Р
Е Ш Е
Н И Е №260030
Град Несебър, 15.09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи юли, през две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ПЕТРОВ
с участието
на секретаря Радостина Менчева, като разгледа
докладваното от районния съдия гр.д.№ 1259/2019г. по описа на Несебърския
районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявени искове с правно основание чл.127, ал.2, във връзка с ал.1, във връзка
с чл.143, ал.1 и чл.149 от Семейния кодекс.
В обстоятелствената част на исковата
молба ищецът М.Г.М. с ЕГН ********** *** твърди , че от съвместното й
съжителство с ответника С.Т.Н. с ЕГН ********** ***, е родено малолетното дете Г.С.Н.,
родена на ***г., а на 05.08.2017г. тя и детето са напуснали жилището в град
Бургас, квартал Ветрен, където дотогава живеели с ответника, и двете се
установили да живеят в дома на родителите на М.М.,***,
където имало добри битови условия, а като причина за това напускане била
системната употреба на алкохол от страна на ответника и ежедневните скандали,
които той устройвал. Оттогава грижите по отглеждането и възпитанието на детето
се поели изцяло от ищцата – майката на детето, която е била подпомагана
финансово от нейните родители, и откогато ответникът не се интересувал нито от
детето, нито от неговите нужди, в резултат на което не е предоставял никакви
средства за издръжката му. През учебната 2019/2020г. детето е ученик в VІ клас
в СУ “Любен Каравелов” град Несебър. Ищцата счита, че притежава по-добри
родителски и възпитателски качества и морален облик, както и че има по-добри
възможности да се грижи и да възпитава детето. Счита, че тя следва да продължи
да упражнява родителските права по отношение на детето и поради съществуващата
между тях взаимна обич и привързаност, както и с оглед възрастта и пола на детето.
Изброява средствата, които се заделят ежемесечно за детето във връзка с
отглеждането и образованието му, като стига до извода, че издръжката, от която
детето се нуждае, е в размер на 535 лева на месец, част от която, а именно в
размер на 285 лева, следва да се заплаща от ответника – бащата на детето.
Предлага ответникът да има възможност да се вижда с детето всяка втора и
четвърта събота от месеца за времето от 13:30 часа до 15:30 часа в град
Несебър, в присъствието на майката, и които срещи да се осъществяват пред входа
на СУ “Любен Каравелов” – Несебър. Прави искане родителските права по отношение
на малолетното дете Г.С.Н. да бъдат предоставени на нея като нейна майка – М.Г.М.,
и да бъде определено местоживеенето на детето при нея на адрес в село Тънково,
улица *************, община Несебър, а на ответника да бъде определен режим на
лични контакти с детето всяка втора и четвърта събота от месеца от 13:20 часа
до 15:30 часа пред входа на СУ “Любен Каравелов” – Несебър, в присъствието на
майката, както и същият да бъде осъден да заплаща на малолетното дете
ежемесечна издръжка в размер на 285 лева, считано от 18.12.2019г. до настъпване
на причини, обуславящи нейното изменение или прекратяване, платими до 10-о число
на съответния месец, за който се дължи, ведно със законната лихва за забава
върху всяка просрочена вноска. Иска се ответникът да бъде осъден да заплати
издръжка за минало време за периода от 18.12.2018г. до 17.12.2019г., а именно
сумата в размер на 2 400 лева (по 200 лева на месец), ведно със законната
лихва, считано от влизане в сила на решението.
В отговора на исковата молба
ответникът С.Т.Н. заявява, че не възразява детето Г.С.Н. да живее при майката М.Г.М.,
както и тя да упражнява родителските права, а той да заплаща издръжка за
детето. Оспорва единствено размера на претендираната
издръжка, като посочва, че трудовото му възнаграждение е в размер на 603 лева месечно, и че заплаща
ежемесечна вноска по кредит в размер на 192 лева. Освен това заплаща сметките
за телефон на детето и неговата майка. Предлага с оглед финансовите му
възможности да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 160 лева. По отношение
на претенцията за издръжка за минало време навежда твърдения за предоставяне на
детето на парични суми и за закупуване на храна, материали за училище, дрехи.
В съдебно заседание ищецът М.Г.М.
се явява лично и с процесуален представител, който заявява, че поддържа
предявените искове и че оспорва твърденията на ответника в отговора на исковата
молба, че е предоставял средства на детето или му е купувал вещи, както и че е
заплащал телефонните сметки на детето и майката. Представя писмени бележки, в
които посочва, че от събраните доказателства се установила изложената в исковата
молба обстановка относно това къде се е установила да живее ищцата заедно с
детето след раздялата й с ответника, както и при какви условия продължава да се
отглежда то; че е ученик, че основно майката осигурява издръжката му и е
подпомагана в отглеждането му от своите родители – бабата и дядото на детето по
майчина линия, размерът на разходите, които се извършват за посрещане нуждите
на детето, включително и тези, свързани с извънкласните форми на обучение,
които то посещава, възможностите на ищцата да осигурява тези необходими
средства с оглед получаваните от нея доходи от трудова дейност. Установило се
също, че след раздялата на родителите на детето на 05.08.2017г., неговият баща
не се е интересувал от нуждите му и не му е предоставял издръжка. Счита, че
издръжката за бъдеще време, както и тази за минало време, които бащата дължи на
детето си, следва да се присъдят в първоначално претендираните
размери предвид, че той получава месечни доходи от трудова дейност над
минималната работна заплата за страната, притежава недвижим имот, няма
задължение към друго лице, което да издържа. Искането бащата да има право да се
среща с детето само два пъти в месеца за по два часа пред входа на училището и
в присъствието на майката обосновава с твърдението си за системна употреба на
алкохол от страна на ответника, при което същият става агресивен, започва да
обижда и да заплашва, както и със случаи при които той се е държал лошо с
детето като я е заплашвал и обиждал майката.
Ответникът се явява в едно от
съдебните заседания, в което заявява, че действително детето избягва да
прекарва време с него, като отчита това на скандал и на внушен у детето страх.
Въз основа на събраните по делото
доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
От представеното по делото
удостоверение за раждане се установява, че родители на малолетното дете Г.С.Н.,
родено на ***г., са ищецът М.Г.М. – негова майка, и ответникът С.Т.Н. – негов
баща. Детето е родено от съвместното им съжителство, тъй като родителите на
детето, и страни в настоящото производство, не са сключвали граждански брак.
Още от преди раждането на детето те са се установили да живеят в жилището на
ответника, находящо се на улица *************в село
Ветрен (понастоящем квартал), община Бургас. На 05.08.2017г. двамата са се
разделили, като ответникът е останал да живее в жилището, а М.М. заедно с детето Г.Н. се е преместила и се е установила
да живее в дома на родителите си на адрес: село Тънково, улица *************,
община Несебър, като ползва третия етаж от четириетажната къща. През учебната
2017/2018 година детето е било ученик в ІV-и клас в СУ “Любен Каравелов” в град
Несебър, а през учебната 2019/2020г. – ученик в VІ-и клас. Детето пътува от
село Тънково до град Несебър за да посещава училище обикновено с лек автомобил
и с други деца, като в повечето случаи майката или нейните родители да го водят
на училище и да го взимат оттам. Детето посещава и извънкласни форми на
обучение, като обученията по тях се провеждат и в съботни дни. Представени са
доказателства, че за часовете по пиано заплаща по 15 лева месечна такса.
До месец август 2019г.
включително майката М.М. е получавала брутно трудово
възнаграждение под 600 лева на месец, а след сключването на 01.05.2019г. на
допълнително споразумение към трудовия си договор от 07.05.2018г., според което
тя изпълнява длъжност “фактурист”, с място на работа
хотел в град Свети Влас, брутното й трудово възнаграждение е променено на
1 030 лева месечно.
Ответникът не е представил
доказателства за размера на получаваните от него доходи от трудова или друга
дейност до месец декември 2019г., представил е трудов договор, според който от
03.12.2019г. същият работи на длъжност “монтажник електрооборудване” с
договорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 603 лева.
Представил е и договор за целеви
потребителски кредит, според който ответникът, в качеството му на заемател е получил в заем сумата в размер на 4 000
лева за закупуване на МПС, която сума той се е задължил да върне ведно
уговорените лихви на 36 месечни погасителни вноски, всяко от които в размер на
192,44 лева, платими през периода от 12.05.2019г. на 27.03.2021г.
Не е представил обаче никакви
доказателства за предоставяни от негова страна средства за издръжката на детето
след периода на раздялата.
По делото липсват доказателства
същият да получава доходи и да има възможност да се издържа от притежаваните от
него недвижим имот и моторни превозни средства.
От показанията на свид.Г.К., която е майка на ищцата, съответно баба на
детето Г., се установява, че от раздялата на родителите на детето бащата няколко
пъти го е взимал при себе си, като последно това се е случило през месец
декември 2019г., но и че понякога детето не иска да ходи при баща си.
От изготвения по делото социален
доклад на Дирекция “Социално подпомагане” – Поморие, се установява, че
ползваният от ищцата е детето трети етаж от къщата се състои от две спални,
голям хол с трапезария и отделна кухня. Детето има голяма просторна стая,
обзаведена с легло, гардероб, секция, бюро, компютър и телевизор. Домакинството
разполага с всички необходими електроуреди. Поддържат се много добри
хигиенно-битови условия. Жилището разполага с необходимото за отглеждането и
възпитанието на детето, като са му осигурени добри условия за безопасна и
сигурна среда за развитие. Установява се също, че освен майката на детето,
извозването на детето до и от училище се извършва и от вуйчото на детето.
Майката е заявила, че детето Г. не желае да общува с баща си, защото изпитва
страх от него, но не е посочено в доклада при разговорите с детето от социалния
работник какво мнение изразява то и дали това действително е така, както
заявява майката, като не е изследван въпроса на какво се дължи и от какво е
предизвикан такъв евентуален страх. Позицията на бащата по случая пък въобще не
е търсена.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
По иска с правно основание чл.127, ал.2 от СК.
При решаването на въпроса за предоставяне
упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете,
съдът прецени всички обстоятелства, които да от значение, като основен критерий
е интересът на детето. Съдът приема, че упражняването на родителските права по
отношение на детето следва да се предоставят на майката, като взе предвид
желанието и на двамата родители, полаганите до момента грижи и отношение към
детето, неговата привързаност към майката.
Съдът съобрази и липсата на спор между
родителите относно това на кого да бъдат предоставени родителските права.
Ответникът нито в отговора на исковата молба, нито в съдебно заседание е
възразил срещу претенцията на ищцата да й бъде предоставено упражняването на
родителските права по отношение на малолетното дете Г.С.Н., а на ответника,
който не е ангажиран пряко с отглеждането на детето, следва да се определи
режим на лични отношения с него, а именно всята първа и трета неделя от месеца,
както и един месец през летния сезон, несъвпадащ с платения годишен отпуск на
майката. Денят е избран с оглед обстоятелството, че детето често посещава
извънкласни форми на обучение в съботния ден. Именно този, нормален режим на
лични отношения с детето, а не този, предложен от майката, следва да бъде
определен, тъй като само по този начин биха се осъществявали пълноценно
контактите между бащата и детето и с него биха се развили в положителна посока
техните отношения, ако бащата желае това. Ако той не иска да има нормални
отношения с детето си, то и тези контакти не биха се осъществявали, тъй като
такава би била волята на детето, с която не само родителите му ще се съобразят
предвид възрастта му и способността му да формира собствена позиция и мнение.
По иска с правно основание
чл.143, ал.1 от СК.
Безспорно по делото се установи
обстоятелството, че детето се нуждае от средства за покриване на ежедневните
разходи за храна, дрехи, учебни помагала и други. Няма спор, а и представените
по делото доказателства сочат, че майката, полагаща непосредствени грижи за
детето си, реализира доходи от трудова дейност в размер над минималната работна
заплата за страната, докато ответникът получава трудово възнаграждение в близък
до тази минимална работна заплата. Макар и доходът на ответника да е нисък, не
е висок и този на ищцата, като и двамата следва да заделят средства за издръжка
за детето, но се нуждаят от средства за посрещане и на собствените си нужди.
Вярно е, че ответникът има задължение към кредитна институция и следва
ежемесечно да заплаща съответната погасителната вноска в продължение още на няколко
месеца. Когато обаче е решил да вземе такъв кредит (който не е доход) и е поел
задължението да го върне, това е станало след като се е разделил с ищцата и е
бил наясно, че освен за собствените си нужди, от получаваното от него трудово
възнаграждение, той следва да заделя средства и да заплаща и дължимата към
детето си издръжка за посрещане на непрекъснато нарастващите му нужди. След
като същият е съобразил дължимите от него и планувани разходи съобразно с
получаваните от него доходи, налага да се приеме за неоснователно възражението
му да заплаща издръжка за детето си в размер на законоустановения
минимум по чл.142, ал.2 от СК, а майката да поема не само по-голямата, но и
значителна част от издръжката за детето си, тъй като това възражение не е
съобразено нито с възможностите на родителите, нито с нуждите на детето. Поради
това размерът на издръжката, която ответникът е длъжен да заплаща за детето си,
следва да се определи над този минимум.
Въз основа на така установените
материални възможности на родителите и нуждите на детето, преценени съобразно
пола и възрастта му, съдът счита, че ответникът следва да заплаща месечна
издръжка за детето си по 220 лева. Не е установено по делото след датата на
подаване на исковата молба да е настъпило изменение на доходите на страните, не
е констатирано настъпването на други изменения в обстоятелствата, имащи
значение за определянето на размера. При това положение, както и предвид, че
съдът се е произнесъл по искането за присъждане на привременни мерки, като е
определил ответникът да заплаща издръжка на детето до приключване на
производството, той следва да бъде осъден да заплаща на ищцата, в качеството й
на майка и законен представител на малолетното дете, ежемесечна издръжка в
размер н 220 лева за детето Г.Н., считано от влизане в законна сила на
решението. Останалите средства, необходими за пълната месечна издръжка на малолетното
дете, както и непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието му, ще се
поемат, респективно полагат и занапред, от неговата майка – ищцата. При
определяне размера на издръжката съдът не взе предвид, че при отглеждането на
детето си майката е подпомагана от своите родители. Възможностите за оказване
на помощ от страна на трети лица (в случая бабата по майчина линия), които
могат да имат непосредствена връзка и отношения със семейството и детето, през
времето, през което родителят е ангажиран с трудова дейност, се явяват важно
обстоятелство, което също следва да се вземе предвид при спорове за родителски
права, затова то не може да бъде в ущърб на страната, която освен
претендиращите родителски права, претендира и определен размер на издръжка, тъй
като винаги е в интерес на детето (чл.59, ал.4 от СК и ППВС № 1/1974г. ІІ, б.
“з”).
По иска по чл.149 от СК.
По делото не са представени
доказателства за получавани от ответника доходи от трудова или друга дейност за
периода, за който се претендира издръжката за минало време, а това е в тежест
на ищеца съгласно чл.154, ал.1 от ГПК. Поради това, и предвид недоказаните
възможности на ответника да заплаща издръжката в претендирания
размер за минал период, размерът на тази издръжка следва да бъде по-малък от
издръжката, която той дължи за детето си за в бъдеще. Този размер обаче следва
да бъде по-малък не за целия претендиран период, а
само за част от него, а именно, за периода от 18.05.2019г. до 17.12.2019г. – 7
месеца. През първоначалния период – от 18.12.2018г. до 17.05.2019г. (5 месеца),
ищцата у получавала доходи от трудова дейност в размер под минималната работна
заплата за страната, поради което съдът приема, че нуждите на малолетното дете,
които тогава не са били в значителна степен по-малки, именно ответникът е
следвало да поеме по-голямата част от издръжката, т.е. от гледна точка
възможностите на родителите тогава, ответникът, който е в трудоспособна възраст
и състояние е имал възможност и е бил длъжен да реализира доходи поне в
минималната работна заплата за страната. С оглед на тези констатации, и като
съобрази, че минималната работна заплата през 2019г. за страната е била в
размер на 560 лева, съдът намира, че за периода от 18.12.2018г. до 17.05.2019г. ответникът дължи ежемесечна издръжка в размер
на 190 лева, или общо за пет месеца сумата в размер на 950 лева, а за останалия
период – от 18.05.2019г. до 17.12.2019г. – ежемесечна издръжка в размер на 170
лева, или общо сума за седемте месеца в размер на 1 190. Поради това съдът
намира за основателен и доказан искът за заплащане на издръжка за минало време
в размер на 2 140 лева за една година до предявяване на иска. Сумата
следва да се присъди ведно със законната лихва, считано от предявяването на
иска – 17.12.2019г.
Съдът следва да допусне
предварително изпълнение на решението в частта, относно присъдените издръжки на
основание чл.242, ал.1 от ГПК.
Съгласно правилата на процеса
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на съдебната власт държавна
такса както върху присъдената издръжка за тригодишните платежи за напред, така
и върху издръжката за минало време, а именно сумата в общ размер на 402,40 лева
(от които 316,80 лева върху издръжката занапред, и 85,60 лева върху издръжката
за минало време).
На основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответникът дължи направените от ищцата разноски по делото за платена държавна
такса в размер на 50 лева, както и част от платеното адвокатско възнаграждение
съобразно уважената част от исковете, или общо сумата в размер на 330 лева,
която ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителски права по отношение на малолетното
дете Г.С.Н. с ЕГН **********, на нейната майка и законен представител М.Г.М. с
ЕГН **********,***, като определя на
бащата С.Т.Н. с ЕГН **********,***, режим на лични отношения с детето, както
следва: всяка първа и трета неделя от месеца от 08:00 часа до 17:00 часа, както
и един месец през летния сезон, несъвпадащ с платения годишен отпуск на
майката.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на
детето Г.С.Н. с ЕГН **********, да бъде при неговата майка М.Г.М. с ЕГН **********,***.
ОСЪЖДА С.Т.Н. с ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАЩА на М.Г.М. с ЕГН **********, в качеството й на майка и законен
представител на малолетното дете Г.С.Н. с ЕГН **********, двете с адрес: ***,
ежемесечна издръжка в размер на 220 лв.
(двеста и двадесет лева), платима до 10-о число на съответния месец, за който
се дължи, считано от влизане в сила на решението, до навършване пълнолетие на
детето и настъпването на друга законоустановена
причина за изменението или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла
вноска, като за разликата над уважения до пълния претендиран
размер от 285 лв. (двеста осемдесет и пет лева), отхвърля иска като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА С.Т.Н. с ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ на М.Г.М. с ЕГН **********, в качеството й на майка и законен
представител на малолетното дете Г.С.Н. с ЕГН **********, двете с адрес: ***, сумата в размер на 2 140 лв. (две хиляди сто и четиридесет лева), представляваща
издръжка за минало време за периода от 18.12.2018г. до 17.12.2019г., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 18.12.2019г. до окончателното й изплащане, като за разликата над уважения до
пълния претендиран размер на издръжката за минало
време от 2 400 лв. (две хиляди и четиристотин лева), т.е. по 200 лева
месечно, отхвърля иска като
неоснователен и недоказан .
ОСЪЖДА С.Т.Н. с ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ на М.Г.М. с ЕГН **********, в качеството й на майка и законен
представител на малолетното дете Г.С.Н. с ЕГН **********, двете с адрес: ***, сумата в размер на 330 лв. (триста и тридесет лева), представляваща направени разноски
за платено адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА С.Т.Н. с ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ в полза на съдебната власт по сметка на Несебърския районен съд
сумата в размер на 402,40 лв. (четиристотин
и два лева и 40 ст.), представляваща дължими държавни такси върху присъдените
издръжки.
ДОПУСКА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението в ЧАСТТА, относно
издръжките.
Решението подлежи на обжалване пред
Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: