Решение по дело №6603/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4587
Дата: 18 октомври 2024 г.
Съдия: Иван Георгиев Киримов
Дело: 20241110206603
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 май 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 4587
гр. София, 18.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 115-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВАН Г. КИРИМОВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА П. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от ИВАН Г. КИРИМОВ Административно
наказателно дело № 20241110206603 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „**********, ЕИК ********, представлявано от
управителя А.П., срещу Наказателно постановление /НП/ №
710379-F698898/30.06.2023 г. на Началник на отдел "Оперативни дейности" –
София в ГД „Фискален контрол“ при НАП, с което на жалбоподателя, на
основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в
размер на 700 лв. за нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 4 от Наредба № Н-
18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл. 118, ал. 4 от Закона за данък върху добавената
стойност /ЗДДС/, на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС.
В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност и
неправилност на атакувания акт, поради което се претендира неговата отмяна.
Сочи се, че в ЗДДС не е предвидено задължение за отразяване на продажбите
по групи. От друга страна се претендира приложение на разпоредбата на чл.
28 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
представлява.
АНО, редовно призован, се представлява от юрк. Н., който оспорва
жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Претендира юрк. възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок за обжалване, изхожда
от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е
допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
1
На 05.01.2023 г. в 11.30 часа била извършена проверка от служители на
ЦУ на НАП, сред които и св. З. П., на длъжност "главен инспектор по
приходите" в ЦУ на НАП, на търговски обект – рецепция на „********“,
находящ се в **********, стопанисван от "*********" ЕООД. В хода на
проверката бил предоставен КЛЕН за дата 06.12.2022 г., от инсталираното в
обекта фискално устройство модел „DATECS DP-150”, с индивидуален номер
******* и фискална памет № *******, регистрирано в НАП с потвърждение
№ 4446091/20.10.2020 г., видно от който фискален бон № 0042833 от
06.12.2022 г., за продажба на „месечна вноска“ на стойност 10.00 лева бил
регистриран в данъчна група А /за стоки и услуги, продажбите на които са
освободени от облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите на които се
облагат с 0 % ДДС, както и за продажби, за които не с начислява ДДС/, вместо
в данъчна група Г /за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 %
данък върху добавената стойност/. Нарушението не водело до неотразяване на
приходи.
От страна на органите на приходната агенция било прието, че
жалбоподателят, в качеството му на задължено лице по чл. 3 от Наредба №
Н18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства
на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин, е допуснало нарушение на същата, като не е
регистрирало всяка продажба на услуга по данъчна група според вида на
продажбите.
За констатираното по време на проверката св. П. съставил АУАН №
F698898/10.03.2023 г. срещу жалбоподателя за нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 4
от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Същият бил подписан от
пълномощник на дружеството без възражения. Такива постъпили в срока по
чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП, с което
на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 700 лв. за
нарушение чл. 27, ал. 1, т. 4 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. чл.
118, ал. 4 от ЗДДС, на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от писмените доказателства по делото – АУАН № №
F698898/10.03.2023 г., фискален бон № 0042833 от 06.12.2022 г., Заповед №
3ЦУ-1149/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП, както и от
гласните доказателства показанията на св. П. /актосъставител/, които съдът
кредитира като обективни, логични, непротиворечеви и кореспондиращи
както помежду си, така и с останалите доказателства по делото. Св. П.
потвърждава в показанията си, че фискален бон, отразяващ продажба на
месечна вноска е отразен в данъчна група, вместо в данъчна група Г.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок за обжалване, изхожда
от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е
2
допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
АУАН и НП са съставени от компетентни лица в кръга на техните
правомощия, съгласно приложената по делото оправомощителна заповед, при
спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН. В
АУАН И НП е описано нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено. Нарушението е описано от фактическа страна, като е посочено
ясно и подробно в обстоятелствената част на актовете всичките му
индивидуализиращи белези - време, място, авторство и обстоятелства, при
които е извършено.
Спазени са сроковете за съставяне на АУАН и НП, предвидени в чл. 34 от
ЗАНН.
Съгласно чл. 27, ал. 1, т. 4 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ лицата
по чл. 3, с изключение на случаите, когато извършват дейност по чл. 28, са
длъжни да регистрират всяка продажба на стоки или услуги по данъчна група
според вида на продажбите, в случая в група "Г" – за стоки и услуги,
продажбите на които се облагат с 9% ДДС. Съгласно чл. § 15д, т. 6 от ДР към
ЗДДС ставката на данъка е 9 на сто за доставка на услуга за използване на
спортни съоръжения.
В разглеждания случай безспорно се установява, че жалбоподателят е
годен субект на нарушението като задължено лице по смисъла на чл. 3 от
Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, съгласно който всяко лице е длъжно да
регистрира и отчита извършените от него продажби на стоки или услуги във
или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или
касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез
внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен
дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна
услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или
чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски
оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона
за пощенските услуги. Лицето по чл. 3 независимо дали е регистрирано или не
по ЗДДС задължително регистрира всички продажби по данъчни групи.
Доказано по делото се явява и обстоятелството, че като задължено по смисъла
на посочената разпоредба лице, дружеството е допуснало нарушение, като не
е регистрирало по данъчна група съобразно нейния вид, а именно в група "Г"
– за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9% ДДС, продажбата за
месечна вноска, относно която от изведения фискален бон № 0042833 от
06.12.2022 г., на стойност 10.00 лева и било установено, че е отразена в
данъчна група "А". Доколкото това е доказано по категоричен и безспорен
начин, правилно и законосъобразно е квалифицирано нарушението, за което е
съставен АУАН и издадено обжалваното НП. Именно за нерегистриране в
група "Г" на конкретно посочената в НП продажба е ангажирана
отговорността на дружеството, като наред, като доказателство и в подкрепа на
извършеното нарушение, е посочено и констатираното по време на
извършената проверка неправилно отчитане и на други продажби.
Неоснователно е възражението, че такова задължение не е предвидено в
3
ЗДДС, доколко посочената нарушена разпоредбата е съзадена на основание
чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
Съгласно чл. 185, ал. 2 от ЗДДС извън случаите по ал. 1 на лице, което
извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на
нормативен акт по неговото прилагане, когато нарушението не води до
неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1, а именно
имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в
размер от 500 до 2 000 лв. /в редакцията към датата на извършване на
нарушението/. АНО е наложил на жалбоподателя имуществена санкция в
размер на 700 лева, която е обосновал с предходни нарушения от същия вид,
но не представя доказателства в тази насока. От друга страна в самото НП е
отразено, че нарушението е извършено за първи път / страница втора от НП/.
Гореизложеното води до извод, че наказанието следва да бъде определено в
предвидения от закона минимален размер, който е съобразен с
доказателствата в административното производство и с предпоставките по чл.
27 от ЗАНН и според съда ще способства за реализиране целите на
наказанието по чл. 12 от ЗАНН.
Съдът намира, че настоящият случай не може да се определи като
маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото процесното деяние не
разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на административни нарушения от същия вид. В тази насока се взема
предвид самият характер на нарушените обществени отношения, както и
фактът, че нарушението засяга финансовата дисциплина на търговците.
Нарушената разпоредба на чл. 27, ал. 1, т. 4 от Наредба № Н18/13.12.2006 г. на
МФ е част от установена фискална политика и следващите от това
задължения, касаещи регистрацията на извършваните продажби в съответните
данъчни групи. Тъй като конкретното нарушение е формално, на просто
извършване, вредните последици не са елемент от състава му, съответно
липсата на такива не представлява смекчаващо обстоятелство, което да
характеризира нарушението като такова с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с останалите случаи, защото във всички случаи на
нарушение от този вид в еднаква степен се засягат обществените отношения.
С оглед изхода на производството право на разноски има АНО, който
претендира такива,а съдът намира, че следва да бъдат присъдени в минимален
размер от 80 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на основание 63, ал. 7, т. 4, вр. ал. 2, т. 4
от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 710379-F698898/30.06.2023
г. на Началник на отдел "Оперативни дейности" – София в ГД „Фискален
контрол“ при НАП, с което на „**********, ЕИК ********, на основание чл.
185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 700
лв. за нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 4 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ
4
вр. чл. 118, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, на
основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС, като НАМАЛЯВА размера на
имуществената санкция от 700 /седемстотин/ лева на 500 /петстотин/ лева.
ОСЪЖДА „**********, ЕИК ******** ДА ЗАПЛАТИ на Национална
агенция по приходите сумата от 80 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му пред Административен съд – София по реда на
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5