РЕШЕНИЕ
№ 13
гр. Бяла , 08.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на двадесет и трети
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Т. Дочев
при участието на секретаря Валентина Т. Великова
като разгледа докладваното от Пламен Т. Дочев Гражданско дело №
20204510100617 по описа за 2020 година
Предявен е иск с правно основание чл.439 ГПК.
Ищецът Димитър Димитров П., ЕГН **********, адрес: град В., ул. „Ж.“ № ***,
моли съда да постанови решение, по силата на което на осн. чл. 439 от ГПК да приеме за
установено, че не дължи на ответницата М. Н. К., ЕГН **********, като майка и законен
представител на детето Д.Д. П., ЕГН ***, адрес: град Б., Област Р., ул. „Я.С.„ № ***, сумата
в размер на 24 814.52 лв. /двадесет и четири хиляди осемстотин и четиринадесет лева и
петдесет и две стотинки/, представляващи издръжка за детето Д.Д.П. и лихви за забава за
периода от 23.03.2012г. до 23.07.2017г. по ПДИ по ИД № 20204510400059 на ДСИ при PC-
Бяла, Област Русе.
Претендира и разноските по делото.
Ответницата, чрез проц.представител признава иска.
Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните в производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от правна страна
следното:
Искът е допустим и разгледан по същество основателен.
Предявеният иск е допустим, тъй като ищецът се позовава на новонастъпили след
издаване на изпълнителния лист факти, на които длъжникът може да се позовава при
оспорване на изпълнението. Наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на
1
вземането по изпълнителния лист е достатъчно основание за пораждане на правен интерес у
длъжника за предявяване на иска, какъвто е настоящия случай.
Съгласно разпределената с доклада по делото доказателствена тежест, с предявения
отрицателен установителен иск се иска съдебно установяване на несъществуването в полза
на ответника на вземане срещу ищеца. При отрицателен установителен иск ищецът не носи
тежестта да докаже пораждащите спорното право факти - такава тежест е възложена на
ответника, защото той поддържа да е титуляр на оспореното право. Ответницата по
отрицателния установителен иск е в положението, в което би се намирала като ищца по иск
за защита на оспореното право - тя дължи установяване на основанието, от което правото и е
възникнало, както и на неговия размер и доколкото проведеното от нея доказване е
неуспешно, следва да понесе неблагоприятните последици от правилата, разпределящи
доказателствената тежест. Същите задължават съда да счита недоказаните факти за
неосъществили се и съобразно този извод да даде защита на твърденията на ищеца.
Съответно ищецът по отрицателен установителен иск е в положението, каквото би имал
като ответник по предявен осъдителен или положителен установителен иск относно
спорното право - ако ищецът наведе правоизключващи, правопогасяващи или други
възражение срещу правото на ответницата, ищецът носи и доказателствената тежест да
установи своите възражения.
За да е налице точно този спор и за да е дала повод ответницата за завеждане на
делото, то тя трябва да е заявила, че счита вземането за такова, което подлежи на
принудително изпълнение както и е сторила със заявлението си от юли 2020г. пред ДСИ-
РС-Бяла. Съдът намира, че с оглед писмения отговор на ответницата и твърдението й, че
ДСИ нередовно е инициирал производство, е приел и приложил като доказателство по
делото препис от заявлението на М.К. за образуване на изпълнителното дело. От
заявлението от юли 2020г. е видно, че ДСИ –РС - Бяла в съответствие със закона е
изпълнил заявлението на взискателя М.К. да се образува производство и приложат
принудителни мерки срещу Д.П. за задължението му за издръжка по изпълнителния лист от
2012г, без последната да укаже, че се отнася само за лихви за периода 01.04.2017-
01.07.2020г. От горните факти съда прави и обоснован правен извод, че възражението по
писмения отговор обслужва само настоящия процес и не е било задавано при образуване на
изпълнителното дело към ищеца. Или иначе казано, искане с отговора /претенция/ срещу
ищеца в размер на 250 лв., представляващ обезщетение за забава на месечните суми за
издръжка за периода от 01.04.2017г. до 01.07.2020г. обвързан под условие със сключването
на спогодба между страните се явява недопустим. Или има предявен насрещен иск,
възражение, или не. По изп.д. е искано образуване на производство по чл. 426 от ГПК и
събиране на „посочените в изпълнителния лист задължения” като последното се извежда от
приложено заявление от ответницата пред ДСИ/, обхващащи главница и лихви за целия
период 2012-2020г.
ДСИ е изчислил същите съгласно заявлението и ги е посочил, в изпълнение на
2
задълженията си, в призовката за доброволно изпълнение /ПДИ/. Така изцяло поради
причина действията на ответницата К., а не на ДСИ , на ищеца П. се е наложило да търси
защитата с иск по чл.439 от ГПК.
В хода на делото, чрез проц. представител ответницата в отговора твърди, че е
допуснала грешка за размера по изп.д. Прави и изявление, че исковата претенция /обвързана
със сумата по изп.д./ е погасена по давност съобразно чл.117, ал.2 от ЗЗД. и признава иска.
Следователно като извод, съдът следва да отбележи следното. Доколкото признанието на
иска касае право, признато от нашия правен ред и не попада в хипотезите на чл.237, ал.3 от
ГПК, нито в другите предвидени в закона изключения – т.е . признато е право, с което
страната може да се разпорежда, признатото право не противоречи на закона и добрите
нрави, и предявеният иск не е брачен, не е иск по гражданско състояние или за поставяне
под запрещение, то съдът следва да го зачете, като уважи изцяло предявения иск от ищеца.
По разноските:
Съобразно чл.78, ал.5 ГПК ответницата е поискала намаляване на прекомерно
завишени съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото адвокатско
възнаграждение в размер на 830 лв. В Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, съгласно чл.7, ал.2 , т.4 се установява, че при интерес от
10 000 лв. до 100000 лв. възнаграждението следва да е в размер 830 лв. плюс 3% за
горницата над 10000 лв. или 1274,43 лв. адв. хонорар по предявения иск. Представени са
доказателства за платен от ищеца адвокатски хонорар в размер на 1350,00 лв. Съдът счита,
че искането за намаляване на присъждане на адвокатско възнаграждение поради
прекомерност на основание на чл.78, ал.5 от ГПК е неоснователно, тъй като за извършената
правна защита и съдействие настоящия състав намира, и че възнаграждението в размер на
1350,00 лв. съответства на нормативната уредба и не прекомерно.
Съдът намира, че с поведението си ответницата е дала повод за завеждане на делото,
тъй като подаването на молба до ДСИ за образуване на изпълнително дело срещу ищеца, с
поведението си ответницата безспорно е станала причина за завеждане на настоящето дело.
В този смисъл следва да се тълкува и разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК, съгласно която, ако
ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска,
разноските се възлагат върху ищеца, какъвто безспорно не е настоящият случай. Ето защо
следва да се присъдят разноските в полза на ищеца в размер на 1350,00 лв. С оглед
неоснователността на искането за разноските за бензин и транспорт последните остават за
сметка на ищеца така, както са направени и следва да се отхвърлят.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответницата следва да заплати сумата от 992,58 лв.
д.т. по сметка на БРС.
Водим от горното, съдът
3
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.Д.П., ЕГН **********, адрес: град В., ул. „Ж.“
№ *** не дължи на ответницата М. Н. К. ЕГН **********, като майка и законен
представител на детето Д.Д.П., ЕГН ****, адрес: град Б., Област Р., ул. „Я.С. „№ ***, сумата
в размер на 24 814.52 лв. /двадесет и четири хиляди осемстотин и четиринадесет лева и
петдесет и две стотинки/, представляващи издръжка за детето Д.Д.П. и лихви за забава за
периода от 23.03.2012г. до 23.07.2017г. по ПДИ по ИД № 20204510400059 на ДСИ при PC-
Бяла.
ОСЪЖДА М. Н. К., ЕГН ********** от гр.Б., обл.Р., ул.“Я.С.“ № *** да заплати на
Д.Д.П., ЕГН **********, адрес: град В., ул.„Ж.“ № ***, сумата от 1350,00 лв. /хиляда триста
и петдесет лева/, представляващи разноски по делото за адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА М. Н. К., ЕГН ********** от гр.Б., обл.Р., ул.“Я.С.“ № ***, да заплати по
сметката на БРС, сумата от 992,58 лв. /деветстотин деветдесет и два лева и петдесет и осем
стотинки/.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца Д.Д.П., ЕГН **********, адрес: град В., ул. „Ж.“
№*** за присъждане на разноски за бензин и транспорт, като неоснователно.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Русе в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бяла: _/п/______________________
4