№ 1860
гр. Пловдив, 01.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Бранимир В. Василев
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно частно
гражданско дело № 20225300501979 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 278 ал.1 във вр. с чл.413 ал.2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземанията“
ЕАД, ЕИК *********, срещу разпореждане №12367/31.05.2022г. по гр.д.
№6471/2022г. на РС Пловдив, ХІХ гр.с. Обжалвания съдебен акт е изготвен в
ЕИСС, като по хартиеното дело е приложен във вид на писмен препис от
електронен документ, но неподписано в тази писмена форма от съдията.
Въпреки връщането на делото за подписване на съдебния акт, същото не е
сторено от съда, с мотив че електронния подпис на акта в ЕИСС е достатъчен
като форма за действителност
Съдът, като анализира доказателствата по делото и направените в
жалбата възражения, приема за установено следното:
Частната жалба изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.275 от
ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
При служебна проверка за валидност на обжалвания акт съдът
констатира следното. Обжалваното определение е постановено в писмена
форма, но не е подписано от съдията-докладчик, съобразно изискването на
чл.412 т.12 от ГПК.
Според настоящият съдебен състав крайният акт на съда, с който се
отхвърля по същество искане на страната следва да бъде освен това и
подписан с мастилен подпис от издалия го съдия. Вярно е че, както чл.360а от
1
ЗСВ, така и чл.102а ал.1 от ГПК изискват всички актове на съда да се издават
в електронна форма. Същевременно обаче ГПК е запазил и изискването
крайните актове на съда /било то решения, определения или разпореждания/,
да се създават и в още една форма – писмена /чл.235 ал.4 от ГПК/, като този
писмен акт се изисква да се подпише материално от всички съдии взели
участие в постановяването му /чл.236 ал.3 от ГПК и чл. 254 ал.2 т.7 от ГПК/.
Доколкото чл.102а ал.1 от ГПК е обща правна норма касаеща всички актове и
процесуални действия на съда, а нормите на чл.235 ал.4 от ГПК, чл.236 ал.3
ГПК, чл.254 ал.2 т.7 и чл.412 т.12 от ГПК са специални правни норми и
касаят само крайния акт на съда, то специалните правни норми следва да се
приеме, че дерогират общата правна норма и от достатъчност само на
електронната форма за акта изискват и писмена такава със саморъчен
мастилен подпис на съдията. Това изискване за писмена форма на
окончателния съдебен акт, косвено се потвърждава и от изискването чл.406
ал.3 от ГПК за правенето на надлежна бележка върху акта, въз основа на
който се издава изпълнителен лист. За издаване на изпълнителен лист се
изисква писмена форма /чл.408 ал.1 от ГПК/. Писмена форма се изисква по
силата на чл.412 т.12 от ГПК и за заповедите за изпълнение по чл.410 и чл.417
от ГПК. Което също се потвърждава от изискването на чл.418 ал.2 от ГПК
/норма идентична с тази на чл.406 ал.3 от ГПК/.
Поради липса на форма обжалваният съдебен акт следва да се прогласи
за нищожен и да се върне делото на РС Пловдив за постановяване на нов
валиден съден акт. Мотивиран така съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО разпореждане №12367/31.05.2022г. по
гр.д. №6471/2022г. на РС Пловдив, ХІХ гр.с.
ВРЪЩА делото на РС Пловдив за постановяване на нов валиден
съдебен акт.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
2
1._______________________
2._______________________
3