Р Е Ш Е Н И Е
№ 196
гр. Перник, 03.06.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, първи
въззивен състав, в открито съдебно заседание на втори май през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОВАЧКА
ЧЛЕНОВЕ: 1. КРИСТИАН ПЕТРОВ
2. мл.с.
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Емилия Павлова, като разгледа докладваното от мл.съдия
К. Костадинова в.гр.д. № 216 по
описа на съда за 2019 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
С Решение №
66/06.02.2019 г., постановено по гр.д. № 8926/2017 г. по описа на Районен съд –
гр. Перник, първоинстанционният съд е уважил претенцията на Т.Ц.Н., с ЕГН: **********
с правно основание по чл. 49 вр. с чл. 45 от ЗЗД против Община Перник, с
БУЛСТАТ: ********* като е осъдил ответника да заплати в полза на ищцата сумата
от 5000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се във физически болки, страдания, психически стрес и уплаха,
получени на 31.12.2016 г. от ухапване от безстопанствено куче в гр. Перник,
ведно със законната лихва за забава, считано от датата на увреждането (31.12.2016
г.) до окончателното изплащане като за разликата до пълния претендиран размер
от 10 000 лева искът е отхвърлен като неоснователен.
Със същото
решение първоинстанционният съд е уважил и регресната претенция на Община
Перник с правно основание по чл. 54 вр. с чл. 49 от ЗЗД против „Анжел груп“
ЕООД, с ЕИК: ********* – привлечено като трето лице помагач на страната на
ответника, като е осъдил дружеството да заплати на общината сумата от 5000
лева, представляваща обезщетение за претърпени от Т.Ц.Н. неимуществени вреди, изразяващи
се във физически болки, страдания, психически стрес и уплаха, получени на
31.12.2016 г. от ухапване от безстопанствено куче в гр. Перник, ведно със
законната лихва за забава, считано от датата на увреждането (31.12.2016 г.) до
окончателното изплащане при условие, че Община Перник заплати посоченото
обезщетение на Т.Ц.Н.. За разликата до пълния предявен размер от 10 000
лева обратният е отхвърлен като неоснователен.
С посоченото
решение първоинстанционният съд е разпределил и отговорността за разноски между
страните в производството като с оглед резултата от същото е осъдил Община
Перник да заплати на Т.Ц.Н. разноски в размер на 800 и на „Анжел груп“ ЕООД
разноски в размер на 445 лева. Т.Ц.Н. е осъдена да заплати на Община Перник
размер на 50 лева, а „Анжел груп“ ЕООД е осъдено да заплати на Община Перник
разноски в размер на 250 лева.
Срещу
постановеното решение е постъпила въззивна жалба с вх.
№ 5524/20.02.2019 г. от Община Перник, с която същото се
оспорва в осъдителната му част. Излагат се съображения, че в тази му част
решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на
материални и процесуални норми. Оспорва се изводът на районния съд, че жалбоподателят
не бил изпълнил задълженията си по предприемане на дейности за предотвратяване
на агресивното поведение на безстопанствените кучета. В тази връзка изрично се
посочва, че тези дейности са възложени на дружеството „Анжел груп“
ЕООД, с което възлагане общината била изпълнила задължението си по чл. 41, ал.
2 от Закона за защита на животните (ЗЗЖ). На следващо място се излагат доводи,
че присъденият от районния съд размер на обезщетението е прекалено завишен с
оглед действително претърпените от насрещната страна болки и страдания.
Акцентира се върху обстоятелството, че от изготвените по делото експертизи се
установявало, че липсва причинна връзка между заболяването диабет на ищцата и
процесния инцидент. В тази насока се навеждат подробни доводи, че присъденото
на последната обезщетение не съответства на принципа на справедливост по чл. 52
от ЗЗД, нито на трайната съдебна практика при аналогични увреждания. По тези
съображения се иска първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната
част като бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен
изцяло, евентуално присъденото обезщетение да бъде намалено. Претендират се
разноски и пред двете инстанции, в това число юрисконсултско възнаграждение. Не
се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
В
законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемата страна – Т.Ц.Н. не е
постъпил писмен отговор на жалбата. В посочения срок отговор или становище не
са постъпили и от страна на третото лице помагач – „Анжел груп“ ЕООД.
В съдебно
заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят редовно призован, изпраща
представител юрк. А. А., която поддържа въззивната жалба, не прави
доказателствени искания. По същество излага съображения за необоснованост и
неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната част. Иска същото да
бъде отменено като вместо него бъде постановено друго, с което предявените искове
да бъдат отхвърлени изцяло. Евентуално иска размерът на присъденото обезщетение
за неимуществени вреди да бъде намален. Претендира разноски като представя
списък по чл. 80 от ГПК.
Въззиваемата
страна, редовно призована, не се явява в съдебното заседание пред въззивния съд.
Вместо нея се явява процесуалният й представител – адв. П.В., който оспорва
подадената жалба, не сочи нови доказателства. Излага доводи, че
първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и иска същото да бъде
потвърдено. Поддържа, че районният съд е постановил обоснован съдебен акт, а пред
настоящата инстанция не са представени допълнителни доказателства, който да
разколебаят изводите на същия. Счита, че определеният с обжалваното решение
размер на обезщетението е справедлив като при присъждането му са съобразени
критериите по чл. 52 от ЗЗД. Претендира разноски.
Третото лице
помагач, редовно призовано, изпраща представител – адв. Р.К., който поддържа
жалбата на Община Перник, не прави доказателствени искания. По същество излага
доводи за уважаване на жалбата на общината.
Въззивната
жалба е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване, поради
което същата е допустима и редовна и следва да бъде разгледана по същество.
Пернишкият
окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:
Производството
пред първата инстанция е образувано по повод на искова молба до Районен съд – гр.
Перник от 28.12.2017 г., подадена от Т.Ц.Н.. Със
същата е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45 от ЗЗД
– за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 10 000 лева (главница),
представляваща обезщетение за неимуществени вреди – физически болки, страдания,
психически стрес и уплаха, резултат от нападение от безстопанствено куче,
станало на 31.12.2016 г. около 16.00 ч. в гр. Перник, кв. „Мошино“, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното й изплащане.
В
исковата молба се твърди, че на 31.12.2016 г., около 16.00 ч. ищцата била
заедно с дъщеря си в района на спирка на градския транспорт до детска градина в
кв. „Мошино“ в гр. Перник. Посочва, че малко след като се разделила с дъщеря си
срещу нея (ищцата) изскочили четири безстопанствени кучета, като едно от тях й
се нахвърлило. Уточнява, че същото я захапало за лявата ръка като й направило
дълбока рана, а след това я ухапало още веднъж – в областта на левия крак.
Твърди, че се разпищяла от болка, а намиращи се в близост лица в това число и
дъщеря й се притекли на помощ. Допълва, че след нападението й се наложило да
потърси медицинска помощ – раните й били превързани, поставена й била инжекция
и й било назначено антибиотично лечение.
На
следващо място твърди, че непосредствено след случилото се изпитвала паника и
ужас от самото нападение, а и болки от получените ухапвания. Наложило й се да
си вземе болнични и да посещава лекар, за да промива раните й. Уточнява, че
последните били дълбоки и заздравяването им отнело около два месеца като
междувременно изпитвала силни болки при стъпване, качване по стъпала, което й
създало неудобства при ежедневните й дейности. Посочва, че нападението й е
нанесло психическа травма и е влошило общото й здравословно състояние –
наложило й се да посещава психиатър, отключила и диабет, получила болки в
ставите и схващания на мускулите. Уточнява, че изпитва страх да излиза сама,
поради което винаги ходи с придружител, не се чувства спокойна и се ужасява
като види кучета, които състояния продължават и към настоящия момент. Поддържа,
че дълго след нападението страдала от получените рани и приемала лекарства.
Излага
подробни твърдения, че кучето, което я е нападнало е било безстопанствено –
улично, без каишка или наморник и без никакво обозначение. В тази връзка
посочва, че отговорност за същото следва да носи община Перник, доколкото
съгласно действащото законодателство в задължение на кметовете на общини, както
и на общинските съвети било възложено упражняването на надзор върху
безстопанствените кучета, съответно овладяване на популацията им, настаняването
им в приюти и въобще предотвратяване на агресивното им поведение към хора или
други животни. Твърди, че след като е била нападната от безстопанствени кучета
ответната община не е изпълнила съответните си задължения по закон. По тези съображения
счита, че последната следва да отговаря за причинените й вреди в резултат на
нападението.
Допълва,
че и към настоящия момент при физическо натоварване чувства болка в местата на
ухапванията като на същите са й останали и белези, а развилият се диабет й
създава постоянно страдания и неудобства.
По
тези съображения счита, че настъпилите промени в здравословното и психическото й
състояние вследствие на нападението от безстопанствено куче са й причинили
неимуществени вреди, които подлежат на обезщетяване.
В законоустановения срок по чл. 131
от ГПК от страна на ответната община е постъпил писмен отговор, с който
предявеният иск се оспорва изцяло като неоснователен. На първо място се излагат
доводи, че липсва причинна връзка между посочените от ищцата болестни
състояния, получени страхове и психически травми и ухапването от куче,
настъпило на 31.12.2016 г. На следващо място се поддържа, че претендираното от
ищцата обезщетение е в твърде завишен размер предвид полученото увреждане и не
отговаря на критериите по чл. 52 от ЗЗД. Обръща се внимание, че промените в
здравословното й състояние не се дължат на нападението като се излагат подробни
доводи в тази връзка.
На следващо място се излагат доводи, че
въобще липсва основание за ангажиране отговорността на общината в процесния
случай. В тази връзка изрично се оспорва твърдението, че кучето нападнало
ищцата е безстопанствено. Поддържа се, че същата не е представила никакви
доказателства в подкрепа на това си твърдение, а и животното не можело да бъде
индивидуализирано.
Освен това
се посочва, че с Договор № 152/30.09.2016 г. община Перник е възложила на
„Анжел груп“ ЕООД дейността по овладяване популацията на безстопанствените
кучета в гр. Перник като в тази връзка се описват поетите от дружеството
задължения. По тези съображения се прави извод, че ако действително ищцата е
била ухапана от безстопанствено куче, то това е настъпило в резултат от
неизпълнение на задълженията на „Анжел груп“ ЕООД по посочения договор. В тази
връзка се прави искане дружеството да бъде привлечено като трето лице помагач.
С оглед на
така изложените аргументи се твърди, че община Перник е изпълнила надлежно
всички свои законови задължения и е предприела съответните мерки по отношение
на безстопанствените кучета, поради което и процесният инцидент не е настъпил в
резултат от бездействие на нейни служители. В тази връзка се поддържа, че
липсват доказателства въз основа на които да се установи виновно поведение от
страна на общината, нито причинно следствена връзка между поведение на нейни
служители и твърдените от ищцата увреждания. С тези съображения се иска
предявеният иск да бъде отхвърлен.
В срока по
чл. 131 от ГПК от страна на община Перник е предявен и обратен иск срещу
дружеството „Анжел груп“ ЕООД с правна квалификация по чл. 54 вр. с чл. 49 от ЗЗД. В подкрепа на същия се излагат твърдения, че общината е възложила на дружеството
вменените й по закон дейности, свързани с овладяване популацията на
безстопанствените кучета. В тази връзка детайлно се посочват поетите от
последното задължения. Прави се извод, че ако безстопанствено куче е нападнало
и наранило човек, това е в резултат от неизпълнение на тези задължения от
страна на дружеството. По тези съображения общината счита, че отговорност
спрямо ищцата за претърпени от нея във връзка с твърдяното нападение вреди
следва да носи „Анжел груп“ ЕООД.
По
предявения обратен иск е постъпил отговор от дружеството „Анжел груп“ ЕООД. В
същия се твърди, че от съдържанието на исковата молба не можело да се установи
къде точно е настъпило процесното нападение. На следващо място се посочва, че
липсват каквито и да било доказателства, че кучето нападнало ищцата
действително е безстопанствено. В тази връзка се излагат доводи, че много от
домашните кучета също били без маркировка. Посочва се и че дружеството изобщо
не е било уведомено за процесното нападение. Евентуално се поддържа, че дори
ищцата да е била нападната от безстопанствено куче, то претендираното от нея
обезщетение е прекомерно завишено като размер. Обръща се внимание, че много от
посочените от същата заболявания изобщо нямат отношение към инцидента. На
последно място се признава, че между дружеството и общината действително е
сключен посоченият Договор № 152/30.09.2016 г. Независимо от това се твърди, че
същото има задължения във връзка със съответното безстопанствено куче едва след
регистрирането му като такова от общината, което действие било именно нейно задължение,
но в случая не било осъществено. По така изложените съображения се прави извод,
че липсва основание за ангажиране отговорността на дружеството.
Като доказателства в първоинстанционното производство
са приети: медицинска документация на Т.Ц.Н., Договор № 152/30.09.2016 г. и
приложения към него, протокол № 7/18.05.2016 г. от заседание на общински съвет
Перник и програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на
територията на община Перник за периода 2016 г. – 2019 г. Извършени са и две
експертизи – комплексна съдебно медицинска експертиза (КСМЕ) и ендокринологична
съдебно медицинска експертиза. От заключението по КСМЕ се установява какви
телесни увреждания е получила ищцата и как същите са се отразили на
здравословното й състояние. Установява се също какви действия са предприети за
лечение на получените травми, както и продължителността н възстановителния
период. Подробно е изследвано как процесният инцидент се е отразил на психичното
състояние на Т.Н.. От заключението по извършената ендокринологична СМЕ се
установява, че ищцата страда от захарен
диабет, но не може да се приеме, че стресът от преживяното нападение е отключил
заболяването. В тази връзка се уточнява, че същото по-скоро е станало е причина
за диагностициране на последното.
По
делото са разпитани четирима свидетели: С.Г.И. (дъщеря на ищцата), А.В.М., Б.Е.А.
(служител на община Перник) и С.П.Д.. Свидетелката И. излага подробни твърдения
относно процесното нападение като посочва как майка й е била заобиколена от
няколко кучета, едно от които й се нахвърлило като я ухапало няколкократно от
лявата страна. Описва глутницата кучета като посочва, че нападналото ищцата
животно било едро и черно на цвят. Уточнява, че никое от животните нямало
маркировка, наморник или друг отличителен белег, но същите често били
забелязвани в района, където настъпил инцидента. Разказва, че кучето нападнало
майка й било много агресивно като последната изпитала силен страх, пищяла от
ужас и болка. Уточнява, че след нападението на ищцата се наложило да потърси
незабавно медицинска помощ. На следващо място описва подробно състоянието на
майка си по време на възстановителния период, както и последствията от
преживения от нападението стрес за социалния й живот и за емоционалното й
състояние. Уточнява, че същата изпитва постоянен страх при вида на кучета,
както и затруднения в ежедневната си работа вкл. затруднения в движенията на
крайниците. От своя страна свидетелките А.М. и С.Д. подробно описват процесния
инцидент. Посочват как ищцата била наобиколена от четири кучета, като едно тях
– голямо и черно на цвят я нападнало и я ухапало няколкократно. Излагат
твърдения, че всички кучета в глутницата били без наморници, маркировка или
придружител и обитавали района на нападението като били агресивни и често
нападали хора и домашни животни. Св. М. уточнява, че след преживяното ищцата се
чувствала зле, страхувала се да излиза сама от дома си и твърдяла, че постоянно
й се привиждат кучета. Св. Б.А. посочва, че като служител на община Перник й е
възложено да отговаря на постъпили жалби относно безстопанствени кучета. В тази
връзка описва реда, по който се процедира когато в общината постъпи сигнал за
безстопанствено куче. Уточнява обаче, че за 2017 г. друг служител се е
занимавал с преимуществено с тази дейност поради което не е запозната с
процесния инцидент.
Въз основа
на събраните доказателства и твърденията на страните първоинстанционният съд е
приел за установено, че ищцата е била нападната от безстопанствено куче, което
й се нахвърлило и я ухапало няколкократно. Това наложило посещение в медицинско
заведение и оказване на лекарска помощ. Приел е също че в резултат на
нападението ищцата е получила физически увреждания – контузна рана от ухапване
от куче в областта на предмишница и охлузване в областта на левия глутеус.
както и психически травми – психично разстройство с диагноза постравматично
стресово разстройство с тревожно фибийна симптоматика.
Като е
анализирал изготвената комплексна СМЕ районният съд е счел, че същата
кореспондира с представените писмени доказателства относно здравословното
състояние на ищцата, поради което я е кредитирал. Въз основа на същата е приел
и че получените телесни увреждания са наложили лечение, като възстановителният
период е продължил общо около 34 дни – за зарастване на раните и овладяване на
възпалителния процес и през цялата му продължителност ищцата е изпитвала болки
и страдания заради дълбочината на нараняванията. Доколкото е приел, че
животното нападнало последната е безстопанствено, първоинстанционният съд е
достигнал до извод, че за вредите от поведението му следва да носи отговорност
ответната община, поради неизпълнение на нормативно установените си задължения
за овладяване популацията на тези кучета. Освен това съдът е дал вяра и на
разпитаните по делото свидетели и относно здравословното състояние на ищцата,
като в тази връзка е достигнал до извод, че процесният инцидент и получените
при него телесни увреждания са причинили на същата неимуществени вреди, които
подлежат на обезщетяване. Като е взел предвид доказателствата по делото и е
подложил същите на подробен анализ, първоинстанционният съд е счел, че
справедливото обезщетение, което следва да бъде присъдено на ищцата съгласно
критериите по чл. 52 от ЗЗД е в размер на 5 000 лева. В тази връзка
решаващият състав е отбелязал, че при формиране на преценката си е взел предвид
обстоятелството, че не е налице причинна връзка между заболяването на ищцата
диабет и процесния инцидент. С този довод съдът е аргументирал
неоснователността на иска за разликата до пълния претендиран размер от
10 000 лева. Относно законната лихва върху определеното обезщетение,
същата е присъдена от датата на увреждането т.е. на процесния инцидент –
31.12.2016 г.
По
предявения от община Перник срещу дружеството „Анжел груп“ ЕООД обратен иск
първоинстанционният съд е приел, че доколкото между общината и дружеството е
налице валиден договор, по силата на който последното е поело задължения за
овладяване популацията на безстопанствените кучета и предотвратяване на
агресивно поведение от тяхна страна, то са налице основания за ангажиране на
регресната му отговорност. В тази връзка съдът е отбелязал, че обратният иск
макар и предявен като евентуален в настоящата хипотеза подлежи на разглеждане
след като е уважен главният иск срещу общината. С оглед уважаването на
последния обаче дружеството трето-лице помагач е осъдено да заплати съответната
сума за неимуществени вреди на общината едва след като същата реално заплати
присъденото обезщетение на ищцата.
Съгласно чл.
269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваните части, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните въззивни основания в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е постановено от съдия от РС – гр. Перник в
предвидената от закона форма и в кръга на неговата компетентност, поради което
същото е валидно. По отношение на допустимост настоящият състав на въззивния
съд намира постановения първоинстанционен акт за допустим в обжалваните
части.
По въпросите
за неправилността на обжалваното решение въззивният съд е обвързан от доводите,
посочени във въззивната жалба.
От фактическа страна от доказателствата по делото се установява, че на
31.12.2016 г. ищцата била заедно с дъщеря си – св. С. И. в района на спирка на
градския транспорт в кв. Мошино, гр. Перник. Малко след като двете се разделили
ищцата била заобиколена от четири кучета. Едно от тях й се нахвърлило и я
ухапало няколкократно в лявата част на тялото и разкъсало дрехите й, по които
потекла кръв, а същата се разпищяла. От показанията на св. И., М. и Д. се
установява, че кучето било едро и черно на цвят като както то, така и
останалите три животни от глутницата нямали каишки, наморници, марки или други
обозначителни белези, но често обикаляли в района на кв. Мошино. Доколкото
показанията па посочените свидетелки в тази им част са последователни, логични
и кореспондират помежду си, то и въззивният намира, че следва да им даде вяра
като същите са годни да обосноват правните му изводи.
На следващо място от представената медицинска документация, а и от
показанията на св. И. се установява, че след нападението на ищцата се наложило
да потърси медицинска помощ – за дезинфекциране и превръзка на получените
наранявания. При формиране на изводите си по делото въззивният съд също
кредитира изготвената и приета комплексна съдебно медицинска експертиза,
доколкото експертното изследване е задълбочено, подробно и компетентно
извършено, а по делото липсват и данни за евентуална заинтересованост на вещото
лице от изхода на производството. Съгласно заключението по същата в следствие
на ухапването ищцата е получила разкъсно контузна рана в областта на лявата
предмишница – дистална трета предно-латерална повърхност и охлузване в областта
на левия глутеус. Освен това преживяната житейска ситуация е довела до
разгръщане на психично разстройство – посттравматично стресово разстройство с
тревожно фобийна симптоматика. Съгласно експертизата ищцата е получила психично
разстройство от невротичния кръг, което е с временен и преходен характер, и обостряне
на съществуващо кожно заболяване псориазис. За възстановяване и заздравяване на
раните на същата са извършени медицински манипулации – първична хирургична
обработка на раните, сутура и ТАП като е проведено антибиотично лечение.
Възстановителният период за раните е продължил 20 дни като на организма са били
необходими и още 14 дни заради настъпило локално възпаление с отток и
зачервяване. През целия възстановителен период разкъсно контузната рана е
причинила на ищцата болка и страдание. Раната в областта на лявата предмишница
е оставила белег (ръбец), който представлява траен козметичен дефект. На
последно място от експертизата се установява, че уврежданията са причинили на
ищцата неудобства и страдания в ежедневното обслужване. Освен това са оказали и
влияние върху поведението й, но постепенно неспокойствието и напрежението се
редуцират, въпреки че и към настоящия момент тревожно – фобийните изживявания
могат да се проявят при възпроизвеждане на спомена.
Следва да се кредитира като компетентно и безпристрастно изготвено и
заключението по извършената ендокринологична експертиза, от което се
установява, че ищцата действително страда от захарен диабет, но липсва причинна
връзка между отключването на посоченото заболяване и преживения стрес от
процесното нападение.
От показанията на св. С. И. се установят затрудненията и проблемите, които
изпитва ищцата поради здравословното си състояние, както и емоционалните й
неудобства в тази връзка. Настоящият съдебен състав също намира, че следва да
даде вяра на така събраните свидетелски показания. Действително последните
подлежат на преценка по реда на чл. 172 от ГПК, доколкото свидетелката е близка
роднина на ищцата по делото и следователно е възможно за същата да е налице
известна заинтересованост от изхода на производството. Въпреки това обаче,
следва да се отбележи, че доколкото показанията на св. И. са еднопосочни,
последователни и логични, а освен това кореспондират и със заключението по
приетата комплексна СМЕ, то въззивният съд не намира основания, които да
поставят под съмнение тяхната достоверност.
Същите в крайна сметка съответстват и на показанията на св. А.М., макар
последната обективно да е имала по-ограничени наблюдения върху състоянието на
ищцата в сравнение с дъщеря й.
За пълнота следва да се отбележи, че настоящият състав не намира за нужно
да обсъжда по същество показанията на св. Б.А., доколкото същата не излага
твърдения, относими към спора по делото, както правилно е приел и районният
съд.
От протокол
№ 7/18.05.2016 г. от заседание на общински съвет Перник се установява и че в община Перник е приета програма за овладяване на
популацията на безстопанствените кучета на територията на общината за периода
от 2016 г. – 2019 г. В същата подробно са описани нейните цели и задачи, както
и съответната нормативна база, въз основа на която същите следва да се
осъществяват. На последно място по делото се установява и че между община
Перник и дружеството „Анжел груп“ ЕООД е сключен Договор №
152/30.09.2016 г. Съгласно същия дружеството се е
задължило да предприеме мерки по овладяването на популацията на
безстопанствените кучета и предотвратяване на агресивното им поведение.
Така
установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:
Предвид
оплакванията във въззивната жалба настоящият състав намира, че по делото са
налице два основни спорни въпроса – относно предпоставките за ангажиране на
отговорността на ответната община и относно размера на присъденото обезщетение с
оглед критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД.
По отношение
на първия въпрос следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД урежда
отговорност за чужди деяния (действия
или бездействия), с които е причинено пряко деликтно увреждане. Когато
вредоносните последици настъпват от деяние, осъществено при или по повод
извършването на възложена работа, правният субект, който е възложил работата,
следва да носи уредената в чл. 49 ЗЗД гаранционно-обезпечителна отговорност. Тази отговорност е за чужди противоправни и виновни действия
или бездействия и произтича от вината на натоварените с извършването на
работата лица като не е необходимо да се установява виновно поведение на
възложителя.
В тази връзка и с оглед общото
правило на чл. 45 от ЗЗД въззивният съд намира, че основателността на
предявения иск се обуславя от наличието на следните предпоставки: възлагане на
работа от ответника, деяние (действие или бездействие) на натоварените с
работата лица при или по повод изпълнението на тази работа, вреда за ищеца по
исковете, причинна връзка между деянието и вредата и вина на натовареното с
работата лице. Вината на последното се предполага, а останалите елементи от
фактическия състав на отговорността по чл. 49 от ЗЗД подлежат на доказване от
ищеца.
Доколкото се претендират
неимуществени вреди, претърпени от ищцата вследствие нападение от безстопанствено
куче, при което същата е получила телесни увреждания, то съгласно трайната
съдебна практика (Решение №
308 от 03.01.2018 г. по гр. д. № 1068 / 2017 г. на ВКС, 4-то Г.О.),
обстоятелството, че животното е безстопанствено също следва да бъде установено
от ищцата с оглед ангажиране отговорността на ответната община по чл. 49 от ЗЗД.
В настоящия случай безспорно е
установено обстоятелството, че с оглед изпълнение на вменените му съгласно
Закона за защита на животните (ЗЗЖ) задължения ответникът е възложил на
дружеството „Анжел груп“ ЕООД да осъществява контрол върху безстопанствените
кучета на територията на община Перник. Цитираният нормативен акт предписва, че
общинските власти са длъжни да вземат под надзор всички безстопанствени кучета
чрез залавянето, кастрирането, обезпаразитяването, ваксинирането им срещу бяс и
настаняването им в изградени и стопанисвани от тях приюти (чл. 47, ал. 1 ЗЗЖ).
Безспорно е установено и обстоятелството, че в ответната община е приета и програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета на
територията на общината за периода от 2016 г. – 2019 г., като в същата са
заложени конкретни мерки и цели. Независимо от така
предприетите действия и макар същите сами по себе си да са адекватни на
вменените на ответника задължения по ЗЗЖ, то фактът че на територията на община
Перник продължава да има агресивни безстопанствени кучета води до извод, че
провежданите от ответника мероприятия не са достатъчни по своя обем и
интензитет за постигане целта на закона подобни кучета да не са на свобода в
населените места, тъй като са заплаха за живота и здравето на хората. По тези
съображения и съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че щом са предприети
с дължимата грижа мерки по овладяване популацията на бездомните кучета, то дори
да настъпи инцидент, в резултат на който човек да претърпи вреди от нападение
на куче, общината следва да бъде освободена от отговорност. В тази връзка съдът
приема, че макар общината да е предприела мерки за надзор върху
безстопанствените кучета като е възложила дейностите по залавяне, маркиране,
ваксинация и т.н. на същите на дружеството „Анжел груп“ ЕООД, то е налице
виновното неизпълнение на нормативно установеното й задължение да осигурява безпрепятствено
придвижване на хора на нейна територия. Посочените изводи следват именно от
обстоятелството, че въпреки предприетите мерки на територията на общината са останали
агресивни кучета, които нападат хора.
В
настоящия случай обстоятелството, че ищцата е била нападната от куче се
установява от показанията на свидетелите очевидци И., М. и Д.. Последните
кореспондират помежду си като и трите свидетелки разказват, че пострадалата е
била заобиколена от глутница кучета, като едно от тях й се нахвърлило и я
ухапало няколкократно.
От показанията на посочените
свидетелки с достатъчна степен на сигурност се установява и безстопанственият
характер на кучето, доколкото и трите са категорични, че животното не е имало
никаква маркировка и около него не е имало човек, който да покаже признаци, че
е негов стопанин. Освен това свидетелките еднозначно посочват и че глутницата
от кучета, които са необиколили ищцата, обитават района, където е настъпил
инцидентът, забелязвани са многократно там, а освен това проявяват и агресия
към хора и други животни. По тези съображения настоящият състав приема, че
кучето нападнало ищцата е безстопанствено животно.
С оглед гореизложеното съдът счита,
че по делото са доказани елементите на фактическия състав, който обуславя
ангажиране на гаранционно-обезпечитeлната
отговорност на ответната община за противоправното бездействие на нейни служби и
в частност изпълнители, каквото е дружеството „Анжел груп“ ЕООД – по реда на
чл. 49 ЗЗД.
По отношение на
претендираните от ищцата неимуществени вреди, доколкото същите представляват
неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, които не биха могли да
бъдат възстановени, то предвиденото в закона обезщетение следва да бъде
определено по справедливост от съда съобразно критериите, предписани в правната
норма на чл. 52 ЗЗД. В тази връзка следва да се отбележи, че критерият за
справедливост, установен в чл. 52 от ЗЗД, е предмет на разглеждане и в
задължителната съдебна практика – Постановление № 4 от
23.XII.1968 г. на Пленум на ВС. Съгласно
последното понятието „справедливост“ не представлява абстрактна категория, а
предполага преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. В
настоящия случай при формиране на изводите си относно размера на обезщетението
въззивният съд взе предвид обстоятелството, че кучето е нападнало ищцата
внезапно и е проявило необичайна агресия, като се е нахвърлило върху същата
няколко пъти.
Съгласно
приетата комплексна съдебно-медицинска експертиза в следствие на нападението
ищцата е получила две телесни увреждания – разкъсно контузна рана и охлузване.
Първото увреждане, получено непосредствено от ухапването, е причинило на ищцата
болка и страдание в продължение на целия възстановителен период. Последният
съобразно експертизата е продължил 20 дни за раната и отделно още 14 дни за
възстановяване на организма от локалното възпаление и получения отток, т.е.
може да се приеме за такъв със средна продължителност.
На
следващо място следва да се вземе предвид обстоятелството, че процесният
инцидент се е отразил едновременно върху физическото и психическото здраве на
ищцата, което се установява, както от комплексната СМЕ, така и от свидетелските
показания. По отношение на физическото й състояние непосредствено след
нападението и през време на възстановителния период на същата се е наложило да
посети лекар с оглед дезинфекция и превръзка на раните й. Освен това през този
период ищцата е изпитвала болки и страдания при ежедневното си обслужване. От
раните й е останал белег като се е обострило и кожното й заболяване псориазис.
В резултат на нападението ищцата е разгърнала посттравматично стресово
разстройство с тревожно фобийна симптоматика. Следва да се вземе предвид и че макар
психичното й състояние постепенно да се подобрява и стабилизира, въпреки това
остава фобия и страх при движение навън, а освен това ищцата може да получи и
фобиини изживявания при възпроизвеждане на спомена. Същевременно обаче следва
да се съобрази и заключението по ендокринологичната СМЕ, съгласно което
заболяването диабет на ищцата не е обусловено от процесното нападение.
При
преценката с оглед критерия за справедливост не могат да се пренебрегнат и
показанията на разпитаните по делото свидетели. Последните еднозначно и
категорично потвърждават твърденията в исковата молба, че процесният инцидент е
оказал негативно влияние върху социалния живот, а в тази връзка и върху
емоционалното състояние на ищцата. Същата има затруднения при осъществяване на
ежедневни дейности, страхува се да излиза сама навън, привиждат й се кучата. Тези
състояния неминуемо влияят на общуването й с други хора като в крайна сметка я
принуждават да търпи ограничения в ежедневието си.
С оглед
гореизложеното и при анализ на мотивите на първостепенният съд, настоящият
състав намира, че същият е съобразил в пълнота всички релевантни по делото
факти относно здравословното, социалното и емоционалното състояние на ищцата
във връзка с процесния инцидент, като е определил един справедлив и адекватен размер
на обезщетението за неимуществени вреди. Същият е съобразен с разпоредбата на
чл. 52 от ЗЗД като са взети предвид конкретните специфични за настоящия случай
обстоятелства, поради което и въззивният съд не намира основания за намаляване
на присъдения с обжалваното решение размер от 5 000 лева. Правилен е и изводът
на районния съд относно началната дата на присъждане на обезщетението за
забава, а именно датата на увреждането, т.е. когато ищцата е била нападната от
безстопанствено куче – 31.12.2016 г.
Неоснователни са също и възраженията на третото
лице помагач за неправилно
ангажиране на отговорността му по обратния иск поради липсата на неизпълнение
на възложените по договора с общината задължения. Видно от представения договор
№ 152 от 30.09.2016 г., Община Перник е възложила на „Анжел груп“ ЕООД овладяването на популацията на безстопанствени
кучета и цялостна организация на приют за безстопанствени кучета в кв. Кристал
на гр. Перник, включващи посочените в договора дейности, за срок от една година
– чл. 1 и 2 от договора. Следователно към датата на увреждането на ищцата
– 31.12.2016 г., договорът е бил действащ между страните, а
поетите по него задължения от ответника по обратния иск „Анжел груп“ ЕООД водят на несъмнения извод, че дружеството е приело да извършва всички дейности, възложени по ЗЗЖ на
Община Перник във връзка с безстопанствените кучета, а не само при подадени сигнали. Затова „Анжел груп“ ЕООД следва да отговаря във всички случаи, в които
са налице предпоставките за ангажиране на гаранционно-обезпечителната
отговорност на общината поради неизпълнение на установените й задължения за
овладяването на популацията на безстопанствени кучета и осигуряване на
безпрепятствено придвижване на хора на нейната територия, незаплашвани от
агресивни бездомни кучета. По изложените съображения
въззивният съд също достигна до
извод за основателност на предявения обратен иск. Доколкото регресното притезание зависи от удовлетворяването на
правото, предмет на главния осъдителен иск, третото лице помагач и ответник по
обратния иск ще следва да плати едва след като ищецът по обратния иск община Перник изпълни постановеното срещу него решение,
както правилно е постановил районният съд.
По
гореизложените съображения въззивната жалба е изцяло неоснователна, а първоинстанционното
решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено в
обжалваната част.
По исканията за разноски на страните:
С оглед
изхода на делото пред въззивния съд искането за разноски на жалбоподателя община
Перник е неоснователно. Неоснователно е и искането за присъждане на разноски на
„Анжел груп“ ЕООД, като в тази връзка следва да се отбележи, че дружеството
като трето лице помагач поначало няма право на разноски, независимо от изхода
на делото, с оглед изричната разпоредба на чл. 78, ал. 10 от ГПК.
Въззиваемата
страна Т.Н. също претендира разноски пред въззивната инстанция – в размер на
415 лева адвокатско възнаграждение. Предвид обстоятелството, че действителното
заплащане на същото се доказва от представения по делото договор за правна
защита и съдействие, то въззивният съд намира искането за основателно, поради
което на въззиваемата следва да бъдат присъдени разноски в пълен размер.
Водим от
горното, Пернишкият окръжен съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
66/06.02.2019 г., постановено по гр.д. № 8926/2017 г. по описа на Районен съд –
гр. Перник, в обжалваната част.
В останалата си част Решение № 66/06.02.2019 г., постановено по гр.д. №
8926/2017 г. по описа на Районен съд – гр. Перник, като необжалвано, е влязло в сила.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК Община
Перник, с БУЛСТАТ: ********* ДА ЗАПЛАТИ на „Т.Ц.Н., с ЕГН: **********, с адрес ***
сумата от 415 лева, представляваща разноски – адвокатско възнаграждение във
въззивното производство.
Решението е
постановено с участието на трето лице помагач – „Анжел груп“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.