№ 945/13.12.2019г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в открито
съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА БАЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
2. АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
Секретар:
Диана Динкова
Прокурор:
Н.Гугушев
като
разгледа докладваното от съдия П.Господинова
к.а.н.дело №1048 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63 от ЗАНН във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от ЕАД
Български пощи – С., чрез пълномощник гл.юрисконсулт на РУ Южен централен
регион с адм.център Пловдив и областни пощенски станции в Пловдив, Хасково,
Кърджали, Пазарджик и Смолян, срещу Решение №142/19.07.2019г., постановено по
АНД №190 по описа на Районен съд – Харманли за 2019г. В съставения констативен
протокол не били дадени предписания. Сочат, че решението е неправилно и
постановено при нарушение на материалния закон. Считат, че правната уредба
относно охраната и опазването на паричните средства и ценни пратки е в Глава
Трета от Наредба №6 за изискванията за пощенската сигурност, което съгласно
чл.22 от Наредбата било извън компетенциите на Комисията за регулиране на
съобщенията. Твърдят, че обектът с адрес ПС С., бил оборудван със система за
физическа защита. В тази връзка посочват, че легалното определение за понятието
„система за физическа защита“ било дадено в ДР, пар.1, а съгласно текста на
чл.10, ал.3 от Наредба №6 от 01.11.2011г.
за изискванията за пощенската сигурност, пощенските служби задължително се
оборудват със система за физическа защита, представляваща комплекс от елементи
за охрана на пощенските служби по чл.10, ал.1, който може да включва: персонал
за физическа защита, физически бариери, сигналноохранителни известителни
системи, записващи технически средства за видеонаблюдение, охранително
осветление, комуникационни средства, транспортни средства. Счита се, че
системите били определени като комплекс от алтернативно изброени елементи, в
който се включва и физическата бариера, метална каса и дървен плот, който
възпрепятства прекия контакт между служител и клиент, а това било установено в
АУАН и НП. Смятат, че неправилно районният съд приел, че съдържанието на
наказателното постановление съответствало на императивните законови изисквания
по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Нито в акта за установяване на административно
нарушение, нито в наказателното постановление била посочена конкретна дата на
извършване на нарушението – бездействие. Посочена била единствено дата на
извършване на проверката. Деянието, чрез което се осъществявал съставът на
посоченото в наказателното постановление нарушение, било под формата на
бездействие, т.е. неизпълнение на нормативно установено задължение за
определено действие. За да се счита за изпълнено изискването на чл.57, ал.1,
т.5 от ЗАНН за датата на нарушението, то било необходимо в наказателното
постановление да е посочен началния момент, от който бездействието на
задълженото лице е релевантно за съставомерността на деянието и е налице
довършено нарушение. В случая такава конкретизация липсвала. Излагат и доводи,
че разпоредбата на чл.80, ал.3 от НК не била приложима в настоящия случай.
Считат, че чл.34, ал.1 от ЗАНН уреждал срока, който бил преклузивен, а не
давностен, и касаел започването на „преследване“ - в случая съставяне на АУАН,
и той бил една година от извършване на нарушението. Този срок започвал да тече
от момента, когато бил осъществен фактическия състав на нарушението, а при
нарушения, осъществени чрез бездействие, от деня, следващ изтичането на срока
за изпълнение на задължението. В този смисъл, след изтичането на този срок за
наказващия орган се преклудирала тази възможност. Едногодишният срок, предвиден
в чл.34, ал.1 от ЗАНН, по естеството си се явявал и дисциплиниращ срок за
административнонаказващия орган, който имал за цел своевременно отпочване на
административнонаказателно производство. Иска се съдът да отмени обжалваното
съдебно решение, като вместо това се постанови отмяна на обжалваното
наказателно постановление.
Ответната страна не взема становище по
касационната жалба.
Окръжна Прокуратура предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Хасковски
административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е допустима, като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано
лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт - чл.210, ал.1 от АПК, и при спазване
на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество същата е
неоснователна.
С Решение №142/19.07.2019г.,
постановено по АНД №190/2019г., Харманлийски Районен съд е потвърдил Наказателно
постановление №54/05.04.2019г. на Председател на Комисията за регулиране на
съобщенията, с което на основание чл.53, ал.1 във вр. с чл.83, ал.1 от ЗАНН във
вр. с чл.105в и чл.106 от Закона за пощенските услуги и във вр. с чл.10, ал.3
от Наредба №6/01.11.2011г. за изискванията
за пощенската сигурност на ЕАД Български пощи – С., е определена имуществена санкция в размер на 500,00
лева за нарушение по чл.105в от ЗПУ във вр. с чл.10, ал.3 от Наредбата. За да
потвърди наказателното постановление въззивният съд не е установил при
съставянето на АУАН и издаването на НП да са допуснати съществени процесуални
нарушения, опорочаващи административнонаказателното производство. АУАН е
съставен, а НП е издадено от съответните компетентни лица. За доказано приел,
че дружеството извършило нарушение по чл.105в от ЗПУ във вр. с чл.10, ал.3 от
Наредба №6/01.11.2011г. за изискванията за пощенската сигурност, като
извършеното се състои в нарушаване на задължението да оборудва със система за
физическа защита /няма монтирани метални решетки, няма инсталиран паник-бутон
и/или други елементи от сигналноохранителна известителна система, липсва и
персонал за физическа защита/ ПС, в която се приемат ценни пратки и се
извършват парични дейности, находяща се в с.С., общ.Симеоновград.
Отбелязал, че изискването за система за
физическа защита касае пощенската служба като цяло, при това тази, в която има
определени специални гишета за извършване на парични дейности и приемане на
ценни пратки, а не се отнася до отделните гишета сами по себе си. В конкретната
ПС имало отредени специални гишета за извършване на парични дейности и приемане
на ценни пратки, като това се потвърждавало от доказателствата по делото, но не
се установила система за физическа защита. Приел, че правилно
административнонаказващият орган определил правната квалификация на
нарушението. Законосъобразно и правилно бил определен и размера на наказанието,
в предвидените от закона рамки – минимален размер.
Касационната
инстанция намира решението за правилно.
При съставянето
на АУАН не са допуснати съществени процесуални нарушени, спазени са сроковете
по чл.34 от ЗАНН. Както АУАН, така и НП, са издадени от компетентни органи. Не
са налице допуснати съществени процесуални нарушения и при издаването на
наказателното постановление, като последното съдържа всички необходими
реквизити, визирани в чл.57 от ЗАНН. Не се споделя
възражението за непосочена в АУАН и в НП конкретна дата на извършване на
нарушението. Изрично и ясно в двата акта е посочено, че нарушението е осъществено
на 27.11.2018г.
Съгласно чл.105в
от ЗПУ – действаща редакция до изм. ДВ бр.53/2019г., за нарушение по този закон
или издадените въз основа на него актове, за което не е предвидено друго
наказание, нарушителите се наказват с глоба от 500,00 до 5000,00 лева, а
съгласно чл.106 от ЗПУ /ред. преди изм. с ДВ бр.53/2019г./ за нарушенията по
чл.99 - 105в, извършени от юридически лица и еднолични търговци, се налагат
имуществени санкции в размерите на предвидените глоби. За нарушение по чл.10,
ал.3 от Наредба №6/01.11.2011г. за изискванията за пощенската сигурност не е
предвидено друго наказание в ЗПУ, а посочената наредба е издадена на основание
чл.14, ал.2 от ЗПУ и съгласно пар.3 от ПЗР от Наредбата. Пар.1, т.10 от посочената наредба
определя системата за физическа защита като комплекс от елементи за охрана на
пощенските служби по чл.10, ал.1, който може да включва: персонал за физическа
защита, физически бариери, сигналноохранителни, известителни системи, записващи
технически средства за видеонаблюдение, охранително осветление, комуникационни
средства, транспортни средства. Системата за физическа защита е комплекс –
съчетание, обединяване в цялост, съвкупност от елементи, а не само отделни
единични елементи за охрана. При така създаденото законово изискване за
комплекс не е достатъчно да е изпълнена само една охранителна мярка, т.е. да
съществува само един елемент, за да бъде спазено изискването на закона.
Необходимо е да съществуват кумулативно поне два и повече от изброените вече
елементи, за да се приеме, че е изградена система и съответно да има наличие
комплекс от охранителни мерки, изискуеми за пощенската служба като цяло, а не
за отделено гише в нея.
Правилно е
прието от въззивния съд, че нарушението е безспорно доказано. Изводът, че
същото се състои в нарушаване на задължението, визирано в ал.3 на чл.10 от
Наредба №6/01.11.2011г., е обоснован. От представения списък на пощенските
станции III-та категория парични дейности в ОПС Хасково, РУ Пловдив Български
пощи ЕАД, се установява, че процесната пощенска станция в с.С. …., е включена в
него – т.84, като определената ѝ категория е трета. От своя страна
обектите трета категория са такива, в които се извършват парични дейности и в
които паричните средства в наличност са до 20 000,00 лева - съгласно
Заповед №РД-08-9/13.01.2012г. на Главен Изпълнителен Директор на Български пощи
ЕАД. Обстоятелството, че такива парични дейности се осъществяват в процесния
обект, не е спорно и категорията е установена и в Констативен протокол №П-ТА-032/27.11.2018г.
Правилен е изводът на районния съд, че след като Български пощи ЕАД е определил
процесната пощенска станция като такава по чл.10, ал.1 от Наредба
№6/01.11.2011г., т.е. извършваща парични дейности и дейности по приемане на
ценни пратки, и след като се установява, че парични дейности се осъществяват
там, то за дружеството е било налице задължението, регламентирано в чл.10, ал.3
от Наредба №6/01.11.2011г., а именно: да оборудва пощенската служба със система
за физическа защита. Доказва се, че това задължение не е било изпълнено, тъй
като е установено, че няма монтирани метални решетки, няма инсталиран паник
бутон и/или други елементи от сигналноохранителна известителна система, липсва
и персонал за физическа защита - охрана. Няма спор относно установеното в съставения
протокол при проверката, че на входната врата и на прозорците няма монтирани
метални решетки; обособено е едно работно място, отделено от потребителите с
дървен плот с приблизителна височина 100 см, върху който няма поставена друга
преграда; между служителя и клиентите няма физическа бариера; налична е метална
каса, която не е закрепена.
Правилно
районният съд е счел, че липсва комплекс
от физическа защита, тъй като не било констатирано наличието на поне две мерки
за защита. Задължението за физическа защита би било осъществено ако е било
установено, че са монтирани метални решетки на входа и прозорците и ако бюрото
е имало преграда до тава, която осъществява физическа бариера между работното
място и клиентите. Настоящата инстанция приема изложените в касационната жалба
възражения са неоснователни. Установените незакрепена метална каса и дървен
плот с височина приблизително 100 см. не водят до по-различни изводи, доколкото
системата за физическа защита включва на съответни поне две мерки за защита.
Не се споделя
възражението за неспазване на сроковете за съставяне на АУАН по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Изпълнението на задължението по чл.10, ал.3 от Наредба №6/01.11.2011г. не е обвързано с краен срок,
поради което датата на нарушението – 27.11.2018г., съвпада с момента на
проверката, като актът е съставен както
в едногодишния от извършването му, така и в тримесечния срок от откриване на
нарушителя.
По изложените
съображения решението на Хасковски Районен съд следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран така и на основание чл.221, ал.1 от АПК, Административен съд Хасково
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение №142/19.07.2019г., постановено по АНД №190 по
описа на Районен съд – Харманли за 2019г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или
протест.
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.