Решение по дело №1149/2020 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 260109
Дата: 29 септември 2020 г. (в сила от 15 януари 2021 г.)
Съдия: Ралица Йорданова Русева
Дело: 20204520201149
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 юли 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ №

гр.Русе, 29.09.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Русенският районен съд.... X наказателен състав....... в публично

заседание на четвърти септември две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: Ралица Русева при     секретаря   Олга Петрова      и     в     присъствието     на прокурора, като разгледа докладваното от съдията   АНД № 1149 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

      Постъпила е жалба от Ц.Ц.М. ***, против Наказателно постановление № 20- 1085- 001231 от 05.05.2020 г. на Началник Сектор ПП ОДМВР Русе, с което за административно нарушение по чл.140 ал.І от ЗДвП, на основание чл.175 ал.ІІІ пр.1 от ЗДвП, са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.Жалбоподателят моли съда да отмени постановлението като незаконосъобразно, като твърди, че липсва виновно поведение.

      Ответникът по жалбата намира същата за неоснователна.

Русенска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, приема за установени следните фактически обстоятелства:

       Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и в това си качество е наказван за нарушения по ЗДвП.

       При обработка на снимков материал, снет от техническо средство, чрез което се установява контрол на движението, било констатирано, че на 22.06.2019 г. лек автомобил „Ауди А 6“ с рег. № Р 6779 КА, се движел по път ІІ- 21 км, 3+800, посока гр.Силистра с превишена скорост.След опит служебно да бъде установен собственик или водач, надлежните органи констатирали, че това превозно средство е със служебно  прекратена регистрация от 27.02.2019 г. на основание чл.143 ал.ХV от ЗДвП.Като собственик бил установен жалбоподателят Ц.М..Същият, по реда на чл.188 от ЗДвП потвърдил факта, че на посочените дата и място е управлявал автомобила и за нарушение по чл.140 ал.І от ЗДвП му бил съставен АУН № 374068/27.12.2019 г., предявен и лично връчен. Установено било, че лицето закупило автомобила от гр.Русе с договор за покупко- продажба и така го управлявал, като не знаел, че междувременно регистрацията му е прекратена поради неизпълнение на задължения във връзка с пререгистрацията на моторното превозно средство.На 15.10.2019 г., след изпълнение на процедурата, лекият автомобил бил пререгистриран.Извършената проверка с данни за престъпление от общ характер приключила с отказ да бъде образувано досъдебно производство, като прокуратурата приела, че е налице маловажно деяние по смисъла на чл.9 ал.ІІ от НК.Доколкото с това постановление материалите по преписката били изпратени на наказващия орган по компетентност, то същият се произнесъл с обжалваното постановление.

       Изложеното се установява от приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства- справка за нарушител, постановление на РРП, декларация по чл.188 от ЗАНН, АУАН от 27.12.2019 г., справка за собственост на МПС.

       Правни изводи:

Жалбата е допустима, а по същество- основателна.

Направените възражения за допуснати съществени процесуални нарушения не могат да се приемат като основателни.Действително, наказващият орган е следвало да прекрати административно наказателното производство, когато е констатирал признак на престъпление от общ характер.Конкретно обаче, като краен резултат, наблюдаващият прокурор е развил съображения за маловажен случай по смисъла на чл.9 ал.ІІ от НК що се касае до деяние по чл.345 от кодекса и е мотивира акта си /макар и лаконично/ с изводи за наличие на административно нарушение.Няма спор, че в определен времеви отрязък по отношение на едно и също деяние на лицето са водени две производства- наказателно и административно- наказателно, с което правата му са засегнати.По- съществен момент от гледна точка на изпълнението на законосъобразната процедура е, че действително е следвало наказващият орган след като бъде сезиран с акта на прокурора, да проведе реално административно наказателно производство според правилата на ЗАНН, което да приключи с постановяването на акта му.

   Извън посоченото нарушение в процесуалните правила, по същество, съдът намира, че извършването на вмененото административно нарушение не е доказано от обективна и субективна страна.

    Жалбоподателят е бил санкциониран за това, че е управлявал МПС със служебно прекратена регистрация.Прекратяването е извършено на основание чл.143 ал.ХV от ЗДвП, след като  лицето не пререгистрирало в срок придобито МПС. В настоящото производство не са събрани доказателства жалб.М. да е бил уведомен, че служебно се прекратява регистрацията на лекия автомобил.Няма и такива, сочещи лицето да е знаело това според други обстоятелства или да е предполагало.За да бъде съставомерно деянието по чл.176 ал.ІІІ от ЗДвП, законодателят е предвидил форма на вина – пряк умисъл. При това жалбоподателят е следвало да съзнава общественоопасния характер на действията си и да предвижда и цели противоправните последици. Доколкото не са събрани доказателства в тази насока, а са налице опровергаващи такъв извод, съдът намира, че макар формално обективно да са изпълнени признаци на нарушение, то липсва виновно поведение.Не би могло да се разсъждава и в посока, че жалбоподателят е бил длъжен или е имал възможност да предвиди общественоопасните последици, доколкото всички доказателства сочат, че се касае до автоматична дерегистрация на база на въведена и експлоатирана компютърна информационна система в МВР, при което дали реално такава дерегистрация ще настъпи или не, е неизвестно дори за съответните длъжностни лица- служители.Няма данни лицето да е било предварително предупредено за настъпването на подобен резултат към определен времеви период, с което се изключва и извод за наличие на непредпазливо нарушение.

С оглед изхода на делото и предвид разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, на наказващия орган следва да бъдат възложени направените от страна на жалбоподателя разноски в производството- сумата от 300 лв., заплатена като адвокатски хонорар на пълномощник.

 Мотивиран така съдът

                                            РЕШИ:

        ОТМЕНЯ НП № 20- 1085- 001231 от 05.05.2020 г. на Началник Сектор ПП ОДМВР Русе, с което на Ц.Ц.М. с ЕГН ********** ***, за административно нарушение по чл.140 ал.І от ЗДвП, на основание чл.175 ал.ІІІ пр.1 от ЗДвП, са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева и ЛИШАВАНЕ от право да се управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.

         ОСЪЖДА ОДМВР Русе да заплати на Ц.Ц.М., ЕГН *********,*** 7, сумата от 300 /триста/ лева за направени в производството разноски.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14- дневен срок от известяването му на страните, пред Русенски административен съд.

 

                                                         Районен съдия: