Присъда по дело №316/2024 на Районен съд - Елхово

Номер на акта: 131
Дата: 13 август 2024 г. (в сила от 29 август 2024 г.)
Съдия: Доротея Петкова Янкова
Дело: 20242310200316
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 28 май 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 131
гр. Елхово, 13.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, IV -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Доротея П. Янкова
СъдебниВ.Г.Д.

заседатели:З. Н. И.
при участието на секретаря А.Д.М.
и прокурора С. Г. С.
като разгледа докладваното от Доротея П. Янкова Наказателно дело от общ
характер № 20242310200316 по описа за 2024 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Х. А. /H. A./, роден на ********** г. в гр. Казабланка,
**********гражданин на **********с основно образование, неженен, безработен,
неосъждан, с адрес: гр. Казабланка, **********без документи за самоличност, ЗА
ВИНОВЕН, в това, че на 16.05.2024 г., в района на гранична пирамида № 240, намираща се
в землището на с. Голям Дервент, общ. Елхово, обл. Ямбол влязъл през границата на стрА.та
от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на
властта- престъпление по чл.279, ал.1 от Наказателния кодекс, поради което на
основание чл.279, ал.1 във вр.чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от Наказателния кодекс го
ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА и ГЛОБА в
размер на 600.00 /шестстотин/ лева в полза на държавата.
ОТЛАГА на основание чл.66, ал. 1 от НК, за срок от ТРИ ГОДИНИ изпълнението на
наложеното на подсъдимия Х. А. /H. A./ наказание шест месеца лишаване от свобода,
считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.189, ал.2 от НПК направените по делото разноски за преводач в хода
на досъдебното производство в размер на 30.00 лева остават за сметка на оргА. който ги е
направил – РДГП – Елхово, а направените по делото разноски за преводач в хода на
съдебното производство в размер на 75.00 лева остават за сметка на РС – Елхово.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране пред Ямболски окръжен съд, чрез
Елховски районен съд в 15-дневен срок от днес.
1


Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към присъда № 131/13.08.2024 година по НОХД № 316/2024 година по
описа на ЕРС.

Производството е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура –Ямбол, с
който срещу подсъдимия Х. А. /H. A./, роден на ****** г. в гр. Казабланка, Мароко,
гражданин на Мароко, с адрес: гр. Казабланка, Мароко, е повдигнато обвинение в
извършване на престъпление по чл.279, ал.1 от НК - за това, че на 16.05.2024 г., в района на
гранична пирамида № 240, намираща се в землището на с. Голям Дервент, общ. Елхово, обл.
Ямбол влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без
разрешение на надлежните органи на властта.
Производството по делото, във фазата на съдебното следствие е проведено в
отсъствие на подсъдимия, с участието на назначен му служебен защитник – адвокат, тъй
като подсъдимият редовно призован не се е явил и не е посочил уважителни причини за
неявяването си. Поради това и по аргумент на чл.271, ал.2, т.2 във вр. чл.269, ал.3, т.3 от
НПК, съдът е дал ход и разгледал делото, приемайки и че неявяването на подсъдимия не би
попречило за разкриване на обективната истина по делото и правото му на защита в
настоящото производство е надлежно обезпечено, посредством участието на назначения му
служебен защитник - адвокат, явил се и участвал в производството.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против
подсъдимия обвинение като намира същото за доказано по безспорен начин от обективна и
субективна страна от събраните по делото доказателства. Пледира подсъдимия да бъде
признат за виновен и му бъде определено наказание при условията на чл.55, ал.1, т.1 и ал.2
от НК – пет месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване да бъде отложено за
изпитателен срок от три години, както и да му бъде наложено кумулативно предвиденото за
това престъпление наказание глоба в размер на 500.00 лева.
Служебният защитник на подсъдимия – адв. Д. Н. Д. от АК - Ямбол в хода на
съдебните прения изразява становище за доказаност на обвинението. Пледира за определяне
на наказание на подзащитния му при условията на чл.55 от НК, в размера предложен от
прокурора, с оглед направените от подсъдимия самопризнания в хода на бързото
производство.
Подсъдимият в хода на образуваното бързо производство е дал обяснения по делото
и се е признал за виновен по повдигнато му обвинение.
Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност събраните и проверени в хода на
съдебното следствие гласни и писмени доказателства, прие за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдим по делото е Х. А. /H. A./, роден на ******г. в гр. Казабланка, Мароко,
гражданин на Мароко, с основно образование, с адрес: гр. Казабланка, Мароко, без
документи за самоличност.
Подсъдимият Х. А. /H. A./ около средата на м. март 2024 година влязъл на
територията на република Турция. По време на престоя си в република Турция подсъдимия
взел решение да се установи да живее в република Италия, като достигне до република
Италия, преминавайки през границата на република България, не по установения от закона
ред да това - без разрешение от надлежните органи на властта и не през определените за
това маста.
В изпълнение на намерението си подсъдимия се придвижил от гр. Истанбул до гр.
Одрин, и от гр. Одрин продължил към турско - българската граница, ориентирайки се с
помощта на GPS навигацията на телефона си. В ранните часове на 16.05.2024 г. подсъдимия
достигнал възпрепятстващото съоръжения изградено на българо – турската граница, след
1
което влязъл през границата на страната ни от република Турция в република България,
преминавайки през отвор във възпрепятстващото съоръжение на българо - турската граница
в района на № 240 гранична пирамида, намираща се в землището на с. Голям Дервент, общ.
Елхово, обл. Ямбол.
При влизането си в страната ни на 16.05.2024г. подсъдимият не е носел документ за
самоличност, нито е притежавал документи, даващи му право да влезе в република
България.
След влизането си в страната ни подсъдимия продължил движението си пеш на
територията на република България. Около 07.00 часа на 16.05.2024 година служители на
ГПУ – Елхово, между които и св. Д. П. - полицейски инспектор в ГПУ – Елхово
констатирали на мястото където подсъдимия е влязъл в страната ни, признаци на
нарушение на държавната ни граница - отвор във възпрепятстващото съоръжение в
района на 240 гранична пирамида в землището на с. Голям Дервент обл. Ямбол, след което
пристъпили към издирването на лицето влязло през границата на страната. В хода на
извършените издирвателни действия – проследяване на оставената от подсъдимия следа,
около 12.00 часа на 16.05.2024 г., недалеч от държавната граница, в района на 246 гранична
пирамида полицейските служители намерили подсъдимия в безпомощно състояние. На
подсъдимия е била оказана спешна медицинска помощ, след което същият е бил задържан в
ГПУ – Елхово.
При извършения полицейски обиск на подсъдимия в ГПУ – Елхово в него не са били
открити никакви вещи, вкл. и документи за самоличност.
Тъй като при задържането на подсъдимия, в него не са били намерени негови
национален документ за самоличност, самоличността му е била снета, по негови данни.
Лицето се е идентифицирало с имената Х. А. /H. A./, роден на ****** г. в гр. Казабланка,
Мароко, гражданин на Мароко, с адрес: гр. Казабланка, Мароко. Тази самоличност
подсъдимият е заявил чрез преводача, пред разследващия орган, при привличането и
разпита му като обвиняем в хода на бързото производство. Подсъдимият с тези имена е бил
регистриран и в автоматизираната дактилоскопна идентификационна система. В съдебното
производство явилия се подсъдим се е идентифицирал с имена Мохамад Анис, роден на
07.06.2002 година в гр. Буфаек, Алжир, гражданин на Алжир. С оглед мотивите залегнали в
определение № 236/29.07.2024 година постановено по ВЧНД № 252/2024 година по описа
на ОС – Ямбол, касаещи самоличността на подсъдимия, както и предвид липсата на
представен от подсъдимия в хода на съдебното следствие документ за самоличност, съдът
възприема така установената във фазата на бързото производство самоличност на
подсъдимия и в хода на съдебното производство.
От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия се установява, че
същият не е осъждан.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в
хода на съдебното следствие доказателства – от обясненията на подсъдимия, дадени в хода
на бързото производство в качеството му на обвиняемо лице, приобщени по реда на чл.279,
ал.2 във вр. ал.1, т.2 от НПК, от показанията на свидетеля Д. П., дадени в хода на съдебното
следствие, от писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към
доказателствения материал, чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК.
Обясненията на подсъдимия макар и средство за защита, кореспондират с останалите
доказателства, поради което се кредитират от съда. Същите съдържат твърдения относно
времето и начина на извършване на деянието, както и относно формата на вината.
Показанията на разпитания свидетел са правдиви, логични, последователни,
непротиворечиви, кореспондиращи с останалите доказателства, дадени са от лице
незаинтересовано от изхода на делото, поради което се възприеха от съда и се кредитираха
2
като достоверни и обективни. Възпроизведените от свидетеля П. факти са пряко относими
към мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние, както и за действията на
подсъдимия след влизането му в република България. Писмените доказателствени
източници като редовни от външна страна и кореспондиращи с другите доказателства по
делото също се кредитират от съда.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Подсъдимият Х. А. /H. A./ е осъществил с деянието си от обективна и субективна
страна престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, тъй като на 16.05.2024 г., в района на
гранична пирамида № 240, намираща се в землището на с. Голям Дервент, общ. Елхово, обл.
Ямбол влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без
разрешение на надлежните органи на властта.
Налице е съставомерно деяние по посоченият текст от Наказателния кодекс.
От обективна страна подсъдимият Х. А. /H. A./ е осъществил фактически действия по
преминаване през държавната ни граница, без да е получил разрешение от надлежните
органи на властта, осъществяващи гранично - пропускателен контрол. Подсъдимият не е
имал документ за самоличност, нито необходимата виза, удостоверяваща правото му за
влизане в страната ни, с оглед гражданството му. Действащият граничен режим и ред в
Република България, изискват преминаване през определени места – ГКПП със знанието и
разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични
съждения за последното се съдържат в обясненията на подсъдимия, показанията на
свидетеля Д. П., и писменото доказателство – протокол за обиск на подсъдимия. Поради
изложеното, от обективна страна с деянието си подсъдимият е нарушил установения в
страната режим и ред за преминаване на държавната ни граница, като деянието е
осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279, ал.1 от НК – „без
разрешение на надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане” в страната.
Деянието е довършено, предвид на това, че подсъдимият е успял да премине държавната
граница.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк
умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването
си подсъдимият е бил наясно с обстоятелството, че му липсва изискуемото разрешение за
влизане в Република България, а също и с установения пропускателен граничен контрол при
преминаване на държавната ни граница, индиция, за което са мястото и начина, по който
същият е влязъл в Република България. Подсъдимия е съзнавал, че ще влезе в страната ни
без знанието на граничните власти, тъй като няма необходимите за това документ за
самоличност и виза, следователно в съзнанието му е била формирана представата за
противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасни последици, които
е предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да реализира
крайната си цел - да достигне територията на трета държава – Италия, преминавайки през
република България.
Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който
текст, не се наказва лицето, което влезе в страната, за да се ползва от правото на убежище
съгласно Конституцията. Специалната цел предвидена в нормата на чл.279, ал.5 от НК
следва да е налице към момента на извършване на деянието. По делото липсват
доказателства, от които да се приеме, че подсъдимия е влязъл в страната ни с цел да търси
убежище, поради това, че в държавата му по произход - Мароко, както и в държавата, от
където осъществява фактическото си преминаване на държавната ни граница - Република
Турция, е бил преследван заради своите убеждения или дейност в защита на международно
признати права и свободи.
3
Начина на придвижване на подсъдимия в република България – укривайки се от
органите на власт, както и неносенето на документ за самоличност, с който да удостовери
самоличността си са индиция за липсата на намерение у подсъдимия влизането му в
страната ни да е с цел да се ползва от правото си на убежище или закрила.
Поради недоказаност на визираната от чл.279, ал.5 от НК специална цел, не са
налице основания за ненаказването на подсъдимия.
Предвид гореизложеното съдът призна подсъдимия Х. А. /H. A./ за виновен в
престъпление по чл.279, ал.1 от НК и му наложи наказание.
За престъплението в което е обвинен подсъдимия - по чл.279, ал.1 от НК се
предвижда наказание лишаване от свобода от три до шест години и глоба от хиляда до пет
хиляди лева.
При определяне на вида и размера на наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид
като отегчаващо вината му обстоятелство високата обществена опасност на деянието, а като
смекчаващи такива отчете чистото му съдебно минало, направените от него самопризнания в
хода на досъдебното производство, с които е спомогнал за разкриване на обективната истина
по делото, както и младата му възраст.
При тези фактически констатации и при наличие на многобройни смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства, съдът определи наказание на последния при
условията на чл.55 от НК - лишаване от свобода в хипотезата на чл.55, ал.1, т.1 от НК - под
най-ниския предвиден от закона предел, а именно - шест месеца лишаване от свобода и на
основание чл. 55, ал.2 във вр. ал.1 т.1 от НК - глоба в полза на държавата в размер на 600.00
лева.
Съдът намери, че са налице материалноправните предпоставки за приложението на
чл.66, ал.1 от НК по отношение на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от
свобода. Подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер, наложеното му
наказание е до три години лишаване от свобода и съдът счете, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на осъденото лице не е необходимо ефективното
изтърпяване на наложеното наказание. Ето защо и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът
отложи изпълнението на наказанието пет месеца лишаване от свобода за срок от три
години, считано от влизане на присъдата в сила.
По разноските: По делото са направени разноски за преводач в общ размер 105 лв., от
които а 30.00 лв. - в хода на досъдебното производство и 75.00 лева - в хода на съдебното
производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.2 от НПК разноските за преводач на
досъдебното производство са за сметка на съответния орган, а разноските за преводач в
съдебното производство са за сметка на съда. Поради това, на основание посочената
законова норма от НПК, съдът постанови направените по делото разноски за преводач в
хода на досъдебното производство в размер на 30.00 лева да остават за сметка на органа,
който ги е направил – РДГП – Елхово, а направените разноските за преводач в съдебното
производство в размер на 75.00 лева да останат за сметка на РС – Елхово.
Причини за извършване на деянието съдът съзира в незачитане от страна на
подсъдимия на установения в страната правов ред и в частност на законовата уредба,
регламентираща реда за преминаване на държавната граница.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.


Районен съдия:
4
Съобщи за изтекли лични данни