Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 262765 / 5.11.2021г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВАРНА, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ХХХІІІ-ти състав, в публичното заседание на 08.10.2021 год., в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ : НЕЛА КРЪСТЕВА
при участието на секретар МИГЛЕНА
М., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 11683 / 2020 год. по описа на Районен съд гр. Варна, за да се произнесе, съобрази следното :
Производството по делото е
образувано по повод предявен от ищецът „Т.Т. ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление: с.****, п.к. ****, общ.****, обл.Варна, представлявано от
управителя ****, чрез пълномощника мл.адв.Г.И.,***, съдебен адрес:***,
оф.1 - чрез мл.адв.Г.И., срещу ответното дружество „У.Л."
ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя ****, иск с правно основание чл.422 ог ГПК вр. с чл.79 от ЗЗД вр.
с чл.327 ал.1 от ТЗ, за признаване
за установено по отношение на „У.Л." ЕООД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя ****, че ДЪЛЖИ на кредитора „Т.Т." ЕООД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: с.****, п.к. ****, общ.****, обл.Варна,
представлявано от управителя ****, сумата в размер на 808.80лв./осемстотин и осем лева и осемдесет
стотинки/, представляваща незаплатено парично задължение, дължимо по
Фактура №****/09.05.2017г. за сумата в общ размер на 8608.80лв. с ДДС, издадена
от „Т.Т." ЕООД, ЕИК ****, в качеството му на изпълнител по договорни
отношения с длъжника „У.Л."ЕООД, ЕИК ****, ведно със законната лихва, считано от 03.07.2020г. до окончателното изплащане на сумата; както и сумата в размер на 246.25лв./двеста
четиридесет и шест лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща
мораторна лихва върху главницата от 808.80лв, дължима по Фактура № ****/09.05.2017г.
за периода, считано три години назад от подаване на заявлението - 03.07.2017г.
до 02.07.2020г., които суми са присъдени с издадена заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ ****/2020г.
по описа на ВРС, 33-ти състав.
Претендират се на основание чл.78 ал.1 от ГПК и направени
в настоящото производство разноски, включително адвокатско възнаграждение.
Ищецът обосновава съществуващия за него правен
интерес от провеждане на установителния иск, навеждайки следните фактически
твърдения: В законоустановения срок и на основание чл.422
ал.1, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, се сочи, че се предявява настоящ иск за
установяване на вземания в размер на сумата от 808.80лв./осемстотин и осем лева
и осемдесет стотинки/, представляваща незаплатено парично задължение, дължимо
по Фактура № ****/09.05.2017г. за сумата в общ размер на 8608.80лв. с ДДС, издадена
от „Т.Т."ЕООД, ЕИК ****, в качеството му на изпълнител по договорни
отношения с длъжника „У.Л."ЕООД, ЕИК ****, ведно със законната лихва,
считано от 03.07.2020г. до окончателното изплащане на сумата; както и сумата в
размер на 246.25лв./двеста четиридесет и шест лева и двадесет и пет стотинки/,
представляваща мораторна лихва върху главницата от 808.80лв, дължима по Фактура
№****/09.05.2017г. за периода, считано три години назад от подаване на
заявлението - 03.07.2017г. до 02.07.2020г.
Искането се
основава на следните фактически обстоятелства и правни доводи: Към дата 09.05.2017г.,
между „Т.Т." ЕООД, ЕИК****, със седалище и адрес на управление: с.****,
п.к. ****, общ.****, обл.Варна, представлявано от управителя ****, и „У.Л."ЕООД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя ****,
се сочи, че били налице търговски взаимоотношения, касаещи извършване на
търговска сделка за транспорт на комбиниран багер, услуга с комбиниран багер,
услуга с комбиниран багер с хидрочук, доставка на пясък, транспорт на самосвал,
услуга със самосвал на депо, транспорт на голям верижен багер с платформа,
услуга с голям верижен багер с хидрочук, транспортна услуга и услуга с голям
верижен багер, за обект: ****, за което е издадена фактура № ****/09.05.2017г.,
като към нея са налице първични документи - товарителници и дневни актове,
подписани от представители на двете страни.
Съгласно, постигнатите договорки между двете
дружества, ищецът е предоставил и извършил доставка на описаните стоки и услуги
в полза на ответното дружество, за което предварително е уговорена цената,
като:
- за транспорт на
комбиниран багер - 1 бр., с единична цена - 85.00 лв., или на обща стойност
85.00лв.;
- за услуга с
комбиниран багер - 1 МСМ /машиносмяна/, с единична цена -280.00лв, на обща
стойност - 280.00лв;
- за услуга с
комбиниран багер с хидрочук - 1 МСМ, с единична цена - 350.00лв, или на обща
стойност - 350.00лв;
- доставка на
пясък - 13.000тона, на единична стойност 10.00лв, или общо на стойност
130.00лв,
- транспорт на
самосвал - 112 КМ, на единична стойност 2.00лв, или общо на стойност 224.00лв,
- услуга със
самосвал на депо - 3 МЧ /машиночаса/, на единична стойност 40.00лв, или общо на
стойност 120.00лв,
- транспорт на голям
верижен багер с платформа - 1бр, на единична стойност 300.00лв, или общо на
стойност 300.00лв,
- услуга с голям
верижен багер с хидрочук - 1 МСМ, на единична стойност 850.00лв, или общо на
стойност 850.00лв,
- услуга с
комбиниран багер - 5МЧ, на единична стойност 35.00лв, или общо на стойност
175.00лв,
- услуга с голям
верижен багер с хидрочук - 1 МСМ, на единична стойност 850.00лв, или общо на
стойност 850.00лв,
- услуга с
комбиниран багер - 6МЧ, на единична стойност 35.00лв, или общо на стойност 210.00лв,
- пясък -
12.900тона, на единична стойност 10.00лв, или общо на стойност 129.00лв,
- транспортна
услуга - 112 КМ, на единична стойност 2.00лв, или общо на стойност 224.00лв,
- пясък -
12.600тона, на единична стойност 10.00лв, или общо на стойност 126.00лв,
- транспортна
услуга - 112 КМ, на единична стойност 2.00лв, или общо на стойност 224.00лв,
- услуга с голям
верижен багер с хидрочук - 1 МСМ, на единична стойност 850.00лв, или общо на
стойност 850.00лв,
- услуга с голям
верижен багер - 2 МЧ, на единична стойност 75.00лв, или общо на стойност
150.00лв,
- транспорт на
голям верижен багер с платформа - 1бр., на единична стойност 300.00лв, или общо
на стойност 300.00лв,
- услуга с
комбиниран багер - 1 МСМ, на единична стойност 280.00лв, или общо на стойност
280.00лв,
- пясък -
13.400тона, на единична стойност 10.00лв, или общо на стойност 134.00лв,
- транспортна
услуга - 112 КМ, на единична стойност 2.00лв, или общо на стойност 224.00лв,
- пясък -
13.000тона, на единична стойност 10.00лв, или общо на стойност 130.00лв.
- транспортна
услуга - 112 КМ, на единична стойност 2.00лв, или общо на стойност 224.00лв,
- услуга с
комбиниран багер - 1 МСМ, на единична стойност 280.00лв, или общо на стойност
280.00лв,
- услуга с
комбиниран багер - 6 МЧ, на единична стойност 40.00лв, или общо на стойност
240.00лв,
- транспорт на
комбиниран багер - 1бр., на единична цена - 85.00лв, или на обща стойност -
85.00лв.
Страните са се договорили, че след извършване на
доставката и услугата, кредиторът ще издаде фактура за дължимата сума за
доставената стока и услуга, изчислена на база часовете работа, като ще бъде
калкулиран и транспорта.
След изпълнение на доставката и услугата, и
приключване на работата, кредиторът „Т.Т." ЕООД, е издал фактура № **** от
дата 09.05.2017г., на обща стойност с ДДС 8608.80лв. Сумата е следвало да се
заплати по банков път и доколкото в конкретния случай страните не са уговорили
срок за плащане, то намира приложение разпоредбата на чл.303а ал.3 от ТЗ, а
именно паричното задължение следва да бъде платено в 14 дневен срок от деня на
получаване на фактурата. Същата е изпратена на длъжника в деня на нейното
издаване по електронен път.
Договорът за търговска продажба, както и продажбата по
гражданското право, се сочи, че са неформални договори. Законът изисква писмена
или друга форма на договора, като условие за неговата действителност, само в
случаите, когато закон предвижда това или пък страните са уговорили форма на
договора / чл. 293 ал. 1 и ал. 2 от ТЗ /. Законът не предвижда форма на договора
за търговска продажба, като условие за неговата действителност, нито страните
са уговорили такава форма. Договорът за търговска продажба се счита за валидно
сключен щом страните постигнат съгласие върху основните елементи на продажбата
- предмета и цената. Що се касае до въпроса относно това, дали фактурата
материализира договор за търговска продажба и изпълнение на задължението на
продавача за предаване на стоката, посочена във фактурата, се сочи, че има
формирана задължителна съдебна практика по чл. 290 от ГПК във вр. с чл.280 ал.1
т.1 от ГПК. Фактурата представлява частен свидетелстващ документ по смисъла на
чл. 180 от ГПК. Частният свидетелстващ документ няма обвързваща съда материална
доказателствена сила, каквато сила има официалния документ. Той се ползва с
формална доказателствена сила, която обхваща единствено авторството на
документа и изявленията, които се съдържат в него, ето защо фактурата ще
материализира договор за търговска продажба само, ако установява съгласие на
страните по предмета и цената на договора.
В конкретния случай, се сочи, че издадената от
ищцовото дружество фактура, макар и получена от ответника, не е подписана от
него, но същата е осчетоводена в счетоводството му, включена е в дневника за
продажбите и евентуално ответникът е ползвал данъчен кредит по сделката, като при
това положение следва да се приеме валидното сключване на договор и изпълнение
на задължението за получаване на услугите от страна на ответника. Сочи се, че ВКС
приема, че гореописаните действия на длъжника представляват негово извънсъдебно
признание за сключването на договора, изпълнение на задълженията от страна на
кредитора, които твърдим че са налице, и на практика признание на задължението
от страна на ответника. Още повече, че на 16.05.2017г., длъжникът „У.Л."ЕООД,
е заплатил по банков път част от
дължимото, а именно 4300.00лв. На 23.06.2017г., е извършено второ частично плащане
по фактура №****/09.05.2017г., на сумата в размер на 3500.00лв. Като след двете
частични плащания по цитираната фактура, сумата в размер на 808.80лв. е
останала незаплатена.
Ищцовото дружество „Т.Т." ЕООД, се настоява, че
добросъвестно е изпълнило своето задължение към ответника „У.Л."ЕООД,
включващо доставка на стоки, услуги и транспорт. Въпреки така договорените
отношения, и след извършване на услугата от страна на кредитора, длъжникът не
изпълнил своята част от задълженията, а именно да заплати в цялост договорените
и фактурирани суми за предоставените стоки и услуги. Проведени са били няколко
разговора във връзка с неизплатеното задължение по цитираната фактура, но
въпреки това остатъкът в размер на 808.80лв., дължим по процесната фактура, не
е платен. Съгласно разпоредбите на Търговския закон, се настоява, че „Т.Т.“ЕООД,
има право да претендира и дължимата законна лихва върху главницата по
цитираната по -горе фактура, издадена на основание търговска сделка между
страните, считано три години назад от датата на депозиране на заявлението в
съда, а именно законна лихва за периода - 03.07.2017г. до 02.07.2020г., в
размер на 246.25лв. Страните не са уговорили недължимост на лихви за забава,
при което правилото на чл.294 ал.1 от ТЗ намира приложение. Ответното дружество,
се сочи, че не е изпълнило изискуемо парично задължение, поради което на
основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД дължи обезщетение в размер на законната лихва.
Сочи се, че на 03.07.2020г., в Районен съд – Варна, е
депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Впоследствие по образуваното ч.гр.д. № ****/2020г. по описа на ВРС, 33
състав, е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК от 06.07.2020г. На 17.08.2020г., ответното дружество - длъжник, по
образуваното заповедно производство, е подало възражение, с което е заявило, че
не дължи претендиралите суми. С разпореждане № ****/1708.2020г., постановено по
ЧГД № ****/2020г. на ВРС на ищеца е било указано, че следва в едномесечен срок да
представи доказателства за предявен иск относно вземането си, съобщението за което,
е било изпратено на 20.08.2020г. и получено на 25.08.2020г.
Сочи се, че от датата на образуване на заповедното
производство до настоящия момен, не са постъпили суми за погасяване на
задължението, съгласно издадената Заповед за изпълнение.
С изложеното се обосновава правния интерес от
предявената искова претенция.
Ответната страна
„У.Л." ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, в срока по чл.
131 от ГПК, е депозирала отговор на
исковата молба. С отговора се оспорва, както основателността,
така и размера на заявените претенции, въведените факти и обстоятелства от
ищеца за уважаване на исковете, изведените в тази връзка правни изводи, поради
следните съображения: Сочи се, че
в настоящото производство на преценка следва да се подложи фактът дали е налице
реално извършване на всички описани в процесната фактура, предоставени услуги и
доставки на стоки, тяхното количество и договорена единична стойност,
приемането им без възражения от възложителя по процесния договор за изработка и
неплащането им, като част от общо дължимата сума по договора. Същественият материално-правен въпрос, който е от значение
за спора, според ответникът, е този за
изпълнение на доставките но договора за изработка, възникнали по договорни
правоотношения между страните по делото.
Сочи се, че валидното облигационно
правоотношение по продажбата на пясък, не е достатъчно за да се приеме, че е
налице основание за плащане, тъй като основанието ще възникне при изпълнението
на договора - с извършване на доставката за продавача ще възникне правото да
иска престиране на цената от страна на купувача.
Сочи се, че ищцовото дружество
твърди в исковата си молба, че по силата на сключен неформален договор с
„УнипаркЛоджистикс"ЕООД са доставили същия „пясък", както и е
предоставил транспортни и комбинирани услуги със специализирани багери, и
хидрочук- изкоп, и обратен насип на земни и скални маси на обект „Лагера",
с.****, общ.Ветрино за процесния период. Посочено е, че между страните е възникнало
валидно облигационно правоотношение по договор за изработка, уредено нормативно
в чл.258 и сл ЗЗД. Съгласно
цитираната разпоредба, с договора за изработка изпълнителят се задължава на
свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната
- да заплати възнаграждение, а според чл.266, ал.1 ЗЗД, поръчващият трябва да
заплати възнаграждението за приетата работа. В аспекта на цитираните норми, се
сочи, че ищецът следва да докаже, освен че е изпълнил задълженията си по
договора да изработи и предаде поръчаното на ответника, но и, че последният го
е приел, а в тежест на ответника е да докаже плащане на възнаграждението според
уговорените в договора срокове, начин и размер. Настоява се, че не е уточнена конкретната услуга или доставка, които не са
заплатена, както и съобразно твърденията, че процесиите суми съставляват част
от заплатената сума по договора, следва да се посочат конкретните претендирани
размери за всяка от твърдените за незаплатени и дължими, искови претенции
съответстващи на услугите/доставките. Сочи се, че
ищецът претендира суми, произтичащи от документи, които едностранно е попълнил
и подписал, поради което ответника оспорва твърдението, че всички услуги и
доставки на пясък, описани във фактурите, са действително извършени от страна
на шццовото дружество. Основание за плащане е реално извършена доставка на
стоки и услуги, които са били заплатени, а не издаденатапроцесна фактура.
От представените с исковата молба
доказателства, се настоява, че не се установява по безспорен начин твърдяното
съдържание на конкретните уговорки за количества и единична стойност на
доставките и услугите но сключения договор. За да е налице основателност на
исковите претенции, произтичащи от сключения договор, се настоява, че следва
твърдените за одобрени от страните, конкретни размери на количествата на
доставките и услугите, и техните единични цени, да се установят, както и ищеца
да докаже, че страните са постигнали такива договорености за конкретна по вид
работа, нейното определяемо количество, цените на различните видове извършвани
работи, както и начините на отчитането им.
В
този смисъл, ответното дружество сочи, че не оспорва, че между него и ответника е бил сключен договор за изработка, като към
правната същност на сключения договор следва да се включи и задължението на
изпълнителя да осигури водачи за използваните за услугата, машини, а
удостоверителните документи за извършената работата на тези лица с машините да
са подписани от възложителя или негов упълномощен представител, за да е налице
приемане на изработения резултат. Твърди, че
не е налице неизпълнение на задълженията за цялостно заплащане от страна на
ответника по договора на всички реално извършени доставки и предоставени
услуги, тъй като: действително отработеното време с „комбинирани,
специализирани багери" не отговаря на обозначеното в съставените: процесната
фактура, товарителници и дневни актове, поради което и извършеното плащане е
съобразно действително отработените „моточасове", услуги с комбиниран
багер и доставка на пясък. Ответникът не оспорва, че единичната
стойност за 1 МС е в размер на 35лв./м/ч, но не и дължимо съгласно
фактурираните стойности за същата по вид услуга при единична цена изчислена за
„машиносмяна" на единична стойност от 280лв. за услугите от 04.04.2017 г. Сочи, че една машиносмяна се равнява на 8 осем моточаса, а
един моточас на 60 /шестдесет/ Минути. Така съгласно твърденията на ищецът на
04.05.2017г. за изработката са предоставени услуги, за голям верижен багер с
хидрочук за 1 машиносмяна/МСМ/ или за 8 моточаса на стойност 850лв., с
комбиниран багер също 1 МСМ за 8 часа на стойност 280лв., голям верижен багер
за 2 МЧ, с ед. стойност 75лв., които следва да са управлявани от 3 водачи за 3
машини, но пък и в дневните актове от тази дата са записани само двама водачи,
които са предоставили всички услуги. От дневните актове, това са лицата М.
Георгиев и Желю Д., за които се твърди, че са изпълнявали изкопи за 8 часа с
двете машини, но пък и някой от тях едновременно да е изпълнил услуга с верижен
багер за още 2 моточаса. Освен това на същата дата е начислена за заплащане
услуга транспорт на голям верижен багер с платформа =за 112 км. на стойност 300лв.,
която е била вече предоставена и заплатена още на 28.04.2017г., поради което се
явява алогично на 04.05.2017 отново да е бил необходим нов транспорт на този
вид машина.
Настоява се, че за ответното
търговско дружество, не е възникнало задължение за заплащане на исковата сума,
представляваща цена равна на сбора от сумите за посочените по-горе услуги,
описани в процесната фактура от 09.05.2017г.
Твърди
се от ответникът още, че част от количествата пясък /за 13 400 т./,описани в
процесната фактура и товарителници не са доставени, не са предадени от ищеца, следователно
той не дължи плащане на продажна цена за тях. Към исковата молба, се сочи, че
не са приложени приемо-предавателни протоколи, с които да се удостоверява
доставката на цялото количество „пясък", предявено за плащане и което да
се отнася до процесната фактура, поради което твърденията в този смисъл са
недоказани и неоснователни. По делото липсват конкретни доказателства за
реалното прехвърляне на тази родово определена вещ, каквато е процесната стока,
чрез нейното отделяне от рода и фактическото й предаване или друго
индивидуализиране, съгласно чл.24 от ЗЗД
Сочи се, че не е безспорно между
страните и обстоятелството, че единичните цени на транспортната услуга, като
част от предмета на сключения договор, установен от тълкуване съдържанието на
съществените му клаузи, не съответстват на начислените такива в процесната
фактура. Освен това, представените дневни актове не обвързват ответното
дружество с констатациите по тях, тъй като са подписани от неупълномощено от
възложителя по договора, лице, или от лице, което не е било негов служител към
датата на съставянето им, а документите са подписани от лице без представителна
власт за приемане на изработения резултат, доставено количество пясък. Актовете
не са подписани от отговорно за възложителя, лице - специалист, и поради това
не са индиция за приемане на извършената по тях работа без забележки и
противопоставяне от страна на възложителя. Факта, че ответникът не е
потвърждавал действията на неоправомощеното лице, отнасящи се до процесната
фактура дава основание за генерално обобщение, че липсва правния извод за
наличие на обща представителна власт при липса на доказателства за учредяване
на такава. Представените с исковата молба писмени доказателства, се сочи, че не
са от естество да удостоверят категорично твърдяните от ищеца факти, съобразно
на твърденията, че съставляват първични счетоводни документи. Другото
правоотношение, от което произтича спора между страните по делото, също има
договорен произход и то се основава на сключен между тях договор за доставка и
покупко-продажба на пясък. Оспорва се от ответникът реално доставените
количества пясък, като твърди, че доставка на 13 400 кг. на 04.05.2017г. не е
извършвана, а е извършвана „обратна засипка" на вече доставено и заплатено
количество пясък за 13 т., която услуга е заплатена, поради което не се дължи
сумата от 134лв., част от общо претендираната като главница искова претенция.
Оспорват се от ответникът за
съдържание и подпис следните документи: - дневен
акт № ****/27.04.2017 г. за извършен транспорт е машина JCB на същата дата
и изкоп като дължими за заплащане на престарана работа от 8 часа и двете услуги;
-дневен акт № ****/28.04.2017г. за
работа с хидрочук 4 часа, като липсват доказателства, че на тази дата вече е
бил доставен багер е хидрочук./транспорт на верижен багер е извършен на
02.05.2017г. с МАН per. № В ****РР. Сочи се, че да се приеме обратното би
означавало, че багер с хидрочук, е бил използван за услугата, за която е
начислено дължимо заплащане, три дни преди транспортирането му до с.****, което
е алогично; товарителници № ****/28.04.2017г.,
№****/02.05.2017г. и дневни актове дневен акт № ****/02.05.2017г., №****/03.05.2017г.,
№ ****/03.05.2017г., оспорва се само подпис на приел работата; дневен акт № ****/02.05.2017г. - липсва
изобщо данни кое лице в какво качество е положило подпис за „технически ръководител"за
приемане на работата; товарителница №
****/03.05.2017г., дневен акт № ****/04.05.2017г.,
№****/04.05.2017г., товарителница № ****/04.05.2017г.,
товарителница №****/04.05.2017г., дневен акт № ****/ 05.05.2017г., дневен акт №****/08.05.2017г., както и
процесната фактура.
Процесната фактура, като подписана
само от ищеца, се сочи, че не носи подпис на възложителя на работата,
получателя на фактурата, нито на негов представител, поради което се счита, че
тежестта на доказване за реалното предоставяне на посочените в нея, транспортни
услуги, в посочения обем се носи от ищеца (в този смисъл Решение № 62 от
25.06.2009г. на ВКС по т.д.№ 546/2008г.,ІІ т.о. относно доказателствената сила
на първичните счетоводни документи, а именно че фактурите не могат да бъдат
годни доказателствени средства относно извършването на фактическите действия по
договора).
По делото, се сочи, че са
представени товарителници за извършен превоз, несъдържащи минимално
необходимите реквизити, на основание чл.53,ал.1 от ЗАвП, поради което същите са
доказателство само за факта на сключване на договора между страните, доколкото
същият представлява договор за автомобилен превоз, по смисъла на чл.49 от ЗАвП,
и е неформален договор, но не и за реквизитите му. Сочи се, че по делото не са представени
заявки, отправени от ответника до ищеца за извършване на количествата
транспортни услуги, доставка на пясък и другите услуги, за които е следвало да
се извърши превоза. Сочи се, че по делото не са представени пътни листове,
съдържащи необходимите реквизити, като във всеки един от тях да са посочени
изминатите километри и маршрутите, изминати на посочените дати, вид и
товаропоемноет на използваното превозно средство и т.н. Оспорва се от ответникът, че услугата е изпълнена
в посочения обем, срок и количество. Сочи се, че от съдържанието на фактура № ****/09.05.2017г.,
се установява, че са записани като извършени от ищеца в полза на ответника
количества автомобилни услуги, различни от тези по представените товарителници
и те не съответстват описаните количества в посочената фактура и на реални
извършените, поради което претенцията за заплащането им е неоснователна. Осчетоводяването
на процесната фактура, се сочи, че не доказва получаването на стоката и
услугите по нея, а само обстоятелството, че ответникът е изпълни едно свое
счетоводно задължение, установено от закона.
При изложеното, се отправя искане, да
се отхвърлят като недоказани установителните искове на ищцовото дружество, че
ответникът е останал задължен със сумата от 808.80 лв., съставляваща
неизплатено парично задължение по фактура №****/09.05.2017г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 03.07.2017 до 03.07.2020 г. и да се
присъдят сторените но делото от ответника, съдебно-деловодни разноски, списък,
за които ще се представи в последното по делото, съдебно заседание, преди
даване ход на устните състезания.
От събраните по делото доказателства се установява
от фактическа и правна страна следното:
Искът е
предявен по реда на чл.415 от ГПК от заявителя срещу длъжника в преклузивния
месечен срок от уведомяването му за подаденото възражение, поради което се
явява процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество.
Разпределението
на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен
установителен иск ищецът да докаже възникването на спорното вземане, а
ответникът следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват
това вземане. В тежест на
ищцовата страна е да
установи правнорелевантните факти, включени в предмета на доказване по делото,
а именно: - факта, че с ответника са се
намирали във валидни облигационни правоотношения по силата на сключен договор
за доставка на стоки и услуги; - че се
явява изправна страна по същия, т.е., че действително е извършил търговските
услуги и доставки, предмет на договора; - че ответникът е изпаднал в забава и
момента на същата. В тежест на ответника по делото е да установи всички
евентуално наведени от него положителни правоизключващи и правопогасяващи
възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си правни
последици, в т.ч. да установи точното в количествено и времево отношение
изпълнение на задължението си за плащане на извършените търговски услуги в
случай, че ищецът докаже тяхната дължимост.
В процесния
случай, съдът намира, че ангажираните от ищеца писмени доказателства, са в
състояние да мотивират извода за наличие на двустранна възмездна облигационна
връзка между тях, по силата на сключен към 09.05.2017г. неформален договор за транспорт на комбиниран
багер, за услуга с комбиниран багер, услуга с комбиниран багер с хидрочук,
доставка на пясък, транспорт на самосвал, услуга със самосвал на депо,
транспорт на голям верижен багер с платформа, услуга с голям верижен багер с
хидрочук, транспортна услуга и услуга с голям верижен багер, за обект: ****, за
което е издадена фактура № ****/09.05.2017г., като към нея са налице първични
документи - товарителници и дневни актове - Дневен акт №№ ****/07.04.2017г; ****/28.04.2017г; ****/02.05.2017г.; ****/02.05.2017г.;
****/03.05.2017г.; ****/03.05.2017г.; ****/04.05.2017г.; ****/04.05.2017г.; ****/05.05.2017г.;
****/ 08.05.2017г.; Товарителница №№ ****/08.04.2017г.; ****/02.05.2017г.; ****/
03.05.2017г.; ****/04.05.2017г.; ****/04.05.2017г., подписани от представители
на двете страни. Изложеното представлява индиция,
че ищецът е изпълнил, а ответникът е приел резултатите от това изпълнение.
В хода на производството по искане
на ищецът са събрани гласни доказателства, посредством показанията на св.Ж.Д.Ч.
EГН **********/без дела и родствени връзки със страните/, който НА ВЪПРОСИ НА АДВ. И., пълномощник на ищцовата страна
сочи следното: „Работя в Т.Т. ЕООД от 13
години, на длъжност багерист. През май 2017г., знам за извършена работа на
обекта в с.****. Бил съм там, работил съм като багерист с верижен багер на
обекта в с.****. Т.Т. има само един обект в с.****. Не знам кой е възлагал
работата. Аз съм багерист. Карам си багера, те ми казват какво да правя. Не
помня кой ни посрещаше на обекта като технически ръководител. Не мога да се
сетя за име. Не се е представял за кое дружество работи. Сутринта ми казва
какво да правя, аз го правя, вечерта ми разписва същото лице документите и аз
си тръгвам. Няма ден в който да не са ми разписвали документите или да са
възразявали. Не помня колко дни съм работил на този обект. Не познавам лице на
име Веселин Великов.“
Свидетелят НА ВЪПРОСИ НА АДВ. М., пълномощник на ответната страна сочи
следното: „Имаше още колеги от Т.Т. на
обекта в с.****, още един колега багерист. Може да е имало повече хора на
обекта, а аз да не знам. От Варна бяха изпращани машините на обекта в ****,
сигурен съм. Аз качвам багера на влекача, отиваме на обекта, работя, като
свърша работата я прибираме. Машината се качва на влекача на деня, в който е
извикана. Закарваме багера. Влекача се прибира, машината си нощува там. Като се
свърши работата, влекача се изпраща да върне машината. На 8 часа работно време
съм. Тръгвам от Варна в 6 часа и в **** съм нормално, спираме някъде да си
взема за ядене. Аз съм на работа от 8 часа, по пътя си вземам нещо за ядене.
Започваме работа на обекта в 8 часа и приключваме в 17 часа. Работим по 8 часа.
Колегата ми багерист, също е работил 8 часа. Не е възможно да е работил повече
или по-малко часове. Единствено в последния ден на обекта, като има
довършителни работи, но иначе не. Винаги се е работило от 8 до 17 часа. Другия
багерист се казва М., не знам фамилията му. С него работихме като багеристи на
обекта в ****. На обекта имаше още наши колеги, имаше един камион, но не мога
да кажа каква работа извършвал. Ние правихме канал за вода, широчина 60-70 см.
С хидрочук. Там всичко е скала. Не мога да кажа каква дължина, не помня. Не мога да се сетя за камиони
дали са се връщали пълни с пясък.“
Видно от
заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза, чието
заключение съдът кредитира като компетентно дадено и обосновано, работата
на багера се остойностява като машиносмяна или моточасове (машиночасове), като
една машиносмяна е равна на 8 машиночаса (моточаса). Посочено е от вещото лице,
че извършените доставки на стоки - машини и хора, съответстват на описаните по
дневните актове и товарителниците, приложени към исковата молба на л.12 до л.19
от делото.
Видно от
заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, чието
заключение също се кредитира от съда като компетентно данено, ясно и
обосновано, издадената
фактура № ****/09,05,2017г., е от доставчика „Т.т." ЕООД, на получателя „У.л."
ЕООД, с вписано основание „пясък и услуги" с данъчна основа 7 174,00 лв.;
стойност на ДДС 1434,80 лв. и обща стойност 8608,80 лв. В предоставеният счетоводен
регистър на сметка 401 „Доставцичи", аналитична партида „Т.т." ЕООД
за м. 06,2017г., процесната фактура е осчетоводена на дата 01,06,2017г., но с
дата на документа 09,05,2017г., като закупена услуга по дебит на сметка 602
„Разходи за услуги с данъчната основа в размер на 7 174лв.; осчетоводено е
ползване на данъчен кредит по покупката по дебит на сметка 453/1 „Начислен ДДС
по покупки" със стойността на ДДС в размер на 1 434,80 лв., а с цялата
стойност по фактурата е кредитирана сметка 401 „Доставчици" в размер на 8
608,80лв. По фактурата има извършени и осчетоводени плащания по банков път на
дата 16,05,2017г. в размер на 4 300лв. и на дата 23,06,2017г. в размер на 3
500лв., и към датата на проверката остатъкът по нея е 808,80лв., като салдото
по сметката е кредитно, което означава, че сумата не е платена. Фактурата е осчетоводена в
счетоводният регистър на сметка 411 "Клиенти", „У.л." ЕООД на
дата 09,05,2017г. както следва: Дебит сметка 411 -8 608,80 лв.
Кредит сметка 703/2 „Приходи от
стоки" - 649,00 лв.
Кредит сметка 703/3 „Приходи от
услуги" - 6 525,00 лв.
Кредит сметка 453/2 „Начисл. ДДС по
продажби" - 1 434,80 лв.
В
счетоводството на ответника: Фактурата е осчетоводена в
счетоводният регистър на сметка 401 "Доставчици", „Т.т." ЕООД на
дата 01,06,2017г., но с дата на документа 09,05,2017г. както следва:
Дебит сметка 602 „Разходи за услуги" - 7 174,00
лв.
Дебит сметка 453/1 „Начисл. ДДС по покупки" - 1
434,80 лв.
Кредит сметка 401 „Доставчици" - 8 608,80 лв.
Според вещото лице по ССЕ, и в двете счетоводства са
осчетоводени плащания по нея по банков път както следва: На дата 16,05,2017г.-4
300лв. На дата 23,06,2017г. - 3 500лв. Плащания ОБЩО: 7 800лв.
Относно
обстоятелството: Ползвал ли е ответника данъчен кредит досежно същата, вещото
лице констатира следното: С посоченото осчетоводяване в т.2 от експертизата,
както и обстоятелството, че фактурата е включена в дневник за покупки по ЗДДС
за м.06,2017г. на ред № 3 със същите стойности като фактура с право на пълен
данъчен кредит и данните са декларирани в подадената СД по ЗДДС, приета с вх. №
на НАП № ***/13,07,2017г. за м. 06,2017г., то дружеството - ответник е
ползвало право на пълен данъчен кредит по процесната фактура в размер на 1
434,80лв.
Относно
обстоятелството: Какъв е размерът на лихвата за забава за претендираните от ищеца периоди, посочени в исковата молба, вещото лице
констатира следното: Лихвата за забава върху неплатената главница в размер
на 808,80лв. за периода по ИМ от
03,07,2017г. до 02,07,2020г. вкл., се равнява на 246,23 лв.
Сочи се от вещото лице, че съгласно представен дневник за продажби и СД по ЗДДС № 03002865149/14,06,2017г. за м. 05,2017г.,
фактурата е включена като фактура с данъчна основа за облагане в размер на 7
174лв. и начислен ДДС по нея 1 434,80лв. на ред № 52, с дата 09,05,2017г.
Посочено е от вещото лице, че Фактурата е включена в
дневник за покупки по ЗДДС за м.
06,2017г. на ред № 3 с данъчна основа с право на пълен ДК - 7 174 лв. и ползван
данъчен кредит - 1 434,80 лв. и данните са декларирани в подадената СД по ЗДДС,
приета с вх. № на НАП № ***/13,07,2017г. за м. 06,2017г. Според експерта, ответникът е ползвал право
на данъчен кредит по процесната фактура през м. 06,2017г. в размер на 1
434,80лв.
Вземайки предвид представената
фактура, товарителници
и дневни актове, както и събраните в процеса гласни доказателства, съдът намира за
доказано, че ищецът е извършил договорената между страните услуга, за която е
издадена процесната фактура от ищеца, по която ответникът дължи плащане. В
случая е налице приемане на извършената услуга с конклудентни действия - с осчетоводяването
на фактурата включването й в дневника за покупко-продажбите по ДДС, и
ползването на данъчен кредит. Поради това, съдът приема, че наведеното от
ответната страна оспорване съдържанието на товарителниците, дневните актове, се
явява неоснователно. С поредица свои решения постановени по реда на чл. 290 ГПК
и следователно представляващи задължителна практика по смисъла на чл.280, ал. 1
от ГПК, съставите на ВКС приемат, че фактурата може да се приеме като
доказателство за възникнало договорно правоотношение между страните, доколкото
в самата фактура фигурира описание на стоката по вид, стойност, начин на
плащане, наименованията на страните и време и място на издаване. Само по себе
си отразяването на фактурата в счетоводството на ответника, включването й в
дневника за продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея
представляват признание на задължението и доказват неговото съществуване. От
своя страна ответникът не е ангажирал доказателства, че в качеството си на
възложител, е направил възражение за неизпълнение на договора в
законоустановения сок, и по предвидения начин, при което следва да се приеме,
че изпълнителят е изправна страна и възложителят му дължи заплащане на цената
на услугата в размера, посочен в издадената фактура.
Ответникът,
в чиято тежест е било не е представил доказателства за престиране на дължимото,
поради което следва да се приеме, че е налице виновно неизпълнение на договорно
задължение от негова страна.
Основателно е и искането за
присъждане на законна лихва за забава върху сумата, върху неплатената главница в
размер на 808,80лв. за периода от 03,07,2017г. до
02,07,2020г. вкл., като размера на
същата се установява от проведената ССЕ и посредстом онлайн метод за
изчисляване, в претендирания такъв, поради което подлежи на уважаване в цялост.
По
изложените съображения съдът намира, че дължимостта на вземането на ищеца срещу
ответника е установено при условията на пълно и главно доказване, поради което
предявеният иск с правно основание чл.415 от ГПК следва да бъде уважен до
пълния предявен размер.
По
разноските:
В полза
на ищцовата страна, следва на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да се присъдят сторените
в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, по представен списък по
реда на чл.80 ГПК/Л.86/, както следва:
51,50лв. за д.такса, 5.00лв. такса за СУ, 101.70лв. депозит за ССЕ, 400.00лв.
за адв.възнаграждение, или общо 558,20лв.
В съгласие с т. 12 от
тълкувателно решение 4/2013 от 18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК, ВКС,
съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе с осъдителен диспозитив за дължимостта
на разноските, направени и в заповедното производство, като съобрази изхода на
спора и разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в
заповедното производство. Съответно на установеното дължимо вземане, заявителят
има право на разноски в заповедното производство в размер на 300,00лв. –
адв.възнаграждение в заповедното производство, и в размер на 25,00лв.
- заплатена държавна такса.
Мотивиран
от гореизложеното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, на основание чл.422 ог ГПК вр. с
чл.79 от ЗЗД вр. с чл.327 ал.1 от ТЗ, че
ответното дружество „У.Л." ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя ****, ДЪЛЖИ на ищеца „Т.Т." ЕООД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: с.****, п.к. ****, общ.****,
обл.Варна, представлявано от управителя ****, сумата в размер на 808.80лв./осемстотин и осем
лева и осемдесет стотинки/, представляваща незаплатено парично задължение,
дължимо по Фактура №****/09.05.2017г. за сумата в общ размер на 8608.80лв. с
ДДС, издадена от „Т.Т." ЕООД, ЕИК ****, в качеството му на изпълнител по
договорни отношения с длъжника „У.Л."ЕООД, ЕИК ****, ведно със законната лихва, считано от 03.07.2020г. до окончателното изплащане на сумата; както и сумата в размер на 246.25лв./двеста
четиридесет и шест лева и двадесет и пет стотинки/, представляваща
мораторна лихва върху главницата от 808.80лв, дължима по Фактура № ****/09.05.2017г.
за периода, считано три години назад от подаване на заявлението - 03.07.2017г.
до 02.07.2020г., които суми са присъдени с издадена заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ ****/2020г.
по описа на ВРС, 33-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответното
дружество „У.Л." ЕООД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя ****, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА ищеца „Т.Т." ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: с.****,
п.к. ****, общ.****, обл.Варна, представлявано от управителя ****, сумата
в размер на общо 558,20лв.,
представляваща сторени разноски в настоящото исково производство по чл.422 ГПК, формирана
като сбор от следните суми: 51,50лв. за д.такса, 5.00лв. такса за СУ, 101.70лв.
депозит за ССЕ, 400.00лв. за адв.възнаграждение, както и сумата в размер на общо 325,00лв., представляваща сторени разноски в заповедното производство, формирана
като сбор от следните суми: 300,00лв. – адв.възнаграждение в заповедното производство, 25,00лв.
- заплатена държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред ВОС, в двуседмичен срок от връчване на съобщението за
обявяването му на страните, ведно с препис от съдебния акт.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235,
ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от
настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: