ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 13.03.2019г. гр.
Бургас
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VI -ти
граждански състав
На тринадесети март през две
хиляди и деветнадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Радостина
Петкова
като
разгледа докладваното от съдия Р.Петкова
гражданско
дело № 7342 по описа за 2018
г.,
за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството по делото е образувано по
повод исковата молба на П.Г.П., ЕГН:
**********, с адрес: ***, с която е предявил против
ответника „ВИГО ГРУП” ООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. Благоевград, ж.к. „Еленово” , бл. 213, вх. В, ет. 3, ап. 7,
представляван от управителя Христо Ангелов Василев, искове с правно
основание чл. 128, т. 2 и чл. 245,
ал. 2 от КТ вр. с чл. 86 от ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 22 080лв. – сборна главница, представляваща неплатено трудово
възнаграждение от по 690
лв. месечно, дължимо за периода от м. февруари 2015г. до м. септември 2018г. за
заеманата от него длъжност „технически ръководител“ в предприятието на
ответника, и сумата от 4514.18 лв.,
сборна мораторна лихва за забавено плащане на всяка дължимо месечно трудово
възнаграждение от 690 лв., считано от 1-во число на месеца, следващ изплащането
му, начиная от 01.03.2015г. до
15.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано по подаване на исковата
молба -15.10.2018г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски.
В
законовия едномесечен срок по чл. 131 от ГПК ответникът „ВИГО ГРУП” ООД, редовно
уведомен е депозирал писмен отговор, в който
е направил по
реда на чл. 119, ал. 4 от ГПК възражение
за местна подсъдност на делото на основание чл. 105 от ГПК по
съображения, че Бургаският районен съд не е компетентен да разгледа спора.
Посочил е, че ищецът не се е позовал на специалната подсъдност по чл. 114 от ГПК по местоработата си в гр. Несебър, а дори и да се беше позовал на нея, това
би обусловило подсъдност на спора за разглеждане от Несебърския районен съд.
Ответникът счита, че ако съдът приеме, че липсват основания за подсъдност по
чл. 114 от ГПК, делото следва да се изпрати за разглеждане от съда по
седалището му.
Съгласно разпоредбата на чл.118 от ГПК, всеки съд сам решава
дали започнатото пред него делото му е подсъдно, но съдът проверява служебно само родовата подсъдност на делото,
както и особената местна подсъдност по чл.119, ал.1 – ал. 3 от ГПК. Съгласно
разпоредбата на чл.119, ал.4 ГПК, във всички други случаи извън горните, възражение
за неподсъдност на делото може да се прави само от ответника и то най-късно в
срока за отговор на исковата молба.
Съгласно чл. 105 от ГПК искът се
предявява пред съда, в района, на който е постоянният адрес или седалището на
ответника. Това означава, че установеното в закона общо правило е искът да се
предявява пред съда по седалището на юридическото лице, срещу което е предявен
иска. Действително в случая по делото се установява, че седалището на
ответника, който е юридическо е в гр. Бургас.
Независимо от това обаче тъй като предявените от ищеца
искове по чл. 128, т. 2 и чл. 245,
ал. 2 от КТ вр. с чл. 86 от ЗЗД касаят
трудов спор по смисъла на чл. 357 от КТ,
подсъдността на делото се определя по избор на ищеца от специалното
правило, установено в чл. 114 от ГПК.
Съгласно чл. 114 от ГПК работникът има право да избере
местна подсъдност на делото по предявените срещу работодателя си искове по
мястото, където той обичайно полага своя труд. Посочената законова разпоредба
представлява специално правило, което дерогира общата подсъдност, в случаите,
които касаят искове по трудови спорове и дава привилегия на ищеца по трудови
дела да избере подсъдността при предявяване на иск. Видно е от данните, че
ищецът е полагал труда си в предприятието на ответника съобразно тогавашното му
седалище и адрес на управление: гр. Несебър, ул. „Иван Вазов“ 9, хотел „Виго“, където
съгласно приложения трудов договор е било и уговореното му работно място. С
оглед горното съдът намира, че тъй като работното място, на което ищецът е
полагал труда си е на горепосочения адрес, а същото не попада в съдебния район
на настоящия Районен съд- гр. Бургас, а в съдебния район на Несебърския районен
съд. Подавайки исковата си молба до настоящия Районен съд- гр. Бургас ищецът не
се е позовал на нормата на чл. 114 от ГПК и не е упражнил даденото му от закона
право на изборна подсъдност в съда по мястото му на работа.
Затова, тъй като в случая е неприложима е специалната
хипотезата на чл. 114 от ГПК, а местната подсъдност на делото с оглед направеното
от ответника възражение по чл. 119, ал. 4 вр. с чл. 105 вр. с чл. 120 от ГПК
следва да се определи по неговото седалище към подаване на исковата молба,
което след извършена справка по чл. 23 от ЗТР се установява, че е било в гр.
Благоевград. Извършената в хода на делото промяна на седалището на ответника от
гр. Благоевград в гр. Враца не влияе на
подсъдността по смисъла на чл. 120 от ГПК, тъй като в случая от значение във
връзка с направеното възражение по чл. 119, ал. 4 от ГПК е, че ответното дружество
нито преди, нито към настоящия момент няма седалище в съдебния район на
Бургаският районен съд.
Предвид това с оглед възражението на ответника по чл.
119, ал. 4 от ГПК настоящият съд вече не е местно компетентен да разглежда
делото, поради което производството по него следва да бъде прекратено. Делото
следва да се изпрати за разглеждане на Районен съд-гр. Благоевград, който е
местно компетентния съд съгласно правилата за общата местна подсъдност по чл.
105 вр. с чл. 120 от ГПК, тъй като в неговия съдебен район се е намирало
седалището на ответника към подаване на исковата молба, входирана в настоящия
съд на 15.10.2018г.
Водим
от горното и на основание чл. 119, ал. 4 вр. с чл. 118, ал. 2 от ГПК,
Бургаският районен съд
О П Р Е Д Е
Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 7342/2018г. по описа на БРС.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд-
гр. Благоевград.
Определението подлежи на обжалване
пред Бургаският окръжен съд с частна жалба в едноседмичен срок от връчване на
определението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: