РЕШЕНИЕ
№ 4967
гр. София, 29.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20221110105234 по описа за 2022 година
Фирма е предявило срещу А. М. М. осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 2 от
КЗ, с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 978.10 лв.,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение с включени ликвидационни
разходи в размер на 25 лева по щета № ****** за ПТП, настъпило на 17.06.2018 г. в гр.
Варна, ведно със законната лихва от 31.08.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането.
Ищецът твърди, че на 17.06.2018 г., в гр. Варна, бл. 108, пред вх. Б е реализирано ПТП
с участието на МПС марка „Хонда“, модел „Сивик“ с рег. № **** и водач А. М. М. и МПС
марка „Мицубиши“, модел „Спейс стар“ с рег. № ********. Причините за настъпването на
ПТП било по вина на водача А. М. М., който при управлението на МПС марка „Хонда“,
модел „Сивик“ с рег. № **** с несъобразена скорост, губи контрол над автомобила,
отклонява се вдясно и блъска паркирания лек автомобил марка „Мицубиши“, модел „Спейс
стар“ с рег. № ******** и му причинява материални щети. Бил съставен протокол за ПТП. В
исковата молба е посочено, че за МПС марка „Хонда“, модел „Сивик“ с рег. № **** към
момента на ПТП има валидна застраховка „Гражданска отговорност“. За причинените от
ПТП вреди при ищеца била образувана щета № ******. Посочва се, че било заплатено
застрахователно обезщетение на собственика на увредения автомобил марка „Мицубиши“,
модел „Спейс стар“ с рег. № ******** в размер на 953.10 лв. Водачът на МПС марка
„Хонда“, модел „Сивик“ с рег. № **** А. М. М. към датата на ПРП е бил неправоспособен
водач на МПС. Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната
поддържа исковата молба и претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът, е подал отговор на исковата молба. Оспорва
иска като неоснователен. Не се оспорва, че 17.06.2018 г. е настъпило ПТП с участието на
ответника с посочения в исковата молба механизъм, като не се оспорва и че ответника е бил
неправоспособен водач. Не се оспорва, че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в
посочения размер. Посочва, че ответникът страда от психически заболявания, поради което
не може да носи, както наказателна отговорност така и имуществена. Пред съда
процесуалният представител на страната поддържа отговора на исковата молба, като
посочва, че не се оспорват фактите и обстоятелствата посочени от ищеца.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
1
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 500, ал. 2 от КЗ е да
докаже да е настъпило твърдяното ПТП по вина на ответника, като причинените
имуществени вреди по МПС марка „Мицубиши“, модел „Спейс стар“ с рег. № ********,
които да са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП; ищецът да е заплатил
твърдените суми на собственика на МПС марка „Мицубиши“, модел „Спейс стар“ с рег. №
********; към датата на настъпване на ПТП-то, ответникът да е бил неправоспособен водач
на МПС.
По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че
на 17.06.2018 г. е настъпило твърдяното ПТП по механизмъм посочен в исковата молба и
същото е настъпило по вина на ответника, като са причинени имуществени вреди на
автомобил марка „Митцубиши“, модел „Спейс Стар“ с рег. № ********, които са в
причинно следствена връзка с настъпилото ПТП, че ищецът е заплатил сума в размер на
953.10 лв. на собственика на МПС марка „Митцубиши“, модел „Спейс Стар“, както и че към
дата на процесното ПТП ответникът не е бил правоспособен водач на МПС.
В случая посочените предпоставки са налице, доколкото всички факти, включени във
фактическия състав на вземането, са безспорни между страните. За осъществяването им
свидетелстват и събраните писмени доказателства /застрахователна полица, протокол за
ПТП, преводно нареждания, застрахователна преписка и др./.Ето защо и с оглед
разпоредбата на чл. 153 ГПК съдът приема фактите, за доказани.
Спорния въпрос по делото касае единствено обстоятелството дали ответникът може да
носи имуществена отговорност за действията си. Следва да се посочи, че недееспособността
възниква от поставянето на лицето под запрещение. Доколкото в случая се касае за
пълнолетно лице до ограничаване дееспособност на ответника би се стигнало ако същият
бъде поставен под запрещение с влязло в сила решение, което при това има действие
занапред. Ответникът нито твърди, нито представя доказателства в тази насока. В
действителност по делото се намира писмо от 15.11.2022 г. от Държавна психиатрична
болница с. Кравуна, в която е посочено, че ответникът е бил на принудутелно стационарно
лечение в болничното заведение по силата на определение от 22.07.2021 г.по ч.н.ф. №
2831/2021 г. на РС Варна, но този факт сам по себе си не води до ограничаване
дееспособността на лицето. Още повече, че по делото е постъпило писмо от 23.11.2022 г. от
община Варна, в което е посочено, че по отношение на ответника няма наложени правни
ограничения. Ето защо противно на становището на ответника, предявеният иск се явява
допустим и с оглед на посоченото по- горе и за основателен. Следва да бъде посочено, че не
следва да се обсъжда представена към отговора на исковата молба експертиза, доколкото
същата е съставена за целите на друго производство и е недопустимо да бъде събирана по
този ред.
В настоящият случай по делото е безспорно между страните, че ищецът е заплатил на
собственика на увреденото МПС сумата в размер на 953.10 лв. Ищецът има право да получи
и обезщетение за направените обичайни разходи във връзка с щетата. Съдът намира, че
сумата от 25 лева, претендирана като разноски, съставлява обичаен разход за приключване
на застрахователната щета, поради което същата следва да се включи в общия размер на
дължимата от ответника сума или дължимото от ответника обезщетение възлиза на сумата в
общ размер на 978.10 лв., поради което предявеният иск следва да бъде уважен в пълен
размер.
По отговорността на страните за разноски:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят и направените
и претендирани в настоящото исково производство разноски в размер на сумата от 50 лв.,
заплатена държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК. С оглед изход на спора на
ответника не следва да се присъждат разноски.
Воден от горното, Софийски районен съд,
2
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. М. М., ЕГН **********, със съдебен адрес /административен адрес/, чрез
адв. С. Я. да заплати на Фирма, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление
/административен адрес/, по предявения иск с правно основание чл. 500, ал. 2 от КЗ, сумата
от 978.10 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение с включени
ликвидационни разходи в размер на 25 лева по щета № ****** за ПТП, настъпило на
17.06.2018 г. в гр. Варна, ведно със законната лихва от 31.08.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА А. М. М., ЕГН **********, със съдебен адрес /административен адрес/, чрез
адв. С. Я. да заплати на Фирма, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
/административен адрес/, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 150 лв. -
разноски в производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3