№ 12649
гр. София, 17.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20211110158724 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) и
следващите.
Образувано е по искова молба на В. Х. М. с ЕГН **********, адрес .., съдебен адрес ..
(ищец) чрез упълномощения процесуален представител адвокат Е. В.. Ищецът твърди, че
сключил договор за въздушен превоз с ответника, по силата на който на 07. 04. 2020 г.
трябвало да бъде превозен по дестнинацията Галео – Рио де Жанейро (Бразилия) – Варна
(България). След полета от Сау Пауло (Бразилия) – Амстердам (Нидерландия) ищецът
трябвало да се представи на 07. 04. 2020 г. на гишето за регистрация в летище Амстердам и
излети с полет „..“, опериран от ответника, с излитане от летище Амстердам (Нидерландия)
и приземяване на летище София (България), след което в същия ден да потегли от летище
София с полет „..“, опериран от ответника, и да пристигне на летище Варна. Макар и
ищецът да се представил своевременно на гишето за регистрация на летище Амстердам, той
бил уведомен, че полет „..“ с дестинация Амстердам – София е отменен. Изтъква, че е бил
уведомен за отмяната на полета по-малко от 14 дни преди датата му и че пристигането до
крайната му дестинация е било забавено с над три часа. Прави извод, че ответникът му
дължи обезщетение по чл. 7, пар. 1, б. „в“ от Регламент (ЕО) 261/2004 в размер на 1 173 лева
и 50 стотинки. Иска от съда да установи съществуването на съответно задължение, за което
е била издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 33344 по описа на Софийския
районен съд, 150-и състав, за 2021 г. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „..“ АД,
ЕИК .., седалище и адрес на управление .., чрез упълномощения процесуален представител
юрисконсулт З.Д., с който оспорва предявения иск като недоказан и неоснователен. Излага
подробни доводи за наличието на извънредни обстоятелства, свързани с пандемията от
коронавирусна болест – 2019. Изтъква, че макар и съответният полет да е бил планиран за
07. 04. 2020 г., той впоследствие е бил анулиран във връзка с чл. I, т. 2 от Заповед № РД-01-
183 за временна забрана за влизане и поставяне под карантина на влизащите в Република
България и за мерки за водачите на товарни автомобили и екипажите на въздухоплавателни
средства на министъра на здравеопазването. Изтъква, че отказът на пътниците или
незакупуването на достатъчно билети за даден полет го прави търговски неизгоден за
1
изпълнение. Позовава се на правото на Европейския съюз. Иска от съда да отхвърли иска.
Възразява срещу исканите от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение.
След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства,
Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.
Исковата молба е подадена от заинтересована страна чрез надлежно упълномощен
процесуален представител, придружена е с документ за внесена държавна такса в
необходимия размер и съответства на параметрите на издадената заповед за изпълнение,
поради което е процесуално допустима.
Ищецът предявява по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК иск за установяването на
съществуването на парично вземане за обезщетение по чл. 7, пар. 1, буква „в“ от Регламент
(ЕО) 261/2004. В тежест на ищеца по така предявения иск е да установи при условията на
пълно и главно доказване валидното сключване на описания в исковата молба договор за
въздушен превоз, а в тежест на ответника - че е уведомил ищеца за отмяната на съответния
полет най-малко 14 дни преди датата му, че ищецът не се е явил своевременно на гишето за
регистрация на пътниците, както и наличието на извънредни обстоятелства, в пряка
причинна връзка с които е бил отменен съответният полет.
Страните не спорят, а и от данните по делото се установява възникването на
твърдяното от ищеца облигационно отношение по договор за въздушен превоз на пътник,
по силата на който ответникът е трябвало да превози ищеца на 07. 04. 2020 г. с полет „..“ с
дестинация Амстердам – София и следващ полет „..“ с дестинация София – Варна. Страните
също така не спорят, че ответникът е бил опериращият въздушен превозвач на полет „..“ с
дестинация Амстердам – София, че ищецът своевременно се е явил на гишето за
регистрация на летище Амстердам в деня на полета 07. 04. 2020 г., където бил уведомен за
отменяването му, и че това предизвикало забавяне на пристигането му във Варна с повече от
три часа.
Спорът между страните е относно наличието на извънредни обстоятелства по
смисъла на чл. 5, пар. 3 от Регламент(ЕО) 261/2004. Ответникът твърди, че причина за
отменяването на съответния полет са били пандемията от коронавирусна болест 2019 г. и
Заповед № РД-01-183 за временна забрана за влизане и поставяне под карантина на
влизащите в РБ и за мерки за водачите на товарни автомобили и екипажите на въздух.
средства (отменена със Заповед № РД-01-265/14.05.2020 г.) на министъра на
здравеопазването (заповедта). По начало тежестта за доказването на извънредните
обстоятелства е за ответника (чл. 5, пар. 3 от регламента). В дадения случай обаче става
въпрос за общоизвестни факти, които като такива бяха отделени от съда с доклада по делото
като ненуждаещи се от доказване.
Трансграничното разпространение на заразна болест в съчетание с предприетите от
държавната власт административни мерки следва да се приемат за извънредни
обстоятелства. Макар и заповедта на министъра на здравеопазването да съставлява
подзаконов нормативен акт (начините на озаглавяване на правните актове не засягат
естеството им), който не е бил обнародван в Държавен вестник съобразно изискванията на
чл. 5, ал. 5 от Конституцията във връзка с чл. 37, ал. 1 Закона за нормативните актове,
нейното изпълнение въпреки това е било скрепено със способите на държавната принуда и
по този начин въздушните превозвачи фактически са били принудени да я прилагат. Според
т. I, 2 от цитираната заповед временно се забранява влизането на територията на Република
България на лица, които пристигат от страни с висок риск от разпространение на „COVID –
19“, като забраната не важи за български граждани. Макар и ищецът да е български
гражданин, по преценка на настоящия съдебен състав това не изключва наличието на
извънредни обстоятелства за провеждането на целия полет от превозвача. Следва да се
отбележи, че ответникът е имал право да получи помощта по чл. 8 от регламента (съгласно
чл. 5, пар. 1, б. „а“). Ако опериращият въздушен превозвач му я откаже, тогава пътникът
2
може да ангажира договорната му отговорност съобразно чл. 69, ал. 2 във връзка с ал. 1 от
Закона за гражданското въздухоплаване независимо от наличието на същите извънредни
обстоятелства (в този смисъл пар. 46 – 50 от Решение на Съда на Европейския съюз по дело
С-49/22; решение № 3449 от 29.11.2022 г. на СГС по в. гр. дело № 11259/2021 г., IV – Б
въззивен състав). Предмет на настоящото производство обаче е иск по чл. 7, пар. 1, б. „в“ от
регламента и пресекателното възражение на ответника с правно основание чл. 5, пар. 3 от
регламента е основателно. Поради това предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
Разноски. При този изход на спора на спора съдът следва да присъди разноски в
полза на ответниа. Те се свеждат до юрисконсултското възнаграждение, който съдът
определя на основание чл. 78, ал. 8 ГПК на 50 лева поради липсата на каквато и да било
фактическа или правна сложност на делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 415, ал. 1 от Гражданския процесуален
кодекс иск с правно основание чл. 7, пар. 1, буква „в“ от Регламент (ЕО) 261/2004 за
установяване, че ответникът „..“ АД, ЕИК .., седалище и адрес на управление .., дължи на
ищеца В. Х. М. с ЕГН **********, адрес .., сумата 1 173 лева и 50 стотинки,
представляваща обезщетение за отмяната на полет .. с дестинация Амстердам – София от 07.
04. 2020 г.
ОСЪЖДА В. Х. М. с ЕГН **********, да заплати на „..“ АД, ЕИК .. сумата в размер
на 50 лева, представляваща разноски в първоинстанционното исково производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от връчването на преписа.
Служебно изготвени преписи от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3