№ 261060/25.03.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно заседание, проведено на първи март две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ
при
участието на секретаря Ани Динкова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 6840 по описа
на съда за 2020 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от И.Т.Ж., ЕГН **********, с адрес: *** срещу
К.К.К., ЕГН **********, с адрес: ***, р-н
„М.“, ул. „Д.“ № * обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал.1 от ГПК вр. чл. 79, ал.1 вр. чл. 183 и чл. 82 от ЗЗД за приемане
на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните
суми: сумата 1381,56 лв., като сбор от сумите 1299,00 лв. – платена от
заявителя в брой и 82,56 лв. – платена от заявителя първа вноска по договор за
потребителски кредит № * г., сключен между И.Т.Ж.
и „Т. Б. А.
Б.“ ЕАД, представляваща част от уговорената продажна цена,
цялата в размер на 1749,00 лв., по сключения на 19.01.2019 г. между страните
неформален /устен/ договор за покупко-продажба на движима вещ – мобилен апарат
SAMSUNG GALAXY NOTE 9DS BLUE N960, ведно със законната лихва върху сумата 1381,56
лв., считано от датата на подаване на заявлението в съда – 27.01.2020 г. до
окончателното ѝ изплащане; сумата 1082,83 лв., представляваща обезщетение
за имуществени вреди, настъпили в резултат на неизпълнението на договорното
задължение на длъжника да погаси кредита към „Т. Б. А. Б.“ ЕАД, ведно със
законната лихва върху сумата 1082.83, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 27.01.2020 г. до окончателното й изплащане, които суми е предмет на Заповед № * г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № * г. по описа на ВРС.
В исковата молба ищецът, чрез адв. Д.
П. твърди, че с ответника са страни по неформален договор
за покупко-продажба от * г. на мобилен телефон
SAMSUNG GALAXY NOTE 9DS BLUE N960, сключен пред двама свидетели, по силата на
който ищцата предала на ответника визираната движима вещ срещу поето от
ответника задължение да заплати цената ѝ от общо 1749,00 лв., от която
1299,00 лв. в брой, а разликата от 450,00 лв. чрез погашения по договор за
потребителски кредит № * сключен от ищцата с „Т.“
ЕАД на 19.01.2019 г. Сочи, че е първата вноска от 82,56 лв. тъй като ищецът не
бил получил заплатата и я помолил/ Доколкото ответникът не изпълнил
задължението си да плати цената на мобилния апарат, включително да прави
погашения по кредита, нито уведомил за това ищцата, за събирането на дълга
срещу нея била издадена заповед за незабавно изпъление по ч.гр.д. № *
г. на ВРС. Въз основа на издадения изпълнителен лист срещу ищцата било
образувано изп.д. № * ои описа на ЧСИ Ив.
Л. – Е., по което тя
заплатила 1082,83 лв., извън личните си задължения от 760,50 лв., за които
държавата била присъединен взискател. Счита, че сумата от 1082,83 лв.
представлява вреда от неизпълнението на ищеца по договора да доизплати цената
към третото лице – „Т.” ЕАД, съобразно
уговореното. По изложените съображения моли за уважаване на исковете. Претендира
присъждане на сторените в заповедното и в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът К.К.К., редовно уведомен, не е депозирал
писмен отговор на исковата молба.
За да се произнесе, съдът взе предвид
следното:
В проведено по делото на 01.03.2021 г. открито
съдебно заседание редовно призованият ответник не се е явил и не е направил
искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Ищецът от своя страна е
направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
Видно от приложените по делото книжа, на ответника
са били указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и
неявяването му в съдебно заседание.
В срока за отговор и в проведеното открито съдебно заседание ответникът
не е оспорил твърденията на ищеца, а същите се подкрепят от представените с
исковата молба писмени доказателства, сред които е и уведомление от
21.01.2020г. до И.Ж., извлечение от счетоводни книги от 12.08.2019г., фискален
бон от *г., фактура № *г., съобщение за вдигане на запор изх. № *г. по изп.д. № *, разпореждане по изп.д. № *, вносна бележка от 22.10.2019г., изпълнителен лист № *г. по ч.гр.д. № *г. по описа на ВРС, покана за
доброволно изпълнение изх. № *г. по изп.д. № *, разписка № *г., заповед № *г. по ч.гр.д. № *г. по описа на ВРС, договор за
потребителски кредит № *., както и от събраните свидетелски показания
на водения от ищцата свидетел Кр. П.
Т., от чиито разпит се
установиха всички съществени елементи от твърдяното продажбено правоотношение –
цена и предмет – мобилен телефон SAMSUNG GALAXY NOTE 9DS BLUE N960, както и
изправността на ищцата като продавач по продажбата, а именно предаването на
вещта на ответника срещу поетото от него задължение да заплати продажбената
цена по начина уговорен от страните.
Наред с това представената ПДИ на ЧСИ
Ив.-Л. Е. от 05.01.2019 г. адресирана до ищцата
за заплащане на сумата от 1843,33 лв., преценена в съвкупност с платеженото
нареждане от 22.10.2019 г. на сумата от 1849,16 лв. по сметка на ЧСИ, доказват пълно и главно виновно неизпълнение
на договорното задължение на ответника да заплати в срок уговорената продажна
цена на телефона, настъпилата в патримониума на ищеца вреда в следствие на
неизпълнението от ответника и причинна връзка между неизпълнението и
настъпилите вреди.
Следва да се отбележи още, че ответникът не е оспорил размера на претендираните
суми, нито наличието на облигационно правоотношение на страните по продажбата,
както и предаването на вещта предмет на продажбата.
По изложените съображения съдът приема, че
предявените искове са вероятно основателни.
Предвид посоченото, съдът намира, че в случая е
установено наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение по чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК, поради което исковата претенция
следва да се уважи по този ред, съответно и акцесорната ѝ за законна
лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда – 27.01.2020
г.
Предвид изхода на спора,
на ищеца следва да бъдат присъдени поисканите и доказани разноски, както следва
– по 49,29 лв. за държавна такса и по 300,00 лв. за адвокатско възнаграждение в
заповедното и исковото производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Воден
от горното и на основание чл. 239, ал. 2 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че К.К.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, р-н „Мл.“, ул. „Д.“ № *, дължи на И.Т.Ж., ЕГН **********, с адрес: *** следните
суми: сумата 1381,56 лв., като сбор
от сумите 1299,00 лв. – платена от заявителя в брой и 82,56 лв. – платена от
заявителя първа вноска по договор за потребителски кредит № *г.,
сключен между И.Т.Ж. и „Т. Б. А. Б.“ ЕАД, представляваща част от уговорената
продажна цена, цялата в размер на 1749,00 лв., по сключения на *
г. между страните неформален /устен/ договор за покупко-продажба на движима вещ
– мобилен апарат SAMSUNG GALAXY NOTE 9DS BLUE N960, ведно със законната лихва върху сумата 1381,56 лв., считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 27.01.2020 г. до окончателното ѝ
изплащане; сумата 1082,83 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат на
неизпълнението на договорното задължение на длъжника да погаси кредита към „Т.
Б. А. Б.“ ЕАД, ведно със законната лихва
върху сумата 1082.83, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
27.01.2020 г. до окончателното й изплащане, които суми са предмет на Заповед № * г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № * г. по описа на ВРС, на основание чл. 422, ал.1 от ГПК вр.
чл. 79, ал.1 вр. чл. 183 и чл. 82 от ЗЗД.
ОСЪЖДА К.К.К., ЕГН **********, с адрес: ***, р-н „Мл.“, ул. „Д.“ № * да заплати на И.Т.Ж., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 349,29 лв., представляваща сторените съдебно-деловодни разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № * г. по описа на ВРС, както и сумата 349,29 лв., представляваща сторените в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението не
подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: