Р Е Ш Е Н И Е
№ 04.03.2021 година град Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският окръжен съд четвърти граждански състав
На ………….…петнадесети
февруари…две хиляди двадесет и първа година
В открито съдебно заседание,
в следния състав:
СЪДИЯ: АННА ПЕТКОВА
Секретар: Веселена
Караславова
Прокурор:
Като разгледа
докладваното от съдия А. Петкова д.н. № 205 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 625 и сл.
от ТЗ.
Постъпила
е молба от „Етикет Галерия“ ЕООД със седалище и адрес на управление: област
Хасково, град Димитровград, бул. Иван Вазов № 16 ап. 11, с ЕИК ******,
представлявано от управителя Х.М.М., с искания за откриване производство по
несъстоятелност и обявяване несъстоятелността на търговското дружество.
Исканията са аргументирани с твърдения за настъпила неплатежоспособност и
свръхзадлъжнялост на дружеството. Моли съда да констатира неплатежоспособността
и свръхзадължеността му, да открие производство по несъстоятелност и да обяви
дружеството в несъстоятелност.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
За да бъде открито
производство по несъстоятелност по отношение на търговец следва да бъде
доказано настъпване на едно от двете установени в закона основания за това, а
именно: 1) че търговецът е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ,
или 2) че търговецът е свръхзадължен по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ.
Неплатежоспособността
представлява обективно икономическо състояние на търговеца, което съгласно
дефинитивната норма на чл. 608, ал. 1 ТЗ
се изразява в невъзможността му да изпълни свое изискуемо парично задължение,
породено от или отнасящо се до търговска сделка, или изискуемо публичноправно
задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или
изискуемо задължение по частно държавно вземане. Освен това за да се приеме, че
е налице неплатежоспособност, следва да се установи и това, че невъзможността
на търговеца да покрие свои изискуеми задължения от вида на посочените, е
обективно състояние, т. е. такова, което стои извън волята на задълженото лице
и е различна от съзнателното фактическо бездействие на длъжника да изпълни
конкретно парично задължение към кредитор, както и че тази невъзможност
представлява трайно състояние за търговеца /арг. от чл. 631 ТЗ/.
Извод за това дали е налице неплатежоспособност по отношение на даден търговец,
с описаните характеристики на това понятие, се прави при изследване на
цялостното икономическо състояние на предприятието – длъжник, посредством
коефициентите на ликвидност, събираемост и финансова автономност, и след
отговор на въпроса дали то притежава достатъчно краткотрайни активи, с които да
може да погасява своите краткосрочни, съответно текущи задължения. Приема се,
че именно краткотрайните активи, с които разполага едно действащо предприятие,
а не дълготрайните такива, са източник на средства за погасяване на
краткосрочните, съответно текущите задължения на търговеца, тъй като тези
активи участват еднократно в производствения процес и в резултат на това могат за
кратък период от време да се преобразуват в парични средства. Ето защо
краткотрайните активи са тези, които са от значение при формиране на извода
дали дадено предприятие може да посреща своите краткосрочни задължения или не,
с оглед на което и от икономическите показатели, които подлежат на изследване,
водещи за това да се направи извод дали е налице състояние на
неплатежоспособност, са показателите за ликвидност и основно този за обща
ликвидност.
Съдът счита, че предвид
изявленията на молителя, направени в молбата по чл. 625 ТЗ,
може да се направи извод, че в негова тежест са възникнали посочените по-горе
парични задължения към НАП. Възникването на тези задължения се признава в
производството от „Етикет Галерия“ ЕООД – Димитровград, което има качеството на
длъжник по него, поради което и предвид това, че този факт е неизгоден за
дружеството, то съдът счита, че направеното изявление има доказателствена сила
и въз основа на него следва да се приеме за доказано, че признатото
обстоятелство се е осъществило. Освен това с изявленията си, направени в
молбата, с която съдът е сезиран, молителят признава и факта, че към момента
задължението не е погасено чрез плащане или чрез друг способ за погасяване на
задълженията.
Касае се за публичноправно
задължение към държавата (към НАП), свързано с търговската дейност на
дружеството-длъжник, т.е. от вида на тези, предвидени в чл. 608, ал. 1 т. 2
от ТЗ и възможността за тяхното изпълнение от търговеца е релевантна
при изследване на въпроса дали той е неплатежоспособен.
Съдът приема и това, че
посоченото задължение е изискуемо към датата на сезиране на съда, тъй като и
това обстоятелство е изрично признато от молителя, който е длъжник по него, с
изявленията му, направени в молбата по чл. 625 ТЗ
и в приложения към нея списък на кредиторите. Тези изводи намират опора в
заключението съдебно-икономическата експертиза с вещо лице Ц. за съществуването
и размера на задълженията на дружеството-молител.
След като в
производството се доказа, че в тежест на "Етикет Галерия“ ЕООД са
възникнали процесните задължения, които са изискуеми към момента и не се
установява да са погасени, то следва да се приеме, че е налице първата от
посочените предпоставки, за да се приеме, че молителят е неплатежоспособен
съгласно чл. 608, ал. 1, т.
2 ТЗ.
На следващо място,
съдът трябва да се произнесе и по въпроса, дали "Етикет Галерия“ ЕООД
притежава активи, с които да заплати както тези свои задължения към държавата,
посочени от него в списъка на кредитори, а така също и всички краткосрочни,
съответно текущи задължения, възникнали в негова тежест, като съобрази
събраните в производството доказателства, установяващи финансово-икономическото
състояние на длъжника, които в случая са представените по делото
годишни-финасови отчети, както и заключението на изготвената СИЕ, което съдържа
пълен анализ на събраната данъчно-осигурителна информация.
Както беше посочено в
настоящото изложение, от значение при формиране на извода дали едно предприятие
може да посреща своите краткосрочни задължения или не, е какъв е размерът на
краткотрайните му активи, които се приема, че са източник на средства за
погасяване на краткосрочните, съответно текущите задължения на търговеца.
От изводите на вещото
лице, изготвило приетата по делото СИЕ, се установява, че към датата на
подаване на молбата, инициирала настоящото производство, ДМА на дружеството липсват,
а краткотрайните активи са на обща стойност 9000 лева. При това, на вещото лице
са дадени само устни обяснения, че сумата представлява платена гаранция по
сключен договор с МОЛ „Галерия“ Бургас за наема на търговски обект, който
дружеството-длъжник ползвало за дейността си. Счетоводни документи,
потвърждаващи основанието за завеждане на сумата като „аванс“, липсват. Към
същия период задълженията на дружеството са общо в размер на 26980,34 лева. На
04.11.2020 година дружеството е подало СД по ЗДДС, по която е начислен ДДС за
внасяне. Така към 29.01.2021 година – датата, на която на в.л. е предоставена
данъчно-осигурителната информация от публичния изпълнител, задълженията на
дружеството към Държавата вече са в общ размер 29157,80 лева.
Вещото лице счита,
че приложения към молбата баланс е
некоректен, тъй като задълженията (пасивите) на дружеството са посочени невярно
и променят изцяло структурата му. Предлага свой вариант на баланса, в който
сочи действително установените задължения в размер на 27 х.лв.
В.л. е установило, че
последното си плащане дружеството е извършило на 14.01.2020 година, като общо
400 лева са преведени по сметка на публичното изпълнение за погасяване на
задължението към НАП. След м.януари 2020 година няма плащания по което и да е
от задълженията, формиращи общия размер на задължението към НАП. В.л. е
проверило подаваните от дружеството в НАП месечни справки-декларации по ЗДДС и
установи, че от месец ноември 2019 година до месец септември 2020 година
включително подаваните справки-декларации са нулеви. Следователно, през този
период дружеството не е извършвало дейност. За м. октомври 2010 година е
подадена справка-декларация за извършени облагаеми доставки на стойност
7871,52, но тази сума се отнася за окончателната реализация и бракуване на
останалата налична стока и оборудване на магазина, което води до извода, че от
м.ноември 2019 година дружеството фактически не извършва дейност.
Експертизата стига до
заключението, че пасивите на длъжника надвишават активите му. Обяснява, че
задълженията от 27 х.лв. всекидневно се увеличават със законната лихва и те са
текущи задължения, които длъжникът не може да покрие с наличните си парични средства
– 9 х.лв. и то само фигуриращи в баланса, без сигурност, че дружеството ще
успее да си ги възстанови. В.л. е установило, че последното си плащане
дружеството е извършило на 14.01.2020 година, като общо 400 лева са преведени
по сметка на публичното изпълнение за погасяване на задължението към НАП. След
м.януари 2020 година няма плащания по което и да е от задълженията, формиращи
общия размер на задължението към НАП. Според вещото лице, анализът на данни от
данъчно-осигурителната сметка в НАП за „Етикет Галерия“ ЕООД дава основание за
извода, че от 21.07.2020 година за
дружеството е станало фактически невъзможно да погасява задълженията си. Дружеството-длъжник
не притежава ликвидно имущество. А първоначалните разноски за производството по
несъстоятелност ще може да покрие само в случай, ако се приеме, че касовата
наличност реално съществува. В същото време, в с.з. вещото лице уточнява, че няма
сигурност относно това, че такава парична сума се намира в касата на
дружеството, а не е само по счетоводно записване. От друга страна,
процесуалният представител на дружеството длъжник в с.з. на 15.02.2021 година
прави изявление в смисъл, че „Етикет Галерия“ ЕООД не разполага с никакви
парични средства, с които да предплати първоначалните разноски.
Към същия период показателите на коефициентите за
ликвидност са следните: 0,33% коефициент на обща ликвидност; 0,66% коефициент
на бърза ликвидност; 0,66% коефициент на незабавна ликвидност; 0,33% коефициент
на абсолютна ликвидност. Тези коефициенти се считат за приемливи, ако
величината им е равна на единица или малко над единица. Конкретните показатели
на дружеството-длъжник са основание за извода, че то не е ликвидно и не е в
състояние да продължи да функционира с наличните си парични средства и
материални активи, при така натрупаните задължения. В.л. обяснява, че тези
коефициенти са приети с отчитането на парична наличност за 7 х.лв. и при
условие, че платеният аванс за 9 х.лв.
ще се реализира като актив. Т.е., ако игнорираме тези активи, показателите по
тези пера ще бъдат още по-лоши.
Коефициент за
финансовата автономност на дружеството към същия момент е 0,40, а за
задлъжнялост – 2,45. Т.е. дружеството е задлъжняло и неавтономно – финансовата
му независимост(автономност) е под нулата, а привлеченият капитал/задълженията
са близо 2,5 пъти по-голям от собствения му капитал.
При така събраните
доказателства и установени факти, съдът намира за безспорно установено, че при
липса на всякакво имущество и пълно декапитализиране, дружеството не е в
състояние да покрие паричните си задължения, поради което съдът намира, че търговецът
се намира в неплатежоспособност и не е в
състояние да изпълни изискуеми и установени по основание във фазата по
разглеждане на молбата за откриване на производство по несъстоятелност парични
задължения, свързани с търговската му дейност. Не би могло да се приеме, че
затрудненията на длъжника имат временен характер, тъй като е налице спиране на
плащанията, а и от събраните по делото доказателства е безспорно, че дружеството
не разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му. От
анализа, извършен от вещото лице, съпоставен с изявлението на процесуалния
представител на дружеството-длъжник, следва, че водената по „каса“ сума
съществува само като счетоводно записване, но дори и да се приеме противното, това
не променя изложения по-горе извод. Невъзможността на търговеца да покрие свои
изискуеми задължения от вида на посочените, е обективно. Това е така, защото
стои извън волята му и е различна от съзнателното фактическо бездействие на
длъжника да изпълни конкретно парично задължение към кредитор.
С оглед на това, съдът
намира, че по делото се доказа, че са налице всички предпоставки, при които се
приема, че един търговец е неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ
и чл. 631 ТЗ,
поради което по отношение на "Етикет Галерия“ ЕООД трябва да се открие
производство по несъстоятелност на посоченото основание.
Предвид направения
извод за наличие на състояние на неплатежоспособност на молителя, съдът следва
да определи и началната ѝ дата и с оглед констатациите на вещото лице за
липса на плащания, това е датата 21.07.2020 година.
Съдът следва да
разгледа и дали по делото се доказва да са налице предвидените в закона
предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност на второто
кумулативно заявено от молителя основание за това, а именно наличие на
състояние на свръхзадълженост по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ.
Свръхзадължеността е специално основание за откриване на производство по
несъстоятелност, което се прилага само за капиталовите търговски дружества,
каквото е и ответното. То е налице тогава, когато паричните задължения в пасива
на дружеството, включително и неизискуемите такива, надхвърлят имуществото в
актива му, определено при съобразяване на стойностите както на краткотрайните,
така и на дълготрайните активи. В този смисъл е практиката на ВКС, н.п. Решение
№ 152/ 13.07.2018 г., постановено по т. д. № 2205/ 2017 г. по описа на ВКС, I
т. о.
От заключението на
изготвената съдебно-икономическа експертиза се установява, че общо
притежаваните от молителя краткотрайни активи (по счетоводни данни) към 31.12.2017
година са с балансова стойност от 12 х.лв., към 31.12.2018 година – 33 х.лв.,
към 31.12.2019 година - 26 х.лв., а към 09.11.2020 година – 9 х.лв. лева. Към
тези дати балансовата стойност на всички краткосрочни парични задължения, които
са възникнали в тежест на търговеца, в това число търговски и данъчни
задължения, както и задължения към персонал, са съответно: 22 х.лв., 35 х.лв.,
5 х.лв. и към 09.11.2020 година те вече са 27 х.лв. На фона на констатацията на
вещото лице за това, че дружеството е преустановило дейност, ликвидирало е
остатъците на стока, разпродало е инвентара и от 21.07.2021 година е във
фактическа невъзможност да се разплаща, съдът приема, че се касае за обективно
задлъжняване на дружеството. По този начин, към датата на подаване на молбата
за откриване на производство по несъстоятелност, дружеството не е разполагало с
имущество за удовлетворяване на своите кредитори, както с изискуеми, така и с
неизискуеми вземания. Ето защо към 09.11.2020 година това дружество е било в
състояние на свръхзадълженост. Това състояние е налице и във времето след този
момент до края на устните състезания пред настоящата инстанция, още повече, че
натрупаните задължения към НАП са лихвоносни и ежедневно се увеличават с
размера на дължимите лихви.
За начална дата на
свръхзадължеността следва да бъде определена 21.07.2020 година, която е
първата, към която по делото се установява със сигурност, че активът на
дружеството е на стойност, която не е достатъчна, за да бъдат погасени всички
възникнали в негова тежест парични задължения с настъпил и с ненастъпил падеж.
Предвид всичко
изложено, следва да се заключи, че по делото се доказа, че дружеството-молител
е както неплатежоспособен, така и свръхзадължен търговец, като началната дата
на неплатежоспособността и свръхзадължеността
– 21.07.2020 година. Следователно и доколкото двете основания за откриване на
производство по несъстоятелност са предявени кумулативно, по отношение на
"Етикет Галерия“ ЕООД следва да бъде открито производство по
несъстоятелност на основание неплатежоспособност и свръхзадълженост, които са
настъпили практически едновременно.
Съдът счита, че са
налице предпоставките на чл. 632 ал. 1 ТЗ и решението следва да бъде
постановено в тази хипотеза. „Етикет Галерия“ ЕООД няма въобще имущество, т.е.
липсват каквито и да било средства за покриване на първоначалните разноски. С
определение № 260162/16.11.2020 година съдът предостави възможност на длъжника
„Етикет Галерия“ ЕООД, както и на всички негови кредитори, да внесат средства
за покриване на разноски в производство по несъстоятелност. Определението на
съда е публикувано по партидата на дружеството-длъжник в Търговския регистър
на 17.11.2020 година. По този начин,
указанията на съда следва да се считат достигнали до възможно най-широк кръг
кредитори, заинтересовани от развитие на производството по несъстоятелност на „Етикет
Галерия“ ЕООД, а длъжникът е уведомен изрично – с връчване на препис от
определението на 25.11.2020 година. До настоящия момент необходимите за производството
начални разноски не са предплатени, въпреки че с определението на ХОС са разяснени последиците от това и длъжникът
и кредиторите са предупредени за възможното спиране на производството на
основание чл. 632 ал. 1 ТЗ. Ето защо наред с обявяването на
неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, съдът следва да допусне
обезпечение чрез налагане на общ запор върху имуществото, да постанови
прекратяване на дейността на предприятието, да обяви длъжника в несъстоятелност
и да спре производството.
С оглед на това, че
производството е образувано по молба на длъжник, то на основание чл. 620, ал. 1 ТЗ
дължимата държавна такса за откриване на производството по несъстоятелност в
размер на 250 лв. не е събрана предварително. Ето защо и съдът с настоящото
решение следва да осъди "Етикет Галерия“ ЕООД да я заплати по сметка на ХОС,
като съгласно чл. 620, ал. 1,
изр. 2 ТЗ тя ще следва да се събере от масата на несъстоятелността
при разпределението на имуществото.
Мотивиран така, съдът
Р е ш и:
ОБЯВЯВА
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА и СВРЪХЗАДЪЛЖЕНОСТТА на "Етикет Галерия“ ЕООД с ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление град Димитровград, Хасковска област, ул.
Иван Вазов № 16 ап. 11, представлявано от управителя Х.М.М..
ОПРЕДЕЛЯ
НАЧАЛНА ДАТА
на неплатежоспособността и на свръхзадължеността – 21.07.2020 година.
ОТКРИВА
ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение на "Етикет Галерия“ ЕООД с ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление град Димитровград, Хасковска област, ул.
Иван Вазов № 16 ап. 11, представлявано от управителя Х.М.М..
ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор
върху имуществото на "Етикет Галерия“ ЕООД с ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление град Димитровград, Хасковска област, ул. Иван Вазов № 16
ап. 11.
ПРЕКРАТЯВА
ДЕЙНОСТТА на предприятието на "Етикет Галерия“ ЕООД с ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление град Димитровград, Хасковска област, ул.
Иван Вазов № 16 ап. 11.
ОБЯВЯВА в несъстоятелност "Етикет Галерия“ ЕООД с ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление град Димитровград, Хасковска област, ул. Иван Вазов № 16
ап. 11.
СПИРА на основание чл. 632 ал. 1 изречение първо от ТЗ производството по
несъстоятелност по дело по несъстоятелност № 205/2020 година по описа на
Хасковския окръжен съд.
УКАЗВА на заинтересованите лица – длъжник и кредитори, че в едногодишен срок от
вписване на настоящото решение в Търговския регистър могат да поискат
възобновяване на производството, ако удостоверят, че е налице достатъчно
имущество на длъжника или депозират сумата от 10 000 лева, определена на
основание чл. 629б от ТЗ като необходима за предплащане на началните разноски
за производството.
УКАЗВА на заинтересованите лица – длъжник и кредитори, че ако в срока по чл. 632
ал. 1 от ТЗ не бъде поискано възобновяване на производството по несъстоятелност,
съдът ще прекрати същото производство и ще постанови заличаване на длъжника от
Търговския регистър.
ОСЪЖДА "Етикет Галерия“
ЕООД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление град Димитровград,
Хасковска област, ул. Иван Вазов № 16 ап. 11, представлявано от управителя Х.М.М.,
със съдебен адрес ***, кантора № 10, чрез адв. Т.Т., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Хасковския
окръжен съд сума в размер на 250 лв. /двеста и петдесет лева/, представляваща държавна
такса по молбата за откриване на производство по несъстоятелност, подадена от
длъжника, която на основание чл. 620, ал. 1,
изр. 2 ТЗ следва да се събере от масата на несъстоятелността при
разпределението на имуществото.
Решението подлежи на
обжалване пред Пловдивския апелативен съд в 7-дневен срок от вписването му в
Търговския регистър при Агенция по вписванията.
Препис от решението да
се изпрати на Агенция по вписванията за извършване на вписването му на
основание чл. 622 ТЗ.
Решението да бъде
вписано във водената по реда на чл. 634в, ал. 1 ТЗ
книга.
Съдия: