Решение по дело №7048/2019 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Варна, 08.06.2020 год.

                       

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, тридесети състав, в публично заседание на двадесет и осми май две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА

При участието на секретаря Антония Пенчева разгледа докладваното от съдията гр.д. № 7048 по описа на ВРС за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от „Ю.Т.“ ЕООД, ЕИК ********* срещу „М.“ ООД, ЕИК *********, с която е предявен установителен иск по реда на чл. 422 от ГПК с правно основание чл. 79 от ЗЗД, във вр. с чл. 367 и сл. от ТЗ да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца, суми по фактури с общ размер от 4304,48 лв., представляваща възнаграждение за извършен въздушен транспорт, за което са издадени следните фактури: фактура: 0000000454/05.06.2018г. за сума в размер на 2370лв.за въздушен транспорт Испания-България с товарителница AWB ********** от 21.03.2018г.; фактура 0000000841/15.10.2018г. за сума в размер на 496лв.,за въздушен транспорт Китай-България с товарителница AWB **********(**********) от 26.09.2018г.; фактура 0000000842/15.10.2018г. за сума в размер на 188лв., за въздушен транспорт Китай-България с товарителница AWB **********. от 28.09.2018г.,  фактура 0000000845/15.10.2018г. за сума в размер на 697,10лв.за въздушен транспорт Испания-България с товарителница AWB ********** от 04.10.2018г., фактура 0000000962/15.11.2018г. към фактура 933 от 09.11.2018г. за сума в размер на 358,80лв. ,за въздушен транспорт Италия-България с товарителница AWB ********** от 05.11.2018г.; фактура 0000001051/19.12.2018г. за сума в размер на 92лв. за въздушен транспорт България-Китай с товарителница AWB 9V54V5KXF4L от 14.12.2018г.;  фактура 0000001053/20.12.2018г за сума в общ размер на 262лв. за въздушен транспорт България-Китай, от които 92лв. по товарителница: AWB 1Z9V54V50460730511 от 14.12.2018г.; 85лв. по товарителница AWB 9V54V5JCVTC от 19.12.2018г.; 85лв.по товарителница AWB 9V54V5J9GWP от 17.12.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 28.02.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение №1752/01.03.2019 г. по  ч.гр.д.№ 3325/2019 г. на ВРС. Претендира се заплащане и на съдебно-деловодни разноски в настоящото и в заповедното производство.

В исковата молба се излага, че претендираните суми се дължат да извършени услуги по въздушен транспорт, за които били издадени фактури, както следва:

- по фактура **********/04.09.2018г. за сума в размер на 279 лв. за въздушен транспорт Испания-България с товарителница AWB ********** от 28.08.2018г.-

- по фактура 000000073711.09.2018г. за сума в размер на 252 лв.за въздушен транспорт Италия-България с товарителница AWB ********** от 10.09.2018г.;

-  по фактура **********/19.09.2018г. за сума в размер на 318 лв. за въздушен транспорт Турция-България с товарителница AWB **********, от 11.09.2018г.

-  по фактура **********/19.09.2018г. за сума в размер на 307,20 лв.,за въздушен транспорт Белгия-България с товарителница AWB ********** от 14.09.2018Г.,

-  по фактура **********/19.09.2018г. за сума в размер на 107 лв,за въздушен транспорт Южна Корея-България с товарителница AWB **********.от 14.09.2018г.,

-  по фактура **********/15.10.2018г. за сума в размер на 277 лв., за въздушен транспорт Турция-България с товарителница AWB ********** от 04.10.2018г.,

-  по фактура **********/15.10.2018г. за сума в размер на 163,20 лв.,за спедиторска услуга по организиране на транспорт България-Италия с товарителница AWB за пратка 9V54V5L4879 от 12.10.2018г.,

-  по фактура **********/09.11.2018г. за сума в размер на 385,20 лв.,за въздушен транспорт Италия-България с товарителница AWB ********** от 05.11.2018г.,

-  по фактура **********/19.12.2018г. за сума в размер на 92 лв., за въздушен транспорт България-Китай с товарителница AWB 9V54V5KXF4L от 14.12.2018г.

като сочи, че към настоящия момент все още не са платени суми

- по фактура: **********/05.06.2018г. за сума в размер на 2370 лв. за въздушен транспорт Испания-България с товарителница AWB ********** от 21.03.2018г.;

-  по фактура **********/15.10.2018г. за сума в размер на 496 лв. за въздушен транспорт Китай-България с товарителница AWB **********(**********) от 26.09.2018г.,

-  по фактура **********/15.10.2018г. за сума в размер на 188 лв., за въздушен транспорт Китай-България с товарителница AWB **********. от 28.09.2018г.,

-  по фактура **********/15.10.2018г. за сума в размер на 697,10 лв.за въздушен транспорт Испания-България с товарителница AWB ********** от 04.10.2018г.,

-  по фактура **********/15.11.2018г. към фактура 933 от 09.11.2018г. за сума в размер на 358,80 лв., за въздушен транспорт Италия-България с товарителница AWB ********** от 05.11.2018г.,

-    по фактура **********/20.12.2018г. е заплатил частично сумата от 67,42 лв., като остават неплатени 194,58 лв., за въздушен транспорт България-Китай, от които 92 лв. по товарителници: AWB 1Z9V54V50460730511 от 14.12.2018г.; 85 лв. по товарителница AWB 9V54V5JCVTC от 19.12.2018г.; 85 лв. по товарителница AWB 9V54V5J9GWP от 17.12.2018г.

     Общият размер на вземането към момента определя на 4 304,48 лв.

В срока за отговор ответникът не е депозирал такъв.

В съдебно заседание ищецът поддържа иска си.

Ответникът в първо по делото съдебно заседание оспорва иска по отношение на дължимостта на претендираната сума по **********/05.06.2018г. за сума в размер на 2370,00 лв. за въздушен транспорт Испания-България с товарителница AWB ********** от 21.03.2018г. с аргумента, че от фабриката по погрешка са натоварили повече артикули. Не оспорва, че товарът е приет от поръчващия ответник без забележки.

Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 422, във вр. с чл. 124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 367 от ТЗ.

Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №1752/01.03.2019 г., издадена по приобщеното към доказателствения материал ч.гр.д.№ 3325/2019 г. на ВРС е разпоредено ответникът „М.“ ООД, ЕИК:********* да заплати на ищеца „Ю.Т.“ ЕООД, ЕИК:********* сумата в общ размер от 6552,50 лв. /шест хиляди петстотин петдесет и пет лева и 50ст./- главница, представляваща възнаграждение за извършен въздушен транспорт, за което са издадени следните фактури: фактура: **********/05.06.2018г. за сума в размер на 2370 лв. за въздушен транспорт Испания-България с товарителница AWB ********** от 21.03.2018г.; фактура **********/04.09.2018г. за сума в размер на 279 лв. за въздушен транспорт Испания-България с товарителница AWB ********** от 28.08.2018г.; фактура **********/11.09.2018г. за сума в размер на 252лв. за въздушен транспорт Италия-България с товарителница AWB ********** от 10.09.2018г.; фактура **********/19.09.2018г. за сума в размер на 318лв. за въздушен транспорт Турция-България с товарителница AWB ********** от 11.09.2018г.; фактура 0000000755/19.09.2018г. за сума в размер на 307,20лв., за въздушен транспорт Белгия-България с товарителница AWB ********** от 14.09.2018г.; фактура **********/19.09.2018г. за сума в размер на 107 лв. за въздушен транспорт Южна Корея-България с товарителница AWB ********** от 14.09.2018г.; фактура **********/15.10.2018г. за сума в размер на 496лв., за въздушен транспорт Китай-България с товарителница AWB **********(**********) от 26.09.2018г.; фактура **********/15.10.2018г. за сума в размер на 188лв., за въздушен транспорт Китай-България с товарителница AWB **********. от 28.09.2018г., фактура *********3/15.10.2018г. за сума в размер на 277лв., за въздушен транспорт Турция-България с товарителница AWB ********** от 04.10.2018г.; фактура **********/15.10.2018г. за сума в размер на 697,10лв. за въздушен транспорт Испания-България с товарителница AWB ********** от 04.10.2018г., фактура 0000000846/15.10.2018г. за сума в размер на 163,20лв., за спедиторска услуга по организиране на транспорт България-Италия с товарителница AWB за пратка 9V54V5L4879 от 12.10.2018г.; фактура **********/09.11.2018г за сума в размер на 385,20лв., за въздушен транспорт Италия-България с товарителница AWB ********** от 05.11.2018г.; фактура **********/15.11.2018г. към фактура 933 от 09.11.2018г. за сума в размер на 358,80лв., за въздушен транспорт Италия-България с товарителница AWB ********** от 05.11.2018г.; фактура **********/19.12.2018г. за сума в размер на 92 лв. за въздушен транспорт България-Китай с товарителница AWB 9V54V5KXF4L от 14.12.2018г.;  фактура **********/20.12.2018г за сума в общ размер на 262 лв. за въздушен транспорт България-Китай, от които 92 лв. по товарителница: AWB 1Z9V54V50460730511 от 14.12.2018г.; 85лв. по товарителница AWB 9V54V5JCVTC от 19.12.2018г.; 85 лв. по товарителница AWB 9V54V5J9GWP от 17.12.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 28.02.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 463,05 лв. /четиристотин шестдесет и три лева и 05ст./, сторени съдебно-деловодни разноски в заповедното производство за заплатена държавна такса от 131,05 лв. /сто тридесет и един лева и 05ст./ и адвокатско възнаграждение в размер на 332,00 лв. /триста тридесет и два лева/, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

С преводно нареждане от 26.03.2019 г. „М.“ ООД, ЕИК:********* са извършили в полза на „Ю.Т.“ ЕООД, ЕИК:********* банков превод на стойност 2471,18 лв., с посочено основание фактури с номера: 1051;720; 733; 753; 756; 755; 843; 842; 846; 933 и 1053. Всички посочени фактури са на обща стойност от 2630,60 лв., или не са заплатени 159,42 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 76, ал. от ЗЗД този, който има към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява. В конкретния случай длъжникът е посочил кои задължения погасява и следователно трябва волята му да бъде съобразена, като задължението му се счита погасено по реда посочен от него в преводното нареждане. При това непогасено ще остане последното посочено в платежното нареждане задължение по фактура №1053/20.12.2018 г. на обща стойност от 262,00 лв., или по тази фактура незаплатени са останали 159,42 лв., които се дължат от ответника.

Видно от заключението на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице А.В., което съдът кредитира като безпристрастно и компетентно дадено, в счетоводствата на двете дружества така извършеното плащане не е осчетоводено идентично, поради факта, че стойността на някои от фактурите не съответства. Фактурите са на обща стойност.

Тъй като в първо по ред съдебно заседание ответникът е оспорил иска само по отношение на фактура № 545/05.06.2018 г. като е признал дължимостта на претендираните суми по останалите фактури съдът намира по-нататъшните възражения на ответното дружество, наведени едва във второ по ред съдебно заседание за недължимост на пълната стойност по някои от фактурите за преклудирани. Това обаче не освобождава ищеца от задължението му при условията на пълно и главно доказване да установи основателността и размера на претенцията.

Претендираните за плащане фактури в настоящото производство са 454/05.06.2018 г. в размер на 2370,00 лв.; №841/15.10.2018 г. в размер на 496,00 лв.; №842/15.10.2018 г. в размер на 188,00 лв.; №845/15.10.2018 г. в размер на 697,10 лв.; №962/15.11.2018 г. в размер на 358,80 лв. №1053/20.12.2018 г., по която се претендират 194,58 лв. – незаплатен остатък от общо 262,00 лв., или общо сумата от 4304,48 лв. и

По делото е представено и платежно нареждане от 27.05.2020 г. за сумата от 1551,90 лв. с посочено основание Фактури с №845; 841 и 962, които са на обща стойност имено от 1551,90 лв.

Както беше посочено по-горе фактура №842/15.10.2018 г. в размер на 188,00 лв. е била заплатена още при първото плащане след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение с банков превод от 26.03.2019 г.

Така незаплатени към датата на постановяване на решението са останали дължимите суми по фактура 454/05.06.2018 г. в размер на 2370,00 лв. и по фактура №1053/20.12.2018 г. в размер на 159,42 лв. (по която се претендират 194,58 лв.), както и законната лихва, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на дължимите суми.

По заплатените фактури в хода на процеса законната лихва е определяема и изчислена с онлайн калкулатор е, както следва:

Сумата от 88,11 лв. за периода от 28.02.2019 г. до 27.05.2020 г. върху сумата от 697,10 лв., дължима по фактура №845/15.10.2018 г.

Сумата от 62,69 лв.  за периода от 28.02.2019 г. до 27.05.2020 г. върху сумата от 496,00, дължима по фактура №841/15.10.2018 г. и

Сумата от 45,35 лв. за периода от 28.02.2019 г. до 27.05.2020 г.  върху сумата от 538,80 лв., дължима по фактура №962/15.11.2018 г.

Или общо сумата от 196,15 лв.

От ответника не се оспорва исковата претенция по представените фактури с изключение на тази фактура: 0000000454/05.06.2018г. за сума в размер на 2370,00 лв. за въздушен транспорт Испания-България с товарителница AWB ********** от 21.03.2018г. Мотивите на ответника са, че е ищецът се е отклонил от поръчката като е вдигнал товар с тегло в пъти над заявеното при поръчката. Между страните не се спори, че първоначалната заявка е била за 1 кг., а в последствие са натоварени, доставени и приети 150,00 кг. Спори се дали се дължи стойността на незаявеното тегло пратка, а в тази връзка и чия е грешката при извършването на въздушен транспорт на въпросните количества над 1 кг. Представени са и доказателства в тази връзка:  Товарителница, фактура, снимка на пратката, фактура, издадена от DHL за извършване на превоз.

Съгласно чл. 367 от ТЗ с договора за превоз превозвачът се задължава срещу възнаграждение да превози до определено място лице, багаж или товар. Съгласно чл. 368 от ТЗ превозвачът е длъжен да извърши превоза в определения срок, да пази товара от приемането до предаването му, да уведоми получателя  за пристигането на товара и да му го предаде в местоназначението.

Съгласно чл. 372, ал. 1 от ТЗ товародателят плаща възнаграждението при сключването на договора, освен ако е уговорено друго, а съгласно ал. 2 на същия член ако възнаграждението не е платено от товародателя, то се плаща от получателя при приемане на товара.

В конкретния случай получател на товара е ответника и доколкото възнаграждението не е било заплатено от изпращача, то се дължи от получателя на товара при приемането му. Тъй като товарът е приет без забележки, то следва и да се плати дължимото се на превозвача възнаграждение от получателя му. Фактът, че изпращачът и получателят не са постигнали разбирателство по отношение на начина, по който ще бъде превозвана част от стоката и нейният размер, и тегло не може да води до незаплащане на дължимата цена за превозната услуга, като тя бъде поставена в тежест на превозвача. В изпълнение на задълженията си по договора за превоз превозвачът е вдигнал пратката, която му е посочена и я е доставил в местоназначението ѝ. Отделно от горното следва да се отбележи, че в случая поръчващият услугата е именно получателят, поради което и той следва да заплати цената на превоза.

Или от изложеното до тук следва, че искът на ищеца се явява основателен за следните суми:

Сумата от 88,11 лв., дължима за периода от 28.02.2019 г. до 27.05.2020 г. върху сумата от 697,10 лв., дължима по фактура №845/15.10.2018 г.

Сумата от 62,69 лв., дължима  за периода от 28.02.2019 г. до 27.05.2020 г. върху сумата от 496,00, дължима по фактура №841/15.10.2018 г. и

Сумата от 45,35, дължима аз периода от 28.02.2019 г. до 27.05.2020 г.  върху сумата от 538,80 лв., дължима по фактура №962/15.11.2018 г.

Сумата от 2370,00 лв. по фактура 454/05.06.2018 г.

Сумата от 159,42 лв., по фактура №1053/20.12.2018 г., като следва да бъде отхвърлен за горницата над претендираните 194,58 лв. до уважените 159,42 лв., както и за сумата от 188,00 лв.  по фактура №842/15.10.2018 г., поради плащане преди завеждане на исковата молба.

Искът следва да бъде отхвърлен поради плащане в хода на процеса за следните суми: сумата от 496,00 лв. по фактура №841/15.10.2018 г., сумата от 697,10 лв. по №845/15.10.2018 г. и сумата от 358,80 лв. по №962/15.11.2018 г.

На осн. чл. 415, ал. 5 от ГПК издадената Заповед за изпълнение следва да бъде обезсилена в непредявената част.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, дадените указания в т. 12 на ТР № 4/2013 год. и направеното от ищеца искане, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски в настоящото производството и в производството по ч.гр.д.№3325/2019 г., съобразно на уважената част от иска. По делото са представени доказателства за заплатена държавна такса в размер на 86,10 лв., депозит за вещо лице в размер на 220,00 лв. и възнаграждение за един адвокат в размер на 290,00 лв., или общо 596,10 лв., от която сума съобразно уважената част следва да бъдат присъдени 548,32 лв.

По ч.гр.д. № 3325/2019 г. са представени доказателства за заплатени от ищеца 332,00 лв. за адвокатско възнаграждение и 131.05 лв. за държавна такса, които следва да бъдат изцяло присъдени.

На осн. чл. 78, ал.3 от ГПК на ответника също следва да бъдат присъдени направените по делото разноски съобразно с отхвърлената част на иска, но тъй като не са представени са доказателства за извършени разходи от ответника разноски не следва да се присъждат.

Мотивиран от гореизложените съображения, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Ю.Т.“ ЕООД, ЕИК ********* срещу „М.“ ООД, ЕИК *********,  искове с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 79 от ЗЗД, във вр. с чл. 367 и сл. от ТЗ, че ответникът дължи на ищеца: сумата от 88,11 лв. (осемдесет и осем лева и единадесет стотинки), представляваща законна лихва, дължима за периода от 28.02.2019 г. до 27.05.2020 г., върху сумата от 697,10 лв. - главница по фактура №845/15.10.2018 г.; сумата от 62,69 лв. (шестдесети и два лева и шестдесет и девет стотинки), представляваща законна лихва, дължима за периода от 28.02.2019 г. до 27.05.2020 г. върху сумата от 496,00, - главница по фактура №841/15.10.2018 г.; сумата от 45,35 лв. (четиридесет и пет лева и тридесет и пет стотинки), представляваща законна лихва, дължима аз периода от 28.02.2019 г. до 27.05.2020 г. върху сумата от 538,80 лв. – главница по фактура №962/15.11.2018 г.; сумата от 2 370,00 (две хиляди триста и седемдесет) лв., дължима по фактура №**********/05.06.2018г. за въздушен транспорт Испания-България с товарителница AWB ********** от 21.03.2018г., ведно със законната лихва, считано от 28.02.2019 г. до окончателното изплащане на дължимата сума и сумата от 159,42 лв. (сто петдесет и девет лева и четиридесет и две стотинки), дължима по фактура **********/20.12.2018г. на обща стойност от 262 лв. за въздушен транспорт България-Китай, от които 92 лв. по товарителница: AWB 1Z9V54V50460730511 от 14.12.2018г.; 85лв. по товарителница AWB 9V54V5JCVTC от 19.12.2018г.; 85 лв. по товарителница AWB 9V54V5J9GWP от 17.12.2018г., ведно със законната лихва, считано от 28.02.2019 г. до окончателното изплащане на дължимата сума КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважените 159,42 лв. (сто петдесет и девет лева и четиридесет и две стотинки) до предявените 194,58 лв. (сто деветдесет и четири лева и петдесет и осем стотинки), ведно със законната лихва, считано от 28.02.2019 г. до окончателното изплащане на дължимата сума поради плащане след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и преди завеждане на сезиращата искова молба.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 79 от ЗЗД, във вр. с чл. 367 и сл. от ТЗ за сумата от 188,00 (сто осемдесет и осем) лева, дължима по фактура №0000000842/15.10.2018г. за въздушен транспорт Китай-България с товарителница AWB **********. от 28.09.2018г., ведно със законната лихва, считано от 28.02.2019 г. до окончателното изплащане на дължимата сума, поради плащане след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и преди депозиране на сезиращата искова молба.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 79 от ЗЗД, във вр. с чл. 367 и сл. от ТЗ за сумата от 1551,90 лв. (хиляда петстотин петдесет и един лева и деветдесет стотинки), представляваща дължимите суми по фактури, както следва: фактура 0000000962/15.11.2018г. към фактура 933 от 09.11.2018г. за сума в размер на 358,80 лв. за въздушен транспорт Италия-България с товарителница AWB ********** от 05.11.2018г., фактура 0000000841/15.10.2018г. за сума в размер на 496,00 лв.,за въздушен транспорт Китай-България с товарителница AWB **********(**********) от 26.09.2018г. и фактура 0000000845/15.10.2018г. за сума в размер на 697,10 лв. за въздушен транспорт Испания-България с товарителница AWB ********** от 04.10.2018г. поради извършено плащане в хода на процеса.

За горните суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 1752/01.03.2019 г. по ч.гр.д.№ 3325/2019 г. на ВРС.

ОБЕЗСИЛВА, на осн. чл. 415, ал.5 от ГПК, Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 1752/01.03.2019 г. по ч.гр.д.№ 3325/2019 г. на ВРС в частта,  в която е разпоредено длъжникът „М.“ ООД, ЕИК ********* да заплати на кредитора „Ю.Т.“ ЕООД, ЕИК *********, следните суми: по фактура **********/04.09.2018г. сума в размер на 279 лв. за въздушен транспорт Испания-България с товарителница AWB ********** от 28.08.2018г.; по фактура **********/11.09.2018г. сума в размер на 252лв. за въздушен транспорт Италия-България с товарителница AWB ********** от 10.09.2018г.; по фактура **********/19.09.2018г. сума в размер на 318лв. за въздушен транспорт Турция-България с товарителница AWB ********** от 11.09.2018г.; по фактура 0000000755/19.09.2018г. сума в размер на 307,20лв., за въздушен транспорт Белгия-България с товарителница AWB ********** от 14.09.2018г.; по фактура **********/19.09.2018г. сума в размер на 107 лв. за въздушен транспорт Южна Корея-България с товарителница AWB ********** от 14.09.2018г.; по фактура *********3/15.10.2018г.  сума в размер на 277лв., за въздушен транспорт Турция-България с товарителница AWB ********** от 04.10.2018г.; по фактура 0000000846/15.10.2018г. сума в размер на 163,20лв., за спедиторска услуга по организиране на транспорт България-Италия с товарителница AWB за пратка 9V54V5L4879 от 12.10.2018г.; по фактура **********/09.11.2018г сума в размер на 385,20лв., за въздушен транспорт Италия-България с товарителница AWB ********** от 05.11.2018г.; фактура **********/19.12.2018г. за сума в размер на 92 лв. за въздушен транспорт България-Китай с товарителница AWB 9V54V5KXF4L от 14.12.2018г.;  по фактура **********/20.12.2018г за разликата над предявените 194,58 лв. до сумата от  262 лв. за въздушен транспорт България-Китай, от които 92 лв. по товарителница: AWB 1Z9V54V50460730511 от 14.12.2018г.; 85лв. по товарителница AWB 9V54V5JCVTC от 19.12.2018г.; 85 лв. по товарителница AWB 9V54V5J9GWP от 17.12.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 28.02.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА „М.“ ООД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на „Ю.Т.“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от 548,32 лева (петстотин четиридесет и осем лева и тридесет и две стотинки), представляваща сторени съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, както и сумата от 463,05 лева (четиристотин шестдесет и три лева и пет стотинки), представляваща сторените от ищеца разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 3325/2019 г. на ВРС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: