител.
Ищцата излага, че в границите на посочения по – горе недвижим имот се извършват фактически действия по паркиране на автомобили от страна на ответника, включително и от трети лица с негово позволение. Счита, че това става в рамките на площта, предвидена за задължително озеленяване и в рамките на която незаконно са обособени две паркоместа, от които ответникът ползва паркомясто № 2. По отношение на неговите права в имота ищцата излага, че съгласно Нотариален акт за замяна на недвижим имот № 194, том IV, рег. № 7188, дело № 630 от 01.11.2017 година на Нотариус К.К., рег. № на НК дружеството „Дагкол“ ЕООД – в ликвидация прехвърля на А.В.Ч. всички права за обект с административен адрес: град С., , а именно: паркомясто № 2, подробно описано по – горе. В исковата молба е изложено, че в отговор на направено запитване до АГКК била уведомена, че паркоместата са с площ от 10,5 кв.м., не са част от сградата, не представляват самостоятелни обекти в сградата и не са обособени части от нея. В Агенцията са нанесени данни за ползване на паркомястото от ответника на основание посочения нотариален акт. Ищцата посочва, че на скицата за проектиране тези паркоместа не са нанесени.
В исковата молба е изложен правен довод, че посочените паркоместа с площ от по 10, 50 кв.м. не отговарят на изискванията на минимално изискуема площ за един автомобил и на нормативните отстояния и в тази насока е направено позововаване на Наредба № 7/2003 година за правилата и нормативите на отделните видове територии и устройствени зони, Наредба № РД 02-20.2 от 20.12.2017 година за планиране и проектиране на комуникационно транспортна система на урбанизираните територии, Закона за устройство на територията и по – конкретно за минимално изискуемата площ за озеленяване.
Поради изложеното в исковата молба е посочено, че договора за замяна е нищожен поради невъзможен предмет и по - конкретно е налице правна невъзможност.
На следващо място в исковата молба е посочено, че следва да намери и приложение и правилото на чл.43 от ЗУТ относно регулиране на отношенията в поземлен имот, който е обща част към сградата и по – конкретно, че е обща част на сграда, която е в режим на етажна собственост, необходимите места за паркиране могат да бъдат осигурени в свободната дворна площ чрез разпределение на ползването от общо събрание на собствениците, при спазване на нормативите за минимално задължително озеленяване на двора. Твърдението от исковата молба е, че към момента не е взето решение в този смисъл.
Поради изложеното ищцата предявява исковете си, към исковата молба са приложени доказателства.
В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба от името на ответника е постъпил писмен отговор, подаден от процесуалния му представител адвокат Р.Н.. По отношение на иска за прогласяване на нищожност на договора за замяна е посочено, че е недопустим, евентуално - неоснователен. На първо място е посочено, че за ищцата липсва правен интерес от предявяване на този иск, тъй като прогласяването на нищожност няма да повлияе върху нейната правна сфера. Счита, че прехвърлянето на реална част от имота следва да бъде приравнена на прехвърляне на идеална част, което прави страните по спора съсобственици в дворното място и съответно следва да намерят приложение правилата на чл.32 от ЗС. Счита, че поради наличието на друг ред за упражняването на правото на ищцата установителният иск е недопустим. На следващо място е посочено, че дворното място не е обща част на сградата, а е налице обикновена съсобственост, за което е описана хронологията на извършените разпоредителни сделки от дружеството „Дагкол“ ЕООД със самостоятелни обект в сградата и идеални части от правото на собственост по отношение на поземления имот. На следващо място е посочено, че с изменение на чл.37, ал.4 от ЗУТ е предвидена възможност за обособяване на паркоместа в двора на сградата. Изложено е още, че двете паркоместа са предвидени в проекта на сградата в съответствие с тази предвидена в закона възможност. При възникване на етажната собственост с придобиване на самостоятелен обект в сградата от друг съсобственик и той и инвеститора са се съгласили с предвиденото в работния проект – използване на част от мястото за паркиране, както и с броя на местата за паркиране и тяхното местоположение. Поради изложеното от името на ответника е посочено, че разпределението на ползването на дворното място е извършено от всички етажни собственици и всеки следващ приобретател е длъжен да се съобразява с него. Направен е правен довод, че ищцата не е активно материално правно легитимирана да предявява иска си, тъй като при евентуално позитивно за нея решение тя няма право да ползва паркомястото. По тази причина е посочено и че тя не е материално правно легитимирана да предявява иск с правно основание чл.109 от ЗС. На следващо място е посочено, че не е налице нарушение и на правото на ищцата да ползва вещта по предназначение – като зелена площ. В тази насока излага, че видно от приложената част от архитектурния проект, одобрен от общината, двете паркоместа са предвидени, като е предвидено и озеленяване. В тази насока е изложен правен довод, че съгласно съдебната практика купувачът следва да се е запознал с архитектурните проекти на сградата и в случай, че е купил недвижим имот следва да е приел условията при които тези проекти са одобрени. Уточнява, че наличието на зелена площ в имота няма връзка с нотариалния акт, на основание на който ответникът е придобил права. По отношение на основателността на иска процесуалният представител на ответника се позовава на съдебна практика относно разрешаване на спор относно точния смисъл на договорните клаузи и по – конкретно, че волята на страните е да прехвърли това, което е възможно, когато предмет на престацията е реално необособима част от имот и престациите са изпълнени. В писмения отговор са изложени и подробни доводи и за това, че в случай, че паркомястото не е самостоятелен обект, прехвърляне на право по ползване е възможно, сделката за това не е нищожна и идеална част от правото на собственост с вече разпределено право на ползване може да бъде прехвърлено на собственика свободно.
На следващо място, в случай, че изложените по – горе възражения бъдат приети за неоснователни, ответникът прави възражение за придобиване по давност на реална част от имота – посоченото в исковата молба паркомясто № 2, като към това владение присъединява и владението на праводателя си, който е придобил правото на реално ползване пред 2005 година и го е владял до 2017 година, когато ответникът е започнал да го ползва.
По отношение на иска с правно основание чл.109 от ЗС също е посочено, че е недопустим, евентуално - неоснователен. Посочено е, че ищцата не е лишена от възможността да ползва имота по предназначение като зелена площ и отново е посочено, че в архитектурния проект на сградата двете паркоместа са предвидени, предвидено е и озеленяване. На следващо място е посочено, че волята на страните по договора е била продавача, освен идеални части от правото на собственост, да прехвърли и ползване на конкретно предвидена в нотариалния акт част от имота. Изложено е, че ищцата не е материално правно легитимирана да предяви иска, предвид обема на правата, който притежава по отношение на имота и липсата на решение с мнозинство от съсобствениците, с което са й е делегирано това право. Изложени са и твърдения за липса на конкретно незаконосъобразно фактическо действие, което да препятства упражняването на правото на собственост. Поддържат се и останалите посочени по – горе относно недопустимостта и неоснователността на иска за нищожност възражения..
По изложените по – горе съображения е посочено, че исковете са недопустими и неоснователни, в писмения отговор са посочени доказателства.
В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалните си представители, поддържа предявения иск и сочи доказателства. В заседание по същество на спора и в писмени бележки излага подробни доводи за основателност на предявения иск.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител ответникът поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор и сочи доказателства. В заседание по същество на спора излага подробни доводи за неоснователност на предявения иск.
По материално правната квалификация на предявените искове настоящият състав приема следното:
Предявените искове са с правно основание чл.26, ал.1, предложение първо от ЗЗД, основан на твърдения за противоречие със закона и чл.26, ал.2, предложение първо от ЗЗД, основан на твърдения за липса на предмет на договора.
Настоящият състав приема, че ищцата има правен интерес от предявяване на исковете за нищожност, тъй като притежава идеална част от правото на собственост по отношение на имота, видно от Постановление за възлагане на недвижи имот от 02.05.2017 година на Частен съдебен изпълнител Д.Н. рег. № на КЧСИ с район на действие района на Окръжен съд – Бургас. Видно от това постановление ищцата е придобила самостоятелен обект в сграда с идентификатор 67800.502.392.1.1 на КККР, заедно с 95/ 203 кв.м. идеални части от имот с идентификатор 67800.502.392 по КККР. Следва да бъде посочено, че в случая ищцата има правен интерес да предяви иск за прогласяване на нищожност на договора изцяло, предвид вида на търсената защита и конкретните основания на иска.
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, се установява следното от фактическа страна:
С исковете за прогласяване на нищожност е оспорена действителността на договор за замяна, сключен с Нотариален акт за замяна № 194, т. IV, рег. № 7188, дело № 630 от 01.11.2017 година на нотариус К.К., рег. № 248 на НК, вписан в Служба по вписванията като Акт № 17, том 42, вх. рег. № 14 981 от 01.11.2017 година, дело № 7792, в частта. С този договор за замяна „Дагкол“ ЕООД – в ликвидация, прехвърля на ответника по иска А.В.Ч. всички права за обект с административен адрес: град С., ул., а именно: паркомясто № 2 в югоизточната част на двора, с площ 10,50 кв.м., при граници: североизток – подход към сградата, северозапад – сграда, югоизток – улица и югозапад - паркомясто № 1, което е 10,50 кв.м. идеални части от дворното място, в което се намира обектът, представляващо УПИ ХV от кв. 53 по плана на град С., с площ от 205 кв.м., при съседи: улица, УПИ ХII, общ. УПИ I и УПИ ХVI, който УПИ представлява поземлен имот с идентификатор 67800.502.392 по Кадастралната карта и кадастралните регистри на град С., одобрени със Заповед № РД – 18 – 60/04.10.2007 година на изпълнителния директор на АГКК.
Видно от приетия като писмено доказателство Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 158, том II, рег. № 7525, дело № 324/2008 година но нотариус М.А.-Т., рег. № на НК, с район на действие района на Бургаски районен съд, ответникът А.В.Ч., е придобил преди това право на собственост по отношение самостоятелен обект в четириетажната жилищна сграда, изградена в имота, представляващ обект с идентификатор 67800.502.392.1.5 по КККР, идентичен с апартамент № 5.
От приетите като писмени доказателства и други нотариални актове се установява, че сградата е в режим на етажна собственост, тъй като отделните апартаменти са придобити от различни лица, след първоначалното разпоредително действие от собствениците на сградата, имота и двете изградени паркоместа.
По отношение на довода за това, че паркомястото в дворно място не представлява самостоятелен обект на правото на собственост, представляван необособена и несамостоятелна реална част, не е обща част и не попада в нито едно от изброените изисквания на ЗУТ, което от правна страна в исковата молба е релевирано като нищожност поради невъзможен предмет, а като вид е посочено, че е налице правна невъзможност:
Първата
разпоредителна сделка със самостоятелен обект от сградата е 27.07.2005 година,
когато с нотариален акт за покупко – продажба № 80, том III, рег. № 3188, дело № 393 от 2005
година на Нотариус М.И., рег. № на НК с
район на действие района на Бургаски районен съд, собственикът ЕТ „Т.Н. - ТНН“,
представляван от Т.Н., се разпореждане с 11 кв.м. идеални части от урегулирания
поземлен имот и самостоятелен обект в
сградата, обозначен като ателие на тавански етаж. В допълнение следва да бъде извършено, че
сделки на разпореждане чрез договори за покупко – продажба са сключвани и
впоследствие, видно от представените от ответната страна преписи от нотариални
актове. Първоначалните собственици Т.Н.Н.
и съпругата му К.А.Н. са дарили на ЕТ „Т.Н. - ТНН“, представляван от Т.Н.,
имота с площ от 205 кв.м., заедно с правото на строеж за построяване на четири етажна масивна жилищна сграда с апартаменти за
сезонно ползване, съгласно одобрения архитектурен проект с общ РЗП от 633, 12 кв.м., в който нотариален акт
са описани и отделните обекти за изграждане. Предвид изложеното настоящият
състав приема, че с извършване на първата разпоредителна сделка е извършено
разпределение и на правото на ползване на дворното място, в което са обособени
двете паркоместа. С оглед обстоятелството, че се касае за новопостроена
сграда следва да се приеме, че всеки приобретател на обект в нея се е запознал
със строителните книжа, включително с одобрените проекти за изграждането й. С
придобиването на част от етаж от сградата той се е съгласил и с разпределението
на ползването на дворното място като обща част към нея, като в конкретния
случай двете паркоместа са били отразени в проектите. Със сключване на този
договор може да се приеме, че сградата е
в режим на етажна собственост, а дворното място има обслужващо предназначение и
правото на ползване е разпределено между първоначалния собственик и
приобретателя по първия договор, придобил и идеални части от правото на
собственост по отношение на земята.
В решение № 46 от 07.03.2018 година, постановено по гражданско дело № 2489/2017 година, ВКС, IV г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК, в което съдът е имал повод да се произнесе по аналогичен казус, е прието, че разпределение на ползването на дворно място се извършва още със сделката между собственика и първия приобретател и с придобиване на право на собственост по отношение на самостоятелен обект в сграда всеки собственик са съгласява с това разпределение на правото на собственост по отношение на дворното място. Настоящият състав приема, че това тълкуване на закона следва да намери приложение и в случая, предвид и обстоятелството, че паркоместата са описани в проектите за сградата с оглед инвестиционните намерения на възложителя. Волята на страните по договора за замяна, оспорен като недействителен, е била да се прехвърли идеална част от дворно място, която е фактически обособена за ползване като паркомясто с разпределение на правото на ползване по посочения начин. Предвид посоченото тълкуване на закона за възможността да бъдат придобити идеални части от право на собственост по отношение на имота с конкретно посочено място и с предвидено в проекта на сградата предназначение на тази площ – за паркомясто, настоящият състав приема, че към датата на сключване на договора той не е с невъзможен предмет. В допълнение следва да бъде посочено, че в мотивите на Тълкувателно решение № 3/2014 по тълкувателно дело № 3/2014 година на ВКС, ОСГК, са дадени следните дефиниции за порока на сделката, посочен в закона като невъзможен предмет: „Фактическата невъзможност на предмета означава, че той не съществува в реалната действителност при сключване на сделката и не може да възникне според природните закони и с оглед нивото на развитие на науката, техниката и технологиите към момента на сделката, както и ако предметът е индивидуално определена вещ и тя е погинала преди постигане на съгласието. Налице е начална невъзможност на предмета. Правната невъзможност на предмета означава, че за неговото възникване или за разпореждането с него съществува непреодолима правна пречка. Правната пречка може да се изразява в нормативно уредени забрани за извършване на сделката или ограничения за обособяването на обекта. “ В случая по посочените по – горе съображения следва да се приеме, че хипотеза на невъзможност на предмета не е установена.
Относно твърденията за това, че паркомясто № 2 не отговаря на изискванията за минимална площ и отстояние:
От заключенията на вещите лица, изготвили допуснатите по делото съдебно – технически експертизи /основно заключение и повторно заключение/ се установява, че паркоместата са предвидени по проекта на сградата. Вещото лице арх. К.Я. излага, че видно от приложения към делото чертеж „Ситуация“ процесното паркомясто е предвидено в архитектурния проект на сградата. Посочено е, че не е описано в обяснителната записка към архитектурния проект. Но излага, че текстовата и графичната част са едно цяло на един инвестиционен проект и се допълват. Изложено е още, че броят и разположението на паркоместата се определят за конкретния УПИ съгласно инвестиционните намерения на възложителя. В отговор на поставен въпрос вещото лице посочва, че относно размерите на паркоместата за леки автомобили /Съгласно чл.120 от Наредба № РД – 02 – 20 – 2 от 10.12.2017 година за планиране и проектиране на комуникационно – транспортна система на урбанизираните територии / минималната площ за паркиране на леки автомобили е следната: 2, 50 х 5,00, което е равно на 12, 50 кв.м. След замерване на място от различни отправни точки вещото лице е дал заключение, че са спазени изискванията на закона относно площите на въпросното паркомясто, както и са спазени правилата за отстояния. Предвид оспорване на заключението от страна на ищцата е допуснато извършване на повторна съдебно – техническа експертиза, която е извършена от вещото лице арх. М.А.. Тя също посочва, че минималната площ за паркомясто е 12, 50 кв.м. След съответните замервания тя уточнява, че реално използваемата площ за паркиране в паркомясто № 2 в границите на процесния имот е 2, 42 м. х 4, 50 м или равно на 10, 89 кв.м. Останалата площ в границите на маркировката възлиза на 6, 78 кв.м. и попада в прилежащия тротоар на ..“, при дълбочина на паркиране от 7, 30м. Дълбочината на паркиране в границите на имота 4, 50 кв.м., мерено от уличната регулационна линия до основата на предпазния парапет на английския двор, а необходимата дължина съгласно нормативните изисквания е 5 метра. Вещото лице е дала заключение, че така ситуирани местата за паркиране като граници отговорят на описаното в нотариалния акт като местоположение и граници с уточнението, че не граничат директно със сградата, а с английския двор към нея, който представлява част от застроената й площ. Уточнено е, че паркомясто № 2 заема реална площ от 10, 89 кв.м. от имота при описана в нотариалния акт площ от 10, 50 кв.м. идеални части от дворното място. Изложено е, че съгласно поставената маркировка площта на паркомястото е 17, 67 кв.м. и е по – голяма от нормативно изискуемата.
Поради изложеното настоящият състав приема, че към датата на съставяне на проекта за сградата не е съществувала възможност за обособяване на самостоятелни обекти с това предназначение, тъй като нормативната уредба е от по - късен период. Но предвид възможността да бъдат прехвърлени идеални части от правото на съсобственост са разпределено право на ползване, настоящият състав приема, че не се установява противоречие с нормативни изисквания. В допълнение следва да бъде посочено, че площта ползвана от имота, съобразно договора за замяна, заедно с площта, прибавена от тротоара съобразно разчертания от общината, съответства на нормативните изисквания, действали към датата на сключване на договора за замяна. Следва да бъде посочено, че предвид липсата на уредба относно отстояния между паркоместа в имот, дори да се приеме наличие на такава, не е основание за недействителност на договора, тъй като не е действащ материален закон към датата на предвижданията по проекта по мнение на настоящия състав.
По отношение на довода за това, че наличието на паркомясто води до несъответствие с изискванията за предвидена минимално изискуема площ, предвидена за 40 % озеленяване, настоящият състав приема следното:
Вещото лице арх. К.Я. посочва, че общият устройствен план на Община С., съдържащ и строителните показатели по Кинт и Н корниз, както и озеленяване е одобрен през 2016 година, а сградата е построена по – рано. Съдът констатира от представеното удостоверение за въвеждане в експлоатация това е направено през 2005 година. Вещото лице е посочил, че на това се дължи разликата в два от строителните показатели, като е уточнено, конкретно и в съдебно заседание, че в случая проектните показатели на озеленяване отразяват реално постигнатите при строителството на жилищна сграда в процесния имот и към момента съответстват на строителните книжа. Вещото лице арх. М.А., изготвила повторната допусната по делото съдебно – техническа експертиза, посочва процента налично озеленяване в имота към момента 3, 15 кв.м. в английски двор, като озеленената площ към имота е изчислена на 48, 15 кв.м., от които 3, 15 кв.м. в английския двор, вертикално каскадно озеленяване по борда и предпазния парапет на английски двор и по стените на английския двор общо 10 кв.м., озеленяване в северозападната част на имота с площ от 35 кв.м. Вещото лице излага, че в случая би могло да се приложи и каскадно озеленяване по дължината на оградата на югозапад, с което да се увеличи озеленената площ на имота. Отделно от това в съдебно заседание тя излага, че се ползват методите за озеленяване посредством поставяне на кашпи с растения.
Заключенията на вещите лица не са противоречиви, обосновани са и компетентно дадени, порази което въз основа на тях могат да бъдат направени изводи от фактическата страна на спора.
Предвид установеното от вещите лица настоящият състав приема, че не се установява противоречие със закона доколкото към датата на построяване на сградата не е имало изискване на общ устройствен план за процент озеленяване, а и целта на закона в тази насока може да бъде постигната и по друг начин, освен с премахване на паркоместата, каквато може да се приеме, че е волята на ищцата. Поради изложеното настоящият състав приема, че искът, основан на тези твърдени и доводи е неоснователен.
С горните мотиви настоящият състав приема, че исковете за прогласяване на нищожност на договора за замяна поради противоречие със закона /относно неспазени изисквания за площ и отстояния на паркоместа и относно несъответствие с изискванията за процент озеленяване/, както и поради невъзможен предмет, са неоснователни и следва да бъде постановено решение за отхвърлянето им. Следва да бъде посочено, че твърденията за взето решение на общо събрание на съсобствениците за премахване на паркоместата не са част от основанието на иска, а и не е относимо към някой от фактите, описани в исковата молба, за да се приеме, че е налице нов факт, имащ значение за решаване на делото, който следва да бъде взет предвид при постановяване на решението на основание чл.235, ал.3 от ГПК. Към обсъдените по – горе правнорелевантни факти нямат отношение и събраните по делото гласни доказателство с изключение на показанията на свидетелите, от които се установява, че в двора има две паркоместа и едното от тях се ползва фактически от ответника. Съгласно показанията на свидетеля Т.Г.К. ответникът ползва паркомястото до входната врата. Свидетелят Д.А. Б. установява, че когато ответникът не е в град С. той ползва паркомястото с негово съгласие. Той пояснява, че останалите съседи в сградата знаят, че паркомястото е на ответника и не паркират там, не му е известно да са правили скандали за това. В допълнение следва да бъде посочено, че от показанията на свидетеля Е.М. се установява, че ответникът е ползвал едно от паркоместата в имота и към 2010 година, което той му разрешил като пълномощник на дружеството, собственик на сградата към момента.
По изложените по – горе съображения следва предявените искове за обявяване на нищожност да бъдат отхвърлени.
По отношение на иска с правно основание чл.109 от Закона за собствеността:
В исковата молба ищцата се позовава на твърдението, че ответникът й пречи да ползва правото си на собственост по отношение на имота съобразно предназначението на дворното място, като паркира автомобила си там. В производството по делото беше установено, че паркоместата са предвидени по проект, поради което и следва да се приеме, че това е предназначението на тази територия. По тези и по подробно изложените по –горе съображения за наличие на разпределение на право на ползване, което е било извършено към момента, в който ищцата е придобила право на собственост по отношение на имота, настоящият състав приема, че не се установява основателност на негаторния иск. Следва да бъде постановено решение за отхвърляне и на този иск.
При този изход от спора и съгласно чл. 78 от ГПК в тежест на ищцата следва да бъдат възложени разноските, направени от ответника по водене на делото. Видно от представените доказателства разноските, направени от ищцата са в размер на 1 700 лева за платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, 10 лева за държавни такси за издаване на съдебни удостоверения, 150 лева за възнаграждение за вещо лице. Общият размер на разноските е 1860 лева. Не следва да бъдат присъждани като разноски по делото разходи за копиране на материали и платени такси към Агенция по вписванията и община С., тъй като не се установява точно за кои документи са направени тези разходи и дали са приети като доказателства по делото.
На ищцата следва да бъде указано, че за извършен превод в съдебно заседание на преводача е определено възнаграждение в размер от 15 лева съгласно справка декларация, поради което разликата от 35 лева може да бъде възстановено при поискването й.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от С.Ц.В. ЕГН **********, с адрес: ***, с адрес за кореспонденция: адвокат И.И. З. – Ш., срещу А.В.Ч. ЕГН **********, с адрес: ***, за прогласяване нищожността на договор за замяна, сключен с Нотариален акт за замяна № 194, т. IV, рег. № 7188, дело № 630 от 01.11.2017 година на нотариус К.К., рег. № 248 на НК, вписан в Служба по вписванията като Акт № 17, том 42, вх. рег. № 14 981 от 01.11.2017 година, дело № 7792, в частта, в която „Дагкол“ ЕООД – в ликвидация, прехвърля на А.В.Ч. всички права за обект с административен адрес: град С., у, а именно: паркомясто № 2 в югоизточната част на двора, с площ 10,50 кв.м., при граници: североизток – подход към сградата, северозапад – сграда, югоизток – улица и югозапад - паркомясто № 1, което е 10,50 кв.м. идеални части от дворното място, в което се намира обектът, представляващо УПИ ХV от кв.53 по плана на град С., с площ от 205 кв.м., при съседи: улица, УПИ ХII, общ. УПИ I и УПИ ХVI, който УПИ представлява поземлен имот с идентификатор 67800.502.392 по Кадастралната карта и кадастралните регистри на град С., одобрени със Заповед № РД – 18 – 60/04.10.2007 година на изпълнителния директор на АГКК, находящи се на посочения по – горе административен адрес, с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване до 10 метра, при съседи на имота: имоти с идентификатори: 67800.502.393, 67800.502.416, 67800.502.384 и 67800.502.529, поради невъзможен предмет, поради това, че не са спазени минималните изисквания за площ на паркоместа, не са спазени изискванията за отстояния между паркоместа, както и не са спазени изискванията за процент озеленяване.
ОТХВЪРЛЯ
иска, предявен от С.Ц.В. ЕГН **********, с адрес: ***, с адрес за кореспонденция: адвокат И.И. З. – Ш.,
срещу А.В.Ч. ЕГН **********, с адрес: ***, за осъждане на ответника да
преустанови неоснователните си действия по паркиране на автомобили, включително
от трети лица с негово позволение в поземлен имот с идентификатор 67800.502.392
по Кадастралната карта и кадастралните регистри на град С., одобрени със
Заповед № РД – 18 – 60/04.10.2007 година на изпълнителния директор на
АГКК, с трайно предназначение на
територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване до 10
метра, при съседи на имота: имоти с идентификатори: 67800.502.393,
67800.502.416, 67800.502.384 и 67800.502.529, в частта относно паркомясто № 2.
ОСЪЖДА С.Ц.В. ЕГН **********, с адрес: ***, с адрес за кореспонденция: адвокат И.И. З. – Ш., да плати на А.В.Ч. ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1860 лева /хиляда осемстотин и шестдесет лева/, представляваща разноски, направени по водене на делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
Вярно с оригинала
А.Т.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/