Решение по дело №41904/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 7425
Дата: 11 май 2023 г. (в сила от 11 май 2023 г.)
Съдия: Цветомир Милчев Минчев
Дело: 20221110141904
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 август 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 7425
гр. София, 11.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Цв. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20221110141904 по
описа за 2022 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за заплащане на сумите, както следва: 8 319,89 лв., представляваща подлежаща на
връщане заемна сума по договор за заем от 17.05.2021 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 01.08.2022 г. до окончателното плащане, както и
832,00 лв., представляваща лихва за забава за периода от 18.07.2021 г. до 31.07.2022 г.
Ищецът „.... твърди, че по предварително съгласуване с ответника .... – на 17.05.2021 г.
е превел по банкова му сметка сумата от 8 319,89 лв., с посочено основание за превода
„договор за заем със срок от два месеца“. Сочи, че падежът на вземането му е настъпил, но
въпреки отправената до него нотариална покана от 27.01.2022 г., с която му е предоставен 7-
дневен срок за връщане на заемната сума, той не е сторил това, поради което претендира
същата. Допълва, че считано от 18.07.2021 г. – денят, следващ изтичане на двумесечния
срок, ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира и лихва за забава в размер на
832,00 лв., начислена за периода от 18.07.2021 г. до 31.07.2022 г. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът .... не е подал отговор на исковата молба.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и въз
основа на закона, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор
на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу него. Ответникът следва да е уведомен за последиците по чл.
238 ГПК, за да може да бъде постановено неприсъствено решение спрямо него. Наред с това,
с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и доказателствата по делото следва да
може да се направи извод за вероятна основателност на исковата претенция.
В открито съдебно заседание на 11.05.2023 г. процесуалният представител на ищеца –
адв. Миков е заявил, че желае съдът да се произнесе с неприсъствено решение срещу
ответника.
1
В случая, посочените по-горе предпоставки за постановяване на неприсъствено
решение са налице: ответникът .... не е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.
131, ал. 1 ГПК, уведомен е за последиците по чл. 238 ГПК, не изпраща представител в
първото по делото съдебно заседание, редовно призован е и не е направил искане да се
разглежда делото в негово отсъствие; ищецът е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение; от посочените в исковата молба обстоятелства и писмените
доказателства по делото може да се направи извод за вероятна основателност на предявения
иск.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не следва да се
мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с
което предявените осъдителни искове за посочените по-горе суми бъдат уважени изцяло,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 01.08.2022 г. до
окончателното плащане.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – цялостна основателност на предявените искове, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените по делото
разноски в общ размер на 1 229,56 лв., от които: 370,32 лв. – платена държавна такса, 9,24
лв. – такса за банкови преводи и 850,00 лв. – адвокатско възнаграждение, чието реално
заплащане съдът прие за доказано с оглед представения договор за правна защита и
съдействие от 20.06.2022 г. (л. 50 от делото), в който е отбелязано, че същото е заплатено в
брой, поради което има характер на разписка.
Така мотивиран и на основание чл. 239 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: ....да заплати на „...., ЕИК
...., със седалище и адрес на управление: ...., на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД сумата от 8
319,89 лв., представляваща подлежаща на връщане заемна сума по договор за заем от
17.05.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
01.08.2022 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от
832,00 лв., представляваща лихва за забава за периода от 18.07.2021 г. до 31.07.2022 г.
ОСЪЖДА ...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: ... да заплати на „...., ЕИК
... със седалище и адрес на управление: ...., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1 229,56
лв., представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване – арг. чл. 239, ал. 4 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните за сведение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2