РЕШЕНИЕ

№ 1507

гр.Бургас, 16.12.2022г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Административен съд Бургас, двадесет и първи състав, в открито заседание на 05 декември през две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                      СЪДИЯ : Веселин Белев

 

при участието на секретаря Йовка Банкова, в присъствието на прокурора Соня Петрова, като разгледа докладваното от съдия Белев а.д. № 1271 по описа на съда за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството по делото се провежда по реда на чл.203и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Ищец е М.Д.М., ЕГН:**********, лишен от свобода в затвор Бургас, ЗО Дебелт. В производството ищецът участва лично и чрез осъществяващ правна помощ адвокат Г.Б. ***.

Ответник е Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието гр.София. Ответникът по иска е определен съобразно изискванията на чл.7 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Ответникът взема участие в производството чрез пълномощник – юрисконсулт М. Г.

Страна по делото е и прокурора, съобразно изискването на чл.286 ал.1 от ЗИНЗС.

Ищецът твърди, че в периода от 10.06.2021г. до 22.12.2021г. е бил задържан под стража в следствения арест гр.Кърджали. Престоят на ищеца в ареста бил осъществен при подробно описани в четиринадесет пункта в исковата молба битови и социални условия, чрез които, според посоченото, ищецът бил подложен на изтезания, жестоко и нечовешко отношение. Иска се съдът да осъди ответника да заплати на ищеца 7 000лв. обезщетение за причинените неимуществени вреди. Сочат се доказателства.

Ответникът оспорва основателността на иска. Излага подробно становище, според което сочените в исковата молба оплаквания в съществената си част не отговарят на истината. Формулира фактически твърдения относно параметрите на условията, при които М. е бил задържан в следствения арест гр.К.през посочения в исковата молба период. Счита, че не са налице отклонения в изискванията относно условията на задържане дотолкова, че да бъде обоснован извод за наличието на предпоставките по чл.3 от ЗИНЗС за възникване на правото на обезщетение. Претенцията е за отхвърляне на иска и присъждане на разноски. Представят се доказателства.

Прокурорът излага становище за неоснователност на иска. Не сочи нови доказателства.

Предявеният иск е допустим – предявен е от лице, търсещо защита на претендирано свое право на обезщетение, произтичащо от нарушение на правата му по чл.3 ал.2 от ЗИНЗС.

За да се произнесе по така поставения за решаване спор между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие за установено следното.

Следствения арест К.е структура на Районна служба „Изпълнение на наказанията” гр.Кърджали, към Областна Служба „ИН” гр.Пловдив, към Главна дирекция „ИН” към Министерство на правосъдието.

По делото е безспорно между страните и се потвърждава от събраните доказателства, че ищецът М.М. е бил разследван и съден за извършено престъпление по чл.196 от НК, във връзка с което наказателно производство, е бил задържан в следствения арест гр.К.в периода от 10.06.2021г. до 22.12.2021г. Задържането е станало въз основа на постановление на разследващ прокурор, за срок от 72 часа, по ДП № 73/2020г. на РУМВР Момчилград и е продължило въз основа на взета от съда мярка за неотклонение по ч.н.д. № 102/2021г. на РС Момчилград. На 22.12.2021г. М. *** въз основа на влязла в сила присъда на РС Момчилград по воденото наказателно производство. Целият период на престой в ареста М. е бил в килия № 7.

Основни доказателства по делото, събрани от съда по искане на страните и служебно, са доклад относно условията на пребиваване в следствения арест на М. през процесния период, изготвен от началника на РСИН гр.Кърджали, обективиран в писмо вх. № 9820/23.08.2022г., показанията на разпитан в съдебно заседание свидетел Д.К., който е пребивавал с М. в ареста за период от няколко месеца и др.

Във връзка с направените от ищеца в исковата молба оплаквания съдът констатира следното.

На първо място ищецът сочи, че храната е била малко като количество и лоша като качество. Това оплакване е неоснователно. От доклада се установи, че храната в ареста през посочения период е била доставяна от Адриана-2 ЕООД гр.Кърджали, въз основа на сключен с  ГДИН договор. При доставките била спазвана нужната хигиена, количество и калоричност Не е имало констатирани отклонения от параметрите на храната по сключения договор. В тази връзка св.К. е заявил лаконично, че няма оплаквания за храната.

На второ място ищецът сочи, че в килия № 7 не е имало течаща вода и санитарен възел. Това оплакване е установено по делото – потвърждава се от доклада, както и от показанията на св.К.. Баня и тоалетна е имало в общо помещение за всички арестанти. От доклада се установи, че не е имало регистрирани оплаквания от арестантите, включително от ищеца, за недопускане до тоалетна или за поддържане и възстановяване на хигиена.

На трето място ищецът сочи, че в килията е отсъствало осветление. Доказателствата по делото безпротиворечиво сочат, че арестантските килии са били подпокривни помещения и в тях не е имало прозорци. Вратите на всяка от килиите били решетъчни и през тях влизала дневна светлина от прозорци в коридора. Относно осветлението на помещенията, от доклада се установи, че такова е било налице и е поддържано в изправност. В показанията си св.К. сочи, че според неговото наблюдение дневната светлина в килиите е била крайно недостатъчна и това е повредило зрението му, налагайки носенето на очила.

На четвърто място ищецът сочи, че е отсъствало проветрение. В доклада в тази връзка се сочи, че проветрението се е извършвало през коридора и решетъчните врати на килиите. Св.К. не дава сведения в тази насока.

На пето място ищецът сочи, че имало влажни петна и мухъл по стените в килията му. Това обстоятелство не е установено. От една страна в доклада се сочи, че не е имало такива. От друга страна св.К., при описанието на условията, в които е бил поставен сочи, че влага от тавана се е стичала и е имало мухъл по стените, но не сочи да е имал наблюдения за подобни в килията на ищеца. При тези показания съдът не намира основание да приеме, че констатациите по доклада са неверни що се отнася до килия № 7.

На шесто място ищецът сочи, че в килията му е имало насекоми. В тази връзка в доклада, без да се оспорва твърдението на ищеца се сочи, че в помещенията е извършвана ежедневна дезинфекция. През процесния период са извършени четири процедури по дезинсекция и дератизация от специализирана фирма, въз основа на договор з ГДИН. В показанията си св.К. сочи, че в арестните помещения имало големи хлебарки, които дори се чувало като тичат. Ръководството на ареста осигурявало наистина третиране на насекомите, при което те измирали и ги събирали с лопата. След това обаче отново хлебарките се появявали.

На седмо място ищецът сочи, че нощно време не му е бил осигуряван достъп до тоалетната и е бил принуден да ходи по малка нужда в бутилка. Това оплакване е недоказано. Както бе посочено по-горе арестантите са били допускани по всяко време да ползват тоалетната и не са регистрирани оплаквания от тях в тази насока.

На осмо място ищецът сочи, че в ареста не е налична площадка за престой на открито и условия за физическа активност, при което 6 месеца М. бил заключен в килията. Това оплакване е отчасти основателно. Установи се от доклада, че наистина към ареста няма дворно пространство, в което да се осигурява на арестантите престой на открито. Налице е обаче общо помещение, където арестантите са били допускани за физическа активност и социални контакти.

На девето място ищецът сочи, че килия № 7 е била маломерна по площ. От доклада се установи, че килия № 7 е с площ 4.96 кв.м. и в нея М. е бил настанен сам. Осигурената на ищеца лична площ от почти 5 кв.м. не може да обоснове твърдяното от него нарушение.

На десето място ищецът сочи, че е боледувал, но фелдшерът не му оказал адекватна медицинска помощ. Това оплакване е несъстоятелно. От доклада се установи, че при приемането в ареста М. е бил прегледан с констатация клинично здрав. През процесния престой са му били извършени един първичен и 96 вторични прегледа от медицинския фелдшер на ареста. За периода ищецът е имал едно оплакване за болки в стомаха и две оплаквания за болки в гърлото, във връзка с които са му били изписани съответни медикаменти, приемането на които е дало положителен резултат, според отразеното в медицинските документи. Няма регистрирани случаи на отказ за предоставяне на поискана медицинска помощ от М.. В показанията на св.К. не се съдържат данни М. да е имал видими заболявания или оплаквания за здравословни проблеми.

На единадесето място ищецът сочи, че питейната вода от инсталацията е имала съдържание на хлор и ръжда. Това оплакване е неоснователно. От доклада се установи, че доставяната до арестантите питейна вода е през реновирана вътрешна за сградата водопроводна инсталация, директно от водоснабдителното за града дружество. Това означава, че качеството на питейната вода на арестантите е било такова, каквото е било за процесния период и за всички граждани на гр.Кърджали.

На дванадесето място ищецът твърди, че често е отсъствала топла вода за душ и пране на дрехите. Това оплакване е неоснователно. От доклада се установи, че арестантите не са били оставяни за периоди от време без топла вода и без възможност за лична хигиена. В показанията си св.К. сочи, че вода и условия за поддържане на хигиена в индивидуалните килии не е имало, но не предоставя данни за липса на топла вода и условия за поддържане на лична хигиена в общите помещения.

На тринадесето място ищецът сочи, че постелъчния инвентар и дюшеците са били стари, скъсани и с мръсни петна. Това оплакване също е недоказано. В доклада не се сочи степента на амортизираност на инвентара, но се сочи, че веднъж седмично одеалата, чаршафите и калъфките на леглата се перат служебно.

На четиринадесето място ищецът сочи, че по стените на килията му е имало пукнатини и изронена мазилка. В тази връзка по делото не се събраха доказателства, установяващи съществени отклонения от нормалното състояние на стените в килия № 7.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Съгласно чл.284 ал.1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл.3.

Съгласно чл.3 ЗИНЗС осъдените не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко и унизително отношение, като за такива нарушения се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия и обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Установените по делото факти сочат, че в съществената си част оплакванията на ищеца са неоснователни. Установи се, че предоставяната храна и вода са били с добри показатели. Осветеността, според впечатленията на разпитания свидетел, е била недостатъчна, но се установи, че за помещенията в ареста са били осигурени както дневна, така и изкуствена светлина. Неоснователни са оплакванията, свързани с достъпа до тоалетна и хигиенни средства, независимо, че такива не са били осигурени в рамките на килията. Не се установи нездравословна среда, произтичаща от течове по стените и мухъл в помещението. Възможностите за престой на открито са били занижени, но не дотолкова, че да обосноват извод за отклонение, квалифицирано като нарушение по чл.3 от ЗИНЗС.

По делото е установено наличието на хлебарки в килията. Не е спорно също, че ГДИН е взела мерки за обезпаразитяване, като периодично, представители на специализиран доставчик на такива услуги пръскали помещението срещу насекомите. Така въпреки предприетите конкретни действия именно за отстраняване на тези вредители и осигуряване нормални условия за пребиваване в помещенията, проблемът не е бил решен изцяло. Същевременно обаче, по делото не се установи наличието на тези насекоми да е довело до особено съществено влошаване на условията спрямо лишения от свобода М.. В този смисъл настоящата съдебна инстанция намира, че поради наличието на хлебарки в килията, по отношение на ищеца не е осъществено нечовешко, унизително отношение по смисъла на чл.3 ал.1 от ЗИНЗС и чл.3 от ЕКЗПЧОС, в резултат на което за него да са настъпили сочените неимуществени вреди, а именно психически тормоз, дискриминация, чувство за малоценност, безпомощност, със степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на лишаването от свобода.

Сумирайки изложеното съдът приема, че условията за изтърпяване на ареста от ищеца М., в тяхната цялост, не стоят в отклонение от изискванията на чл.3 от ЗИНЗС, поради което искът е неоснователен. Неоснователна е и обусловената претенция за присъждане на лихви за забава върху претендираното обезщетение.

При този изход на спора, разноски в полза на ответната страна не следва да се присъждат, тъй като такива не са извършвани. Направеното искане от ответника ГДИН – София за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, е неоснователно. Общото тълкуване на чл.286, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС води до извод, че същите са специални по отношение на чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.144 и чл.143 от АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска, означава, че такова не се дължи. Следователно, искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде оставено без уважение, като неоснователно, въпреки постановения резултат.

Мотивиран от горното Административен съд Бургас

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ ИСКА на М.Д.М., ЕГН:**********, лишен от свобода в затвор Бургас, ЗО Дебелт, против главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието гр.София, за заплащане на 7 000лв., представляващи обезщетение за претърпени  неимуществени вреди, вследствие лоши битови условия при изтърпяване на арест в следствения арест в гр.Кърджали, за периода от 10.06.2021г. до 22.12.2021г.

ОТХВЪРЛЯ искането на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ София, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд Бургас, в 14-дневен срок от връчване на преписа.

 

 

СЪДИЯ :