Р
Е Ш Е
Н И Е
№
344/ 12,03,2020 г., гр. Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД,
VІІІ граждански състав, в публично заседание на шестнадесети декември 2019 г.,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
Н.ИНКА ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря
ЕЛЕНА ДИМОВА
разгледа докладваното от
съдия Свиркова въззивно гр.
д. № 2265/2019 г., и съобрази следното:
Производство по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
С решение № 3127/22,07,2019 г., постановено по
гр. д. № 17908/2017 г. на РС Пловдив, I бр. състав, 1/ е допуснато ИЗМЕНЕНИЕ на
определените с решение по гр. д. 2428/2017 г. на РС Пловдив МЕРКИ относно
РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА спрямо детето И. Г. К. с ЕГН **********; като упражняването
им е предоставена на бащата Г.И.К. с ЕГН
**********.; 2/ определен е РЕЖИМ ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ между
детето и майката Е.К.К. с ЕГН **********; както
следва: всяка втора и четвърта седмица от месеца за времето от 18,00 ч. в петък
до 17,00 ч. в неделя с преспиване при майката, както и в продължение на един
месец през лятото, който да не съвпада с ползвания от бащата платен годишен
отпуск; както и през Коледните празници на всяка нечетна година за времето от
09,00 ч. на 23 декември до 19,00 ч. на 27 декември, както и през Новогодишните
празници на всяка четна година за времето от 09,00 ч. на 29 декември до 19,00
ч. на втори януари; както и 3/ е определена издръжка, която майката Е.К.К. с ЕГН **********; следва да заплаща на детето си И. Г.
К. с ЕГН **********; чрез неговия баща и законен представител Г.И.К., в размер
на 1/4 от минималната работна заплата за страната, считано от привеждане в
изпълнение на решението в частта за упражняване на родителските права.
Постъпила е въззивна
жалба вх. (на РС) № 52363/09,08,2019 г. от Е.К.К.
***, ЕГН **********; против посоченото по-горе решение. С оплакване за
незаконосъобразност поради противоречие с материалния закон, необоснованост и
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, от въззивния съд се иска да отмени
обжалваното решение изцяло и да отхвърли предявения иск.
Ответникът по жалбата Г.И.К. ***, ЕГН
**********; заявява становище за неоснователност на същата и иска потвърждаване
на обжалваното решение.
След преценка на събраните по делото
доказателства във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:
Производството пред РС е образувано по иск с правна квалификация чл. 51 ал. 4 от СК.
Предявен от Г.И.К. ***, ЕГН **********;
против Е.К.К. ***, ЕГН **********.
Ищецът твърди, че в периода от 08,07,2006 г. до
22,03,2017 г. между страните е бил сключен брак, от който са родени децата И. Г. К. с ЕГН **********; и С. Г.А К.
с ЕГН **********. Няколко месеца след раждането на второто дете – през 2011 г.,
страните се разделили, като за малкото дете С. след раздялата се грижела майката,
а за детето И. след фактическата раздяла през 2011 г. до постановяване на
решението за развод през 2017 г. се грижел бащата.
Бракът между страните бил прекратен по взаимно
съгласие с решение № 895/22,03,2017 г., постановено по гр. д. № 2428/2017 г. на
РС Пловдив. С решението за развод упражняването на родителските права спрямо
двете деца е предоставено на майката. Оттогава (пролетта на 2017 г.) детето И.
живее при нея, заедно с второто дете на страните. След прекратяване на брака
ответницата родила и трето дете – Н., с чийто баща и понастоящем тя съжителства
на съпружески начала.
След постановяване на решението, с което
упражняването на родителските права спрямо детето И. е предоставено на майката,
настъпили нови обстоятелства, въз основа на които ищецът счита, че в интерес на
детето е да се постанови промяна на мерките за упражняване на родителски права:
Ответницата не полагала достатъчно грижи за детето – детето занемарило личната
си хигиена, понижило успеха си в училище, в поведението му се появили признаци
на тревожност. През октомври 2017 г. ищецът и родителите му установили следи от
физическо насилие по главата и тялото на детето И. и от него разбрали, че
ответницата го била и че това се случвало нееднократно. По този повод
депозирали сигнали до ОЗД и до РП – Пловдив.
Въз основа на изложеното от съда се иска да
постанови решение, с което да промени определените мерки относно родителските
права спрямо детето И. като предостави упражняването им на ищеца и определи
режим за осъществяване на лични отношения между майката и детето и осъди
майката да заплаща на детето в размер на 120 лв. месечно.
Ответникът заявява становище за неоснователност
на иска. Счита, че същият е предявен в отговор на заявени от нея претенции за издръжка.
Оспорва фактическите твърдения, на които ищецът основава претенциите си .
Счита, че ищецът не е в състояние сам да полага необходимите грижи за детето,
тъй като често пътува в чужбина, и отглеждането на И. фактически ще бъде
предоставено на неговата баба по бащина линия, което не отговаря на интересите
на детето.
Страните не спорят, установява се и от
представените писмени доказателства, че са родители на детето И., роден на ***
и на детето С., род на ***., както и че с решение от 22,03,2017 г. бракът им е
прекратен по взаимно съгласие.
Не се спори, че страните се разделили още през
2011 г. В продължилия близо шест години период от фактическата раздяла до
прекратяването на брака детето С. е отглеждано от майката, а И. – от бащата.
С решението за развод е утвърдено сключеното
между съпрузите споразумение относно последиците от развода, като упражняването
на родителските права спрямо двете деца е предоставено на майката. След развода
се ражда и детето Н. К., родена на ***.
От приложените към исковата молба амбулаторни
листове за прегледи и съдебно-медицинско удостоверение от 30,10,2017 г. се
установява, че по тялото и главата на детето са установени видими следи от
физически наранявания – кръвонасядания и охлузвания
по главата, по гръдния кош и по крайниците. Детето заявило пред лекаря, че било
удряно нееднократно от своята майка – с ръце, и с предмети (телефон и чаша).
Това се потвърждава и от показанията на
ангажираните от ищеца свидетели – К. (майка на ищеца) и Д. Макар по делото да
съществуват данни същите да са във влошени отношения с ответницата, показанията
им се потвърждават от останалите събрани по делото доказателства – не само от
цитираните по-горе амбулаторни листомве и СМУ, но и
от приложената по делото в заверени копия прокурорска преписка, в хода на която
са събрани данни за физическо насилие спрямо детето И..
От изготвения по делото социален доклад се
установява, че в жилището на майката са създадени задоволителни условия за
отглеждане на децата. И. и С. обитават обща стая, в същото жилище освен майката
и малката Н., живее и настоящия партньор на ответницата. Според доклада,
жилището е неподдържано, непроветрено, хигиената е на ниско ниво. Пред
социалния работник детето споделило, че в жилището на баща си се чувства
по-спокоен и има възможност на учи.
От свидетелските показания се установява, че
отношенията между страните са силно изострени, помежду им липсва сътрудничество
и общи усилия за съвместно решаване на въпросите във връзка с отглеждане на
децата и за създаване на активна родителска връзка. Напротив – заключенията на
изготвените пред РС три съдебно-психологически експертизи сочат, че изострените
отношения между родителите обаче, липсата на каквато и да е съгласуваност
помежду им и дори противодействието им един срещу друг по въпросите относно
отглеждането и възпитанието на детето, се отразяват крайно неблагоприятно на
последното. Детето е въвлечено в родителския конфликт. При проведените от
експерта психологически изследвания е установено, че то проявява признаци на ситуативна тревожност.
Настоящата инстанция споделя изводите на
първостепенния съд относно това, че в интерес на детето И. е упражняването на
родителските права спрямо него да се предоставят на бащата, въпреки че това бил
довело до отделянето му от неговите сестри. В шестгодишния период след
фактическата раздяла на родителите, в който за отглеждането на И. се е грижел
бащата, между двамата е създадена близка емоционална връзка и същата е запазена
и понастоящем. В дома на бащата за детето се осигурява среда на спокойствие и
емоционална сигурност, необходимия надзор и внимание. Детето е в пубертетна възраст – етап
естествено свързан с промени в емоционалните му и личностови
нагласи, с оглед формиране на независимост и автономност. Бащата е в състояние
да осигури необходимата на детето емоционална сигурност, с оглед насърчаване на
автономността и личностовото израстване на детето.
Поради това съдът приема, че предявеният иск е
основателен и следва да се постанови исканата промяна на мерките относно
родителските права спрямо детето И., като упражняването им се предостави на
бащата. Относно определените от РС мерки за лични отношения и издръжка пред
настоящата инстанция не се повдигат конкретни оплаквания. Определеният режим за
лични отношения между детето и майката – през всяка втора и четвърта седмица от
месеца за времето от 18,00ч. в петък до 17,00 ч. в неделя, според настоящата
инстанция е подходящ и съобразен с интересите на децата, и осигурява възможност
за пълноценни контакти на И. както с неговата майка, така и със сестрите му, с
оглед укрепване на емоционалната връзка помежду им.
Напълно се споделят и изложените от РС препоръки
към двете страни за избягване въвличането на децата в родителския конфликт, за
активни усилия към съвместно решаване на въпросите във връзка с отглеждане на
децата, за емоционална подкрепа и насърчаване контактите с другия родител и
укрепване на добрия му образ, тъй като всичко това е абсолютно необходимо за
осигуряване среда на емоционална стабилност и условия за личностно развитие на
децата им.
С оглед изложеното обжалваното решение се приема
за правилно и следва да бъде потвърдено.
По
изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 3127/22,07,2019 г., постановено по гр. д. № 17908/2017 г. на РС
Пловдив, I бр. състав
Решението подлежи на касационно обжалване в
едномесечен срок от съобщаването на страните, при наличие на предпоставките по
чл. 280 от ГПК, пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: