Присъда по НОХД №6428/2023 на Софийски районен съд

МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДАТА ОТ 10.04.2025 г.
ПО НОХД № 20231110206428
ПО ОПИСА НА СОФИЙСКИЯ РАЙОНЕН СЪД

Софийският районен съд е сезиран с внесен от Софийската районна прокуратура
обвинителен акт срещу подс. Ив.Н.М., с подробно посочени данни за самоличност, с
формулирано обвинение в смисъл, че в периода от 19.01.2022 г. до 17.02.2022 г. в гр. София
в качеството си на управител и представител на „Компютърнет къмпани“ ЕООД с ЕИК
*********, изпаднало в неплатежоспособност на 18.01.2022 г., в 30-дневен срок от спиране
на плащанията – от 19.01.2022 г. до 17.02.2022 г. включително – не е поискал от съда да
открие производство по несъстоятелност (което обвинение е квалифицирано като такова за
престъпление по чл. 227б, ал. 2 вр. ал. 1 от НК).
По делото се установява следната фактическа обстановка, от която следва решаването
му съгласно чл. 301 от НПК:
Горепосоченият подсъдим закупил горепосоченото търговско дружество съгласно
съответния подписан и от него (както и от продавача) договор с нотариална заверка на
подписите, ставайки едноличен собственик на капитала на дружеството, след което,
включително към 18.01.2022 г. и в периода от 19.01.2022 г. до 17.02.2022 г. включително, а и
след последната посочена дата, въз основа на решение на новия едноличен собственик на
капитала (т. е. на подс. М.) същият бил управител на търговското дружество, съответно
негов представляващ, с надлежно вписване на това обстоятелство в ТРРЮЛНЦ. Макар да
подписвал съответните документи във връзка с правните действия, за които стана дума,
както и впоследствие необходимите за управление на съответното ЕООД (чието вписано в
ТРРЮЛНЦ седалище съгласно съответния му учредителен акт било в гр. София) документи,
подсъдимият нямал реална представа от дейността на същото търговско дружество,
включително за неговите реални задължения и обслужването им, като нямал изобщо
намерение реално да развива съответната търговска дейност. Процесното ЕООД, иначе,
действително имало визираните в обвинителния акт непогасени (изискуеми и ликвидни)
публични задължения (за данъци и осигуровки), не разполагало с имущество (в това число
финансови средства), за да ги покрие, осъществявайки последното плащане в тази връзка на
18.01.2022 г., след което плащане и през целия инкриминиран период (виж по-горе!), а и
след него, управителят Ив. М. не поискал от съда (компетентният съд в тази връзка се явява
СГС) да открие производство по несъстоятелност.
Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от следните
доказателствени материали: показанията на св. Ант. пред настоящия съдебен състав –
отчасти (виж по-долу!); приетите от настоящия съдебен състав експертни заключения
(касателно заключението на съдебно-счетоводната експертиза съдът не взема предвид
изложените от вещото лице становища, имащи правен характер); огледаното в съдебно
заседание съдържание на ТРРЮЛНЦ и изготвените в тази връзка разпечатки; приобщените
към доказателствената съвкупност въз основа на определение с правно основание чл. 283 от
НПК книжа. Това са необходимите в крайна сметка за решаване на делото доказателствени
материали.
Съдът не дава вяра на показанията на св. Ант. в частта им, в която същите показания
пряко или косвено са в смисъл, че Ив. М. е закупил търговското дружество с оглед това
същия реално да развива търговска дейност с него. Версията, изложена от свидетелката, в
смисъл, че точно по време на предизвиканата от КОВИД 19 пандемия, в състояние в тази
връзка на криза на пазара (която криза накарала Ант. да вземе решение да се откаже от
осъществяваната от нея дългогодишна търговска дейност посредством съответното
1

дружество), лице (г-н М.), което се е занимавало преди това със строителство и окабеляване,
закупува търговско дружество, осъществявало до момента цялостна компютърна поддръжка
със сериозен мащаб на дейността си, сама по себе си е нелогична, като от огледаната и
отразена в съответните разпечатки информация от ТРРЮЛНЦ (от която е видно, че
подсъдимият фигурира като съдружник, едноличен собственик на капитала и управител на
множество търговци по смисъла на ТЗ) и от цялостния анализ на наличната събрана от НАП
информация касателно дейността на процесното ЕООД, явяваща се част от
доказателствената съвкупност, при съпоставка с коментираната нелогичност във версията на
г-жа Ант., логически се стига до единствения възможен извод, а именно – че се касае за
общоизвестно (ноторно) широко прилаганата схема, при която лица (обичайно с нисък
социален статус) формално придобиват и стават управляващи по отношение на търговци по
смисъла на ТЗ (ЕТ и търговски дружества), при които търговци са налице именно финансови
задължения, които не могат да се изпълнят или пък съзнателно не са били изпълнени на по-
ранен етап (т. е. без съответният нов собственик и управляващ реално да е запознат с
работите на търговеца). Така по логически път съдът стига до единствения възможен
логичен извод за изложените по-горе факти касателно липсата на отражение в съзнанието на
подсъдимото лице.
Предвид така установената фактическа обстановка от правна страна съобразно чл.
305, ал. 4 вр чл. 301 от НПК съдът стига до изводите, които излага в диспозитива на
присъдата си, а именно, че има извършено деяние (по смисъла на чл. 301, ал. 1, т. 1 от НПК,
т. е. визираното в обвинителния акт деяние, макар там неправилно да е прието, че съдът, от
който е следвало да се поиска откриването на производството по несъстоятелност, се явява
Софийският окръжен съд, а не действително компетентният за това СГС; в случая е налице
съответното спиране на плащанията по смисъла на чл. 608, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2 от ТЗ,
доколкото последното плащане е осъществено на дата 18.01.2022 г.), то е извършено от
подсъдимия (именно той се е явявал управител и представляващ дружеството в периода, в
който е следвало да се поиска откриване на производството по несъстоятелност, а и след
това, независимо за какви периоди са относими самите задължения), извършено е виновно
(по непредпазливост по смисъла на чл. 11, ал. 3 вр. ал. 1 от НК, доколкото деецът не е
предвиждал общественоопасните последици от деянието си /поради липсата на съзнание
изобщо за наличието на съответните задължения/, но е могъл /съобразно правата си на
едноличен собственик и управител/ и е бил длъжен /по силата на чл. 626, ал. 2 вр. ал. 1 вр.
чл. 608, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2 от ТЗ и чл. 227б, ал. 2 вр. ал. 1 от НК/ да ги предвиди), но не
съставлява престъпление (поради което съобразно чл. 304 от НПК подсъдимият следва да
бъде признат за невинен), доколкото законодателят не е предвидил съответното деяние да
съставлява престъпление, ако то е извършено по непредпазливост. Изрично следва да се
поясни, че в диспозитива на присъдата съдът е длъжен да посочи основанията за
оправдаването (съобразно чл. 305, ал. 4 вр. чл. 301 от НПК, като съответните основания са
визирани в чл. 304 от НПК), като е налице разлика между основания и мотиви за
оправдаването (съобрази чл. 318, ал. 3 от НПК!).
При този изход на основание чл. 190, ал. 1 от НПК всички направени по
наказателното производство (за сметка на държавата) разноски следва да останат за сметка
на държавата.

РАЙОНЕН СЪДИЯ /Ангел Павлов/:
2

Номер на акта:	215
Дата:	10 април 2025 г.
Съдия:	Ангел Фебов Павлов

Дело:	20231110206428
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	15 май 2023 г.

Присъда по НОХД №6428/2023 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите