Решение по дело №990/2017 на Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ /05.12.2017 r.

гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на осми ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА

ПЛАМЕН АТАНАСОВ

при секретар Капка Микова,

като разгледа докладваното от съдията Павлова

въззивно търговско дело № 990 по описа за 2017 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

С решение № 2017/18.05.2017 год, постановено по гражд.дело № 13006 по описа на съда за 2016 г., ВРС – ХLVІІ състав е осъдил „РЕГИСТЪР.БГ” ООД да изпълни реално договорното си задължение, произтичащо от сключения с „МЮЗИКШОП” ЕООД безсрочен договор за регистрация на домейн musicshop.bg, а именно: да заличи регистрацията на домейна „music-shop.bg”, регистриран на името на К.В. и да регистрира същия домейн на името на ищеца „МЮЗИКШОП” ЕООД, на основание 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, както и за сторените в хода на първоинстанционното производство разноски.

Недоволен от горното решение е останал ответника по делото „РЕГИСТЪР.БГ” ООД, който по реда на чл. 258 и сл. от ГПК обжалва така постановеното решение с твърденията за постановяването му при съществени процесуални нарушения, неправилност и необоснованост. Конкретните оплаквания са за необсъждане на наведените от ответника в отговора на исковата молба доводи, свързани с твърдението, че именно разликата в тирето между двете имена сочи, че домейна music- shop.bg не е този на ищеца, както и за нарушение на разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК с оглед недоказване от страна на последния, че при изписване на домейна musicshop.bg можеш да попаднеш на другия - music- shop.bg. Твърди се необоснованост на извода на съда, че е налице идентично произнасяне на имената на двата домейна, което не се изключвало от знака „-„, тъй като ответникът е регистър на имена, състоящи се от точно определен набор от значими символи, а не регистър на произношения на думи. Излага се и нарушение на чл.20а от ЗЗД, тъй като се касае за договор, сключен при общи условия, приети изрично от ищеца, който с предявения иск се домогва до неприложение на чл.11.3 от Общите условия. Настоява се за отмяна на постановеното решение и отхвърляне на предявения иск, ведно с присъждане на разноски.

В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна „МЮЗИКШОП” ЕООД депозира писмен отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна. Претендира потвърждаване на съдебното решение и присъждане на разноски.

В с.з. по същество, въззивникът, чрез пълномощник, поддържа жалбата и моли за уважаването й.

В с.з. по същество, въззиваемият оспорва въззивната жалба и моли за потвърждаване на решението.

За да се произнесе по спора, настоящият състав на ВОС съобрази следното:

Производството пред първостепенния съд е образувано по искова молба на „МЮЗИКШОП” ЕООД срещу „РЕГИСТЪР.БГ” ООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заличи регистрацията на домейна „music-shop.bg”, регистриран на името на К.В., както и да бъде задължен да регистрира същия домейн на името на ищеца „МЮЗИКШОП” ЕООД.

Искът е основан на твърдения за наличието на облигационни отношения с ответника за регистрация на домейна musicshop в областта „.Вg и подобластите” чрез предвидената от „РЕГИСТЪР.БГ” ООД за целта процедура, като правата и задълженията на страните са уредени в приетите от Регистъра Общи условия. Излага се, че домейнът на ищеца musicshop.bg е придобил статута „защитен” като ответникът е допуснал пряк конкурент на ищеца да закупи/регистрира домейна music-shop.bg, при разликата между двата домейна е само един символ „-” /тире/. Твърди, че с регистрацията на процесния домейн ответникът е нарушил сключения между страните договор, но въпреки това с решение от 01.07.2016 г. по абр.дело № 238/2016 г. искането му за прекратяване на регистрацията на посочения домейн на К.В. е оставено без уважение. Поради горното, сезира съда с иск за реално изпълнение на договорното задължение на ответника.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК, ответникът „РЕГИСТЪР.БГ” ООД изразява становище за неоснователност на предявения иск поради обстоятелството, че наличието на тире във втория регистриран домейн води до създаването на нов, съществено различим домейн от този на ищеца. Твърди, че до заличаване на регистриран домейн се стига при съвпадение между имената, а чл. 9.4 вр. чл. 5.4 от Общите условия е приложим само когато е налице възможност за объркване между името на регистрирания домейн и защитеното име на заявителя за арбитриране. Претендира за отхвърляне на иска.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбите и отговорите, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част.

В обхвата на така очертаната проверка от въззивния съд, настоящият състав намира обжалваното решение за валидно постановено, в пределите на правораздавателната власт на съда и за допустимо - произнасянето на първоинстанционния съд съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Предявеният иск черпи правното си основание в чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, като за уважаването му е необходимо кумулативното установяване наличието на валидно договорно задължение, наличието на пълно или частично неизпълнение и да е възможно реалното изпълнение на неизпълненото задължение.

Не се спори, а е прието за безспорно установено по реда на чл.146 ГПК, че страните са в договорни правоотношения за регистрация на домейн, сключен при Общи условия на регистрация и поддръжка на домейни в областта .bg и подобластите, че домейнът на ищеца musicshop.bg е придобил статута „защитен” и че ответното дружество е допуснало регистрацията на домейна „music-shop.bg”, регистриран на името на К.В..

Не е налице и спор между страните, че ищецът е подал заявка за арбитриране, при условията на ОУ. Част единадесета от Общите условия урежда условията и процедурата за извършване на арбитриране. Да извършва арбитриране между заявители и регистранти е една от основните функции и задължения на регистъра, изрично регламентирана в т.2.1 от Общите условия. Според т.1.13 и т.11.14 от същите, споровете между заявител на домейн и регистрант се разглеждат от сформирана от търговското дружество арбитражна комисия, която излиза със становище, въз основа на което окончателното решение по спора се взема от „Регистър.БГ” ООД, като в т. 5.5 от приетите от ищеца ОУ изрично е посочено, че при избора на име регистрантът трябва да се съобразява с обстоятелството, че регистрацията на домейна може да бъде оспорена от други заявители. Арбитриране е предвидено само когато вече има регистриран домейн в полза на един регистрант, и друго лице заявява за регистрация същия домейн. В разписаната процедура по арбитриране е осигурена възможност на двете страни – заявител на домейн и регистрант да представят становище, документи и доказателства в тяхна защита, извън документите, представени със заявлението.

Видно е от дадената в приложените по делото Общите условия за регистрация и поддръжка на домейни в областта .bg и подобластите на „Регистър БГ” ООД легална дефиниция, че „защитен домейн” е домейн в областта .bg, за който при регистрацията са представени от регистранта документи, удостоверяващи основанието за ползване на интернет името или домейнът е регистриран и поддържан непрекъснато повече от пет години. Ответникът не оспорва, че регистрираният от ищеца домейн е със статута на защитен в хипотезата на т.1.6 предл. второ от ОУ като не се твърди и не се установява регистрантът да притежава основание за ползване. В конкретния случай, това сочи на неприложимост на т.11.4.2 от Общите условия, съгласно която регистрираният защитен домейн да може да бъде отнет в полза на заявителя, само ако са налице предпоставките, посочени в т.9.4 и т.9.5 от Общите условия.

Освен процедура по арбитриране обаче, Общите условия за регистрация и поддръжка на домейни в областта .bg и подобластите на „Регистър БГ” ООД легална дефиниция, че „защитен домейн” е домейн в областта .bg уреждат и хипотезите на едностранно прекратяване, когато виновните действия на регистранта за извършени преди регистрациятата на домейна. Една от тях е хипотезата по т.9.5 от Общите условия, препраща към разпоредбата на т.5.4 уреждаща неподходящите интернет имена. В контекста на повдигнатия спор, т.5 на ОУ подробно регламентира изискванията към интернет името, което трябва да бъде валидно и подходящо, а т.5.4.2 сочи, че когато желаното интернет име може да доведе до объркване, регистрантът трябва да избере друго име. Това е така, тъй като съобразяването с изискванията за интернет името, което се иска да бъде регистрирано, е задължение на първо място на регистранта и евентуалното му неизпълнение не може да бъде тълкувано в негова полза. Същевременно, неспазването на условието по т.5.4 от регистрантът е залегнало като основание за прекратяване на регистрацията по т.9.5.

Хипотезите на едностранно прекратяване на регистрацията сочат, че именно в правомощията на регистъра е да извърши проверка за това дали избраното и регистрирано име, за което трето лице има основание, при използването му може да наруши обществения интерес или добрите нрави. Тази преценка е винаги конкретна и в зависимост от специфичните обстоятелства за всеки отделен случай и представените доказателства, като уредбата на основанията за едностранно прекратяване на регистрацията отделно от процедурата по арбитриране, включително като се предвиждат различни основания за арбитриране, сочи, че се касае два самостоятелни фактически състава. Аргумент за горното е и кумулативното изискване на т.11.5 от ОУ, завката за арбитриране да е придружена от заявка за регистрация на домейна, каквато последица се следва при положителен резултат от арбитрирането.

Разгледано на плоскостта на настоящето правоотношение, съставът на ВОС намира, че неизпълненото договорно задължение на ответника е това за прекратяване на регистрацията на домейна „music-shop.bg”, регистриран на името на К.В. поради наличието на хипотезата на т.5.4.2, за което той е сезиран от ищеца със заявката за арбитриране. Обстоятелството, че същият е провел процедура по арбитриране и че арбитражната комисия е произнесла решение, като е квалифицирала спора като такъв за „ползване на домейн“, не е аргумент за противното.Арбитражната комисия към ответника е помощен орган, чиято функция е да направи предложение до „Регистър.БГ“ ООД, който взема решение по заявките за регистрация на домейн, но тя няма правораздавателни функции и не съставлява арбитраж по смисъла на чл. 1 и чл. 4 ЗМТА и нейните решения не разрешават спора със сила на пресъдено нещо, нито формират изпълнителна сила. Наличието или липсата на предвидена съгласно ОУ арбитражна процедура би било необходимо с оглед преценка изпълнението на договорените между страните клаузи за прекратяване на договора и оттам – за формиране на извода правомерно ли е то или не.