Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, ……..2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
НО, ХVІ-ти въззивен състав на четиринадесети март две хиляди и
осемнадесета година в открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВ ЛЮБОМИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНКА КОЛЕВА
ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА
при участието на
секретаря Нели Драндарова и в присъствието на прокурора
Ахмед Кокоев, като разгледа докладваното от съдия Кехайова ВНОХД № 171 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.
С присъда от 24.06.2016г., постановена по НОХД № 14551/2012 г.,
СРС, НО, 122 състав е признал подсъдимия М.А. Ш.за невиновен в това, че на
13.06.2009г. в КК „Слънчев бряг“, в лоби
бара на хотелски комплекс „В. Р“ в съучастие с Д.И.Я. с ЕГН **********,***, в
качеството му на съизвършител, по хулигански подбуди,
чрез удари с ръце и крака, причинил лека телесна повреда на М.В.Д. ***,
изразяваща се в отоци и кръвонасядания по челото в дясно, кръвонасядане и оток
на двете очи, субконюктивален кръвоизлив на ляво око, оток на лява лицева
половина, охлузване по вътрешната лигавица на долна устна в ляво, охлузване на
ляв лакът, кръвонасядане на ляво бедро, довели до временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, поради което и на осн.
чл.304 НПК го оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 131,
ал. 1 ,т. 12, във вр. с чл. 130, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.
С така постановената присъда първоинстанционният съд е признал
подсъдимия Д.И.Я. за виновен в това, че на 13.06.2009г. в КК „Слънчев бряг“, в
лоби бара на хотелски комплекс „В. Р“, като непълнолетен, но разбиращ
свойството и значението на извършеното и можещ да ръководи постъпките си, чрез
скачане върху десен крак, причинил средна телесна повреда на М.В.Д., изразяваща
се в счупване на външен малелол на дясна подбедрица, довело да трайно
затруднение движението на съответния крайник, за срок от около 45-60 дни при
обичайно протичане на оздравителния процес, поради което и на основание чл.
129, ал. 2 вр. ал.1 вр. с
чл.63, ал. 1 ,т. 3 вр. с чл.55, ал.1,т.2, б. „б” от НК му било наложено на наказание „пробация” със следните пробационни мерки:
1.„Задължителна регистрация по настоящ адрес”***, която на
основание чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК бъде с продължителност шест месеца, като
подсъдимият следва да се явява и подписва пред пробационен служител
или упълномощено от него длъжностно лице два пъти седмично;
2.„Задължителни периодични срещи с пробационен служител”, която на
основание чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК да бъде е продължителност шест месеца.
С присъдата на осн. чл.304 НПК
подсъдимият Я. бил оправдан по обвинението за престъпление по чл.131,ал.1, т.12
от НК – деянието да е извършил по хулигански подбуди.
С така атакуваната присъда подсъдимият Д.И.Я. е признат за невиновен
в това, че на 13.06.2009г. в КК „Слънчев бряг“, в лоби бара на хотелски
комплекс „В.Р“, като непълнолетен, но разбиращ свойството и значението на
извършеното и можещ да ръководи постъпките си в съучастие е М.А.Ш. е ЕГН **********,***
качеството му на съизвършител, по хулигански подбуди,
чрез удари е ръце и крака, причинил лека телесна повреда на М.В.Д. ***,
изразяваща се в отоци и кръвонасядания по челото в дясно, кръвонасядане и оток
на двете очи, субконюктивален кръвоизлив на ляво око, оток на лява лицева
половина, охлузване по вътрешната лигавица на долна устна в ляво, охлузване на
ляв лакът, кръвонасядане на ляво бедро, довели до временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, поради което и на осн.
чл.304 НПК е оправдан по повдигнатото му с обвинителния акт обвинение за
престъпление по чл. 131, ал. 1 ,т. 12, във вр. е чл.
130, ал. 1, във вр. е чл. 63, ал. 1 ,т. 4, във вр. е чл. 20, ал. 2 от НК.
Съдът на основание чл. 189, ал. 3 НПК е осъдил подсъдимия Д.И.Я.
да заплати в полза на държавата и по сметката на ВСС, направените по делото
разноски в размер на 370.99 лева за възнаграждения на вещи лица, както и пет
лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
Против постановената присъда е подадена жалба от защитника на подс. Я. – адв. И.В.. В жалбата
се излагат аргументи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на
постановения съдебен акт в неговата осъдителна част. Предлага се въззивната
инстанция да отмени обжалваната присъда и на основание чл. 336, ал. 1, т. 3 НПК
да постанови нова, с която подс. Д. И.Я. да бъде
признат за невиновен и да бъде оправдан в извършването на престъплението, за
което е осъден.
В разпоредително заседание на 15.01.2018 г. въззивният съд по реда
на чл. 327 и следващите от НПК е преценил, че протестираната присъда е от
категорията актове, подлежащи на въззивен контрол по съответния ред, поради
което подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание. Приел е, че за
изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото не се налага
разпит на подсъдимия, събирането на нови гласни и писмени доказателства, както
и изслушването на допълнителни експертизи и в този смисъл е прел, че не се
налага провеждане на въззивно съдебно следствие.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът на подс. Я. в лицето на адв. Й.прави
искане за прилагане на закона за давността, отмяна на първоинстанционната
присъда и прекратяване на наказателното производство по делото, доколкото
абсолютната погасителна давност за наказателно преследване на престъплението,
за което подсъдимият е бил признат за виновен от първоинстанционния съд е
изтекла на 13.12.2016г.
Защитникът на подс. Ш.– адв. В., моли производството спрямо подзащитния ѝ да
бъде прекратено, доколкото при липса на протест от страна на СРП и на жалба от
частния обвинител и с оглед разпоредбата на чл. 336, ал.2 от НПК и чл. 337, ал.
2 от НПК следва да се приеме, че първоинстанционният съдебен акт, произнесен на
24.06.2016 г. по отношение на подс. Ш.е влязъл в сила
на 09.07.2016г. Алтернативно се твърди, че от събраните по делото гласни и
писмени доказателства не се доказва по безспорен и категоричен начин вмененото
на подзащитния ѝ деяние от обективна страна.
Представителят
на СГП счита, че са налице предпоставките за отмяна на присъдата в осъдителната
ѝ част спрямо подс. Я., доколкото е изтекла
давността за наказателно преследване на престъплението за причиняването на
средна телесна повреда от непълнолетно лице. Изразява становище, че присъдата в
останалата ѝ част, е влязла в законна сила. Твърди се, че в настоящият
случай абсолютната давност по чл. 81, ал.3 от НК от седем години и шест месеца
е изтекла на 13.01.2017 г., като предлага присъдата на СРС в осъдителната
ѝ част да бъде отменена, а производството по делото да бъде прекратено.
В предоставената
му последна дума подсъдимите Я. и Ш.молят да бъдат оневинени.
Софийски градски
съд, след като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, изложени в съдебно
заседание от страните‚ и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери
изцяло правилността на атакуваната присъда в осъдителната ѝ част, тъй
като с депозираната жалба се оспорва първоинстанционния съдебен акт единствено в
частта, в която подсъдимият Д.И.Я. е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал.1 вр. с чл.63, ал. 1, т. 3 от НК, констатира, че са налице
основания за нейното отменяване в тази ѝ част, поради следните
съображения:
Атакуваната
присъда не е протестирана и не е обжалвана в частта, в която подсъдимите М.А. Ш.и
Д.И.Я. са признати за невиновни и са оправдани по повдигнатите обвинения, за престъпление чл.
131, ал. 1 ,т. 12, във вр. с чл. 130, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК (по отношение на подс. Я. във вр. е чл. 63, ал. 1,
т. 4), както и в частта, с която подсъдимият е оправдан по първоначално
повдигнатото му обвинението да е осъществил състава на чл. 129, ал. 2 пр.2, вр. ал. 1 от НК по хулигански подбуди, поради което не е в
правомощията на въззивния съд да проверява присъдата в тази ѝ част.
При липсата на
протест и жалби по посочените по-горе обвинения, делото е пренесено пред
въззивния съд единствено по обвинението, по което подсъдимият Д.И.Я. е признат за виновен, а именно в
извършване на престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал.1
вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, поради което за
въззивния съд това е актуалното обвинение, по което дължи произнасяне.
Предвид горното
основателно е твърдението на защитника на подсъдимия Я. и на представителя на
СГП за наличието на предпоставки за погасяване на наказателната отговорност по
отношение на подс. Я. поради изтекла давност.
Деянието, за което подсъдимият е предаден на съд е извършено според
прокуратурата и първоинстанционният съд на 13.06.2009 г. В разпоредбата на чл.
129, ал. 2 вр. ал.1 от НК, в редакцията ѝ действаща
към този момент, се е предвиждала санкция „лишаване от свобода“ до пет години.
Това е и приложимия в случая закон, съгласно принципа за приложение на
по-благоприятния за дееца такъв, визиран в чл. 2, ал. 2 от НК. На следващо
място от материалите по делото се установява по несъмнен и категоричен начин,
че подсъдимият Я. към датите на извършване на инкриминираното деяние е бил
непълнолетен.
С оглед
гореизложеното предвидените давностни срокове по чл.
80 от НК относно непълнолетните, се определят съгласно ал. 2 на същия член,
след като се съобрази заменяването на наказанията по чл. 63 от НК. При редукцията
на размера на наказанието „Лишаване от свобода“, което е предвидено за
престъплението по чл. 129, ал. 2 вр. ал.1 от НК, с
оглед приложението и на чл. 2, ал. 2 от НК, се явява такова в размер до две
години. Ето защо с оглед разпоредбата на чл. 80, ал. 2, вр.
с ал. 1, т. 4 от НК давността или срокът, в който се изключва наказателно
преследване е пет години. От друга страна, с разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК законодателят е предвидил абсолютен срок, при изтичане на който независимо
от спирането или прекъсването на давността се изключва наказателно преследване
спрямо дееца, срещу който е насочено преследването, ако е изтекъл срок, който
надвишава с една втора срока, предвиден в разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 4
от НК. Този срок съгласно материално правната норма на чл. 81, ал. 3 вр. с чл. 80, ал. 2, вр. с ал. 1,
т. 4 от НК е 7/седем/ години и 6 /шест/ месеца. За престъплението, за което е
ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия Я. чрез повдигнатото му
обвинение, срокът за настъпване на абсолютната давност е започнал да тече от
13.06.2009 г., когато е извършено деянието, като е изтекъл на 13.01.2017 г.,
или преди образуване на наказателното производство пред въззивната съдебна
инстанция – на 12.01.2018 г. Същото не може да се вмени във вина на първия съд,
тъй като към момента на постановяване на присъдата му (24.06.2016г.) това
обстоятелство не е било налице.
Поради изричното
изявление на подсъдимия Я. пред въззивния съд, че желае производството по
делото в частта, в която е ангажирана наказателната му отговорност за извършено
от него престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал.1 вр. с чл.63, ал. 1 ,т. 3 от НК, да бъде прекратено поради
изтекла абсолютна давност, според императивната разпоредба на чл. 334, т. 4 от НПК, присъдата на първата инстанция в тази ѝ част, следва да бъде
отменена и наказателното производство в тази част, следва да бъде прекратено.
В този
случай въззивната инстанция не разполага с възможност да обсъжда дали е налице
съставомерно деяние, респ. дали е доказано извършването на същото от подсъдимия
от обективна и субективна страна.
Поради
прекратяване на производството по отношение на обвинението по чл. 129, ал. 2 вр. ал.1 вр. с чл. 63, ал. 1, т.
3 от НК, за което подсъдимият Я. единствено е бил признат за виновен от страна
на първоинстанционния съд, доколкото съдът не разполага с възможност да се
произнесе по вината на подсъдимия, то и направените по делото разноски следва да
останат в полза на държавата, като присъдата следва да бъде отменена в частта,
в която разноските са били възложени в тежест на подсъдимия.
Присъдата, в
останалата ѝ част, доколкото не е налице протест от страна на СРП или
жалба от страна на частния обвинител, следва да се приеме, че не е предмет на въззивното производство и не следва да бъде обсъждана и
коментирана в тази й част по същество. От друга страна, въззивният съд не
констатира допуснати от първостепенния съд съществени процесуални нарушения,
които да дават основание за отмяна на присъдата в цялост и връщането на делото
за ново разглеждане от друг състав на СРС и които нарушения да са засегнали
присъдата и в неатакуваната ѝ част.
По изложените
съображения и на основание чл. 334, т. 4, вр. с чл.
24, ал. 1, т. 3 от НПК във вр. с чл. 81, ал. 3, вр. с чл. 80, ал. 2, вр. с ал. 1,
т. 4 от НК Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ присъда от
24.06.2016 г. по НОХД № 14551/2012 г.
по описа на СРС, НО, 122 състав, в
частта,
с която подсъдимият Д.И.Я. е бил признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал.1 вр. с чл.63, ал. 1, т. 3
от НК, като на основание чл.
129, ал. 2 вр. ал.1 вр. с
чл.63, ал. 1 ,т. 3 вр. с чл.55, ал.1,т.2, б. „б” от НК му е било наложено на наказание „пробация” със следните пробационни мерки:
1.„Задължителна регистрация по настоящ
адрес”***, която на основание чл. 42а, ал. 2, т. 1 от НК бъде с продължителност
шест месеца, като подсъдимият следва да се явява и подписва пред пробационен
служител или упълномощено от него длъжностно лице два пъти седмично;
2.„Задължителни периодични срещи с
пробационен служител”, която на основание чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК да бъде е
продължителност шест месеца. било наложено на наказание „пробация” със следните
пробационни мерки:
ПРЕКРАТЯВА наказателното
производство по обвинението за извършено на 13.06.2009 г. от подсъдимия Д.И.Я. престъпление
по чл. 129, ал. 2 вр. ал.1 вр.
с чл.63, ал. 1, т. 3 от НК, поради изтичане на абсолютната погасителна давност
за наказателно преследване.
ОТМЕНЯ присъдата и в частта,
с която на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимия Д.И.Я. е осъден да заплати в
полза на държавата и по сметката на ВСС, направените по делото разноски в
размер на 370.99 лева /триста и седемдесет лева и деветдесет и девет стотинки/
за възнаграждения на вещи лица, както и пет лева за служебно издаване на
изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване и протест пред ВКС на основание чл. 346, т. 4 НПК в
15-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.