Решение по адм. дело №459/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.145 и следв. от АПК приложим на основание чл.172, ал.5 от ЗДвП.

Делото е образувано по повод постъпила с вх.№3913/06.03.2025г. жалба от В. М. М. от гр. Варна с [ЕГН], с която е оспорена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0439-000024/10.02.2025г. издадена от Началник сектор в Трето РУ при ОД на МВР-Варна, с която на основание чл.171, т.1, б."б" от ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“ и му е отнето СУМПС.

В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна и издадена при съществено нарушение на правилата. Оспорват се показанията на техническото средство, с което бил тестван жалбоподателя от полицейските служители, тъй като не бил верен дадения от него резултат. М. никога не бил употребявал наркотични вещества или техни аналози и не е управлявал МПС под въздействие на такива. Поради това останал шокиран при отчетения от техническото средство положителен резултат за употреба на кокаин. Поради това той дал кръвна проба за изследване. Счита, че неправилно му е наложена ПАМ преди да са излезли резултатите от изследването на дадените от него проби, което съставлявало съществено нарушение на правилата, защото довело до неправилното приемане от административния орган, че е управлявал след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Претендира отмяна на заповедта за налагане на ПАМ и моли за присъждане на направените по делото разноски за държавна такса и адвокатски хонорар. В съдебно заседание упълномощения процесуален представител поддържа жалбата. Моли да бъде взет предвид отрицателния резултат за наличие на наркотични вещества в приетия по делото протокол за извършена експертиза от МБАЛ –Варна към ВМА. Моли заповедта да бъде отменена. Претендира присъждане на разноските по делото.

Ответникът – Началник сектор в Трето РУ при ОД на МВР-Варна чрез упълномощен юрисконсулт оспорва жалбата. В хода по същество моли заповедта за прилагане на ПАМ по чл.171, т.1, б."б" от ЗДвП да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. По надлежния ред предвиден в чл.171 от ЗДвП – при проверка с техническо средство се установило управление на МПС след употреба на наркотични вещества. При дадената положителна проба на дрегера, административния орган действал в условията на обвързана компетентност като издал заповедта. Това следвало от разпоредбата в закона, че още със съставяне на АУАН се изземват документите на водача – неговото СУМПС, поради което нямало как на последващ етап да се наложи ПАМ. След като по делото се получило писмо от МБАЛ-Варна към ВМА, че лицето не е употребило наркотични вещества, тогава отпаднала необходимостта от приложението на ПАМ.

В случая заповедта изпълнила своето предназначение. Моли за решение в този смисъл и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Като взе предвид оплакванията в жалбата и прецени по отделно и в съвкупност доказателствата и разпределението на доказателствената тежест, при съобразяване на приложимите правни норми, Съдът достигна до следните фактически установявания и правни изводи:

На 08.02.2025г. около 05:04часа в гр.Варна, по [улица]до бл.* в посока [улица]управлявал л.а.Мерцедес ********* с рег.№ [рег. номер], когато бил спрян за проверка от полицейски служители. Ст. полицай при Трето РУ-Варна при ОД на МВР-Варна му извършил проверка като водача на МПС с техническо средство Дрегер Дръг Тест 5000 с инвентарен №ARSD-0019, което отчело положителен резултат за наличие на кокаин. М. отричал да е употребявал наркотични вещества и му бил издаден талон за медицинско изследване с №***** и бил отведен от полицейските органи в МБАЛ-Варна при ВМА, където дал урина и кръвна проба за изследване.

Въз основа на установения резултат от тестването с техническото средство ст. полицая при Трето РУ счел, че М. е извършил нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и още на 08.02.2025г. му съставил АУАН бл. №1413880 за управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози и му иззел Свидетелството за управление на МПС.

С оглед дадения от техническото средство положителен резултат за наличие на наркотични вещества у водача М., преписката била докладвана и му била издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №******* от Началник сектор в Трето РУ при ОД на МВР-Варна, с която временно му било отнето свидетелството за управление на МПС – СУМПС [номер] до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. В заповедта е посочено, че на 08.02.2025г. той управлявала пътно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установено с техническото средство Дрегер Дръг Тест 5000 с фабр. № ARSD-0019, в нарушение на чл.5 ал.3 т.1 пр.2 от ЗДвП, за което му се налага принудителна административна мярка по чл.171 т.1 б.“Б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.

Заповедта за налагане на ПАМ е връчена на М. на 13.02.2025г. лично срещу подпис, с указания за възможността да бъде оспорена в 14-дневен срок по съдебен ред. Жалбата срещу нея е депозирана от упълномощения от него адвокат на 24.02.2025г.

От материалите в преписката се установява, че с мотивирана резолюция №25-0439-М000009/11.02.2025г. Началникът сектор в Трето РУ в ОД на МВР-Варна прекратил административно-наказателното производство образувано с АУАН серия GA №1413880/08.02.2025г., тъй като по случая било образувано ДП №203/2025г. по описа на Трето РУ-Варна, тъй като управлението на ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози е престъпление по чл.343Б, ал.3 от НК.

По делото е изискана и от МБАЛ-Варна при ВМА е предоставено копие на изготвената по досъдебното производство експертиза №Е-217/23.05.2025г. на изследваните проби от кръв и урина, дадени на 08.02.2025г. от В. М. М., в които не е открито наличие на наркотични вещества, като е отрицателен резултата за кокаин и/или метаболити.

При тези фактически установявания се налагат следните изводи:

Жалбата е подадена в срок, от лице с правен интерес и активна легитимация за оспорването, срещу подлежащ на съдебна проверка акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

В чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП е възведена забрана на водачите да управляват пътно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Съгласно чл.171, т.1, буква "б" от ЗДвП за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, комуто управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца, като при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4 от ЗДвП установените стойности са определящи.

Именно такава ПАМ е наложена с оспорената в настоящото производство Заповед №****** на Началник сектор в Трето РУ-Варна при ОД на МВР-Варна на основание чл.171, т.1 б."б" от ЗДвП на В. М. М. - временно отнемане на свидетелството му за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца.

Съгласно чл.172, ал.1 ЗДвП принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква "а", т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото не се спори между страните, че със Заповед № 336з – 8226/30.12.2021г. на Директора на ОД на МВР – Варна, която е цитира в оспорената заповед, са оправомощени началниците на сектори „Охранителна полиция“ в РУ при ОД на МВР-Варна да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл.171, т.1, б.б“ от ЗДвП за нарушения извършени в съответната територия. Няма спор, че управлението на МПС от жалбоподателя е извършено на територията на ОД на МВР – Варна, Трето РУ-Варна. Налага се извода, че оспорената заповед е издадена от териториално и материално компетентен орган.

Заповедта е постановена в писмена форма, с обстоятелствена част, в която са изложени фактите и обстоятелствата, въз основа на които е наложена конкретната ПАМ. Посочени са правните разпоредби, на основание на които е издадена заповедта, както и указания за реда и сроковете за обжалването му.

С оглед изложеното не са налице основания по чл.146, т.1 и т.2 от АПК за обявяване на ЗППАМ за нищожна, респ. за нейната отмяна поради неспазване на изискването за форма и съдържание.

Съгласно чл.3а от Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища /доказателствен анализатор/, или с медицинско и химическо лабораторно изследване, а на употребата на наркотични вещества или техни аналози – с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест-т.1; лицето не приема показанията на техническото средство или теста-т.2; физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест-т.3. Съгласно и чл.171, т.1 б."б" ЗДвП при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4 от ЗДвП установените стойности са определящи.

В случая жалбоподателят е възразил срещу показанията на теста и е дал проби за изследване по реда, определен с наредбата по чл.174, ал.4 от ЗДвП. Съгласно изискванията на наредбата в случая установяването на употребата на наркотични вещества или техни аналози следва да бъде извършено с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване. Такова изследване не е било извършено към датата 10.02.2025г., когато е издадена заповедта за налагане на ПАМ на дадените от водача биологични проби в МБАЛ –Варна при ВМА, където е бил отведен от служителите на ОД на МВР-Варна.

Съгласно чл.6, ал.9 от Наредба №1/2017г. концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване.

В случая не са налице посочените от законодателя хипотези, за да бъде приет резултата от направения тест с техническо средство Дрегер Дръг тест - 5000 със сериен №ARSD-0019, поради което използването на резултата от него е без основание. От доказателствата по делото е видно, че жалбоподателя е подписал и е получила талона за изследване, заведен е за вземането на биологични проби в посоченото в талона място и не е отказал да му бъде направен теста. От предоставеното по делото от МБАЛ-Варна при ВМА копие на изготвената химическа експертиза № Е-217/23.05.2025г. на изследваните проби от кръв и урина, дадени още на 08.02.2025г. от В. М. М., не е открито наличие на наркотични вещества, като е отрицателен резултата за кокаин и/или метаболити.

Предвид гореизложеното, като е издал заповедта за прилагане на ПАМ без наличието на положителен резултат от медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване в съответствие с изискванията на чл.171, т.1, б."б" от ЗДвП и Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, административният орган е постановил неправилен и незаконосъобразен административен акт.

В тежест на административния орган е да докаже, че са налице предпоставките за издаване на оспореният акт, включително наличие на извършено административно нарушение за предотвратяване и преустановяване на което се прилага конкретната принудителната административна мярка. Такива доказателства не са представени по делото, поради което фактическото основание посочено в Заповедта за прилагането на процесната ПАМ спрямо жалбоподателя не е доказано по предвидения от законодателя ред. Определящо в случая е наличието на наркотични вещества или техните аналози в дадените за изследване проби от кръв и урина от водача, а не установеното с техническо средство. След като при изследването по реда предвиден в Наредбата в иззетите в деня на проверката на водача биологични проби не се открива наличие на наркотични вещества или техните аналози, неправилно и незаконосъобразно ответникът е направил извода, че на 08.02.2025г. жалбоподателят е управлявала МПС след употреба на такива, въз основа на което е издал ЗППАМ.

Целта на принудителната административна мярка е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения, съгласно разпоредбата на чл.171, т.1 от ЗДвП, а в случая не се установи по предвидения ред, че жалбоподателя е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, т.е. не е налице нарушение на забраната в чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, за преустановяване на което да е било необходимо прилагане на ПАМ.

С оглед изложеното заповедта за налагане на ПАМ е издадена при съществено нарушение на процедурните правила, в противоречие със закона и в несъответствие с целта, за постигане на която е предвидено налагането на конкретната ПАМ. Налице са основанията посочени в чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК за отмяна на Заповед за прилагане на ПАМ 25-0439-000024/10.02.2025г.

При този изход на спора своевременно направеното искане от представителя на жалбоподателя за присъждане на разноските направени по делото следва да бъде уважено. На основание чл.143, ал.1 от АПК ответната страна ОД на МВР-Варна следва да заплати на жалбоподателя В. М. М. сумата от 1010лв., представляваща направени разноски в размер на 10лв. – заплатена държавна такса за образуване на делото и 1000лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от гореизложеното, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №********** издадена от Началник сектор в Трето РУ при ОД на МВР-Варна.

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Варна да заплати на В. М. М. от гр.Варна с [ЕГН] сумата от 1010лв. /хиляда и десет лева/, представляващи 10лв. - държавна такса за образуване на делото и 1000лв.- адвокатско възнаграждение.

 

Решението е окончателно.