РЕШЕНИЕ
№ 81
гр. Перник, 03.05.2023
година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и пети април
през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: АНТОНИЯ АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
при
участието на съдебния секретар ЕМИЛИЯ ВЛАДИМИРОВА, като разгледа докладваното
от съдия Антония Алексова-Алексова административно дело № 309 по описа
за 2022 година на Административен съд – Перник, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 197, във връзка с чл. 44,
ал. 7 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ и е образувано по жалба подадена
ОТ: „**“ ЕООД, с ЕИК: ***,
със
седалище и адрес на управление гр. П., кв. „***“ № 44, главен път София – Р.***“,
бензиностанция „***“, представлявано от управителя Е.И.М.,
ЧРЕЗ
адвокат А.Т. ***
ПРОТИВ: Решение № Р-305132-244044/21.07.2022 година, издадено
от директора на Агенция „***“, с което на основание чл. 59, ал. 1 от АПК, във
връзка с чл. 106а, ал. 2 от ЗАДС е отказано връщането на акцизни стоки – 4 780
кг. „тежки масла“, различни от „газьол“ – „тежки горива“, съдържащи биодизел с
тегловно съдържание на сяра, непревишаващо 0,1% с код по КН 2710 2031 по молба
с рег. № 32-206302 от 22.06.2022 година.
С
ИСКАНЕ: ДА СЕ ОТМЕНИ, като неправилно и незаконосъобразно Решение № Р-305132-244044/21.07.2022
година, издадено от директора на Агенция „***“.
Жалбоподателят счита, че оспореното решение е
необосновано и неправилно. По същество излага доводи за неправилно приложение
на материалния закон от страна на административния орган, доколкото същият е
приел, че депозираната молба за връщане на отнети акцизни стоки е извън предвидения
от закона срок по чл. 106а, ал. 2 от ЗАДС.Счита за неправилни констатациите на
митническия орган, че молбата е депозирана на 22.06.2022 година в деловодството
на Агенция „***“. Твърди, че молбата е изпратена чрез Български пощи и от
значение в този случай ще бъде датата на пощенското клеймо. С оглед на това
иска от съда да отмени оспореното решение като неправилно и незаконосъобразно.
Претендира присъждане на направени по делото съдебни разноски.
В проведеното на 25.04.2023 година съдебно заседание,
жалбоподателят редовно призован се представлява от адвокат Т., която поддържа
жалбата и моли съда да постанови съдебно решение, с което да бъде уважена.
Подробни доводи развива в представени по делото писмени бележки. Претендира
присъждане на направени по делото съдебни разноски, за което прилага списък по
чл. 80 от ГПК.
В проведеното на 25.04.2023 година съдебно заседание ответникът
по жалбата – директора на Агенция „***“, редовно призован не се явява и не се
представлява.
Съдът, след като прецени доводите на страните
и приобщените по делото писмени и гласни доказателства реда на чл. 235, ал. 2
във вр. с чл. 12 от ГПК, по препр. от чл. 144 от АПК и извърши по реда на чл.
168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорената
заповед на всички основания по чл.146 от АПК, за да се произнесе взе предвид
следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице с
активна процесуална легитимация, а именно жалбоподателят е адресат на акта и е
засегнат неблагоприятно от обективираното в същия властническо волеизявление,
поради което същият има правен интерес от оспорването. Жалбата е насочена
против индивидуален административен акт, подлежащ на обжалване, поради което
следва да бъде разгледана съобразно изложените в нея доводи.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
От приетата по делото административна преписка се
установява, че на 29.01.2019 година, в 18:30 часа на основание чл. 102, ал. 1 и
ал. 2 от ЗАДС инспектори в Главна дирекция „Митническо разузнаване и
разследване“ /ГДМРР/ при Централно митническо управление /ЦМУ/ извършили
проверка във връзка със спазването на разпоредбите на Закона за акцизните и
данъчните складове и правилника за неговото прилагане на търговски обект –
бензиностанция, находяща се в гр. Перник, кв. „***“ № 44,
лавен път София – Р.***, стопанисван от „**“ ЕООД, с ЕИК: *********. При
проверката е установено, че жалбоподателят съхранявал дизелово гориво, течност
с мирис на енергиен продукт в клетка 1 (откъм кабината) на автоцистерна с рег.
№ СА 7928 МА. Митническите органи установили, че общото държано количество
течности в този резервоар е 5 811 литра. Натовареното на автоцистерната гориво
било обезпечено с поставена митническа пломба с № 0106975 и № 0106937 и иззето с опис на
иззети веществени доказателства към съставения протокол за извършена проверка №
19BG9999A003173 от 29.01.2019 година.
С Протокол за извършена проверка № 19BG9999D003314 от
30.01.2019 година са констатирани обстоятелства при извършена повторна проверка
в данъчен склад, находящ се в гр. Н. И.***, където е оставена за
съхранение като горивото било претеглено
на везна и се установило, че същото възлиза в размер на 4 780 кг. Това
количество било иззето от страна на митническите органи.
На 15.04.2019 година митническите органи съставят Акт за
установяване на административно нарушение № 850/15.04.2019 година.
На 12.09.2019 година, въз основа на фактите, обективирани
в АУАН е издадено Наказателно постановление № 1223/12.09.2019 година от главен
директор на Главна дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ в Централно
митническо управление на Агенция „***“, с което на основание чл. 128, ал. 2 от ЗАДС, във връзка с чл. 53, ал. 1 и чл. 83, ал. 1 от ЗАНН за нарушение на
разпоредбата на чл. 94, ал. 1, т. 2 от ЗАДС на „**“ ЕООД, с ЕИК: *** е наложено
на основание чл. 117, ал. 1 от ЗАДС имуществена санкция в размер на 5 000 (пет
хиляди) лева; на основание чл. 124, ал. 1, във връзка с чл. 117, ал. 1 от ЗАДС
е отнето в полза на държавата стока, предмет на нарушението, а именно: 4 780
кг. „тежки масла“, различни от газьол – „тежки горива“, съдържащи биодизел, с
тегловно съдържание на сяра, непревишаващо 0,1% , с код по КН 2710 20 31; на
основание чл. 124а, ал. 1 от ЗАДС, във връзка с чл. 117 от ЗАДС е лишил
дружеството от право да упражнява дейност с акцизни стоки от един месец в обект
– бензиностанция „***“, находяща се в гр. Перник, кв. „***“ № 44,
Главен път София – Р.***.
Наказателното постановление е обжалвано по съдебен ред,
като с окончателно Решение № 8 от 10.02.2022 година, постановено по КАНД №208
по описа за 2021 година на Административен съд – Перник е отменено, а съдебното
решение е влязло в сила на 10.02.2022 година.
С Молба рег. № 32-206302/22.06.2022 година (лист 25)
жалбоподателят е поискал връщане на отнети в полза на държавата стоки, а именно
4780 кг. „тежки масла“, различни от „газьол“ – „тежки горива“, съдържащи
биодизел, с тегловно съдържание на сяра, непревишаващо 0,1%, с код по
Комбинирана номенклатура /КН/ 2710 20 31. Искането е обосновано с влязло в сила
съдебно Решение №8 от 10.02.2022 година, постановено по КАНД № 208/2021 година
на Административен съд – П.**.
С Писмо рег. № 32-225594 от 06.07.2022 година директорът
на Дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ в Централно митническо
управление на Агенция „***“ е оставило административното производство без
движение, като на основание чл. 30, ал. 1 от АПК е уведомило дружеството за
констатирана нередовност, като е дал 3-дневен срок от датата на получаване на
писмото да отстрани нередовността и е дал указание, че при неотстраняване на нередовността
в срок, производството ще бъде прекратено /лист 24/.
На 21.07.2022 година, директорът на Агенция „***“ постановява
Решение № Р-305132-244044/21.07.2022 година, с което отказва връщането на
акцизни стоки – 4780 кг. „тежки масла“, различни от „газьол – „тежки горива“,
съдържащи биодизел с тегловно съдържание на сяра, непревишаващо 01%, с код по
КН 2710 2031 по Молба с рег. № 32-206302 от 22.06.2022 година. Отказът е
мотивиран с разпоредбата на чл. 106а, ал. 2 от ЗАДС,
съгласно която акцизни стоки, които в 45-дневен срок от влизане в сила на
съдебното решение за отмяна на наказателно постановление са потърсени, се
смятат за изоставени в полза на държавата. Посочено е, че с оглед липсата на
волеизявление за връщане на стоките са налице всички правни и фактически
основания да се приеме, че същите са изоставени в полза на държавата.
Пред настоящата съдебна инстанция е изготвено и прието
заключение по назначена съдебно – техническа експертиза от вещото лице Л.Д..
Вещото лице е установило, че са налице всички реквизити на пощенското клеймо с
дата 24.03.2022 година, което е положено върху плика, а именно – посочен е град
София, пощенският код на станцията – 1324, номера на датното клеймо – 3 и е
посочена датата и часа на клеймоване, както следва – 24.03.2022 година, 10:00
часа. Пощенското клеймо е било разпознато от мениджъра на пощенската станция
като съответстващо на датно клеймо. Вещото лице е констатирало, че е налице
идентичност между поставеното пощенско клеймо с дата 24.03.2022 година на
приложения по делото плик и използваното в пощенската станция пощенско клеймо,
т.е. че изследвания отпечатък от датно клеймо върху положения по делото плик е
положен с датно клеймо № 3, което е съхранявано и ползвано в пощенска станция
240 с код № 1324, находяща се на ул. „***“ № 17 в град С.**. Така дадено
заключението настоящият съдебен състав го кредитира изцяло като обективно,
компетентно и кореспондиращо на приетите по делото писмени доказателства.
Пред настоящата съдебна инстанция е изготвено и прието
заключение по назначена съдебно – техническа експертиза, като за вещо лице е
определен Г.Д.. Вещото лице дава заключение, че изходящите датни клейма
използвани от станция № 1324 са с индекс 1 и 2, а датно клеймо от 24.03.2022
година е с индекс 3, което е определено да се ползва за входяща поща.
Установило е, че физическото положение на датно клеймо от 24.03.2022 година –
индекс 3 се клеймова на обратната страна на пощенския плик. С датните клейма с
индек 1 и 2 се клеймова изходящата поща, на лицевата страна на плика в областта
на пощенските марки. Отпечатъците от клеймата върху двете страни на пощенския
плик не са отпечатани от едно и също пощенско клеймо. Така дадено заключението
на вещото лице, настоящият съдебен състав го кредитира изцяло като обективно,
компетентно и кореспондиращо на приетите по делото писмени доказателства.
Пред настоящата съдебна инстанция е разпитан като
свидетел С.Д.Б., началник на пощенска станция № 1324. От показанията на
свидетеля се установява, че пощенското клеймо, което е поставено на плика е на
лицевата част, където е за изходяща поща. Твърди, че клеймо № 3 не се слага на
лицевата част на плик. Посочва, че клеймото, което се намира на гърба на плика
не и е познато, като това именно клеймо е следвало да бъде поставено на
лицевата част на плика, а не отзад и то от пощенската станция, в която писмото
е получено. Свидетелят твърди, че не може да има объркване на клеймата и, че не
знае как това клеймо е попаднало на лицевата част на плика. В показанията си
твърди, че в 10:00 часа няма как да се обработва изходяща поща, защото по това
време пощальоните обработват входящата поща. Посочва, че изходящата поща се
обработва с клейма № 1 и № 2. Така дадени свидетелските показания настоящият
съдебен състав не ги кредитира, тьй като се опровергават от приетите по делото
заключения на изготвените експертизи.
При
така установените по делото фактически обстоятелства, съдът достигна до
следните правни изводи:
Относно компетентността на административния орган:
Предмет на оспорването е акт на митнически орган, с който
е постановен отказ да се уважи искане за връщане на стоки, отнети в полза на
държавата. Настоящото производство следва да се квалифицира като такова по чл. 197
от ДОПК, във връзка с чл. 44, ал. 7 от ДОПК, тъй като процесните стоки са
иззети с опис към съставения протокол за извършена проверка № 19BG9999A003173
от 29.01.2019 година. В тази хипотеза действията на митническите органи са
свързани с обезпечаване на едно бъдещо административно-наказателно
производство, а не представляват санкция за извършено нарушение при действието
на разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ЗАДС.
С оглед на това в чл. 102, ал. 2 и чл. 103 от ЗАДС се
създават правомощия на митническите органи във връзка с осъществяването на
контрол над акцизните стоки, като регламентира, че контролът върху акцизните
стоки се осъществява от митническите органи и включва проверки и ревизии на
данъчнозадължените лица, както и проверки на всички други лица, извършващи дейности
с акцизни стоки. Съобразно чл. 103, ал. 1 от ЗАДС, митническите органи могат да
извършват и физически проверки на количеството и други данни и показатели по
отношение на акцизните стоки, като в случай, че се налага събиране или
обезпечаване на доказателства, то съобразно ал. 2 е предвидено, че се прилага
редът на ДОПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗАДС за
извършване на проверки и производства по установяване, обезпечаване и събиране
на задължения за акциз се прилага ДОПК, доколкото не е предвидено друго в този
закон, като митническите органи имат правомощия на орани по приходите по
посочения кодекс, а ал. 2 на чл. 104 от ЗАДС придава статут на териториални
дирекции на Национална агенция за приходите на митническите учредения и в
съответствие с това разписва, че директорът на Агенция „***“ има правомощие на
изпълнителен директор на НАП, а началниците на митническите учреждения имат
правомощията на териториален директор.
В настоящият казус се установява по категоричен начин, че
акцизните стоки са иззети в рамките на извършена проверка от страна на
митническите органи с цел обезпечаване на веществени доказателства, за което е
съставен и опис, който е неразделна част от протокола за извършена проверка № 19BG9999A003173
от 29.01.2019 година. По тази причина, настоящият съдебен състав счита, че
приложимият ред, а с това и срок за връщане на веществените доказателства е
този по чл. 44, ал. 2 от ДОПК, във връзка с чл. 70 от ДОПК, а не чл. 106а, ал. 2
от ЗАДС. Съобразно разпоредбата на чл. 103, ал. 2 от ЗАДС приложим е и редът за
оспорване по ДОПК, който предвижда, че отказът за връщане на иззети вещи
подлежи на обжалване по чл. 197 от ДОПК.
Според чл. 197, във връзка с чл. 44,ал. 7 от ДОПК,
постановлението за налагане на обезпечителни мерки подлежи на административно
обжалване пред директора на съответната териториална дирекция. В настоящият
случай Решение № Р-305132-244044 от 21.07.2022 година, с което е отказано
връщането на акцизни стик, които са отнети в полза на държавата е издадено от
директора на Агенция „***“, което означава, че именно той съобразно очертаната
по – горе нормативна рамка е бил компетентен да издаден съответния
административен акт. Решението на директора на Агенция „***“ съобразно чл. 197,
ал. 2 от ДОПК подлежи на обжалване пред съответния административен съд.
С оглед на изложеното настоящият съдебен състав счита, че
оспореният административен акт е издаден от материално и териториално
компетентен орган.
По
отношение формата на акта:
В закона липсва изрична регламентация досежно формата на
акта, подлежащ на оспорване, което означава,че в съответствие с § 2 от ДР на
ДОПК приложима ще бъде общата разпоредба на чл. 59, ал. 2 от АПК, която в
случая е съобразена, тъй като актът е издаден в писмен форма, същият е
мотивиран и съдържа необходимите реквизити, в това число изложени са фактически
и правни основания за неговото издаване.
По отношение на съответствието с административно
производствените правила:
Съдът счита, че в производството по издаване на
административния акт не са допуснати нарушения на административно
производствените правила, които да бъдат квалифицирани като съществени и които
да бъдат основание за прогласяване на нищожността на акта, респективно да са
основание за неговата отмяна.
По отношение на съответствие на акта с материалноправните
разпоредби на закона:
В настоящият случай спорът се свежда до това, дали
депозираното искане за връщане на отнети в поза на държавата акцизни стоки е
направено в рамките на законоустановения за това срок. От тази гледна точка
основополагащо за правилното разрешаване на спора е да бъде установен релевантния
за това ред. Както вече настоящият съдебен състав отбеляза в случая процесните
акцизни стоки са иззети в рамките на едно развиващо се административнонаказателно
производство, т.е същите към момента на тяхното изземане, за което има съставен
опис, който е неразделна част от съставения протокол за извършена проверка№
19BG9999A003173 от 29.01.2019 година, имат характер на веществени доказателства.
С оглед на горното приложима ще бъде разпоредбата начл. 44, ал. 6 от ДОПК,
която предвижда, че вещи непотърсени в 12-месечен срок от влизане в сила на
акта или наказателното постановление се смята за изоставени в полза на
държавата.
С оглед на изложеното основателно се явява възражението
на жалбоподателя, че искането е направено в срок, а аргументите за това са
следните:
Съдебното решение, с което наказателното постановление, с
което жалбоподателят е обосновал искането си, е влязло в сила на 10.02.2022
година, а искането за връщане на вещи отнети в полза на държавата съдът приема,
че е депозирано на 24.03.2022 година. Релевантно в случая е обстоятелството, че
датата на депозиране на искането е датата на датното клеймо посочена на
пощенския плик, доколкото по делото се установи, че жалбоподателят е ползвал
услугите на Български пощи. Този извод се подкрепя и от представените по делото
писмени доказателства, в това число пощенски плик с датно клеймо – 24.03.2022
година (лист 75), а така също и даденото заключение от страна на вещото лице по
изготвената съдебно – техническа експертиза, тъй като от същата по безспорен
начин се доказва идентичност между поставеното пощенско клеймо с дата
24.03.2022 година и това, което се използва в пощенската станция, в която
писмото е подадено (лист 113).
За пълнота следва да се посочи, че дори да се приеме за
релевантна датата, на която писмото е постъпило в деловодството на Агенция „***“
– 22.06.2022 година, то отново 12-месечният срок към този момент все още не е
бил изтекъл, тъй като последният ден от него е на 10.02.2023 година.
С оглед на горното, при правилно установени факти,
административният орган неправилно е приложил разпоредбата на чл. 106а, ал. 2 от ЗАДС, предвиждаща,
че акцизните стоки, които в 45-дневен срок от уведомяването за прекратяване на
административно наказателното производство или от влизане в сила на
наказателното постановление или от влизане в сила а съдебното решение за отмяна
на наказателното постановление не са потърсени, се смятат за изоставени в полза
на държавата, което е довело и до грешка в правните изводи и до неправилно
постановен отказ за връщане на акцизните стоки. Налице е основание за отмяна на
решението на директора на Агенция „***“ и връщане на преписката на директора на
Агенция „***“ за ново произнасяне, съобразно с мотивите на настоящия съдебен
акт.
По
исканията за присъждане на разноски сторени в настоящото производство, съдът за
да се произнесе взе предвид следното разноските:
С оглед изход на спора, с оглед разпоредбата на
чл. 143 от АПК право на разноски има жалбоподателя. Същия твърди и доказва
сторени разноски в общ размер на сумата от 1 050 (хиляда и петдесет) лева,
представляващи внесена държавна такса в размер на 50 (петдесет) лева, за което
е приложена Разписка № 0200016538466057 от 02.09.2022 година /лист 62/;
заплатен депозит за вещо лице в размер на 400 (четиристотин лева), за което
прилага Разписка № 0200017199902596 от 22.11.2022 година; адвокатско
възнаграждение в размер на 600 (шестстотин) лева, съобразно представен по
делото Договор за правна защита и съдействие от 08.09.2022 година (лист 226), които му се дължат изцяло.
С оглед изхода на делото, претенцията на процесуалния
представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е без
основание.
Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № Р-305132-244044/ 21.07.2022 година, издадено от
директора на Агенция „***“, с което на основание чл. 59, ал. 1 от АПК, във
връзка с чл. 106а, ал. 2 от ЗАДС е отказано връщането на акцизни стоки – 4 780
кг. „тежки масла“, различни от „газьол“ – „тежки горива“, съдържащи биодизел с
тегловно съдържание на сяра, непревишаващо 0,1% с код по КН 2710 2031 по молба
с рег. № 32-206302 от 22.06.2022 година на „**“ ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище
и адрес на управление гр. Перник, кв. „***“ № 44, главен път С. – Р.***,
бензиностанция „***“, представлявано от управителя Е.И.М., като
незаконосъобразно.
ВРЪЩА преписката на директора на Агенция „***“ за ново
произнасяне, съобразно мотивите на настоящия съдебен акт.
ОСЪЖДА Агенция „***“ да заплати на „**“ ЕООД, с ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. „***“ № 44, главен път София – Р.***,
бензиностанция „***“, представлявано от управителя Е.И.М. сума в размер на 1050.00 (
хиляда и петдесет) лева, представляваща направени по делото съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО на осн.е чл. 197, ал. 4 от ДОПК е окончателно и не
подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: /П/