Решение по дело №10063/2021 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 2 април 2021 г.
Съдия: Мария Добрева Василева Данаилова
Дело: 20217060710063
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 март 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е
96

гр. Велико Търново, 02.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА



Административен съд – Велико Търново, първи касационен състав, в публично заседание на дванадесет и шести март две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ                                                 ЙОРДАНКА МАТЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                        М. ДАНАИЛОВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ

при секретаря С.Ф. и участието на прокурора Илиан Благоев, разгледа докладваното от съдия Данаилова касационно НАХД № 10063/2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закона за административните нарушения и наказания.

 

С Решение № 260152 от 24.09.2020г. по НАХД № 939/2020г. по описа на Районен съд Велико Търново е отменено Наказателно постановление № 04-001174/27.05.2020г., от Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Велико Търново, с което на „Европа Агенция" ЕООД, със седалище в гр. Велико Търново, ул. ЗЕЛЕНКА № 3, представлявано от едноличния собственик на капитала Х.К.П., притежаващо удостоверение № 2598 от 10.08.2018 година за извършване на посредническа дейност по наемане на работа за други държави, за това, че на 11.11.2019г., е сключен  посреднически договор по наемане на работа, с търсещото работа лице К.И.П. с ЕГН **********, в който не се съдържат данни за лицето, упълномощено да подпише договора от името на посредника – в нарушение на чл. 23, ал. 2, т. 1 пр .2, от Наредба за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работна ръка, вр.  нарушение по чл. 81, ал. 2 от ЗНЗ,  на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, е наложена "Имуществена санкция” в размер на 1 000 лева.

 

В законния срок срещу решението е подадена касационна жалба от Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Велико Търново, чрез директора инж. Н.С., с което въззивното решение се обжалва по касационен ред като неправилно - постановено при нарушение на материалния закон. По същество касаторът излага доводи, че не във всички случаи законният представител е лицето, което следва да подпише посредническия договор. Счита, че нарушителят категорично и безспорно е извършил нарушението.  Не е съгласен с изложеното в съдебното решение, че се касае само за порок относно само един елемент от съдържанието на договора. Подробни съображения излага в писмени бележки. Моли да се отмени съдебното решение на въззивния съд и да се потвърди НП, с което на „Европа Агенция“ ЕООД е наложено наказание имуществена санкция. Претендира присъждането на разноски.

 

Ответникът по касация – „Европа Агенция" ЕООД, със седалище в гр. Велико Търново, ул. „Кольо Гайтанджията“ № 88, представлявано от едноличния собственик на капитала Н.Т.Л. не заема становище по жалбата.

 

Представителят на ВТОП дава становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно. Правилен е изводът, че въпреки констатираните пропуски и слабости е можело да се процедира с предписание или да се намери за маловажен случаят и да се прекрати производството. Предлага решението да бъде оставено в сила.

 

 

Настоящият касационен състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид събраните по делото доказателства от ВТРС и наведените от касатора възражения намира за установено от правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

 

При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.

Въззивният съд правилно е установил следната фактическата обстановка по делото:

По повод постъпили оплаквания от работници заминали за работа в чужбина, предадени, чрез  консулството на Република България във Виена, Австрия, била извършена проверка през месец ноември 2019г. на посредника „Европа Агенция“ ЕООД. При проверката били изискани документи за осъществяваната посредническа дейност,  които били представени на 07.01.2020 г. В хода на проверката било констатирано, че в посреднически договор по наемане на работа, сключен на 11.11.2019 г., с търсещото работа лице К.П., не се съдържали данни за лицето, упълномощено да подпише договора от името на посредника. За извършената проверка е съставен протокол за проверка от периода 07.01. – 20.01.2020г., в който са дадени предписания на дружеството –посредник, да приведе договорите си в съответствие с минимално необходимото съдържание по чл.23, ал.2, т.1, пр.2 от  НУРИПДНР. Същият е връчен на управителя на  дружеството на 18.02.2020г. На 21.02.2020г., е подадено уведомление до ДИТ, от „Европа Агенция“ЕООД, за изпълнение на дадените предписания.

 

С обжалваното решение въззивният съд е отменил наказателното постановление, тъй като е налице неправилно приложение на материалния закон. В процесния договор за посредничество страна се явявало дружеството посредник, чийто законен представителен орган е отразил волята на посредника непосредствено в съставения частен документ. Разпоредбата на чл. 23, ал. 2, т. 1 от НУРИПДНР, не уточнявала какви точно данни за посредника следва да бъдат посочени в договора, но съдържанието на това изискване може да се извлече от  разпоредбата на чл. 13 от ТЗ, като задължението касае посочване на фирмата; седалището и адреса на управлението; единния идентификационен код и банковата сметка. Ако е налице неизпълнение на задължението по чл. 23, ал. 2, т. 1 от НУРИПДНР, то това касаело по-скоро индивидуализацията на лицето – посредник, а не на неговия пълномощник, тъй като данни и доказателства за наличието на представителство по пълномощие не са събрани в административнонаказателната преписка. На следващо място, налице са основанията за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

 

 

Настоящият състав намира решението за правилно по изложените в него мотиви, които се споделят от настоящия състав. Касационната жалба, с оплакванията формулирани в нея, е неоснователна.

Решаващият състав на РС е формирал изводите си въз основа на изцяло изяснената от него фактическа обстановка, след като е обсъдил всички обстоятелства по делото, установяващи се от събраните писмени доказателства, както и наведените от страните доводи и възражения. При постановяване на обжалваното решение правилно е приложен материалния закон. Районният съд не е нарушил процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства, и е попълнил делото с такива, установяващи наведените като спорни в производството пред него факти.

Правилно съдът е приел, че е налице непълно отразяване на индивидуализиращите данни на посредника „Европа Агенция“ЕООД, а не липса на данни за лицето, упълномощено да подпише договора от името на посредника, тъй като представителство по пълномощие явно не е осъществено. Налице е пряко участие на посредника при сключване на договора, чрез неговия представител по закон. 

В конкретният случай е посочена фирмата и идентификационния код, което макар и при липса на останалите данни е достатъчно за идентификация на юридическото лице. Останалите данни, макар и включени в законовото изискване при осъществяване на търговската кореспонденция между лицата не са от естество да препятстват индивидуализацията на субекта, още повече че са публично достъпни в търговския регистър. Ето защо, ако е налице неизпълнение на задължението по чл. 23, ал. 2, т. 1 от НУРИПДНР, то това касае по-скоро индивидуализацията на лицето – посредник, а не на неговия пълномощник, тъй като данни и доказателства за наличието на представителство по пълномощие не са събрани в административнонаказателната преписка.

 

На следващо място, съдът споделя изводите на съда, че е налице основанията за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и квалифициране на случая като маловажен предвид характера на самото нарушение, обществените отношения, които засяга, както и обстоятелството, че се касае до порок само до един елемент от съдържанието на договора.

 

При така изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Велико Търново,

 

Р     Е     Ш     И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260152 от 24.09.2020г. по НАХД № 939/2020г. по описа на Районен съд Велико Търново.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:           1.

 

 

 

2.