№ 1764
гр. Бургас, 21.03.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря АНАСТАСИЯ ЯНЧ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско
дело № 20242120107257 по описа за 2024 година
Съдът, като съобрази предмета на делото, свързан с определянето на
родителските права, местоживеенето на детето А., режима на лични отношения и
издръжката му, както и възможностите му да пътува, и след като взе предвид, че
детето има обичайно местопребиваване в Германия, където трайно живее от момента
на раздялата на родителите си през месец май 2023 г., намира, че българският съд не е
компетентен да разгледа делото. Именно съдът в Германия се явява компетентен да се
произнесе по въпросите, свързани с родителската отговорност съобразно общото
правило на чл. 7 от Регламент (ЕС) 2019/1111 на Съвета от 25 юни 2019 г. относно
компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и
въпроси, свързани с родителската отговорност, и относно международното отвличане
на деца, като не са налице изключенията по чл. 8, 9 и 10 от Регламента. Нещо повече –
от данните по делото и изявленията на майката, отразени в социалния доклад, е видно
даже, че вече има образувано делото по въпросите, свързани с родителската
отговорност в Република Германия, което само потвърждава извода, че не българският
съд е компетентен да се произнесе по тези въпроси, както и че не налице изключението
по чл. 10, тъй като не е налице хипотезата на буква „б“, при все че единият родител
вече е сезирал съдът по обичайното местопребиваване на детето. Висшият интерес на
детето изисква делото да бъде разгледано от съда по обичайното му местопребиваване.
Наред с това съдът, намира, че за пълнота на изложението следва да изложи и
практика на ВКС в този смисъл съобразно новия регламент от 2019 г., като пример за
такъв акт е Определение № 5611 от 03.12.2024г. по гр.д. № 4483/2024г., III-то ГО на
ВКС. Макар и непряко свързано с настоящия спор е най-новото решение на СЕС по
отправено преюдициално запитване на Софийския районен съд по дело C – 395/23 -
Аникови, което решение от 06.03.2025 г. изрично набляга на компетентността на съда
1
по местопребиваването на детето за разрешаване на всички въпроси, свързани с
неговия интерес, дори и при въпросите за разпореждане с имущество, което е в друга
държава-членка.
Гореизложеното налага извода, че съобразно приложимите правила на
международната уредба, българският съд не е компетентен да разгледа делото, като на
основание чл. 18 от Регламент (ЕС) 2019/1111 на Съвета от 25 юни 2019 г. относно
компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и
въпроси, свързани с родителската отговорност, и относно международното отвличане
на деца, съдът следва служебно да прогласи, че не е компетентен, като прекрати
производството по образуваното пред него дело.
Мотивиран от изложеното, Бургаският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 7257/2024 г. по описа на Бургаския
районен съд.
Определението за прекратяване подлежи на обжалване с частна жалба пред
Бургаският окръжен съд в едноседмичен срок, който за А. А. И. тече от датата на
днешно съдебно заседание, а за А. Х. П. от датата на уведомяването.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
2