РЕШЕНИЕ
№ 2773
гр. София, 12.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:М. П. Л.
при участието на секретаря В. Д. К.
като разгледа докладваното от М.П. Л. Административно наказателно дело №
20221110213349 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 – чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. П. И., ЕГН:********** срещу Наказателно
постановление №..............от 21.09.2022г. издадено от зам. председател на КФН, ръководещ
управление „Осигурителен надзор“, с което на основание чл.351, ал.1, т. 3 от Кодекса за
социално осигуряване на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 3 000 (три хиляди) лева за извършено нарушение на чл. 177, ал. 2, т. 2 от КСО във
вр с §1, ал. 2, т. 3, б. „а“, подбуква „аа“ от ДР на КСО.
В подадената жалба се излагат съображения за допуснати процесуални нарушения
изразяващи се в обстоятелството, че не е доказано извършеното нарушение изобщо, за да
може да се приеме, че е налице форма на извършване на нарушението „допустителство“. На
следващо място, се посочва, че е налице нарушение на принципа „не два пъти за едно и
също нещо“, доколкото жалбоподателят вече е бил санкциониран за същото нарушение.
Отделно от това, се излагат съображения, че на жалбоподателят не е бил връчен констативен
протокол за извършената спрямо него проверка, както и че е налице противоречие между
посочената в АУАН фактическа обстановка и издаденото въз основа на него наказателно
постановление. Жалбоподателят е изложил и съображения за нарушения на материалния
закон изразяващи се на първо място, в обстоятелството, че в АУАН е посочено, че той е
осъществил изпълнителното деяние в качеството си на „извършител“, а в наказателното
постановление същият е посочен като „допустител“. Твърди се, че жалбоподателят не е
субект на извършеното нарушение, че същото не е извършено виновно от жалбоподателя,
1
както и че не е посочено кои са конкретните разпоредби, които вменяват задължение на
жалбоподателя. Изложени са подробни съображения относно приложимостта на
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява. Същият се
представлява от адв. Й., която моли за отмяна на наказателното постановление. Посочва се,
че жалбоподателят не е бил уведомен коя е насрещната страна по сделката и в този смисъл
няма как да е извършил вмененото му нарушение виновно. Също така се посочва, че е
налице противоречие при посочване на формата на извършителство между АУАН и НП.
Процесуалният представител представя по делото писмени бележки , в които се излагат
подробни съображения относно незаконосъобразността на наказателното постановление,
сходни с тези в подадената жалба.
Въззиваемата страна- зам. председател на КФН редовно призована, се
представлява от юрисконсулт Генова, която моли за потвърждение на наказателното
постановление като правилно и законосъобразно. Посочва, че жалбоподателят е извършил
наведените в наказателното постановление нарушения, като е допуснал да сключи сделка.
Същата представя писмени бележки, в които излага подробни съображения относно
правилността и законосъобразността на наказателното постановление. Моли за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно
постановление, с оглед изискванията на чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 314 от НПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
Към дата 30.12.2021г. дружество „К. И.“ АД било представлявано от М. П. И. в
качеството му на изпълнителен директор и от лицето В.Б. Б..
В КФН била извършена проверка за спазване на нормативните изисквания при
инвестиране средствата на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване. В хода на
проверката било установено, че през месец декември на извънборсов пазар са сключени
множество сделки за продажба на дялове на колективни инвестиционни схеми от името и за
сметка на управлявания от ПОАД „ЦКБ - Сила“ АД, универсален пенсионен фонд.
Посочените сделки били сключени чрез посредничеството на инвестиционните посредници
„АБВ Инвестиции“ ЕООД и „Реал Финанс“ АД.
В хода на проверката били изпратени писмо с изх. № ............. от 31.01.2022г. до „Реал
Финанс“ АД и писмо с изх. № ............... от 31.01.2022 г. до „АБВ Инвестиции“ ЕООД за
предоставяне на информация относно сключените сделки, за да могат да бъдат установени
насрещните страни по тях.
Инвестиционният посредник „АБВ Инвестиции“ ЕООД с писмо с вх. № РГ-03-190-6
от 08.02.2022г. е предоставил нареждане №36170042245 от 23.12.2021 г. за продажба, от
името и за сметка на управлявания от „ЦКБ-Сила“ АД УПФ „ЦКБ-Сила“ на извънборсов
пазар на дялове на договорен фонд „Тексим Консервативен фонд“, управляван от УД „Т.
2
Асет М.“ ЕАД с ISIN код на емисията: ................. за 1080 броя дялове при единична цена
73.6483 лева и обща стойност на сделката 79 540.16 лв. От представената информация било
видно, че като насрещна страна по сделката бил посочен инвестиционният посредник „Р.Ф.“
АД. До същият било изпратено писмо с изх. № РГ-03-176-1 от 07.03.2022 г., като била
изискана допълнително информация и документи за сключената сделка. Дружеството
подало отговор, с който предоставило нареждане за покупка № 35309023248 от 23.12.2021
г., с което „К. И.“ ЕАД било подало на извънборсов пазар нареждане за покупка на дялове
на договорен фонд „Тексим Консервативен фонд“, управляван от УД „Т. А. М.“ ЕАД,
с........... код на емисията BG9000017061 за 1080 броя дялове при единична цена 73.6483 лева
и обща стойност на сделката 79 540.16 лв.
От информацията за сключената сделка било видно, че същата е сключена на
23.12.2021 г. в 17:19:53 ч. с дата на сетълмент 30.12.2021 г. Дружеството предоставило
множество на брой документи от които било видно, че същите са подписани от
изпълнителния директор на „К. И.“ ЕАД М. П. И. заедно с другия представляващ
дружеството- В. Б. Б..
Предвид на констатираното в хода на проверката свидетелката В. С. на длъжност
„главен експерт“ в дирекция „Осигурителен надзор“, управление „Осигурителен надзор“ на
КФН съставила срещу М. И. АУАН №............./30.03.2022г. Същият бил съставен в
присъствието на двама свидетели и в присъствието на жалбоподателя, който получил
екземпляр от същия срещу подпис. В съставеният акт било посочено, че жалбоподателят
заедно с другия изпълнителен директор „е извършил съответните действия за покупката
на дяловете на ДС „Тексим Консервативен фонд“ .
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу така съставения АУАН било подадено
писмено възражения.
АНО счел подаденото възражение за неоснователно такова, като изложил подробни
съображения относно неговата неоснователност и на база на съставения АУАН издал
процесното наказателно постановление №Р-10-208 от 21.09.2022г. издадено от зам.
председател на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор“, с което на основание
чл.351, ал.1, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 3 000 (три хиляди) лева за извършено
нарушение на чл. 177, ал. 2, т. 2 от КСО във вр с §1, ал. 2, т. 3, б. „а“, подбуква „аа“ от ДР на
КСО, като било посочено, че жалбоподателят „…е извършил съответните действия и е
допуснал „К. И.“ ЕАД да закупи…“
Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на 28.09.2022г. срещу
подпис.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на
свидетеля В. С., както и от писмените доказателства по делото, а именно заверени копия на
Заповед №........... от 03.02.2022г. на зам. председателя ръководещ управление
„Осигурителен надзор“, писмо в изх. №............ от 21.03.2022г, писмо с изх. №............от
3
31.01.2022г., придружително писмо с изх. №............/07.02.2022г. ведно с приложения, писмо
с изх. № РГ............. от 31.01-2022г., писмо с изх. №............../07.02.2022г. , Нареждане
№.............., писмо с изх. № ................от 07.03.2022, придружително писми с изх.№
............./10.03.2022г., Нареждане ............., декларация по чл.66, ал.2 ЗМИП, потвърждение за
сключени финансови инструментикъм нареждане №..............., писмо с изх.
№.............../25.01.2022г., писмо с изх. №.............../28.01.2022г. , извадка от книга на
акционерите, писмо с изх. №............./24.02.2022г. , писмо с изх. № ................./01.03.2022г.,
пизмо с изх. № ............./11.03.2022г., писмо с изх. №............./14.03.2022г.,извадка от ТР,
писмо с изх. №............. от 09.03.2021г. , изх. №...............-30.07.2021г., писмо с изх. №0.........8
от 04.08.2021г., протокол №......... от 15.04.2021г., писмо с изх. №.............../05.11.2021г.
,приобщени по реда на чл. 283 от НК, които съдът кредитира в своята цялост, доколкото
същите спомогнаха на съда да установи възприетата фактическа обстановка, както и същите
са еднопосочни и безпротиворечиви.
Съдът намира, че следва да кредитира с доверие показанията на свидетелката С.,
която е извършвала проверката и е съставила АУАН, с който е ангажирана отговорността на
жалбоподателя. Настоящата съдебна инстанция намира, че показанията са логични,
обективни и пълни, кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства и в тази
връзка счита, че същите са източник на пряка доказателствена информация по случая,
поради което ги взе предвид при изграждане на вътрешното си убеждение.
От така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице,
депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, като съображенията на съда в тази насока
са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд
следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Съдът намира, че АУАН и оспорваното НП отговарят по форма и съдържание на
изискванията по чл. 42, респ. чл. 57 от ЗАНН, издадени са от надлежни органи, при спазване
на установения за това ред и в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл. 34,
ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН, надлежно връчени са на нарушителя, с оглед гарантиране на неговите
права.
Наред с това, съставените АУАН и НП отговарят на изискванията на чл. 42, т. 4 и
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. И двата акта съдържат по идентичен начин изчерпателно
описание на констатираното нарушението, включително мястото и времето на
извършването му. Налице е също съответствие между фактическото описание на
нарушението и неговата правна квалификация.
4
В тази връзка съдът намира, че възраженията на жалбоподателя за допуснати
процесуални нарушения в този смисъл са неоснователни такива.
Настоящата съдебна инстанция обаче счита, че следва да се съгласи с направеното от
жалбоподателя възражение в смисъл, че е нарушено правото му да разбере в какво именно
се обвинява доколкото в съставения спрямо него АУАН е посочено, че същият „ е извършил
съответните действия за покупката на дяловете на ДС „Тексим Консервативен фонд“ и в
този смисъл изпълнителното деяние се изразява в действие на жалбоподателя, а в
издаденото наказателно постановление е посочено, че е извършил съответните действия и
е допуснал „Кепитъл Инвест“ ЕАД да закупи“. Настоящата съдебна инстанция намира, че
при допускането да бъде извършено дадено нарушение е безспорно прието, че нарушението
се извършва чрез бездействие, когато субектът на нарушението е бил длъжен да действа, да
предприеме активни действия, за да не настъпи нарушението. В този смисъл съдът намира,
че по този начин е нарушено правото на защита на жалбоподателя, доколкото още от
образуването на административно наказателното производство същият следва да знае в
какво именно се обвинява, за да може да организира защитата си. Недопустимо е едва с
наказателното постановление да се поставят нови рамки на обвинението, доколкото
жалбоподателят не е имал възможността да се защитава по така повдигнатото обвинение и
по този начин е нарушено правото му на защита. Актът за установяване на административно
нарушение е средството за повдигане на обвинение и освен, че с него се сезира наказващият
орган, с него се формира и обвинението с неговите обективни и субективни елементи. В
този смисъл следва да е налице абсолютно единство между обвинението повдигнато с актът
за установяване на административно нарушение и повдигнатото с наказателното
постановление такова. Това правило е гаранция за упражняването на правото на защита на
жалбоподателя и на правото му да разбере в какво именно се обвинява. С посоченото по-
горе несъответствие между описанието на нарушението в актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление се е постигнало процесуално
нарушение, което е от категорията на съществените такива и е основание за отмяна на
наказателното постановление на самостоятелно основание.
Съдът намира също така, че следва да посочи, че ако се приеме, че жалбоподателят
е осъществил състава на нарушението по чл. 177, ал.2 от КСО като допустител, то е
следвало в самото наказателно постановление да бъде посочено какво действие е пропуснал
да извърши същият, за да не настъпят вредните последици от извършеното нарушение,
както и да бъде посочено лицето, на което жалбоподателят е следвало да осъществи
контрол, за да не извърши същото нарушение. Предвид на това, съдът намира, че издаденото
наказателно постановление страда и от непълноти по отношение на описанието на
фактическата обстановка.
Предвид всичко гореизложено, настоящата съдебна инстанция намира, че издаденото
наказателно постановление подлежи на отмяна като незаконосъобразно такова и издадено в
противоречие с процесуалните правила.
Относно разноските:
5
С оглед изхода на делото и направеното от представителя на въззиваемата страна
искане за присъждане на разноски, съдът намира за неоснователна претенцията на
процесуалния представител на КФН за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на
наказващия орган. Право на разноски в настоящото производство има жалбоподателят, но
доколкото процесуалният представител на същия- адв. Й. е направила изрично изявление, че
не претендира присъждане на разноски, то съдът намира, че не следва да се произнася
служебно по въпроса за присъждане на същите.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №..................от 21.09.2022г. издадено от сам.
Председател на КФН, ръководещ управление „Осигурителен надзор“, с което на основание
чл.351, ал.1, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 3 000 (три хиляди) лева за извършено
нарушение на чл. 177, ал. 2, т. 2 от КСО във вр с §1, ал. 2, т. 3, б. „а“, подбуква „аа“ от ДР на
КСО.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от представителя на въззиваемата страна
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХІІ от АПК пред
Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че
решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6