Решение по дело №2827/2020 на Районен съд - Бургас

  Р Е Ш Е Н И Е

№ 260465

 

18.11.2020 г., гр. Бургас

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд - Бургас, в публично заседание на 14.10.2020 г.,

22. наказателен състав състоящ се от:

 

Председател: Николай Гемеджиев

секретар Мария Милева,

като разгледа докладваното от съдия Гемеджиев

НАХД № 2827 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по повод жалбата на дружество с ограничена отговорност и с фирма (наименование) „КР*Ч*”, ЕИК *****, със седалище в гр.Бургас и адрес на управление гр.Бургас, улица „Александър Велики“ №*, представлявано от управителя Р* И* К*.

Жалбата е подадена против наказателно постановление №29-0000544/07.02.2020 г., издадено от Главния директор на Главна дирекция „Инспектиране на труда” на Изпълнителна агенция „Главна дирекция по труда“, с което на основание чл.79, ал.4 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ) за нарушение на чл.75а, ал.2 от същия закон, на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание по вид „имуществена санкция” в размер на 2 000.00 лева.

 

Дружеството-жалбоподател моли съда да постанови решение, с което отмени процесното наказателно постановление. Твърди се, че липсва описание на нарушената правна норма и самото нарушение. Посочва се, че това описание е непълно, неточно и противоречиво, както и че е невъзможно да се извърши нарушение на санкционна правна норма. Посочва се на следващо място, че липсва дата на извършване на вмененото нарушение. Прави се позоваване на чл.28 ЗАНН.

Наказващият орган след редовно призоваване не се явява. Изпраща представител, който моли съда да постанови акт, с който да остави обжалваното наказателно постановление в сила. Представят се доказателства.

 

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:

Процесното НП е връчено на 14.04.2020 г., видно от датата, положена на известие за доставяне (л.12 от делото). Процесната жалба е постъпила при наказващия орган на 21.04.2020 г. с вх.№20033265/21.04.2020 г. (л.3 от НАХД №359/2020 г. по описа на Районен съд – Несебър).

Ето защо съдът намира, че е процесуално допустима за произнасяне, тъй като е подадена в седемдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК.

 

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 07.08.2019 г. А.П. (главен инспектор в ГД „ИТ”) заедно със свои колеги извършила проверка на обект, стопанисван от дружеството-жалбоподател и намиращ се в гр.Созопол, област Бургас, улица „Одеса“ №1 и представляващ обменно бюро.

При проверката било заварено лицето Ш*А*(гражданин на Узбекистан), който попълнил във формуляр на руски език данни за трудовото си правоотношение с дружеството-жалбоподател: длъжност, работно място, работно време, трудово възнаграждение (л.9 от НАХД №359/2020 г. по описа на Районен съд - Несебър). По време на проверката от страна на дружеството-жалбоподател били представени копия от паспорта на лицето, виза от вид „С“ за обучение, но не и за сезонна заетост; трудов договор №122/01.07.2019 г. и анекс, сключени между Амонов и дружеството-жалбоподател. Отново по време на проверката от страна на проверяващите била направена служебна проверка в Агенция по заетостта, от която било установено, че за гражданина на трета държава Шакхзод Амонов няма издадена регистрация за работа за краткосрочна дейност.

В резултат на посоченото и в тримесечния давностен^[1] срок по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН, А.П. съставила против дружеството-жалбоподател Акт №29-0000544/08.08.2019 г. за установяване на административно нарушение (АУАН) със свидетел К* Я*.

Конкретно отразеното в акта нарушение било в словесен вид за това, че дружеството-жалбоподател, като работодател е приело Ш*А* – гражданин на Узбекистан, без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта, заварена на работи в посочения по-горе обект. В цифров вид деянието е квалифицирано като нарушение на чл.75а, ал.2 ЗТМТМ.

АУАН е връчен на 08.08.2019 г.

В предоставения тридневен срок по чл.44, ал.1 ЗАНН възражения от страна на дружеството-жалбоподател са постъпили, като е посочено, че Ш* А* не предоставя работна сила за „Краун чейнч“ ООД, а присъствало в обекта по силата на договор за производствен стаж на чуждестранни студенти от 27.05.2019 г. и така дружеството е предоставило база за целта на обучителната програма.

На 07.02.2020 г., извън рамките на инструктивния едномесечен срок по чл.52, ал.1 ЗАНН, но в давностния[2] шестмесечен срок по чл.34, ал.3 ЗАНН от съставянето на АУАН, Главния директор на ГД “ИТ“, издал процесното наказателно постановление.

Както се посочи по-горе, процесното НП е връчено на 14.04.2020 г., видно от датата, положена на известие за доставяне (л.12 от делото). Процесната жалба е постъпила при наказващия орган на 21.04.2020 г. с вх.№20033265/21.04.2020 г. (л.3 от НАХД №359/2020 г. по описа на Районен съд – Несебър).

           

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Съдът не установи процесуални нарушения или материалноправни пропуски при издаване на АУАН и НП, които да обуславят отменително решение.

Както АУАН, така и НП съдържат всички необходими реквизити според чл.42 и чл.57 ЗАНН.

             АУАН и НП са съставени от лица, компетентни да сторят това съгласно чл.416, ал.5 КТ           

Съгласно чл.48, ал.1 ЗАНН, административнонаказателната преписка се разглежда от административнонаказващия орган, в чийто район е било извършено нарушението. В настоящия случай установеното нарушение е извършено в гр.Созопол, област Бургас, но съгласно чл.416, ал.5 КТ наказателните постановления се издават от ръководителя на съответния орган по чл. 399, 400 и 401 или от оправомощени от него длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Не се спори, че А.П. е главен инспектор в ГД “ИТ“, поради което компетентен орган да разгледа и реши преписката е ГД „ИТ”.

            При това положение и с оглед посоченото в предходните два абзаца настоящия състав намира, че:

-                           местно компетентна (ratione loci) да разгледа преписката е Главна дирекция „Инспекция по труда”;

-                           родово компетентна (ratione materiae) да разгледа преписката е Главна дирекция „Инспекция по труда” и

-                           лично компетентен (ratione personae) да се произнесе по преписката с наказателно постановление е Главния директор на Главна дирекция „Инспекция по труда”.

           

            Съгласно чл.75, ал.2 ЗТМТМ наказанието по ал. 1 се налага и на работодател – юридическо лице, което е приело законно пребиваващи чужденци – граждани на трети държави, без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта. Не се спори, че * А*е гражданин на Узбекистан. Съгласно § 1.т.4 от ДР на ЗТМТМ "Гражданин на трета държава" е лице, което не е гражданин на Република България и не е гражданин на държава – членка на Европейския съюз, или на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария. Ноторен факт е, че Узбекистан (държава в Средна Азия) не е член на Европейския съюз, нито на Споразумението за Европейско икономическо пространство. Предвид посоченото съдът приема за безспорно, че Амонов е гражданин на трета държава. Обстоятелството, че лицето Амонов само е попълнило във формуляр на руски език, че работи по трудово правоотношение, а не присъства в обменното бюро за обучение, недвусмислено сочи на предоставяне на трудова сила. Освен това е налице сключен трудов договор, в който недвусмислено пише, че дружеството-жалбоподател възлага и работникът приема да изпълнява длъжността „касиер“, като помощен персонал в обменно бюро с трудово възнаграждение от 600.00 лева и със срок на действие 14.09.2019 г. При посоченото за настоящия състав е безспорно, че дружеството-жалбоподател е „работодател“ по смисъла на § 1.т.1 от ДР на КТ.

            Не се събраха доказателства за командироване на завареното лице или изпращането му по чл.9, ал.3 и ал.4 ЗТМТМ; решение на Изпълнителния директор на Агенцията по заетостта по чл.7, ал.3 ЗТМТМ за разрешаване на достъп до трудовия пазар за сезонна работа до 90 дни по чл.24, ал.3 ЗТМТМ, нито по чл.36, ал.1 ЗТМТМ (научен работник).

            Вмененото деяние е извършено при форма „допустителство“ и е съставомерно.

Не са налице и основания за приложението на чл. 28 ЗАНН, нито случаят може да се квалифицира като такъв по чл. 9, ал. 2 НК, доколкото се касае за нарушение на трудовото законодателство, свързано с реда за допускане на граждани на трети държави до трудовия пазар в Европейския съюз.

Наложеното административно наказание е в минималния предвиден размер, поради което не е налице правна възможност за намаляването му.

 

Предвид горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН Районен съд – Бургас

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №29-0000544/07.02.2020 г., издадено от Главния директор на Главна дирекция „Инспектиране на труда” на Изпълнителна агенция „Главна дирекция по труда“,

с което на основание чл.79, ал.4 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност за нарушение на чл.75а, ал.2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност

на дружество с ограничена отговорност и с фирма (наименование) „К* Ч*”, ЕИК ****, със седалище в гр.Бургас и адрес на управление гр.Бургас, улица „Александър Велики“ №*, представлявано от управителя Р* И* К*,

е наложено административно наказание по вид „имуществена санкция” в размер на 2 000.00 лева.

 

Решението, съгласно чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс (чл.348 НПК) и по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (чл.чл.208-228 АПК)

в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

 

Районен съдия:___________________

Вярно с оригинала!

М.Д.