№ 1490
гр. Варна, 15.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на пети
декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. С.
мл.с. Виляна Н. Михалева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20233100502135 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на И. К. З. срещу Решение № 2341 от
27.06.2023г. по гр.д. № 16964/2021г. по описа на ВРС, 51-ви състав, с което на основание
чл. 34, ал. 1 от ЗС е отхвърлен предявеният от въззивника срещу Д. М. Г. с ЕГН **********
и В. Е. С. с ЕГН ********** иск за допускане и извършване на съдебна делба на недвижими
имоти, както следва:
- ПИ с ид. № 10135.3505.1338 по КККР, одобрени със Заповед № РД[1]18-
64/16.05.2008г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. Варна, район „Младост“, с.о. „Сълзица“, с
площ от 1194 кв.м и при граници имоти с ид.: 10135.3505.594, 10135.3505.1337,
10135.3505.1339, 10135.3505.586, 10135.3505.589;
- Сграда с ид. № 10135.3505.1338.1 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-
64/16.05.2008г. на ИД на АГКК, разположена в ПИ с ид. 10135.3505.1338, находяща се в гр.
Варна, район „Младост“, с.о. „Сълзица“, със застроена площ от 38 кв.м., брой етажи: 2 и
предназначение: вилна сграда – еднофамилна и
- ПИ с ид. № 10135.3505.1339 по КККР, одобрени със Заповед № РД[1]18-
64/16.05.2008г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. Варна, район „Младост“, с.о. „Сълзица“, с
площ от 1194 кв.м. и при граници имоти с ид.: 10135.3505.1338, 10135.3505.1337,
10135.3505.1336, 10135.3505.586.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност на решението, поради
това че с него е прието за доказано, че паричните средства за продажната цена на закупения
1
имот в размер на 50530 лв. са от получена от ответницата Г. през м. април 1993г. печалба от
БСТ в размер на 740151 лв. Първоинстанционният съд неправилно е кредитирал
показанията на свидетелите Я.М. и Д.М. като категорични. Втората от тях не знае цената на
придобитите имоти, което разколебава категоричността им, а същите е следвало да се ценят
в съответствие с показанията на свидетелката М.Д. и кредитирани в съвкупност относно
обстоятелството, че преди печалбата, пък и след нея доходите на семейството са били с
произход единствено от пътуванията на ищеца с кораби на БМФ, а след 13.07.1993г. от
адвокатската му практика. Въззивникът е придобил специалност инженер корабоводител в
търговския флот, подписал 10 годишен договор за работа по разпределение в „Параходство
БМФ“, който договор изпълнявал от 1983г. до 1993г., когато се е вписал в Адвокатска
колегия Варна. Показанията на свидетелката сочещи на осъществявано от ответницата
владение са общи приказки, съдържат противоречия, които следва да се съобразят, ако
настъпят предпоставки за разглеждане на евентуално наведеното възражение за придобИв.е
по давност. От друга страна показанията на свидетелката Я.М. не са преки, а знание за
разказаното й от Г., собствени умозаключения, че с такава голяма сума било естествено да
си купи имоти. Свидетелката не знае нито цената на имотите, нито размера на печалбата.
Относно владението – показанията на свидетелката са общи и несъстоятелни. Неправилно
съдът не е кредитирал като достоверни показанията на свидетелите ангажирани от ищеца,
защото по отношение на тях не са били налице предпоставките на чл. 172 от ГПК. По
поддържаното възражение за пълна трансформация на лично имущество не е проведено
пълно доказване – по делото няма доказателства печалбата от БСТ от 1993г. да е получена
от ответницата и по коя банкова сметка е получена; съдът не е съобразил, че свидетелите на
ответницата са били допуснати единствено за доказване на произхода на средствата, но не и
за извършеното плащане на цена от 50530 лв. по НА от 1993г., за което е налице и
недопустимост на основание чл. 164, ал. 1, т. 4 от ГПК; не е доказано също влагането на
спечелената сума в придобИв.ето на имуществото към момента на придобИв.ето. Ето защо
изводът на ВРС за доказаност на възражението за пълна трансформация на лично
имущество е необоснован. По тези съображения е отправено искане обжалваното решение
да се отмени и вместо него се постанови решение, с което се допусне съдебна делба между
страните на двата поземлени имота при квоти по ¼ ид.ч. за ищеца и ответницата Г. и ½ за
ответника В. С., а на сградата – при равни квоти между ищеца и ответницата Г..
В отговор на жалбата Д. М. Г. оспорва заявените в нея доводи. Поддържа, че
решението на ВРС е правилно и законосъобразно постановено, като съдът е съобразил като
доказано придобИв.ето на лични средства от нея съставляващи печалба от БСТ. За
съжаление писмените документи във връзка с получаване на печалбата съгласно ЗСч се
съхраняват 5 годни. Въззивникът не е оспорил, че заедно с Г. са ходили до гр. София за
получаване на печалбата, като той бил взел една част от нея в брой, а останалата била
преведена по банков път, което прави безпочвено оспорването на получаването на печалбата
от нея и начина на получаване на същата. Житейски оправдано е от друга страна
въззиваемата да отиде до столицата за печалбата си, придружена от съпруга си. В съдебната
практика е възприето разбирането, че тото-фишът е особен вид ценна книга, плащането на
2
която се дължи при предаване на част „А“, в случай на сбъдване на условията за печелене на
награда от играта, т.е. самата ценна книга представлява изпълнителен титул и в случай, че
тя е редовна и бъде предоставена на физическо лице, участник в играта в срока по чл. 50 от
Правилника за игровите условия на БСТ, по нея се дължи плащане /Решение № 603 от
02.12.2008г. по т.д. № 289/2008г. на ВКС, I ТО/. Следователно правото на печалба
принадлежи на приносителя на ценната книга, като удостоверителен знак за потвърждение
на направения печеливш залог. В случая печелившия фиш е бил предоставен в ДП „БСТ“ от
Г. и тя като приносител на ценната книга е призната за собственик на разпределената
печалба. Ето защо разпределената от БСТ печалба съставлява лично нейно имущество по
смисъла на чл. 20 от СК /отм./, поради което и като доказано е основателно възражението за
пълна трансформация по чл. 21, ал. 1 от СК /отм./. Последното се подкрепя и от показанията
на разпитаните свидетели, които са непротиворечиви и последователни. Плащането на
цената в брой при сключване на договора сочи, че съпругата е разполагала с паричните
средства в момента на придобИв.е, като с влагането им е настъпила трансформация на
личното имущество. Отправя искане поради всичко изложено обжалваното решение да се
потвърди с извод за правилност.
В отговор В. Е. С. оспорва жалбата като неоснователна и поддържа правилност и
обоснованост на обжалваното решение, което моли да се потвърди.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените
позиции по спора, като всяка от тях претендира присъждане на разноски за въззивното
производство.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно
нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост. По останалите въпроси, за да се произнесе, съдът
съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен от И. К. З. срещу Д. М. Г. и В. Е.
С. конститутивен иск с правно основание чл. 34 от ЗС за допускане и извършване делба на
недвижими имоти, както следва:
- ПИ с ид. № 10135.3505.1338 по КККР, одобрени със Заповед № РД[1]18-
64/16.05.2008г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. Варна, район „Младост“, с.о. „Сълзица“, с
площ от 1194 кв.м и при граници имоти с ид.: 10135.3505.594, 10135.3505.1337,
10135.3505.1339, 10135.3505.586, 10135.3505.589;
- Сграда с ид. № 10135.3505.1338.1 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-
64/16.05.2008г. на ИД на АГКК, разположена в ПИ с ид. 10135.3505.1338, находяща се в гр.
Варна, район „Младост“, с.о. „Сълзица“, със застроена площ от 38 кв.м., брой етажи: 2 и
предназначение: вилна сграда – еднофамилна и
- ПИ с ид. № 10135.3505.1339 по КККР, одобрени със Заповед № РД[1]18-
64/16.05.2008г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. Варна, район „Младост“, с.о. „Сълзица“, с
площ от 1194 кв.м. и при граници имоти с ид.: 10135.3505.1338, 10135.3505.1337,
3
10135.3505.1336, 10135.3505.586.
Фактическите твърдения, на които е основан иска са в следния смисъл: с договор за
покупко продажба, оформен с НА № 185/19.08.1993г. в режим на СИО с първата
ответницата придобили лозе, находящо се в гр. Варна, м. „Пчелина“, с площ от 1200 кв.м.,
заедно с построената в него масивна сезонна постройка, състояща се от изба с площ от 38
кв.м. и етаж с площ от 37 кв.м. Гражданският им брак с Д. Г., сключен на 25.03.1992г. бил
прекратен с Решение от 14.07.1995г. по гр.д. № 1191/1994г. по описа на ВРС. На
11.08.2020г. ответницата се снабдила с НА № 87/2020г., с който е призната за собственик на
основание придобивна давност на ½ ид.ч. от 1200 кв.м. ид.ч. от делбения имот, целият с
площ от 2531 кв.м., ведно с ½ ид.ч. от сградата в него, със ЗП от 38 кв.м., два броя подземни
етажа и предназначение вилна сграда – еднофамилна. Този имот е идентичен с имота по НА
№ 185/19.08.1993г. В представена за съставянето на акта скица от 14.10.2019г. от СГКК –
Варна за собственик е вписан ответникът В. С. на основание НА № 84/29.03.1991г., съгласно
който В.Н.Г. и И.Й.В. продават на В. С. 1200 кв.м. хавра-лозе-овощна градина, находяща се
в землището на с. Каменар, Варненско, м. „Куванлъка“, при съседи: П.Н. В. Д. Д., М.Ив. Р. и
Ив.Н. Д.. Този имот е също идентичен с делбения имот. Понастоящем съсобствеността по
отношение на имота съществува между ищеца и бившата му съпруга и втория ответник при
равни квоти, поради което отправил искане за допускане и извършване на делба на общите
имоти.
В отговор на исковата молба ответницата Д. М. Г. оспорила иска по основание.
Признала, че с ищеца са бивши съпрузи, както и че след сключване на брака им, на
19.08.1993г. закупила описания в исковата молба недвижим имот – лозе в гр. Варна, м.
„Пчелина“, с площ от 1200 кв.м., заедно с построената в него масивна постройка, състояща
се от изба и стая за сумата от 50 530 лева, заплатено напълно и в брой от нея, като купувач
на продавачите Т.Г. Д.а и Ив.Н. Д., за което е съставен НА № 185/1993г. Така закупеният от
нея имот е самостоятелен. Имота на втория ответник, закупен от него на 29.03.1991г. с НА
№ 84/1991г., също е бил самостоятелен към този момент. Т.е. всеки от ответниците е
закупил самостоятелни, съседни имоти, които никога не са обединявали в един общ имот.
Ето защо липсва съсобственост между страните, с което твърдение оспорила по основание
иска за делба. Оспорила на следващо място придобитият на 19.08.1993г. самостоятелен имот
да е придобит в режим на СИО с ищеца З.. Заявила, че имота е закупен от нея по време на
брака, но представлява нейна лична собственост, тъй като е закупен изцяло с лични
средства, за които съпругът няма принос и които средства чрез трансформацията им в
недвижим имот, продължават да са нейна лична собственост. Средствата за сделката за
покупка на лозето в размер на 50 530 лева са част от собствените й 740 151 лева, които
спечелила от Български спортен тотализатор, 13 тираж на тото 2, с фиш № 362/1993г.,
съгласно Удостоверение № КР 21/06.04.1993г. на БСТ, Централна дирекция. В
удостоверението изрично е посочено, че печалбата е лична. Печалбата й била преведена по
банков път и част от средствата вложила в придобИв.ето на имота по НА № 185/1993г. в
индивидуална собственост по време на брака. Ето защо имот с ид. 10135.3505.1338 в гр.
4
Варна, м. „Сълзица“ представлява нейна индивидуална собственост, чрез трансформация на
лични средства в придобИв.ето му по време на брака. Ето защо не е налице съсобственост
между страните по отношение на този имот. Евентуално и при извод за придобИв.е в режим
на СИО, се е позовала на придобивна давност на ½ ид.ч. на ищеца З., при владение само за
себе си в периода от 04.07.1998г. до 03.05.2022г. В този период посочила, че е владяла имота
еднолично, необезпокоявано с намерение за своене и като свой целия имот. Снабдила се е с
КНА № 87/2020г., който по силата на ТР № 11/2012г. на ОСГК на ВКС се ползва с
доказателствена стойност до доказване на обратното от оспорващата го страна. Поради
евентуалното възражение, имотът отново не е съсобствен между страните. По тези
съображения отправила искане за отхвърляне на иска с извод за неоснователност.
В отговор на исковата молба ответникът В. С. оспорил предявения срещу него иск за
делба на собствения му имот с ид. 1339 поради липса на възникнала между страните
съсобственост. Посочил, че имотът с площ от 1200 кв.м. е закупил с договор от 29.03.1991г.
от продавачите В.Г. и Ив. В.в в индивидуална собственост. Ответницата е закупила съседен
имот от Ив. Д. и съпругата му през 1993г., отново с площ от 1200 кв.м. и като граница на
нейния имот в акта й е описана неговата праводателка. Закупувайки имота, ответникът е
владял същия необезпокоявано до настоящия момент, но между двата имота не е имало
поставена ограда. Именно поради това, преди изготвяне на КП за м. „Сълзица“ от 1999г.,
двата съседни имота са заснети като един цял, с обща площ от 2532 кв.м. и е отразен в скица
като съсобствен имот. За поправяне на това нанасяне, на ответника било съобщено, че за
правилното нанасяне на имотите в СГКК следва да се извърши делба. Такава делба е
извършена през 2021г., за което представя НА № 170/21.10.2021г. По този начин останал
единствен собственик на имот 1339, който винаги е владял от закупуването му през 1991г.
Отправил искане в тази връзка делото за делба да се прекрати. Посочил, че ответницата
винаги е владяла съседния му имот и е станала изключителен собственик на ½ ид.ч. от
общия имот № 595, който вследствие на доброволната делба е разделен и тя е станала
собственик на имот № 1338.
В първо съдебно заседание ищецът оспорил възражението за трансформация на
лично имущество с твърдения, че средствата вложени в закупуването на делбения имот са
били семейна общност. Признал печалбата на ответницата от БСТ, но оспорил получените
средства като печалба да са били вложени в закупуването на процесния имот. Оспорил и
заявеното евентуално възражение за придобИв.е на ид.ч. от имота на оригинерно основание,
както и упражняваното от ответницата владение. Посочил, че след 1998г. и до настоящия
момент имотът се владее от него.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа страна:
Няма спор по делото, че ищецът и първата ответница са бивши съпрузи, чийто
граждански брак сключен на 25.03.1992г. е прекратен с влязло в законна сила решение по
гр.д. № 216/04.07.1998г. на ВРС /л. 87/.
5
От удостоверение № КР21/06.04.1993г., издадено от Централна дирекция на
Български спортен тотализатор, се установява, че Й. М. Г.-З.а е спечелила сумата от 740 151
лв. в 13 тираж на тото 2, 1993г., с фиш № 362 троен, продаден в 103-2-68. В
удостоверението е отразено още, че печалбата е лична /л. 91/.
От писмо изх. № 331/23.02.2023г. се установява, че в архивите на ДП „Български
спортен тотализатор“ няма съхранена информация относно начина на изплащане на
печалбата, тъй като документи от типа „платежни нареждания“ са с определен срок за
съхранение 10г. /л. 206/. С протоколно определение от с.з. проведена пред ВОС на
05.12.2023г. за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните е
прието обстоятелството, че на 06.04.1993г. Д. Г. е получила парична сума от „Банка Турист
Банк“ в размер на 40 130 лева с наредител на тази сума ИД „БСТ“.
С договор за покупко-продажба оформен в № 185/1993 г. на нотариус Д. С.а при ВРС,
на 19.08.1993г. Т.Г. Д.а и Ив.Н. Д. продали на Й. М. Г. лозе с площ 1200 кв.м, находящо се в
гр. Варна, м. „Пчелина“, заедно с построената е него масивна сезонна постройка, състояща
се от изба с площ 38 кв.м. и етаж с площ 37 кв.м., при съседи: В.Д., В.Н., П.Д. и К.Анд.,
срещу продажна цена в размер на 50530 лв., получена от продавачите напълно и в брой.
А с договор за покупко-продажба, обективиран в НА № 84/1991г. на нотариус Р. Т.
при ВРС, на 29.03.1991г. В.Н.Г. и И.Й.В. продали на В. Е. С. собствения им недвижим имот,
придобит в режим на СИО, а именно: 1200 кв.м хавра-лозе-овощна градина, находяща се в
землището на с. Каменар, обл. Варненска, м. „Куванлъка“, при съседи: П.Н. В. Д. Д., М.Ив.
Р. и Ив.Н. Д..
С КНА № 87 от 11.08.2020г. на нотариус Ст. К.а при ВРС след извършена
обстоятелствена проверка по реда на чл. 587, ал. 2 от ГПК Д. М. Г. е призната за собственик
на основание давностно владение на следния недвижим имот: ½ ид.ч. от 1200 кв.м ид.ч. от
поземлен имот с идентификатор № 10135.3505.595, целия с площ от 2531 кв.м, находящ се в
гр. Варна, район Младост, СО Сълзица, ведно с ½ ид.ч. от еднофамилна вилна сграда с
идентификатор № 10135.3505.595.1 със застроена площ 38 кв.м.
С договор за доброволна делба на недвижим имот по НА № 174/2021г. на нотариус
Ст. К.а при ВРС, на 21.10.2021 г. е извършена доброволна делба на поземлен имот с
идентификатор № 10135.3505.1338 с площ по скица от 1194 кв.м., а по НА – от 1200 кв.м.,
както и поземлен имот с идентификатор № 10135.3505.1339 с площ по скица от 1194 кв.м., а
по нотариален акт – от 1200 кв.м., между съделителите Д. М. Г. и В. Е. С., като първата
получила в дял собствеността върху ПИ с ид. 10135.3505.1338, а С. – собствеността върху
ПИ с ид. 10135.3505.1339.
От писмо от 22.03.2023г., издадено от ДМД при Община Варна, се установява, че за
имот с ид. 10135.3505.595 е разкрита партида № **********002 с титуляр Д. М. Г. с 1/1 ид.ч.
и платен данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за периода 2007 г. –
2022 г. Установява се също, че Д. Г. е подала три декларации по чл. 14 от ЗМДТ за имота,
както следва: декларация вх. № 20-71-891/30.03.1998г. за имот с адрес: гр. Варна, м. Пчелина
без посочен номер, представляващ земя с площ 1200 кв.м, и жилищна сграда на един етаж с
6
РЗП 37 кв.м., без приложен документ за собственост, при декларирани 1/1 ид.ч. за земята и
сградата; декларация вх. № ДК14012023/12.06.2012г. за същия имот и сграда с приложен
документ за собственост – нотариален акт № 185/19.08.1993г. и декларирани 1/1 ид.ч. и
декларация вх. № **********/16.10.2019г. за същите имоти, документ за собственост и ид.ч.
Реалното плащане на данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за
декларираната от нея земя и сграда за периода 2013г. – 2023г. се установява с приети
платежни документи - приходни квитанции и разписки на л. 223-234 от делото.
Съгласно приета декларация по чл. 14 от ЗМДТ вх. № 49-3-В216/30.05.1998г.,
подадена от И. К. З. е декларирана земя с площ 1200 кв.м. в гр. Варна, м. Пчелина, ведно със
сграда със застроена площ 38 кв.м., придобити чрез покупка с НА от 19.08.1993г., при
декларирани собственици: И. К. З. и Й. М. Г.-З.а, всеки притежаващ по ½ ид.ч.
Пред ВРС е проведена СТЕ, от заключението на която се установява, че за
територията, в която попадат процесните имоти, са действали и действат следните планове:
КП/1983г. на Северно от ж.к. „Възраждане“, приет с техническа комисия, според който
процесните поземлени имоти представляват имот с пл. № 1757, записан в разписния лист
към плана на Ив.Н. Д., площ от 2290 кв.м., получена от оцифрения графичен план;
КП/1999г. на м. „Сълзица“, одобрен със Заповед №РД-02-14-89/19.01.1999г. на МРРБ,
според който процесните поземлени имоти представляват имот с пл. № 595, площ 2531кв.м,
записан в кадастралния регистър със собственици Й. М. Г.-З.а и И. З., вписани с документ за
собственост - НА №185/1993г.; ПНИ на СО „Сълзица“, одобрен със Заповед №РД-22-7706-
636/28.01.2011г. на Областен Управител на Варненска област, според който процесните
поземлени имоти изцяло попадат в имот с ид. 10135.3505.595 с площ 2531 кв.м. със записан
в кадастралния регистър собственик Ив.Н. Д.. Отразена е и построена в имота сграда с ид.
10135.3505.595.1 и площ 38 кв.м. ПИ 10135.3505.595 по ПНИ е интегриран в КК без
промени; ПУП-ПУР на СО „Сълзица“, одобрен с Решение №3410- 7/ на ОС Варна по
Протокол №35/22,23,29.06.2011г., според който територия с площ 143 кв.м. от ПИ
10135.3505.595 по КК преди делбата попада в проектни улици по южната и източната
граници съгласно одобрения ПУП-ПУР на СО „Сълзица“. С разделянето на ПИ
10135.3505.595 се отделя част от ПИ с площ 143 кв.м, попадаща под трасето на пътека по
източната граница и под трасето на проектна улица по южната граница, а останалата част от
ПИ 10135.3505.595 е разделена на два равни дяла, всеки с площ 1194 кв.м., които в
кадастралната карта получават идентификатори 10135.3505.1338 и 10135.3505.1339. Според
заключението делбените поземлени имоти с актуални идентификатори № 10135.3505.1338 и
10135.3505.1339 по КК в предходните кадастрални планове са отразени като един цял
поземлен имот - ПИ 1756 по КП на Северно от ж.к. „Възраждане“ от 1983г.; ПИ 595 по КП
на м. „Сълзица“ от 1999г.; ПИ 10135.5305.595 по ПНИ на СО „Сълзица“ и ПИ
10135.3505.595 преди делбата по КК, като ПИ 595 по КП от 1999г. е идентичен с ПИ
10135.3505.595 по ПНИ на СО „Сълзица“ и ПИ 10135.3505.595 по КК на р-н „Младост“
преди делбата. В м. „Сълзица“/Соук сулар попадат част от местностите „Текето“ и
„Куванлъка“. Поземлените имоти, описани в НА № 185/19.08.1993г. и НА № 84/29.03.1991г.,
7
са съседни, защото продавачите са описани за съседи на продаваните поземлени имоти
/Ив.Н. Д. и В.Н.Г./. Сравнявайки описанието на имотите в нотариалните актове, действащия
към момента на съставянето им КП от 1983г. и вписванията на собствениците в разписните
листи към плана, вещото лице заключава, че имотите, предмет на продажбените договори,
съответстват на процесните поземлени имоти с актуални идентификатори №
10135.3505.1338, 10135.3505.1338.1 и 10135.3505.1339. При извършен оглед на място
експертът е констатирал, че между ПИ 10135.3505.1338 и ПИ 10135.3505.1339 са останали
част от бетоновите колове по общата им граница, има останали части от западната ограда,
изградена от бетонови колове и оградна мрежа, както и останки от каменна ограда,
изградена по северната граница на имота, а южната граница на процесния ПИ
10135.3505.1338 е отделена с бетонови колове и оградна мрежа от собственика на съседния
ПИ 10135.3505.586.
За установяване на произхода на средствата и влагането им в покупката на делбения
имот на 19.08.1993г., както и на владението на закупения имот и вилна сграда, по делото са
ангажирани и гласни доказателства посредством показанията на свидетелите Я.М. и Д.Г. –
М. /ангажирани от ответницата Г., втората свидетелка нейна сестра/ и Т.В. и М.Д.
/ангажирани от ищеца/.
От показанията на първата свидетелка се установява, че през м. март 1993г. Д. Г.
спечелила шестица от тотото и с печалбата си е купила апартамент и имот в м. „Пчелина“.
Свидетелката знае, че е купила имота именно с парите от Тотото, защото не е разполагала с
пари от друго място. Почти цялата печалба отишла за закупуване на имоти. След около
година Г. се развела и от тогава само тя се грижи за поземления имот. Свидетелката е
посещавала няколко пъти имота преди около 10 години, помагала на Г. да копае и да
събират плодове /праскови/. Спомня си, че в имота имало лозе и овощни дървета, както и на
вид необитаема вила, в която тя не е влизала. Посочва, че имотът е бил под наклон и с площ
около 1 дка, както и че са стигнали до него по черен път. Не й е известно някой друг да е
имал претенции към имота на Г., вкл. бившият й съпруг.
В показанията си свидетелката[1]М.ч установява, че печалбата на сестра й от м. март
1993г. в размер на 740 000 лв. била изплатена около месец по-късно, като част от сумата е
получила в брой в София, а остатъкът й бил преведен по банков път. Споделя, че след като
научила за печалбата, сестра й започнала да си търси имот, който да купи за себе си, понеже
имала проблеми със съпруга й и се опасявала да не остане без жилище, където да живее с
детето й, родено през 1991г. Така през м. август 1993г. Г. купила апартамент в гр. Варна
срещу Окръжна болница и дворно място около 1.2 дка в м. „Пчелина“ заедно с двуетажна
вила. Сигурна е, че средствата послужили за закупуване на имотите са от печалбата на
сестра й, понеже семейството на последната тогава не е разполагало със спестявания и е
имало финансови затруднения – сестра й била по майчинство, а съпругът й започнал да
пътувал по корабите, но имал проблеми и бил уволнен. Известно й е, че след развода през
1998г. само сестра й се грижи за закупения поземлен имот в м. „Пчелина“ и го стопанисва с
помощта на приятели, като го посещава поне веднъж месечно, прекопава мястото и събира
8
плодовете от овощните дървета. Свидетелката също е посещавала имота, последно преди
пандемията през 2020г., когато вилната сграда била разграбена /без врати и прозорци/. По
време на пандемията и сестра й спряла да посещава имота и занемарила поддръжката му, но
не го е изоставила. Свидетелката знае от сестра си, че бившият й съпруг И. З. постоянно
имал някакви претенции към имота, но тя не го е виждала там, нито е чувала, че има
желание да го посети.
От показанията на свидетеля Т.В. се установява, че за пръв път преди около 15
години същият е бил ангажиран от ищеца да почисти негов имот в м. „Пчелина“, който бил
обрасъл със саморасли дървета и друга растителност и от тогава той започнал да почиства
имота периодично, по един-два пъти годишно. Не си спомня да е виждал лозе или овощни
дървета в имота. Последно е ходил там преди около месец. Тогава вилната сграда в имота
била разграбена, без врати, прозорци и с компрометиран покрив. Преди тога сградата също
не е била годна за обитаване. Свидетелят не си спомня какво заплащане е получавал за
услугата по почистването. Има фирма, но не е осчетоводявал възнаграждението. Известно
му е, че имотът е почистван с цел продажба. През годините не е виждал други хора в имота
освен ищеца З.. Непозната му е и ответницата Г..
В показанията си М.Д. сочи, че работи като брокер на недвижими имот. През 2009 г.
ищецът З. я потърсил във връзка с продажбата на негов имот в м. „Пчелина“. Свидетелката
описва имота без материализирани на място граници, с денивелация, обрасъл със саморасла
растителност и разположена в него необитаема вилна сграда без врати и прозорци, без вода
и електричество. Разказва, че от 2009г. предлага имота за продан и води потенциални
купувачи на оглед, последно преди 7-8 месеца. Преди насрочен оглед се обаждала на З. и
той организирал почистването на имота, за да може да се покаже. До продажба така и не се е
стигнало, понеже имотът е съсобствен на З. и бившата му съпруга. Знае от брата на З., че
последният е купил имота със средства от пътуванията му по корабите и с намерение да
бъде семейна къща.
СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните
правни изводи:
Общо е правилото на чл. 19, ал. 1 от СК/1985г. /отм./, че вещите и правата върху
вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на
съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това, на чие име са
придобити.
Изключение от общото правило е преобразуването на лично имущество уредено в чл.
21, ал. 1 от СК/1985г. /отм./, съгласно което лични са вещите, правата върху вещи и
паричните влогове, придобити през време на брака изцяло с лично имущество по чл. 20, ал.
1 или с друго лично имущество, придобито преди брака. А лично имущество по чл. 20, ал. 1
от този СК са вещите, правата върху вещи и паричните влогове, придобити преди брака,
както и тези, придобити през време на брака по наследство и по дарение и принадлежат на
съпруга, който ги е придобил. Т.е. характерът на собствеността върху придобития имот се
определя от този на вложените в придобИв.ето средства, обективиращи приноса за него.
9
Съвместният принос на съпрузите се предполага оборимо при възмездните
придобивни основания, какъвто е договорът за покупко - продажба на недвижим имот /чл.
19, ал. 3 от СК/1985г./отм./. Критерият за преобразуване на лично имущество в закупения
през време на брака имот е изцяло обективен – изследва се характерът на вложените в
придобИв.ето средства. Плащането на цената в брой при сключване на договора сочи, че
съпрузите са разполагали с паричните средства в момента на придобИв.ето, както и че
трансформацията е възможна при доказване произхода на средствата /т. 4 от ТР 5 от
29.12.2014г. по т.д. № 5/2013г. на ОСГТК на ВКС/.
Установено е по делото, че страните са били съпрузи в периода 25.03.1992г.-
04.07.1998г., а делбеният имот представляващ понастоящем ПИ с ид. № 10135.3505.1338 по
КККР в гр. Варна, район „Младост“, с.о. „Сълзица“, с площ от 1194 кв.м., заедно с
разположена в него Сграда с ид. № 10135.3505.1338.1 по КККР, със застроена площ от 38
кв.м., брой етажи: 2 и предназначение: вилна сграда – еднофамилна, е придобит от
съпругата Й. Г. на възмездно основание по време на брака – на 19.08.1993г. с договор по НА
№ 185/1993г. за сумата в размер на 50530 лв.
Спорен в отношенията между страните е въпросът оборена ли е презумпцията за
съвместен принос на съпрузите в придобИв.ето на имота и доказано ли е възражението на
ответницата за трансформация на лично имущество в придобИв.ето на делбения имот чрез
успешно обратно доказване по законовата презумпция за съвместен принос, в която връзка
да докаже придобивната стойност на имота, размерът на вложените средства, които имат
личен произход и са еквивалентни на придобивната стойност на имота и влагането на тези
средства при придобИв.ето на имота.
Няма спор по делото, а и с писмени доказателства е установено, че към 06.04.1993г.
ответницата Й. Г. е спечелила от 13-ти тираж на тото 2/1993г. сумата от 740 151 лева
неденоминирани лева с фиш № 362, троен, подаден в 103-2-68. Няма спор между страните
също, че печалбата от участие с фишове в Спортния тотализатор е лична на ответницата.
Безспорно сумата в размер на 40 130 лева ответницата получила в гр. София в брой, а
разликата до пълния размер на печалбата получила по банков път. Установено е по делото,
че в архива на ДП „Български спортен тотализатор“ не е налична съхранена информация
относно начина на изплащане на последната част от печалбата поради обективния факт на
изтичане на регламентирания срок за съхранение на документите в тази връзка. Доколкото
обаче самата печалба, нито размерът й не са оспорени от ищеца по делото, както и
получаването на част от нея в брой от ответницата, съдът приема, че недоказаният по
обективни причини начин на изплащане на остатъка от печалбата е ирелевантен за изхода на
спора.
Печалбата от участие с фишове на Спортния тотализатор, като случаен източник на
средства може да бъде обща на двамата съпрузи, ако закупуването на фишовете става с
общо съгласие и с общо намерение печалбата да бъде на двамата. Твърдение в този смисъл
обаче не е въведено от ищеца в хода на делото. А щом всеки от съпрузите участва в
издръжката на семейството и грижата за децата според възможностите си, участието в
10
играта на Спортния тотализатор не може да се счита за семеен придобив. Тя в такъв случай
не е резултат на труда, на средствата или работата в домакинството на другия съпруг
/Решение № 144 от 2.11.1964г. по гр.д. № 124/1964г., ОСГК/.
Оспорен на следващо място е факта на влагане на получените под формата на
печалба средства от ответницата в придобИв.ето на имота по НА № 185/1993г. По спорния
въпрос, съдът приема, че влагането именно на средствата – получена печалба от ДП
„Български спортен тотализатор“ от Й. Г. в придобИв.ето на делбения имот е установено по
делото от показанията на свидетелите М. и М.ч /последните преценени при отчитане на
предпоставките за приложение на чл. 172 от ГПК/. От свидетелските показания на тези
свидетели се установява, че през февруари-март 1993г. ответницата спечелила петица и
шестица от БСТ, като печалбата получила след около месец. Част от печалбата получила в
брой, факт обявен за безспорен между страните, а разликата по банков път. Към този момент
имали проблеми в отношенията със съпруга й и започнала да търси жилище за себе си, за да
има къде да живее с роденото през 1991г. общо дете на страните. През м. август същата
година и точно с тези средства купила апартамент в гр. Варна, на бул. „Цар Освободител“ №
81 и процесната вила в м. „Пчелина“. До този момент единствен източник на доходи за нея
били средствата, получавани по майчинство. През 1994г. съпрузите инициирали
производство за развод, което продължило до 1998г. От този момент ответницата Й. Г.
установила свое владение върху делбения имот, което упражнявала еднолично, постоянно,
явно и спокойно изключително за себе си. Показанията на тази група свидетели се
кредитират от съдебния състав по вътрешно убеждение като преки, трайни и относими по и
във времето към релевантните факти на получаване на печалбата от БСТ и влагане на
средствата от печалбата в придобИв.ето на имота. Показанията на тези свидетели са
систематизирани, логично и добросъвестно поднесени пред съда, ясни и непротиворечиви
са, а в различни части се подкрепят, както от писмените доказателства по делото, така и от
експертното заключение по СТЕ. От друга страна показанията на свидетеля Т.В. датират от
2008г. /“г-н З. се свърза с мен преди 15 години“/, а тези на свидетелката М.Д. от 2009г.
Същите не са плод на преки впечатления на свидетелите нито от доходите на семейството,
нито от придобИв.ето на имота, нито от вложените в придобИв.ето му средства. В частите,
сочещи произхода на средствата, послужили за придобИв.е на имота съдът приеми тези
гласни доказателства за колебливи, некатегорични, изолирани и неподкрепени от други
доказателства по делото, поради което и цени същите като недостоверни. Неоснователно е
поддържаното в жалбата оплакване, че първата група свидетели били допуснати единствено
за доказване на произхода на средствата, но не и за извършеното плащане на цената от
50530 лв. по НА от 1993г., за което се позовава и на недопустимост на основание чл. 164, ал.
1, т. 4 от ГПК. Съгласно протоколно определение от с.з. от 13.04.2023г., ВРС изрично е
допуснал гласните доказателства за установяване и на факта на влагане на средствата от
печалбата от БСТ в закупуването на делбения имот през 1993г. с извод за допустимост на
свидетелските показания в тази част. Настоящият съдебен състав също приема, че в случая
не е налице хипотеза на недопустимост по смисъла на чл. 164, ал. 1 от ГПК.
11
Въз основа на съвкупната оценка на събраните по делото доказателства, съдебният
състав приема, че по делото е проведено успешно обратно доказване по законовата
презумпция за съвместен принос. Установено е, че с договор за покупко продажба, сключен
единствено от съпругата по НА № 185/19.08.1993г. по време на брака си, ищецът и първата
ответница придобили делбеният поземлен имот, ведно със сграда, на придобивна стойност
от 50530 лева; в този размер ответницата е вложила средства при придобИв.ето на имота,
които средства под формата на печалба в по-голям размер от БСТ от 13-ти тираж на тото
2/1993г., й били изплатени от ДП „БСТ“ 4 месеца по-рано – към 06.04.1993г., както и че тези
средства имат личен произход и са еквивалентни на придобивната стойност на имота. Ето
защо съдът формира правен извод, че възражението за пълна трансформация по чл. 21, ал. 1
СК/1985 /отм./ е доказано по основание. На основание пълна трансформация на лични
средства в придобИв.ето на делбения имот, въззиваемата Г. е станала изключителен
собственик на закупения през 1993г. поземлен имот и сграда в м. „Пчелина“. Между
страните не е налице възникнала имуществена общност по отношение на този имот. Липсата
на установена съсобственост между страните обуславя неоснователност на иска за
допускане и извършване на съдебна делба на този имот и същият като неоснователен следва
да се отхвърли.
По отношение на предявения иск за делба на съседния имот – ПИ с ид. №
10135.3505.1338 по КККР е установено от заключението на СТЕ, че същият е идентичен с
имота придобит от ответника В. С. по силата на договора по НА № 84 от 29.03.1991г.
Установено е, че закупеният от ответницата Г. имот към момента на придобИв.ето му е бил
част от ПИ 1756 по КП/1983г., идентичен с ПИ 595 по КП/1999г., ПИ 10135.5305.595 по
ПНИ на СО „Сълзица“ от 2011г. и ПИ 10135.3505.595 по КК. В ПИ 1756 е била включена и
съседна площ от 1200 кв.м., която е придобита от ответника В. С. по силата на НА № 84 от
29.03.1991г. Нанесената по този начин „съсобственост“ върху ПИ 10135.3505.595 е
прекратена с извършената на 21.10.2021г. доброволна делба, при която Г. е получила в дял и
собственост делбеният имот с ид. 10135.3505.1338 и построената в него сграда с
ид.10135.3505.1338.1, а В. С. – получил в индивидуална собственост делбеният имот с ид.
10135.3505.1339. Така по отношение на последния не е установена възникнала между
страните съсобственост на конкретни придобивни основания, правото на собственост
принадлежи изключително на един субект – ответника В. С., а ищецът не притежава права
по отношение на идеални части от имота. Ето защо и с извод за липса на възникнала между
страните имуществена общност по отношение на имота, предявеният иск за делба се явява
недоказан по основание и като неоснователен следва да се отхвърли.
В обжалваното решение е постановен идентичен правен резултат, който като
правилен следва да се потвърди.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК всяка от въззиваемите
страни има право на поискани разноски. Съгласно представен списък и доказателствата по
делото, реализираните от В. С. разноски под формата на платено възнаграждение на адвокат
възлизат на 600 лв. В този размер отговорността за разноските следва да се възложи в
12
тежест на въззивника. Въззиваемата Г. не представя доказателства за действително
реализирани разноски пред настоящата инстанция, поради което разноски в полза на тази
страна не следва да се присъждат.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2341 от 27.06.2023г. по гр.д. № 16964/2021г. по описа
на ВРС, 51-ви състав, с което на основание чл. 34, ал. 1 от ЗС е отхвърлен предявеният от
И. К. З. с ЕГН ********** срещу Д. М. Г. с ЕГН ********** и В. Е. С. с ЕГН **********
иск за допускане и извършване на съдебна делба на недвижими имоти, както следва:
- ПИ с ид. № 10135.3505.1338 по КККР, одобрени със Заповед № РД[1]18-
64/16.05.2008г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. Варна, район „Младост“, с.о. „Сълзица“, с
площ от 1194 кв.м и при граници имоти с ид.: 10135.3505.594, 10135.3505.1337,
10135.3505.1339, 10135.3505.586, 10135.3505.589;
- Сграда с ид. № 10135.3505.1338.1 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-
64/16.05.2008г. на ИД на АГКК, разположена в ПИ с ид. 10135.3505.1338, находяща се в гр.
Варна, район „Младост“, с.о. „Сълзица“, със застроена площ от 38 кв.м., брой етажи: 2 и
предназначение: вилна сграда – еднофамилна и
- ПИ с ид. № 10135.3505.1339 по КККР, одобрени със Заповед № РД[1]18-
64/16.05.2008г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. Варна, район „Младост“, с.о. „Сълзица“, с
площ от 1194 кв.м. и при граници имоти с ид.: 10135.3505.1338, 10135.3505.1337,
10135.3505.1336, 10135.3505.586.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК И. К. З. с ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на В. Е. С. с ЕГН ********** сумата от 600 лева, представляваща реализирани
съдебни разноски пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен
срок, който за страните започва да тече от получаване на съобщението за постановяването
му по аргумент от чл. 280, ал. 2, т. 1 от ГПК.
На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК препис от настоящето решение да се връчи на
страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му.
Председател: _______________________
Членове:
13
1._______________________
2._______________________
14