№ 435
гр. Видин, 11.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Милена Ст. Стоянова
при участието на секретаря Милена С. Евтимова
като разгледа докладваното от Милена Ст. Стоянова Гражданско дело №
20241320100398 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба на Е. Б. П. от гр. ******, чрез А. М. против
Агенция за социално подпомагане- София, с която е предявен отрицателен установителен
иск с правна квалификация чл. 439 от ГПК.
Твърди се от ищеца, че на 13.01.2014г. е образувано изпълнително дело №
2009/2014г. по описа на ДСИ при Районен съд – Видин с взискател Д“СП“ – Видин и
длъжник – ищцата по делото въз основа на издаден изпълнителен лист от 11.12.2013г.,
издаден на основание Заповед за изпълнение от 05.12.2013г. по гр.д. № 2576/2013г. по описа
на РС – Видин. Посочва се, че на 13.02.2014г. като взискател е била присъединена държавата
чрез НАП. След тази дата не са извършвани никакви изпълнителни действия, поради което
делото е прекратено на 25.10.2019г.
Посочва се също, че на 15.01.2021г. е образувано ново изпълнително дело №
1015/2021г. по описа на ДСИ при Районен съд – Видин. Поддържа се, че давността е
започнала да тече от 26.06.2015г. и е изтекла на 26.06.2020г.
Иска се от съда да постанови решение, с което да се признае за установено по
отношение на ответника, че не дължи сумите по процесния изпълнителен лист, въз основа
на които е образувано изпълнителното дело, като погасени по давност.
Ответникът в указания срок едномесечен срок не е подал отговор на исковата молба.
В с.з., чрез упълномощен процесуален представител е оспорил исковата претенция като
неоснователна.
По делото са събрани писмени доказателства, приложени са изп.д. № 2009/2014г. и
препис на изп.д. № 1015/2021г. по описа на ДСИ при ВРС.
1
Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства, приема следното
от фактическа страна :
По ч.гр.д. № 2576/2013г. по описа на РС – Видин, се установява, че в полза на
Дирекция „ Социално подпомагане“ - Видин е издадена заповед № 2018-РЗ/ 05.12.2013г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК против ищеца Е. Б. П. от гр. ****** за
сумата от 445.75 лева – главница и сумата от 48.64 лева – лихва за периода от 04.11.2012г. до
29.11.2013г. , ведно със законната лихва, считано от 03.12.2013г. до окончателното плащане
Посочено е, че вземането е удостоверено от Заповед № 1245/31.10.2012г. на
Директора на Д»СП» - Видин за възстановяване на месечна помощ по чл. 9 от ППЗСП.
Със заповедта е разпоредено да се издаде изпълнителен лист и такъв е издаден на
11.12.2013г..
От представеното изпълнително дело № 2009/2014г. по описа на ДСИ при ВРС, се
установява, че същото е образувано въз основа на издадения изпълнителн лист по
посоченото по-горе дело.
Молбата за образуване на изпълнителното дело е подадена от ответника на
13.01.2014г. С разпореждане от 17.01.2014г. на съдебен изпълнител при РС – Видин е
образувано изпълнително дело против ищцата. На длъжника по изпълнителното дело и
ищец по настоящото дело е връчена ПДИ, по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, считано от
01.01.2015г. Като взискател по делото е присъединена държавата.
С постановление от 25.10.2019г. съдебния изпълнител е прекратил на основание чл.
433, ал.1 ,т. 8 от ГПК изпълнителното дело. Постановлението е влязло в сила на 16.11.2019г.
и по молба на взискателя, изпълнителният лист му е върнат. По това изпълнително дело не е
извършено никакво принудително изпълнително действие по отношение на длъжника.
От представения препис на изпълнително дело № 1015/2021г. по описа на ДСИ при
ВРС, се установява, че същото е образувано на 19.01.2021г. въз основа на същия
изпълнителен лист от 11.12.2013г. По това изпълнително дело е присъдинена държавата
чрез НАП. С молба от 12.05.2021г. взискателят е направил искане за проучване на
имуществото на длъжника и за предприемане на изпълнителни действия. ПДИ до длъжника
е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, считано от 28.01.2022г. На 19.01.2024г. на
длъжника е връчена лично ПДИ. Изпълнителни действия по делото не са извършвани.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна
страна:
Длъжникът по влязлата в сила заповед за изпълнение може да оспори ликвидността и
изискуемостта на вземането по исков ред, но само ако са налице специалните хипотези на
чл. 424 ГПК или на чл. 439 ГПК. Новооткритите обстоятелства и новите доказателства от
значение за издаването на заповедта са основание длъжникът да оспори вземането по реда и
в сроковете по чл. 424 ГПК. Новонастъпилите факти (тези след изтеклия срок по чл. 414, ал.
2 ГПК – когато заповедта е влязла в сила поради неподадено или оттеглено възражение,
респ. след приключване на съдебното дирене в производството по уважения иск по чл. 422
2
ГПК) са основание длъжникът да оспори изпълнението на вземането по влязлата в сила
заповед с иска по чл. 439 ГПК.
Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспорва изпълнението чрез иск, който
съобразно ал. 2 може да се основава само на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Предмет на отрицателния установителен иск е недължимостта на изпълняемото материално
право, основана на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, т. е. недължимост на
вземането, предмет на издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано
изпълнителното дело. Съответно на предмета на отрицателния установителен иск надлежно
процесуално легитимирани страни в исковото производство са носителите на оспорваното
материално право - длъжникът като ищец и взискателят като ответник.
Искът по чл. 439 ГПК е отрицателен установителен, а в тежест на ответника е да
докаже, че правото на принудително изпълнение съществува. Предвид това, че в случая
ищецът се позовава на изтекла погасителна давност за вземането, в тежест на ответника –
взискател по изпълнителното е да установи, че са налице предпоставките на чл.115 и чл.116
от ЗЗД за прекъсване или спиране на течащата в полза на длъжника давност.
Подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва
давността. Издадената заповед за изпълнение не се ползва със сила на присъдено нещо, а
само с изпълнителна сила. По заповедното производство съдът е допуснал незабавно
изпълнение на издадената заповед, което има характер на предварително изпълнение. В
случая, заповедта е влязла в сила с връчване на поканата за доброволно изпълнение от
съдебния изпълнител по изпълнителното дело. Връчването на ПДИ е извършено по реда на
чл. 47, ал. 5 от ГПК, чрез залепване на уведомление на адреса на длъжника по изп.д. №
2009/2014г. на 17.12.2014г. Длъжникът не се е явил да получи ПДИ и считано от
01.01.2015г. заповедта е влязла в сила, в съответствие с действащата към този момент
редакция на чл. 47, ал. 5 от ГПК и чл. 415 от ГПК.
От доказателствата по делото се установява, че въз основа на издадената заповед за
изпълнение за вземането е образувано изп.д. № 2009/2014г. по описа на ДСИ при РС -
Видин. Изготвени са покани за доброволно изпълнение, извършени са справки за проучване
на имуществото на длъжника. Поради бездействие на взискателя повече от две години,
считано от 13.01.2014г. , с постановление от 25.10.2019г. съдебният изпълнител е прекратил
на основание чл. 433, ал.1 ,т. 8 от ГПК изпълнителното дело. Постановлението е влязло в
сила на 16.11.2019г. и по молба на взискателя, изпълнителният лист му е върнат.
На 19.01.2021г. срещу длъжника е образувано второ изпълнително дело № 1015/2021г.
по описа на ДСИ при РС – Видин, по което също не са извършени принудителни
изпълнителни действия, но с молба от 12.05.2021г. взискателят е направил искане за
проучване на имуществото на длъжника и за предприемане на изпълнителни действия.
Съгласно задължителните разяснения по т.10 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на
3
ОСГТК на ВКС “Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др.“
Съгласно ТР № 3/2020г. от 28.03.2023г. на ОСГТК на ВКС, погасителната давност не
тече докато трае изпълнителния процес относно вземането по изпълнителни дела,
образувани до приемането на 26.06.2015г. на ТР № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на
ОСГТК на ВКС.
Първото образувано изпълнително дело № 2009/2014г. по описа на ДСИ при РС –
Видин е образувано преди постановяване на ТР № 2/26.06.2015г. Макар, че по него не са
извършвани никакви принудителни изпълнителни действия, до приемане на посоченото
тълкувателно решение от 26.06.2015г., погасителна давност не тече. След тази дата
погасителна давност тече, тъй като не са извършвани никакви принудителни изпълнителни
действия. Единствено е връчена ПДИ по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и заповедта за
изпълнение е влязла в законна сила на 01.01.2015г.
Второто изпълнително дело № 1015/2021г. по описа на ДСИ при РС – Видин, е
образувано по молба на взискателя от 19.01.2021г.
Настоящият съдебен състав намира, че след като вземането е установено с влязла в
законна сила заповед за изпълнение, то давността за съдебно потвърденото вземане е всякога
пет години – чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Към момента на образуване на второто изпълнително дело на
19.01.2021г. са изтекли повече от пет години, считано от 26.06.2015г. – постановяване на
тълкувателното решение, съгласно което не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др. Това налага извода, че петгодишната погасителна давност е била изтекла към
момента на предприемане действията по принудително изпълнение по изп.д. № 1015/2021г.
по описа на ДСИ при РС – Видин.
Ответникът не е ангажирал никакви доказателства за прекъсване или спиране на
течащата в полза на ищеца погасителна давност. Дори да се приеме, че с молбата за
образуване на изп.д. № 2009/2014г. по описа на ДСИ при РС – Видин, в която взискателят е
поискал налагане на запор върху банковите сметки на длъжника и налагане на възбрана
върху недвижими имоти на длъжника, т.е. посочил е изпълнителни способи / които не са
извършени поради липса на имущество/, е прекъсната давността и е започнала да тече нова
давност, считано от 13.01.2014г. , петгодишната давност е изтекла през 2019г.
При това положение, исковата претенция се явява основателна и доказана . По
отношение на ответника в качеството му на взискател по изп.д. № 1015/2021г. по описа на
ДСИ при РС - Видин, ще следва да се признае за установено, че вземанията по издадения
4
изпълнителен лист от 11.12.2013г. по ч.гр.д. № 2576/2013г. по описа на РС – Видин, са
погасени по давност.
С оглед изхода на спора, ответникът ще следва да бъде осъден да заплати разноски на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗА. Съдът преценява с оглед правната и фактическа сложност на
делото, че дължимите се разноски на процесуалния представител на ищцата са в размер на
350.00 лева. Ответникът следва да заплати по сметка на съда държавна такса в размер на
50.00 лева.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК,
предявен от Е. Б. П. с ЕГН ********** от гр. ******, ул. ****** против Агенция за
социално подпомагане– София с адрес: гр. София, ул. Триадица 2, че ищцата не дължи
ПОРАДИ ПОГАСЯВАНЕ ПО ДАВНОСТ сумата от 445.75 лева – главница и сумата от 48.64
лева – лихва за периода от 04.11.2012г. до 29.11.2013г. , ведно със законната лихва, считано
от 03.12.2013г. до окончателното плащане по издадена заповед № 2018-РЗ/ 05.12.2013г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 2576/2013г. по описа на
РС – Видин в полза на Дирекция „Социално подпомагане“ – Видин, за което е издаден
изпълнителен лист от 13.12.2013г.
ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане– София с адрес: гр. София, ул.
Триадица 2 да заплати на адвокат В. В. М. с личен номер ********** разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 350.00 лева.
ОСЪЖДА Агенция за социално подпомагане– София с адрес: гр. София, ул.
Триадица 2 да заплати по сметка на Районен съд – Видин държавна такса в размер на 50.00
лева.
Решението подлежи на обжалване пред ОС - Видин в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
5