Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Варна, __.12.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в открито
заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при
участието на секретаря Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от съдия
Г. Илиева гр.д. № 5323 по описа за 2018 г.:
Производството по делото е образувано по
предявени от “4.” ЕООД, *** срещу С.Р. искове по реда
на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 6 ЗПФУР и чл. 92 ЗЗД за установяване
съществуване на следните вземания, както следва: 1./ за сумата от 300 лв., претендирана като главница по
договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние № **********/26.02.2015г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК
– 06.11.2017г. до окончателното изплащане на задължението; 2./ за сумата от 399 лв., претендирана като неустойка за
забава за периода от 28.03.2015г. до 01.11.2017г.; 3./ за сумата от 30 лв.,
претендирана като такси по т. 13.5 от договора, начислени на 28.04.2015г., на
13.05.2015г. и на 02.06.2015г., за които суми е издадена заповед №
9412/14.11.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
производството по ч.гр.д. № 17322/2017г. по описа на Районен съд – Варна.
В исковата молба се излага, че на
26.02.2015г. е сключен договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, по силата на който доставчикът поел задължение да
предостави сумата от 300 лв. срещу задължение на потребителя да я върне в срок
до 28.03.2015г.
Сумата от 300 лв. е усвоена от потребителя
по банкова сметка, ***, че е изправна по
правоотношението страна.
Ответникът
не е изпълнил основното си задължение да върне заетата сума в срок, като наред
с усвоената главница дължи неустойка за забава и начислени такси.
Правният интерес от предявяване на установителния иск по реда на чл. 415 ГПК се обосновава с
редовното връчване на заповедта за изпълнение по чл. 47, ал. 5 ГПК, на осн. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.
В срока по чл.
131 ГПК ответникът С.Р. не е депозирал писмен отговор.
За да се произнесе по спора съдът съобрази следното:
Исковете по реда на чл. 422 ГПК са процесуално
допустими, предявени в преклузивния срок след
издаване на заповед № 9412/14.11.2017г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 17322/2017г. на Районен съд – Варна,
на осн. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ангажираните писмени доказателства установяват по
безсъмнен начин валидно възникнало правоотношение по договор за кредит №
**********/26.02.2015г. между страните по делото, по което кредиторът се явява
изправна по правоотношение страна, предоставяйки заетата сума от 300 лв.
От своя страна, ответникът не е изпълнил задължението
си на падежа – 28.03.2015г. да върне сумата от 300 лв., която дължи в пълен
размер, ведно с неустойка за
забава за периода от 28.03.2015г. до 01.11.2017г. и такси по т. 13.5 от
договора, начислени на 28.04.2015г., на 13.05.2015г. и на 02.06.2015г., поради
което съдът намира исковете за доказани.
Съдът като взе предвид, че с връчените на ответника
съобщение за връчване на препис от исковата молба и подаване на писмен отговор
(чл.131 ГПК) – приложение № 7 и призовка за страна за открито съдебно заседание
(чл.142 ГПК) – приложение №1, са му указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание, както и
че исковете са вероятно основателни с оглед посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства, намира, че следва да бъде
поставено неприсъствено решение, като предявените искове бъдат уважени в претендираните размери.
В полза на ищеца “4.” ЕООД следва да бъдат присъдени сторените по делото съдебно
– деловодни разноски в общ размер на 150 лв., от които 75 лв. в производството
по ч.гр.д. № 17322/2017г. на ВРС и 75 лв. в настоящото производство, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание
чл. 238, ал.1 и чл. 239 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че С.А.Р., ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на “4.” ЕООД, *** сумата от 300 лв.
/триста лева/, представляваща главница по договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние № **********/26.02.2015г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 06.11.2017г. до
окончателното изплащане на задължението, сумата от 399 лв. /триста деветдесет и девет лева/, представляваща неустойка
за забава за периода от 28.03.2015г. до 01.11.2017г., сумата от 30 лв. /тридесет лева/, представляваща
такси по т. 13.5 от договора, начислени на 28.04.2015г., на 13.05.2015г. и на
02.06.2015г., за които суми е издадена заповед № 9412/14.11.2017г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. №
17322/2017г. по описа на Районен съд – Варна по исковете, предявени по реда на
чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 6 ЗПФУР и чл. 92 ЗЗД.
ОСЪЖДА С.А.Р., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на “4.” ЕООД, *** сумата от 150 лв. /сто
и петдесет лева/,
представляваща сторени съдебно – деловодни разноски, от които 75 лв. в
производството по ч.гр.д. № 17322/2017г. на ВРС и 75 лв. в настоящото
производство, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
НЕПРИСЪСТВЕНОТО
РЕШЕНИЕ не подлежи на обжалване, на основание чл.239, ал.4 ГПК.
На страните да се връчат преписи от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: