Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 229
29.10.2021г. гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Председател: Пенка Костова
Членове: Росица Чиркалева
Антоанета Митрушева
при секретаря Йорданка Попова и в присъствието на прокурор Елеонора Иванова при Окръжна прокуратура, гр. Хасково, като разгледа докладваното от съдия Чиркалева АНД (К) № 655 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
дванадесета от АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от В.Г.Р., подадена чрез пълномощник, против Решение №260059 от 07.04.2021 г., постановено по АНД №572 по описа на Районен съд – Димитровград за 2020г.
В касационната жалба се твърди, че била допусната техническа грешка в диспозитива на решението, като вместо обжалваното НП №254р-433/18.09.2020г. на Началника на РУ-МВР Димитровград било изписано, че се изменя НП №254р-111/22.06.2020г. на Директор ОД-МВР-Хасково. Навеждат се доводи, че така постановеното решение било неправилно и незаконосъобразно, поради неправилно приложение на закона и било необосновано. Твърди се, че от представената и приета от съда, като доказателство административно наказателна преписка и от събраните в хода на съдебното заседание гласни доказателства се установило, че в АУАН и в НП са вменени нарушения на чл.8, ал.3 и ал.4 от Закон за закрила на детето, включващи задължения на родителя да придружава непълнолетното си дете на обществено място след 22:00 часа или при невъзможност за това да осигури пълнолетно дееспособно лице за придружител. От анализа на цитираните нормативни разпоредби следвал извода, че разпоредбата на чл.8, ал.4 от Закон за закрила на детето е в отношение на евентуалност спрямо тази на чл.8 ал.3 от ЗЗД. Двете задължения на родителя – да придружи лично детето и да му осигури пълнолетен придружител на обществено място след 22:00 часа, когато детето е на възраст между 14 и 18 г., не можело да възникнат едновременно. Ако родителят не бил в състояние да придружи лично детето, то за него възниквало задължението за осигуряване на пълнолетен придружител. Законът уреждал двете задължения в отношение на евентуалност и не можело едно деяние да обективира неизпълнение и на двете задължения, така, както било описано в случая изпълнителното деяние по повдигнатото административнонаказателно обвинение. Това довело и до отправяне на две алтернативни обвинения, с налагане на две отделни наказания в атакуваното НП, което било неправилно. Твърди се, че диспозитива на чл.8 от Закон за закрила на детето описвал състав на две отделни нарушения, които не можело да бъдат реализирани от един и същи субект едновременно. Изпълнителното деяние се състояло: т.1/В нарушение на задължения на родител да придружи свое непълнолетно дете след 22:00 часа на обществено място или т.2/ ако не може да стори това, е длъжен да осигури пълнолетен придружител. Несъмнено В.Р. не придружавала в дискотеката непълнолетния си син, като в същото време обаче не осигурила пълнолетен придружител. АНО не положил усилие да отграничи кое от алтернативно дадените две нарушения било реализирано, след като приел, че детето било без придружител. При наличие на специалния състав на това задължение следвало да отпадне санкцията на общото изискване за лично придружаване на непълнолетно дете от своя родител, поради което атакуваното НП подлежало на отмяна. Внесената чрез стореното описание на извършено нарушение неяснота точно кое от двете алтернативно посочени от законодателя нарушения било реализирано затруднила в максимална степен защитата на нарушителя до степен невъзможност да упражни правата си. Моли се за отмяна на обжалваното решение и на Наказателно постановление №254р-433/18.09.2020г. на Началника на РУ-МВР Димитровград.
В допълнително подадена чрез пълномощник писмена молба се заявява, че се поддържа касационната жалба. Моли се в случай на отмяна на обжалваното решение да се присъдят направените в производството разноски.
Ответникът, редовно призован, не изпраща представител. Не ангажира становище по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита, че доколкото в диспозитива на решението са посочени две наказателни постановления, не става ясно волята на съда кое от тях изменя, поради което предлага да бъде отменено решението и да бъде върнато делото за ново разглеждане на друг състав на Районен съд – Димитровград.
Касационната
инстанция, като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените
от касатора касационни основания, а съобразно правилото на чл.218, ал.2 от АПК
извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието
на решението с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:
С Наказателно постановление №254р-433 от 18.09.2020г., издадено от Началник към РУ гр. Димитровград, на В.Г.Р., за нарушение на чл.8, ал.3 и чл.8, ал.4 от Закон за закрила на детето и на основание чл.45, ал.3 и чл.45, ал.3 от Закон за закрила на детето, са наложени две глоби, всяка в размер на 500 лева.
Видно от Решение №260059 от 07.04.2021 г., постановено по АНД №572 по описа на Районен съд – Димитровград за 2020г., съдът е посочил, че изменя Наказателно Постановление № 254р-111/22.06.2020 г. на Директор ОД-МВР-Хасково, с което на В.Г.Р. ***, ЕГН **********, е депозирала жалба против Наказателно Постановление № 254р-433/18.09.2020 г. на Началника на РУ-МВР-Димитровград, с което за това, че на 04.07.2020 г. около 00: 05 часа в гр. Д., в кв. „Ч.“, на ул. „К.“- до „Клуб на пенсионера“, е установено, че г-жа Р., в качеството си на родител на В. В. П., който не е навършил 18-годишна възраст, която полага грижи за него, не го е придружила на горепосоченото обществено място, както и не му е осигурила пълнолетно дееспособно лице с него след 22:00ч., с което за виновното нарушение на чл.8, ал.3 и чл.8, ал.4 от ЗЗакр.Детето, на основание чл.45, ал.3 от ЗЗакр.Дет., ѝ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева и на основание чл.45, ал.3 от ЗЗакр.Дет. – също „Глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева, като съдът намаля размера на всяко едно от наложените наказания- от 500 (петстотин) лева на 350 (триста и петдесет) лева. Със същото решение съдът потвърждава Наказателното постановление в останалата му част и осъжда Районно Управление на МВР- гр. Димитровград при ОД на МВР- гр. Хасково, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН да заплати на В.Г.Р. съответната на уважената част от жалбата направени разноски по делото за тази съдебна инстанция, в размер на 100 (сто) лева – произтичащи от адвокатско възнаграждение, като оставя без уважение искането за обезщетение на разноските до разликата с пълния предявен размер от 300 (триста) лева.
Съгласно чл.218, ал.2 от АПК, приложим на основание препращащата разпоредба на чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН, касационната инстанция извършва контрол по посочените в жалбата или протеста пороци на решението, като за валидността, допустимостта и съответствието на съдебния акт с материалния закон следи служебно.
При извършената проверка на контролираното решение досежно неговата валидност и допустимост, настоящата инстанция намира същото за недопустимо.
Видно от подадената пред Районен съд - Димитровград жалба от В.Г.Р.,
по която е образувано АНД №572 по описа на този съд за 2020г., предмет на обжалване е било Наказателно
постановление №254р-433, издадено от Началника на РУ-МВР Димитровград.
Видно от диспозитива на проверяваното решение, с него районният съд е посочил, че изменя Наказателно Постановление № 254р-111/22.06.2020 г. на Директор ОД-МВР-Хасково, с което на В.Г.Р. ***, ЕГН **********, е депозирала жалба против Наказателно Постановление № 254р-433/18.09.2020 г. на Началника на РУ-МВР-Димитровград. Последното налага извод, че проверяваната съдебна инстанция се е произнесла по законосъобразността на наказателно постановление, по отношение на което не е била сезирана. Действително, възможно е това да се дължи на допусната техническа грешка, но касационната инстанция няма процесуален способ за поправяне на такова несъответствие по реда на инстанционния контрол.
Последното налага извод за постановено от Районен съд Димитровград недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено. Доколкото в случая не се установява недопустимост на жалбата, с която е бил сезиран районният съд, след обезсилване на решението делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав.
По предявеното искане за разноски следва да се произнесе съда, постановил окончателно решение по съществото на спора, а настоящото не се явява такова, предвид което не се дължи произнасяне по същите.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.221, ал.3 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение №260059 от 07.04.2021 г., постановено по АНД №572 по описа на Районен съд – Димитровград за 2020г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд-Димитровград.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.