Р Е Ш Е Н И Е
№…..
гр.Враца, 27.11.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и
двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при
секретаря Н. Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 266 по описа за 2020 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
два кумулативно обективно съединени иска с правно основание по чл. 144 СК и по
чл. 149 СК за периода от 02.02.2019 г. до 02.02.2020 г.
Производството е образувано по
постъпила искова молба от В.И.И. срещу И.Г.И., с която
се иска да бъде осъден да заплаща на ищцата месечна издръжка за пълнолетно
учащо се дете. Твърди се, че В.И. е пълнолетно дете на ответника, както и че
към момента е студентка във Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и
Методий“, като понастоящем е в седми семестър, редовна форма на обучение. Сочи,
че за издръжката си разчита единствено на получавана наследствена пенсия в
размер на 164,57 лв., живее в общинско жилище, за което заплаща наем от 75,00
лв. Отделно заплаща сумата от 200,00 лв. семестриална такса за обучението си.
Сочи, че след смъртта на майка й, настъпила на 23.03.2018 г., се грижи сама за
себе си, като полага грижи и за сестра си. Не поддържа никакви отношения с
ответника, като опитите й да осъществи контакт с него се оказали неуспешни.
Твърди, че ответникът е в работоспособна възраст и без затруднение може да й
предоставя издръжка, от която се нуждае. Моли съда ответникът да бъде осъден да
й заплаща ежемесечна издръжка в размер на 250,00 лв., считано от 03.02.2020 г.
до настъпването на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно
със законната лихва за всяка просрочена вноска. Претендира и издръжка за минало
време в размер на сумата от общо 3000 лева или по 250,00 лв. на месец за
периода от 02.02.2019г. до 02.02.2020г.
Ответникът
намира предявените искове за допустими, но неоснователни. Счита, че не се
установява по делото, че ищцата не може да се издържа самостоятелно от доходите
си. Поради тези и останалите изложени в отговора на исковата молба съображения,
моли исковете да бъдат отхвърлени.
След като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата и доводите на страните, съдът прима за установено следното от фактическа страна:
От приетото по делото удостоверение за раждане, издадено въз
основа на акт за раждане № 530/07.07.1997 г., се установява, че ответникът И.Г.И.
е баща на ищцата В.И.И..
По делото е прието Решение № 37/07.05.2008 г. по гр. дело №
2000/2007 г. по описа на РС Враца, от което се установява, че след развода на
родителите на ищцата В.И.И., упражняването на родителските права над нея е предоставено
на нейната майка А. В. И., като ответникът И.Г.И. е осъден да ѝ заплаща
ежемесечна издръжка в размер на 80,00 лева, считано от 16.11.2006 г. до
настъпване на предпоставки за нейното изменение или прекратяване.
От приетото по делото уверение № 31280/03.02.2020 г.,
издадено от Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методий“, се
установява, че за учебната 2019/2020 г. ищцата е записана в осми семестър на
четвърти курс, редовна форма на обучение, по специалност „Педагогика на
обучението по български език и география“, филиал Враца.
От Заповед № 2053/06.12.2018 г., издадена от кмета на Община
Враца, се установява, че ищцата В.И.И. и нейната сестра А. И.И., са настанени в
общинско жилище, находящо се в гр. Враца за срок до 01.12.2020 г.
От приетите по делото справки, изготвени от ТД на НАП Велико
Търново се установява, че ответникът И.Г.И. няма действащ трудов договор, както
и че за периода от 01.02.2019 г. до 31.10.2020 г., няма какъвто и да е
осигурителен доход въз основа на трудово правоотношение.
От справка с изх. № 1282/30.10.2020 г. по описа на Служба по
вписванията гр. Враца, се установява, че в регистъра на службата няма данни за
вписани имоти по партида на ответника И.Г.И..
Приета по делото е и справка от Сектор „Пътна полиция“ към
ОД на МВР Враца, от която се установява, че в системата АИС „КАТ“ няма данни за
ППС, които да са собственост на ответника И.Г.И..
От изготвена справка за актуално състояние на трудовите
договори на ищцата В.И.И. се установява, че същата се намира в трудово
правоотношение с „Тошко Тодоров 2006“ ЕООД, считано от 16.03.2020 г., като
заема длъжността продавач-консултант.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез
разпита на свидетелката В.А.Ц. – баба на ищцата по майчина линия. От
показанията на свидетелката се установява, че ответникът никога не е заплащал
издръжка на ищцата, като същият в продължение на около 10 години се е дезинтересирал
от нея. Сочи, че ищцата се издържа от получавана наследствена пенсия след
смъртта на майка ѝ, от получавано трудово възнаграждение в минимален
размер, както и че тя ѝ помага с получаваната от нея пенсия. Свидетелства
освен това, че ищцата се грижи за по-малката си сестра, която е завършила
средното си образование.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно даденото в чл. 144 СК разрешение родителите дължат издръжка на
своите навършили пълнолетие деца, ако последните не могат да се издържат от
доходите си или от използване на имуществото си, когато учат редовно в средни и
висши учебни заведения за предвидения срок на обучение, до навършване на
20-годишна възраст при обучение в средно и на 25-годишна възраст при обучение
във висше учебно заведение, като цитираната разпоредба установява още, че
издръжка на продължаващ обучението си пълнолетен се дължи, само ако тя не съставлява особени затруднения за
родителите. В тази връзка за уважаването на предявен по реда на чл. 144 СК иск
в тежест на ищеца е, съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, при условията на пълно и главно
доказване, да установи качеството си на
правоимащо да получи търсената издръжка лице, а именно, че като пълнолетен
продължава обучението си в редовно средно, полувисше или висше учебно
заведение, нуждата от издръжка, т. е., че не може да се издържа от доходите и
имуществото си, както и че ответникът разполага с материалната възможност без
особени затруднения да заплаща съответния размер на издръжка. Това означава, че родителят трябва да притежава
средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без
особено затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си учащо
дете. Преценката за това е винаги конкретна и зависи от имуществото, от
доходите, квалификацията, семейното положение, здравословното състояние и
начина на живот на задълженото лице. В ППВС № 5/70 г. е посочено принципното
положение, че възможността за даване на издръжка е винаги обективна и конкретна
и се определя от имуществото и от доходите на задълженото лице. При присъждане
на издръжка на пълнолетни учащи деца се преценява и обстоятелството дали
плащането й няма да създаде особени затруднения за родителите. В този смисъл е
постановена и съдебна практика със задължителен характер – решения, постановени
по реда на чл. 290 ГПК, а именно: решение
№ 199 от 17.05.2011 г. по гр.д. № 944/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 195
от 01.06.2011 г. по гр.д. № 1424/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 469 от 26.10.2011 г. по гр.д. № 2/2011 г. на
ВКС, ІV г.о., решение № 305 от 07.06.2011 г. по гр.д. № 1269/2010 г. на ВКС, ІV
г.о.
В разглеждания случай, ангажираните
по делото писмени доказателства установяват по безспорен начин обстоятелствата,
че ищцата е навършила пълнолетие, че същата се явява по рождение низходяща от първа степен на ответника, както и че понастоящем
е студент в осми семестър във Великотърновски
университет „Св. Св. Кирил и Методий“, филиал Враца. С оглед възрастта си,
пълнолетното дете има нужда от средства за издръжка като студент – за обучение,
учебници и учебни пособия, транспорт, храна, квартира, облекло и други ежедневно
необходими разходи. Не се установи ищцата да има имущество, от което да се
издържа. По делото се установи, че след смъртта на майка ѝ, ищцата
получава наследствена пенсия /в този смисъл както твърдение на ищцата в
исковата молба, така и събраните по делото свидетелски показания/. Събраха се
освен това доказателства, че ищцата получава доходи от трудово възнаграждение
по сключен от нея трудов договор от 16.03.2020 г. /в този смисъл справка за трудовите
договори на ищцата и показания на свидетелката Ц./. От това следва изводът, че
независимо от редовната форма на обучение, това не е създало затруднение на
ищцата за пълноценно участие в работен процес за осигуряване на средства за
издръжката си.
Задължението
на родителя да дава издръжка на пълнолетното си дете не е безусловно, каквото е
задължението му към ненавършилите пълнолетие деца, а само ако не съставлява за
него особено затруднение. Спорният въпрос по делото е относно възможността на
родителя-ответник по исковата молба да дава издръжка на пълнолетната си дъщеря
- студент без особени затруднения. В тежест на ищцата бе да докаже
възможностите на бащата да дава издръжка без особени за него затруднения.
Същата не е провела успешно доказване на това обстоятелство, поради което съдът
приема, че даването на издръжка сериозно ще затрудни ответника. Освен това се
проведе успешно насрещно доказване от страна на ответника, че същият не
разполага с имущество и доходи, от които да предоставя издръжка за пълнолетната
си дъщеря, като същевременно се установи, че последната реализира доходи за
собствената си издръжка въз основа на сключен трудов договор и получавана
пенсия от държавното общественото осигуряване.
Няма спор,
че за поддържане на пълнолетен учащ са необходими определени средства за
издръжка, но това автоматично не означава, че част от тях следва да се поемат
от родителя, от когото се търсят, защото принципно пълнолетните деца по начало
са длъжни сами да се грижат за издръжката си. Такава е и логиката на
законодателя, вложена в текста на нормата на чл. 144 от СК, която предвижда
заплащане на издръжка от родителя, но само след като той е покрил своите
собствени нужди и има възможност без особени затруднения да поеме тази
издръжка. Ответникът проведе успешно доказване, че такива затруднения са
налице, тъй като той към настоящия момент не работи и не реализира доходи. Не
се доказа и наличие на имущество, притежавано от същия.
Съдът
намира, че съвкупната преценка на събраните доказателства води до еднозначния
извод, че ответникът не разполага със средства, които да може без особено
затруднение да отделя за издръжка на своето вече навършило пълнолетие дете.
Освен това не се установи ищцата да не може да се издържа от доходите си – по
делото се установиха два източника на доход на ищцата. Следователно не са налице две от
кумулативните предпоставки за основателността на иска по чл. 144 СК и по чл.
149 СК, поради което същите следва да се отхвърлят като неоснователни.
От
страна на ответника не се претендират направените в съдебното производство
разноски, поради което такива нe следва
да му бъдат присъждани.
Така
мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове по
чл. 144 СК и по чл. 149 СК от В.И.И., ЕГН ********** срещу И.Г.И., ЕГН **********
за заплащане на месечна издръжка за пълнолетно
учащо се дете в размер на 250 лв., считано от предявяването на исковата молба /03.02.2020
г./ и заплащането на издръжка за минало време за сумата от общо 3000 лева за
периода от 02.02.2019 г. до 02.02.2020 г., като неоснователни.
На осн. чл. 315, ал. 2 ГПК решението може да бъде
обжалвано пред Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен срок, считано от 27.11.2020
г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: