№ 73
гр. Бургас, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тридесети
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Румяна Ст. Калошева Манкова Въззивно
гражданско дело № 20222000500052 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на С.А. П., **** г., като непълнолетен
действащ със съгласието на своя баща А.К. П., представляван от адвокат Л.Г.
от АК – П., против решение № 260076 от 07.10.2021 г. по гр.д. № 612/2020 г.
на Ямболския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен искът му против
ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, гр. София за сумата над присъдените 50 000 лв.
до пълния предявен размер от 90 000 лв., представляващи обезщетение за
неимуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващо се в причинени
телесни повреди в резултат на пътно транспортно произшествие на
04.10.2018г. по вина на водач на лек автомобил “Ауди А4“ с рег. ****,
застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, в едно
със законната лихва, считано от 13.03.2020 г.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на
чл.52 ЗЗД, като присъденият размер на обезвреда е занижен и не отговаря на
тежестта и характера на болките и страданията на пострадалия, както и на
икономическите условия в страната. Сочи се и несъобразяване със съдебната
1
практика при сходни случаи. Изтъква се детската възраст на пострадалия
ищец, като аргумент за неблагоприятното отражение на получените травми
върху емоционалното му състояние и поведение, с перспектива за трайни
последици дори до зряла възраст. Направено е искане за отмяна на
решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което искът да бъде
уважен изцяло.
В срока по чл. 263 ГПК е подаден отговор от ЗАД „ОЗК
Застраховане“ АД, с който въззивната жалба на ищеца се оспорва като
неоснователна и се претендира същата да бъде оставена без уважение.
Посочената там съдебна практика застрахователят счита за неотносима към
конкретния казус, а и без задължителен характер. Твърди се, че обжалването е
бланкетно, без развити доводи за нарушение на чл.52 ЗЗД, включително за
несъобразяване с икономическите условия в страната. Оспорва се заявеното в
жалбата, че травмите са се отразили крайно негативно на ищеца, предвид
неговата възраст. Според застрахователя, получени подобни увреждания в
детска възраст се възстановяват по-бързо физически и психически.
Подадена е въззивна жалба и допълваща такава от ответното дружество
в уважителната част на първоинстанционното решение за размера над 30 000
лв. до присъдените 50 000 лв., като в тази част съдебният акт се сочи като
неправилен, необоснован и незаконосъобразен. Възразява се по неуваженото
от първата инстанция възражение за съпричиняване на вредите от страна на
пострадалия, който, макар на пешеходна пътека, е тичал бързо, пресякъл е
внезапно и не се е съобразил с другите участници в движението, а и като
малолетен е бил оставен без надзор. На следващо място са развити
съображения за недоказаност на неимуществени вреди в съответната степен,
приета от първоинстанционния съд. Изтъква се значително по-бързия и по-
лек оздравителен процес при децата, като в случая едното увреждане е
отшумяло за около седмица, а другото – около 15 седмици, а понастоящем
детето е изцяло възстановено. Остатъчно отражение върху психиката му не е
установено, предвид липсата на предприето лечение при специалисти.
Претендира се отмяна на решението в обжалваната уважителна част и
отхвърляне на иска в тази част.
Жалбите са подадени в срок от надлежно легитимирани страни против
подлежащ на обжалване съдебен акт, което сочи на допустимост.
2
По съществото на спора, след преценка на възраженията и доводите на
страните, събраните по делото доказателства и с оглед предвиденото в закона,
съдът намира следното:
Обжалваното решение, преценено съобразно изискванията на чл.169
ГПК, настоящата инстанция намира за валидно и допустимо. Съдебният акт е
постановен от надлежен състав на компетентния съд по допустим иск в
изискуемата от закона форма и съдържание по чл.236 ГПК.
Искът е за обезщетение за неимуществени вреди от непозволено
увреждане в резултат на ПТП, предявен по силата на сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ и има правното си основание чл.432, ал.1 КЗ, вр.
чл.45 и чл. 52 ЗЗД.
Безспорно е от фактическа страна, че за настъпило пътно транспортно
произшествие, с одобрено от съда споразумение на 17.12.2019 г. по НОХД №
1179/2019 г. на Ямболският районен съд, Г.И.В. е признат за виновен в това,
че на 04.10.2018г. в ****, на ул. „****“, преди кръстовището с ул. „К.“, при
управление на лек автомобил „Ауди А4“ с регистрационен ****, е нарушил
правилата за движение като се е движил със скорост над нормативно
установената, не е пропуснал и е блъснал стъпилият на пешеходна пътека
пешеходец С.А. П., на ****, от ****, в резултат на което причинил по
непредпазливост средна телесна повреда на детето, изразяваща се в открито
счупване на двата пищяла на подбедреницата на десния крак, довело до
трайно затруднение движението на крака.
Страните не спорят по отговорността на ответното застрахователно
дружество за настъпилото непозволено увреждане на пострадалото дете при
горното ПТП, предвид наличието към момента на произшествието на валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ за управлявания от деликвента
автомобил, сключена с „ОЗК-Застраховане“ АД. Налице е фактическият
състав на чл.45 ЗЗД и с оглед предвидената възможност по чл. 432, ал.1 КЗ за
пряк иск против застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“,
предявеният иск за заплащане на обезщетение за настъпилите от процесното
произшествие вреди е доказан по своето основание. По основателността на
иска липсват оплаквания във въззивните жалби.
Насрещните страни – въззивници възразяват и навеждат доводи само
досежно размера на следващото се обезщетение на пострадалия.
3
Обезвредата за неимуществени вреди следва да бъде определена при
условията на чл.52 ЗЗД, съгласно който, обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Справедливото обезщетение
предполага съобразяването му с характера и тежестта на вредите, степента на
претърпените като последица болки и страдания от пострадалия, а така също
и с икономическите условия в страната, с оглед избягване на неоснователно
обогатяване.
Безспорно, в резултат на процесното ПТП въззивникът-ищец е
претърпял телесни повреди, изразяващи се според изслушаната по делото
съдебно-медицинска експертиза в следното: получените травми са две –
счупване на малък и голям пищял на ниво средно-долна трета на
подбедреницата, с пробиване и разкъсване 6-7 см на меки тъкани и кожа по
вътрешната страна на подбедреницата от острите ръбове на фрактураната
тибия – изхвръкнала извън раната и травма на десен лакът. Травмата на
лакъта е повърхностна, с временен дискомфорт и болка в ставата,
отзвучаващи обикновено за 5-7 дни. Откритите фрактури на двете кости на
дясна подбедреница, в едно с разкъсаните от тях меки тъкани, обуславят
трайно затруднение в движенията на десния долен крайник. Лечението е
започнало с вливане на електролитни разтвори, аналгетици и шиниране на
крайниците. Детето е прието в отделение по тварматология и е подготвено за
оперативно лечение с извършени допълнителни изследвания, консултация с
педиатър и анестезиолог. При операцията, проведена под анестезия, са
стабилизирани фрактурите с К-игли и заключваща плака. Следват промивки,
дренажи и обработка на мекотъканните рани. Извършена е рехабилитация в
лечебното заведение и у дома. Престоят в болница е за 8 дни– от 04.10. до
12.10.2018 г. Проведени са физиотерапевтични и рехабилитационни курсове в
ДКЦ, Медицински център и балнеосанаториум. Осем месеца след операцията,
на 22.07.2019 г. отново е хоспитализиран и е извършена екстракция на
металните импланти, при наличие на пълно срастване на фрактурите.
Последвал е нов по-кратък период на възстановяване след втората операция.
В случая е налице пълно възстановяване на крайника на 4-тия месец, със
срастване на костите, изхранване на меките тъкани и възстановяване на
трофика, циркулация и тонус. Походката на детето е специфична, клатушкаща
се, тромава с меланхолия, която навява плахост и предпазливост на
прекрачване. Липсва куцане с десния крак. Има еднаква форма, сила и обем
4
на движенията и в двата крайника, без ограничения. Липсват биомеханични
причини за промяна на походката, която е проява на темперамента на всеки
човек. Физическите последици при ищеца са вече преодоляни напълно.
Налице е минимална подутина на кожата с 0,5 см обиколка, която е
неизбежен оток дистално от раната и с израстването на детето все повече ще
намалява. При натоварване детето се оплаква от болки в крайника.
Пред първоинстанционния съд е изслушана и съдебно-психиатрична
експертиза, която дава заключение, че пострадалото дете е преживяло остра
стресова реакция с последвало психиатрично заболяване - посттравматично
стресово разстройство, с ясно изразена по време връзка между влиянието на
процесното ПТП като стресор и началото на сиптомите и състояния довели до
боледуването. Инцидентът е оставил дълбок травмиращ отпечатък върху
психиката на детето. Налице е положителна динамика в психичните процеси,
емоционалната реактивност не е засегната грубо и значимо и следва обичаен
клиничен ход. Към момента то продължава да преживява случилото се,
изпитва страх, паника и се бои свободно да се движи и преминава пътното
платно. Вероятно е тези преживявания да се запазят и в зряла възраст.
Принципно прогнозата за заболяването е положителна – след определено
време 6 месеца, гадина или повече симптомите се овладяват, избледняват и
изчезват, но има вариант да останат да персистират в годините, като не
ограничават функционирането на човека. При настъпилото произшествие
през 2018 г. вещото лице е констатирало посттравматичното стресово
разстройства при ищеца при прегледа през март 2021 г., която
продължителност от 3 години на симптоматиката никак не е малка, поради
което в заключението се сочи, че тези преживявания вероятно ще се запазят и
в зряла възраст, като на тази база може да се развие и друго психиатрично
заболяване.
За преживените от С.П. болки и страдания от описаните травми, по
делото е разпитана като свидетел майката на детето П. П.а. Същата
установява, че при престоя на С. в болницата той не можел да става от
леглото и бил обгрижван от нея. Имал силни болки, бил разстроен, плачел.
След изписването не пожелал да носи патерици. Бил с гипсова лонгета и
родителите го пренасяли на ръце, като навън го слагали в количка. Това
продължило 2-3 месеца. След това започнал да стъпва леко на лонгетата. В
5
момента С. е възстановен. Ако има физическо натоварване, като в часовете по
физическо, се оплаквал от болки в крака. Страхувал се да излезе на улицата
сам и родителите го придружавали навсякъде. През 2018 г. бил в **** клас и
поради травмата пропуснал първия и част от втория срок. След травмата
станал по-затворен, няма приятели, често му се плачело и не е преодолял
страха си да не му се случи нещо лошо. Не са провеждани консултации с
психолог или с психиатър.
Размерът на обезщетението за пълна обезвреда на неимуществените
вреди, изразяващи се в понесени от пострадалия физически и психически
болки и страдания, с оглед установените по-горе фактически обстоятелства за
обема, вида и характера на уврежданията, настоящата инстанция намира, че
следва да бъде 50 000 лв., в каквато насока е и преценката на
първоинстанционния съд. Пострадалото дете е претърпяло комплексна
травма- повърхностно нараняване на десен лакът и открито счупване на две
кости на дясна подбедреница, което е по-значителна от стандартната средна
телесна повреда. Претърпяло е и две операции, бил е неподвижен за 2-3
месеца и обслужван от родителите, с последвали рехабилитация и санаторно
лечение. Периодът на пълно възстановяване е продължил повече от 8 месеца
/на осмия месец е втората операция с последвало възстановяване/. При
младата възраст физическите травми са отзвучали без усложнения и при
пълно възстановяване. Не е така обаче при психиката на детето. Освен
физическите болки и страдания, процесното ПТП е довело и до психическо
заболяване – остра стресова реакция с последвало посттравматично
разстройство. Пострадалият изпитва страх, затваря се в себе си, откъсва се от
приятели, не желае да излиза сам, като съществува голяма вероятност това
увреждане на психиката да остане до зряла възраст, с оглед наличието му и до
сега след изминалите от инцидента повече от години. Така установените по
степен, интензитет и продължителност болки и страдания съответстват на
посочения по-горе размер на обезщетението, което се явява съобразено с
изискването за справедливост по чл.52 ЗЗД, както и с икономическата
обстановка в страната към момента на деликта. При изложените
съображения, настоящата инстанция счита, че обезщетението за
неимуществени вреди на пострадалия С.П. следва да бъде в посочения по-
горе размер.
Неоснователно е възражението на застрахователя за наличие на
6
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото дете,
изразяващо се в преминаване на пътното платно внезапно и тичайки по
пешеходната пътека, без да се огледа за идващи автомобили, като е бил
оставен без надзор. Този извод се подкрепя от заключението на съдебно-
техническата експертиза, според която от инженерно техническа гледна точка
пострадалият пешеходец е осъществявал правомерно пресичане по пътното
платно, преминавайки по пешеходна пътека. При установеното от вещото
лице обстоятелство, че поизшествието е щяло да бъде избегнато, ако
автомобилът е осъществявал движение с допустимата в населено място
скорост от 50 км/ч, дори и да са налице заявените от застрахователя
фактически обстоятелства, че детето е пресичало само, тичайки на пешеходна
пътека без да се огледа, същите са ирелевантни и не водят до съпричиняване
на вредите. Това е така, предвид разпоредбата на чл.119, ал. 5 ЗДвП, в сила от
26.01.2017 г., съгласно която при пътнотранспортно произшествие с
пешеходец на обозначена пътна маркировка "пешеходна пътека", когато
водачът е превишил разрешената максимална скорост за движение или е
нарушил друго правило от Закона за движението по пътищата, имащо
отношение към произшествието, пешеходецът не се счита за съпричинител за
настъпване на съответното произшествие.
С оглед на гореизложеното, решението на първоинстанционния съд е
правилно, като обосновано от събраните по делото доказателства и
съобразено с приложимия закон. Като такова, същото следва да бъде
потвърдено.
Предвид отхвърлената жалба на застрахователя, с материален интерес
от 20 000 лв., при общ интерес по двете жалби 60 000 лв., в полза на адвокат
Л.Г. от АК – П., на основание чл.38, ал.2 ЗА, следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение в размер на 777 лв., съобразно чл.7, ал.2, т. 4 от
Наредба №1/2004 г. на ВАдвС.
При отхвърлената въззивна жалба на въззивника-ищец, с материален
интерес от 40 000 лв., в полза на въззивника-ответник следва да бъдат
присъдени съдебни разноски в размер на 1867 лв. Застрахователното
дружество е представило списък по чл.80 ГПК на разноските пред въззивната
инстанция в размер на 3 400 лв., но по делото се установяват сторени такива
за заплащане на държавна такса – 400 лв. и за адвокатско възнаграждение –
7
2 400 лв., или общо 2800 лв., при материален интерес за защита по двете
въззивни жалби на насрещните страни общо в размер на 60 000 лв. Съобразно
неуважената жалба на насрещната страна, на застрахователя се следва
посочения размер от 1 867 лв. съдебни разноски.
Мотивиран от посоченото, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260076 от 07.10.2021 г., постановено по
гр.д. №612/2020 г. на Сливенския окръжен съд.
ОСЪЖДА С.А. П., **** г., като непълнолетен действащ чрез своя баща
и законен представител А.К. П., двамата от ****, да заплати на „ОЗК –
Застраховане“ АД, гр. София сумата от 1866 лв., представляваща направени
съдебни разноски във въззивната инстанция, съобразна неуважената въззивна
жалба на въззивника-ответник.
ОСЪЖДА „ОЗК – Застраховане“ АД, гр. София да заплати на адвокат
Л.Г. Г. от АК-П. сумата от 777 лв., адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2
от Закона за адвокатурата, съобразно неуважената въззинва жалба на
въззивника-ищец.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8