Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер ……/13.03. |
Година 2017 |
гр. С. |
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-13 състав
|
на двадесет и втори февруари |
Година 2017 |
в публичното заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Владимир Вълков
секретаря В.С. като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1310 по описа за 2016 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО::
Предмет на разглеждане са искове по
чл. 79 ал. 1 вр. чл. 266 ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Ищецът „Ф.Б.И.“ ЕООД твърди по възлагане от страна на ответника „Н.“ ООД да е изпълнил строително-монтажни работи на обект „Инкубатор“ по проект „Научно-технологичен парк“ като за изпълнената работа е подписан констативен протокол на 18.12.2015 г. Издадената фактура била приета от ответника, но плащане на договореното възнаграждение не последвало. Претендира се сумата 26 628,95 лв. ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата.
В отговор от името на ответника се оспорва да е била възлагана твърдяната работа, както и такава реално да е била извършена. Сочи, че обектът е приет към 16.12.2015 г., към която дата всички работи са извършени от ДЗЗД „С.Т.П.“ по възлагане от „С.Т.П.“ АД.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца – адв. Т. от САК, поддържа иска. Навежда доводи в писмени бележки. Претендира разноски като е представен списък.
Процесуалният представител на ответника – адв. А. от САК, оспорва иска. Оспорва да е доказано, че ищецът е извършил възложената му работа като с оглед декларираните данни пред НАП той няма назначени на трудов договор хора, нито е доказано да разполага с материално-техническа обезпеченост да стори това. По делото не се установява да са депозирани писмени бележки. Претендират се разноски като е представен и списък.
Като обсъди доводите на страните и
въз основа на събраните по делото доказателства, преценени при условията на чл.
235 ГПК, от фактическа страна съдът намира следното:
По делото не се спори, а и от
представения договор се налага извод за писмено съгласувана воля на 03.08.2015
г., че ответникът възлага на ищеца да изпълнява СМР на обекти при определени цени за отделните видове
работи. Посочено е, че размерът на възнаграждението ще бъде определен въз
основа на протоколи за действително извършени СМР (обр. 19) като ответникът ще
заплаща извършените работи поетапно на базата
на приети и подписани протоколи в срок от 30 дни след подписването му и
представяне на данъчна фактура за съответната сума.
На 18.12.2015 г. ищецът е издал
фактура № ********** на обща стойност 26628,95 лв. при посочцено съдържание на
услугата – извършени СМР по договор от 03.08.2015 г. и протокол от 18.12.2015
г.
От
показанията на свид. П. се установява, че лично е водил работници на обект, за
който знае да е наречен „инкубатор“. Влизали в обекта през вход, находящ се
срещу „Арена Армеец“. На този обект сочи да са извършени кофраж, бетон,
арбировка, замаска, полагане на топлоизолация, лепенне на камък – настилки от
камък и стъпала от камък. Тези работи били изпълнявани поетапно като по негови
спомени започнали работа на обекта от месец септември 2015 г. Той лично отишъл
в офиса на ответното дружество като го посрещнал Ж.Ж., когото познава по повод
на други възлагани им работи. Ж.Ж. му представил два протокола за два обекта – „И.Т.С.“
и жилищна сграда. Свидетелят подписал протоколите, а служителка на ответното
дружество, която знае като съпруга на Ж.Ж., взела подписания от него протокол
за процесния обект и му казала, че ще го занесе за подпис на госпожа Й., която
свидетелят познава като един от „двамата шефове“ в дружеството. След това му
върнала протокола. Свидетелят съставил и фактура въз основа на протокола като
оригиналът й оставил в канцеларията на ответното дружество.
Съдът приема за недоказано заявеното
оспорване на протокол за приемане на извършени видове СМР с посочена дата
18.12.2015 г. Както първоначалната, оспорена от ответника експертиза, така и
повторната неоспорена от него експертиза достигат до еднозначен извод, че
документът за възложител е подписан от С. Й.. Както сочат вещите лица
идентификационната функция на подписа произтича от формиран писмено-двигателен
стереотИ., възпроизведен и в изследвания в случая подпис. С оглед нормата на
чл. 194 ал. 3 ГПК настоящият състав счита, че по производството по оспорване на
представен по делото документ дължи да огласи формирания извод в решението си.
Макар и между доведения от ищеца
свидетел и ответника да съществува особено отношение, показанията му са
последователни и логично издържани, а и се подкрепят от останалите
доказателства по делото. Липсва каквото и да било обстоятелство, подлагащо под
съмнение заявеното в процеса под страх от наказателна отговорност, поради което
настоящият състав не намира основание да ги игнорира.
При
така установеиите факти от правна страна съдът намира следното:
По
иска с правно основание чл. 79 ал. 1 предл. първо вр. чл. 266 ал. 1 ЗЗД
Съгласно
чл. 258 ЗЗД изпълнителят се задължава на свой риск да материализира очертаната
от възложителя идея срещу възнаграждение. Безспорното в процеса съгласие сочи
на рамков договор като страните са регламентирани условията, при които да бъде
удостоверена извършена в рамките на този договор работа. Наличният по делото
протокол съответства на указания в чл. ІІ.2. документ. Предвид доказаното
авторство върху този документ настоящият състав не намира основание да го
игнорира.
Предметът
на спора както е указано и с доклада по делото е ограничен до изпълнение на
описаните СМР в протокола от 18.12.2015 г. Макар и косвено, представеното
писмено доказателство, съдържащо неизгодни факти за ответника позволява извод
както за възложена работа на изрично посочения в протокола обект, така и че
работата е извършена и досежно размера на възнаграждението. Въпросът дали и при
какви условия ищецът е изпълнил публичните си задължения да обезпечи трудовите
и социални права на ангажираните от него работници за отразената в протокола
като приета работа остава извън обхвата на правоотношението между страните,
предмет на настоящото производство.
Настоящият
състав приема, че ангажиментът му да съдейства на страните за попълване на
делото с доказателства е ограничен до въведени в процеса твърдения без да са
ангажирани в тяхна подкрепа доказателства – арг. от чл. 156 ал. 1 вр. чл. 146
ал. 2 ГПК. Израз на състезателното начало остава както избора на позиция по
фактите и правото в рамките на процеса, така и подбора на доказателствата, с
които страната очаква да възпроизведе твърденията си. Едва с решението си по
същество на спора съдът е властен да се обсъди събраните доказателства в
тяхната съвкупност. Фактът, че ответникът е участвал в гражданско дружество,
създадено за реализация на проекта „Инженеринг (проектиране и реконструкция) на
обект „Бизнес Инкубатор“ не съставлява обективна пречка за изпълнение на документираната
работа съгласно договора. Поетият при тези обстоятелства ангажимент логично
обяснява и ангажираните непосредствено от ответника работници на обекта. Нито
се твърди в процеса, нито се установява от наличните доказателства участието на
ответника да е ограничено до отразената работа в процесния протокол, нито се
установява конкретно извършената от тези работници работа. Не са ангажирани
други доказателства, обосноваващи еднозначен извод, че че именно осигурените от
ответника работници са изпълнили отразените в протокола работи.
Доказателствената
сила на протокола от 18.12.2015 г. не е разколебана и от посочената в него дата
с оглед издадения акт обр. 15 на 14.12.2015 г. Съгласно чл. 180 ГПК тя е
ограничена до отразеното в документа съдържание. Писмено обективираното
изявление определя тази дата като момент на съставяне на документа, а не като
дата на изпълнение на описаните работи. Видно и от показанията на свид. П.
документираните работи са извършвани поетапно, а и самият документ отразява
работата да е извършена към 18.12.2015 г. без да идентифицира момента, когато
това е станало. Още повече, че невъзможността да бъдат изпълнени на посочената
в протокола дата произтича от естеството на част от описаната работа. Ноторно
известно е, че полагане на гранитогрес предполага технологично време след
изпълнение на циментовата замазка.
Законът
утвърждава договора като средство за реализация на зачетен от правния ред
интерес. По определение страните са свободни да огласят интереса си, обусловил участието
им в правната връзка, а средство за удовлетворяването му се явява поетото
задължение от насрещната страна по договора. Според чл. ІІ.2. от договора
страните не са обявили съставеният протокол за действително извършени СМР (обр.
19) за достатъчен да удостовери предмета на договора. Несъмнено конкретизацията
на работата е предпоставка, за да бъде изпълнена с произтичащото от това
задължение за изплащане на следващото се възнаграждение. Тълкувана в контекста
на чл. 20 ЗЗД цитираната клауза еднозначно навежда на извод за постигнато
съгласие заданието да бъде давано устно. При така регламентираната рамка на
отношението безпредметно остава ангажирането на нарочен документ, който да отразява
започването на работата. Без значение е и фактът, че конкретен договор не е
подписан.
Въпросът
дали и кога издадената от ищеца фактура е осчетоводена от ответника остава без
правно значение. Както бе посочено вече правото на възнаграждение произтича
непосредствено от изпълнението на конкретна по съдържанието си работа до
степен, годна да бъде ползвана по предназначение. Осчетоводяването на
съответната стопанска операция е призвано да произтеклата промяна в имуществото
на търговеца и съответно да бъде анализирана при предписани от правния ред
правила. Ето защо и действията по осчетоводяване следват, а не обуславят
правоотношението.
От
друга страна, отразените в счетоводството на търговеца данни са в състояние да
формират извод доколкото е доказано, че предписаните правила са спазени.
Свидетелят П. сочи да е предадена на ответника фактура, която, според
правилата, следва да бъде и съответно осчетоводена. Това обстоятелство само по
себе си изключва поддържания в отговора довод, че липсата на отразяването й
обуславя отсъствие на твърдяната стопанска операция.
По искането, упражнено при
условията на чл. 214 ал. 2 ГПК
Процесуалният
закон утвърждава изключение от правилото, че съдът дължи да определи установено
от него вземане както по основание, така и по размер по отношение на
акцесорното вземане за лихва без да регламентира нито предпоставките, при които
възниква то, нито механизма за формиране на размера му. Ето защо настоящият
състав приема, че в тази насока приложим е материалният закон.
Нормата
на чл. 79 ал. 1 предл. първо ЗЗД третира закъснялото изпълнение като източник
на вреда. Досежно паричното задължение законът утвърждава и механизъм за
остойностяването й. С оглед тези правила за самостоятелното от правна гледна
точка вземане меродавен е периодът на забавата, обуславящ и определянето му по
размер към момента на погасяване на главницата.
Договорът
изрично определя срок, в рамките на който ответникът следва да заплати
възнаграждението за приетата като изпълнена работа. Към датата на предявяване
на иска този срок е изтекъл и следователно към този момент ответникът е бил в
забава. Ето защо дължи да изплати сумата ведно със законната лихва от датата на
исковата молба до погасяване на задължението..
По разноските
При установения изход от спора ищецът
е в правото си да получи направените по делото и доказани в процеса разноски,
необходими за утвърждаване на необосновано оспореното притезание.
Предвид утвърдената съдебна практика
съдът дължи да разгледа в настоящото производство и въпроса за направените
разноски в обезпечителното производство при все, че тези суми обезпечават
изпълнението. Настоящият състав приема за приложимо и в тази частна хипотеза на
обезвреда принципно утвърдената граница на отговорност – длъжникът следва да
понесе имуществената тежест доколкото вредата е пряка последица от
извънпроцесуалното му поведение. Нормата на чл. 389 ГПК овластява ищеца в
производството да поиска обезпечение и задължава съда да се произнесе по такова
искане във всяко положение на делото,
без да се дължи държавна такса. При положение, че ищецът е могъл да си осигури
защита, спестявайки си този разход, изборът му да го предприеме не е в
състояние да ангажира отговорността на ответника – арг. от чл. 83 ал. 2 ЗЗД.
Противното предполага прекрачване на общоустановената граница на отговорността,
за което настоящият състав не намира основана на закона причина.
Нормата на чл. 78 ал. 1 ГПК
утвърждава като подлежащи на възстановяване единствено заплатените разноски. От представената сметка – л. 524 от делото, се
установява изявление на частен съдебен изпълнител Б.Б. по изпълнителното дело с
предмет – налагане на запор въз основа на издадена обезпечителна заповед, да е
платена сума в размер на 84 лв. Впоследствие е фактурирано отново задължение на
стойност 18 лв. с ДДС за налагане на обезпечение, каквато сума се установява да
е била преведена. Липсва доказателство за извършено и второ допълнително
действие – запор.
По изложените съображения съдът
приема за основателна претенцията за разноски по т. І от списъка до сумата от
1852,00 лв. и изцяло основателна претенцията по т. ІІ от молбата
При установения изход направените от
ответника разноски следва да бъдат възложени в негова тежест. Тъй като по
отговорността за разноски с оглед нормата на чл. 236 ал. 1 т. 6 ГПК съдът дължи
да се произнесе изрично и така формирания извод следва да бъде обявен в
диспозитива.
Мотивиран от изложеното съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „Н.“ ООД, ЕИК ****** със
седалище и адрес ***, да заплати на „Ф.Б.ИП“ ЕООД, ЕИК ****** с адрес по
делото: гр. С., район „****“, ж.к. „****“, бл. **, вх. „*“, ет. *, ап. **,
както следва:
1.
на
основание чл. 79 ал. 1 предл. първо
вр. чл. 266 ал. 1 ЗЗД сумата 26628,95 лв. –задължение по договор от 03.08.2015 г. и фактура № 0000000010/18.12.2015 г., ведно със законната лихва
върху сумата на основание чл. 86 ЗЗД, предявена при условията на чл. 214 ал. 2 ГПК, считано от 23.02.2016 г. до погасяване на главницата;
2.
на
основание чл. 78 ал. 1 ГПК сумата
6467,16 лв. – разноски пред Софийски
градски съд.
ВЪЗЛАГА, на основание чл. 236 ал. 1
т. 6 ГПК, направените разноски от „Н.“ ООД в негова тежест.
Решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба пред Апелативен съд – гр. С. в двуседмичен срок от връчване на
препис от настоящото, а в частта за разноските – по реда и при условията на чл.
248 ГПК.
СЪДИЯ: