РЕШЕНИЕ
№105 дата 08 февруари 2023г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – Бургас, ІХ-ти състав,
в публично
заседание на 19 януари 2023г., в следния
състав:
Съдия:
ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
Секретар:
Илияна Георгиева
Прокурор:
…………………...…
разгледа адм.
дело № 1837 по описа за 2022г.
и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от АПК, във вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП.
Съдът е сезиран с жалба, подадена от
Ж.К.П., със съдебен адрес ***, против Заповед № 22-4332-005293/11.10.2022г.,
издадена от полицейски инспектор в отдел Пътна полиция в СДВР, за прилагане на
принудителна административна мярка, с която, на основание чл.171, т.2а, б.“а“
от ЗДвП, по отношение на жалбоподателката П. е приложена ПАМ – прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, като са отнети два броя
регистрационни табели с № А 5658 НТ, както и СРМПС № *********.
Жалбоподателката оспорва издадената
заповед за прилагане на ПАМ като възразява, че в случая не са били налице материалните
предпоставки за прилагане на ПАМ, като счита, че хипотезата чл.171, т.2а, б.“а“
от ЗДвП е приложима само по отношение на
собственик, който управлява собственото си МПС, респ. – неприложима в случаите,
когато друго лице ползва автомобила. Посочва също така, че водачът е бил
правоспособен и е притежавал валидно СУМПС за категорията, издадено на
29.04.2021г. във Великобритания, валидно до 28.04.2031г., като са изложени
подробни доводи относно зачитането на това СУМПС. Иска се отмяна на издадената заповед
и присъждане на разноските по делото..
В съдебно заседание жалбоподателката
не се явява и не се представлява. Пълномощник е депозирал писмено становище, с
което поддържа жалбата на сочените в нея основания.
Ответникът – полицейски инспектор в
отдел Пътна полиция в СДВР, наложил принудителната административна мярка, също
не се явява и не изпраща представител. Чрез представляващия го юрисконсулт е
изпратил писмени бележки, видно от които поддържа становището, че мярката е
била законосъобразно приложена спрямо собственика на автомобила, а при
управление на МПС в хипотезата на чл.162, ал.1 от ЗДвП следва да се счита за
идентично на управление без свидетелство за правоуправление. Моли за присъждане
на възнаграждение.
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена от надлежна страна – адресат на административния акт и депозирана
в предвидения от закона срок.
Разгледана
по същество е основателна.
Данните
от административната преписка сочат, че при извършена проверка на 03.10.2022г.,
в 19,50ч., в гр.София, ул.“Генерал Гурко“, от контролни органи на СДВР е
установено лицето Е.В.Г.да управлява МПС – лек автомобил Хонда Джаз с рег. №
А5658НТ, собственост на жалбоподателката Ж.П., като при извършената проверка е
било установено, че водачът Е.Г.управлява със СУМПС издадено във
Великобритания, валидно от 28.04.2031г., без да е подменено след пребиваване в
РБългария повече от три месеца, като е установено, че водачът е влязъл в
страната на 18.05.2022г.. За нарушението е съставен АУАН с бланков № 754923,
видно от който, като нарушена е посочена нормата на чл.162, ал.1 от ЗДВП. В
момента на проверката са иззети СРМПС и регистрационните табели на
автомобила.
Въз
основа на данните от съставения АУАН, полицейски инспектор в отдел Пътна
полиция в СДВР, издал против жалбоподателката П. процесната Заповед №
22-4332-005293/11.10.2022г. за прилагане на принудителна административна мярка,
с която, на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, по отношение на
жалбоподателката П. е приложена ПАМ – прекратяване на регистрацията на ППС за
срок от 6 месеца. В мотивите на заповедта е посочено, че водачът не притежава
СУМПС, валидно за територията на Република България, като водачът е български
гражданин и управлява МПС с чуждестранно национално свидетелство без да е
подменено след пребиваване повече от три месеца в РБългария на основание
чл.162, ал.1 от ЗДвП
Заповедта
е незаконосъобразна.
Съгласно
разпоредбата на чл.171, т.2а от ЗДвП За
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки: ………… 2а. прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на
собственик, който управлява моторно превозно средство: а) без да е
правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или
след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен
или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето
по реда на чл.
171, т. 1
или 4 или по реда на чл.
69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик,
чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези
обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
В
случая, административният орган не е посочил словесно нито една от горните
хипотези. Посочил е - водачът не притежава СУМПС, валидно за територията на
Република България, каквато хипотеза в правната норма няма. Принудителните
административни мерки, засягайки веднага и безусловното правната сфера на
лицата и бидейки с изключителен характер, следва да се прилагат стриктно, само
в законовите хипотези изчерпателно посочени. Нарушението по чл.162, ал.1 от ЗДвП не е измежду хипотезите на приложената от органа норма. Тя предвижда, че
българските граждани могат да управляват моторни превозни средства на
територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство,
когато то не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга
държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство,
или от Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането им в
страната. Тази норма не съдържа задължение за подмяна на СУМПС, както е посочил
органа. Такова задължение се съдържа в алинея 4 на правната норма, която не е
част от мотивите, както и не е част от хипотезите на чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП. От мотивите на административния акт не става ясно, след като органът е
констатирал, че водачът притежава чуждестранно свидетелство за правоуправление
и е на територията на страната повече от три месеца и управлява МПС без
българско свидетелство за правоуправление, това прави ли го неправоспособен
водач, за да е възможно приложима първата хипотеза от изброените в нормата.
Никъде в мотивите органът не е направил преценка за валидността на
представеното чуждестранно свидетелство за правоуправление, респ. – на какво
основание не го зачита, още повече, че изводите биха били различни в зависимост
от датата на издаване на СУМПС – преди или след 31.12.2020г. След като органът
не е изложил мотиви дали счита водачът за правоспособен или не, съдът не би
могъл да тълкува неговата воля, респ. да прецени дали е приложен правилно
материалния закон - отменително основание по чл.146, т.2 от АПК, като липсата
на мотиви се приравнява на нарушение на изискването за форма на
административния акт.. Мотивите на органа не могат да се съдържат в писмени бележки
на негов пълномощник.
В отговор на
възражението в жалбата, че принудителна мярка в приложената хипотеза на чл.171, т.2а, б.“а“ от
ЗДвП може да бъде приложена само по отношение на собственик, който управлява
собственото си МПС, съдът отбелязва, че мярката е приложима не само в тази
хипотеза, но и когато водачът е трето лице, видно от нормата in fine - както
и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от
лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година,
в който случай адресат на ПАМ е не водачът, а собственикът,
което е в съответствие с естеството на мярката – сваляне на регистрационни
табели, което няма как да засегне правната сфера на водач, различен от
собственик.
На
основание изложените мотиви издадената заповед следва да бъде отменена като
незаконосъобразна, като с оглед този изход на процеса в полза на
жалбоподателката следва да бъдат присъдени разноските по делото. В представено
по делото становище от ответната страна е направено възражение за прекомерност
на възнаграждението за адвокат, което съдът счете за основателно. Представен е
договор за правна защита и съдействие, видно от който жалбоподателката е
заплатила възнаграждение за адвокат в размер на 1000лв. Делото не разкрива
особена фактическа и правна сложност, приключило е в едно заседание без
извършване на допълнителни процесуални действия, пълномощникът е депозирал
становище извънсъдебно, без явяване в заседание, поради което възнаграждението
следва да бъде намалено до размер от 750лв. Дължима за присъждане е и внесената
държавна такса от 10лв.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал.2 от АПК и чл.172, ал.5 от ЗДвП, Бургаският административен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
Заповед № 22-4332-005293/11.10.2022г., издадена от полицейски инспектор в отдел
Пътна полиция в СДВР.
ОСЪЖДА
Столична дирекция на вътрешните работи да ЗАПЛАТИ на Ж.К.П., със съдебен адрес ***, с ЕГН **********,
сумата от 760лв. разноски по делото.
Решението
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: